Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета – Това беше доста отдавна – каза Херта. Поизправи се в стола и протегна ръка, уж да намести някакви предмети по бюрото си, без да е необходимо. – Ако нямате други въпроси, трябва да се погрижа за другите пациенти и вече закъснявам с графика. Ето я старата Херта. Е, значи, само дотолкова стига любезността ѝ. – Нямате други записани часове след мен – възразих аз. Херта се усмихна. За пръв път. – Защо да ровим в старите пепелища? Дошли сте тук, за да търсите възмездие, нали? Всички речи, които бях репетирала, се изпариха. – Все пак не ме разпознахте, значи ? Усмивката ѝ помръкна. – Оперирахте ме. Вие убивахте млади момичета. Бебета. Как сте могли да го правите? – Вършех си работата. Години наред прекарах в затвора заради едно научно изследване. – Пет години. Били сте осъдена на двайсет, значи, това е извинението ви, така ли? Научно изследване! – Изследване, което можеше да спаси германски войници. И ако искате да знаете, германското правителство години наред се възползваше от правото си да използва екзекутирани престъпници за изследователски цели. – Само дето ние не бяхме мъртви, Херта. Херта ме загледа по-отблизо. – Излежах си присъдата, а сега, ако ме извините... – И майка ми беше в „Равенсбрюк“. Херта затвори някакво чекмедже на бюрото си, но с малко повече сила, отколкото трябваше. – Не може да се очаква от мен да помня всяка Haftling. – Халина Кузмерик. – Не ми звучи познато – отвърна Херта без каквото и да е колебание. – Уредихте да я преместят в първа барака. – В „Равенсбрюк“ имаше десетки хиляди Häftlinge. – Не смейте да използвате повече думата Hafiling. – Нямам никакви спомени за въпросния човек – каза Херта и за миг извърна поглед към мен. Какво, нима се страхува от мен? – Халина Кузмерик – повторих аз. – Беше медицинска сестра. Работеше с вас в лечебницата. – Имаше три смени от затворнички, които работеха като сестри. Как може да очаквате, че ще помня която и да е от тях? – Беше руса, говореше немски много добре. Художничка беше. Херта се усмихна. – Много бих искала да ви помогна, но паметта ми изневерява. Съжалявам, но не мога да помня всяка сестра, която скицира портрети. Облаците навън се разсеяха и през прозореца се процеди слънчева светлина и огря бюрото на Херта. Всичко изведнъж се забави. – Не съм споменавала, че е скицирала портрети. – Налага се да ви помоля да напуснете кабинета ми, наистина съм много заета. Моята... Изправих се. 47. Каша 331 – Какво се случи с майка ми? – Ако сте разумна, ще се приберете в Полша. Приближих се към бюрото. – Те може и да са ви освободили предварително, но има хора, които мислят, че заслужавате допълнително наказание. Много хора. Влиятелни хора. – Платих си вече. Херта сложи капачето на писалката си и я метна на бюрото. Слънчевите лъчи попаднаха на пръстена ѝ и от него по бюрото се разля многоцветно петно от светлина. – Този пръстен е много красив – казах аз. – На баба ми е – отвърна Херта. – Вие сте извратена. Това е патология. Херта погледна през прозореца. – Нямам представа за какво говорите. – Демонстрирате поведение, което или е свързано с някакво разстройство, или... – Този пръстен е собственост на семейството ми... – Излишно е, Херта. Херта извади от чекмеджето на бюрото си малко, красиво подвързано в кожа тефтерче. – Пари ли искате? Явно всички поляци ходите с протегната ръка. – Ако не ми кажете какво точно се е случило с майка ми, ще отида при хората, които ме изпратиха, ще им съобщя, че сте тук, че карате мерцедес бенц, че работите в клиника и че лекувате бебета. След това ще се свържа с вестниците и ще им разкажа всичко. Как убивахте хора. Деца, майки и старици. А сега сте тук, като че нищо не се е случвало. – Не съм... – Разбира се, ще трябва да се откажете от прекрасните картини, както и от подшитите с кожа книги. – Добре! – И от изящния часовник... – Просто престанете! Нека помисля. – Херта заби поглед в ръцете си. – Тя беше много добра работничка, ако си спомням правилно. Да, тя организира много добре работата в лечебницата. – И какво? С тази скорост щях да стигна до граничния пункт с поне няколко часа закъснение. Херта наклони глава на една страна. – Как мога да съм сигурна, че така или иначе, няма да разкажете на вестниците. – Продължавайте – настоях аз. – Добре... тя крадеше. Всякакви неща. Превръзки. Сулфонамидни медикаменти. Не можех да повярвам. Оказа се, че аптекарката от града Паула Шулц, която носеше медикаменти за аптечния склад на войниците от СС, е вкарвала препарати и за нея. Кардиостимуланти. Бои за обувки за косите им, та стариците... – Знам за какво се използваше. Продължавайте. – И тези нейни провинения бяха достатъчни, но не знаех за списъка. Херта ме погледна крадешком. Приведох се към нея. – Какъв списък? – Оперативният план за опитите със сулфонамидите. Сестра Маршал разбрала, че майка ви го е взела, за да... да речем... да го редактира. |