Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета Зузана говореше английски толкова добре с този неин напевен полски акцент, че беше истинско удоволствие да я слуша човек. Доктор Хитцих потърка с два пръста шията ѝ ниско долу до ключицата, от лявата страна. – Какво има, докторе? – попита Зузана. – А, нищо особено – побърза да отговори той. – Засега мисля, че сме готови. Докато разчиствахме и полякините се подготвяха за пътуването обратно към домовете си, доктор Хитцих се съвещаваше с колегите си, а аз извадих подаръците, които бях донесла за жените от Америка. – Момичета, елате тук – повиках ги аз. Извадих една От най-красивите чанти, които бях донесла, онази от тъмносиня кожа. Златистата закопчалка проблесна на слънцето. – Тези чанти са дарение от един прекрасен магазин в Щатите, „Лейн Брайънт“. „Зайците“ не помръдваха, като че краката им се бяха вкоренили в пода. Какви сериозни жени! – Момичета, няма от какво да се притеснявате, моля ви – казах и протегнах още повече ръката си, в която държах чантата. – Без пари са. Дарени са за вас. Синият цвят е хит този сезон. Отново никоя от тях не помръдваше. Извадих една от кутиите с бонбони асорти на „Уитман“, от онези, на които надписът изглежда като бродиран. – Някой иска ли бонбони? – Никоя не помръдваше. – Има и „Нютънс“, със смокинов конфитюр. Много хубави сладки. – Защо да не си направим снимка? – попита Каша; гледаше към фотоапарата „Лайка“ на врата ми. Събраха се за снимката и кадърът се композира безпроблемно, изглеждаха като букет цветя във ваза. – Как ще се пътува? – попита Каша. – Засега планът е всички вие да пристигнете заедно в Ню Йорк, а после ще се разпръснете из различни части на страната, в частни домове. След това групата ще се събере отново, но в Сан Франциско, откъдето ще пътувате заедно до Лос Анджелис и после ще се върнете с автобус, но ще минете през Лае Вегас, Тексас, и накрая обиколката ще завърши в столицата Вашингтон. Каша преведе думите ми на останалите, които се бяха притиснали една до друга, за да чуват по-добре. Очаквах поне да се усмихнат, но лицата им нито за миг не се отпуснаха. – Искат да знаят откъде ще отплава корабът? – каза Каша. – О, не, няма кораб – отвърнах. – Авиокомпанията „Пан Америкън“ направи дарение, което покрива разходите по пътуването със самолет. Последваха оживени разговори на полски и след това вече много от жените се усмихваха. – Повечето от нас никога не са се качвали на самолет – поясни Каша. Доктор Хитцих подаде глава през вратата и всички погледи се насочиха към него. – Готови сме с крайния списък, госпожице Феридей – каза той. – Може ли да поговоря с вас насаме? Втурнах се към доктора и двамата влязохме в манипулационната. – Всички са одобрени за пътуването – каза доктор Хитцих. – О, чудесно – отдъхнах си облекчено. – С едно-единствено изключение. Лекарката. 39. Керълайн 291 – Зузана ли? Но защо, за бога? – Съжалявам, че трябва да го кажа, но напипах уголемена жлеза на Вирхов 107 – отвърна той. – Какво? – Това е индикация за злокачествено образувание. – Може ли да се излекува? – Вероятно не. Това е много характерен симптом на рак на стомаха. Опасявам се, че дните ѝ са преброени. Забързах да се върна при жените, които чакаха пред вратата, облекли палтата си, готови да се приберат по домовете си. Извиках Зузана и сестра ѝ Каша да разговарят с доктор Хитцих и мен насаме и ги въведох в манипулационната. Седнаха на сгъваемите столове. – Зузана, опасявам се, че... как да кажа – започна доктор Хитцих. – Онази бучка, която напипах на шията ви, според мен е уголемена жлеза на Вирхов. – „Трона на дявола“ ли имате предвид? – попита Зузана. – Предпочитам названието „сигнален лимфен възел“ – опита се да смекчи нещата доктор Хитцих. – Симптом е за рак на стомаха, нали? – полюбопитства Зузана. – Да, опасявам се, че да. – Доста неприятно е да имаш рак, който носи името на германец – каза Зузана с усмивка, а очите ѝ блестяха. – Как може да сте сигурни? – запротестира Каша. – Трябва да направим още някои изследвания – заобяснява доктор Хитцих. – Но единодушното решение на медицинската комисия е, че не можете да заминете за Съединените щати. Каша се изправи. – Какво? Та нали смисълът на това пътуване е да получим медицински грижи, които тук не може да се осигурят! Как може да ни довлечете всички до тук, а след това да откажете помощ точно на човека, който най-много се нуждае от нея? Нека заеме моето място. – Проблемът не е мястото, Каша – опитах да я убедя аз. – Разправяте, че искате да ни помогнете, госпожице Феридей, но всъщност изобщо не ви е грижа. Носите ни модерни чанти и очаквате да ги разграбим. – Мислех, че ще се зарадвате... – Ние сме дами, госпожице Феридей. При това дами, повечето от които не искат да ги наричат „зайци“, като онези плашливи, нещастни животни в клетка. Освен това ние живеем в държава, в която не е разрешено да приемаме подаръци. Дотолкова ли не виждате какво е положението? Нима мислите, че можем да приемем нова чанта, подарък от американка? Та има случаи с хора, които са изчезвали заради много по-дребни неща. Една полска журналистка беше приела кутия шоколадови бонбони от един американец и оттогава никой не я е виждал. Усетих как бузите ми пламват. Как допуснах да проявя такова високомерие? – Каша, моля те – намеси се Зузана. 107 Лекарите наричат това образувание „жлеза на Вирхов“, защото първоначално е смятано за жлеза, но впоследствие е установено, че е метастаза в надключичен лимфен възел, най-често на стомашен или белодробен карцином. 292 Mарта Хол Кели • Люляковите момичета – Да помогнете ли искате, госпожице Феридей? Е, тогава помогнете на сестра ми. Каша отиде при доктор Хитцих. – Ще ви платя каквото поискате, за да впишете сестра ми в прословутия си списък. – Ще знаем повече, след като проведем още изследвания... – започна доктор Хитцих. – Сестра ми спасява животи. Никога нищо лошо не е сторила, винаги е помагала на други. Ако излекувате нея, ще излекувате хиляди. – Самият аз бих искал нещата да са другояче, но всички лекари в комисията са на едно мнение... – обясняваше доктор Хитцих. – Не можем да пренебрегнем решението на ZBoWiD – намесих се и аз. – Тръгвам си – заяви Каша. – Това е абсурдно. Втурна се към вратата и излезе. – Ужасно съжалявам – казах на Зузана. Тя положи длан на ръката ми. – Разбирам, госпожице Феридей... – Наричай ме Керълайн, мила. – По-важно е останалите момичета да отидат в Америка. Прегърнах Зузана и я притиснах към себе си. Каква прекрасна жена. А толкова слаба. Каква трагедия е това, че е толкова болна. Само да можехме да я подкрепим с някои от лековете на У\си... Когато най-сетне се откъснахме една от друга, Зузана хвана ръката ми. – Не се сърдете на сестра ми, Керълайн. Каша просто е доста напрегната понякога. Заедно преживяхме много. Но вашите подаръци се ценят много високо. – Тя се усмихна. – А ако искате, оставете подаръците в приемната, в помещението за багаж. Ще се погрижа момичетата да си ги получат, когато никой не гледа. |