Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета Вече бяха минали седмици, откакто изпратих колета в Полша, експресна пратка, с доста повече пари, отколкото биха ѝ били нужни, за да стигне до Щокзее, а тя дори не се беше обадила. А и аз не бях единствената, която искаше да разбере дали лекарката в Щокзее наистина е Херта Оберхойзер. Цяла гвардия британски лекари бяха готови да ми помогнат да притисна правителството на Германия да отнеме лиценза на Херта за лекарска практика. Анне и дружината ѝ също бяха готови да се хвърлят в битката. Херта беше само една от многото в нашия списък от нацисти, които трябваше да понесат отговорността за военните си престъпления. – Ти си ненадмината в способността си да убеждаваш, скъпа. Мен няма да ме видиш да се тътря към някакво забутано германско градче, за да идентифицирам някаква побъркана нацистка лекарка. Как успяваше да лиши от смисъл всяка ситуация и да я представи като пълен абсурд? Но дали не бях прекалила, като настоях Каша да идентифицира Херта. Ще се справи, тя е толкова силна и способна жена. И аз бях такава на нейната възраст. – Е, не се притеснявай толкова за това, Керълайн. Имам подарък за теб. – О, Бети, не е нужно. Бети сложи една торба с емблемата на „Скиапарели“ на кухненската маса. – Прекрасна е, Бети. – О, не, торбата е на майка ми и тя държи да ѝ я върна: с годините е станала много стисната. Но вътре е подаръкът. Бръкнах в торбата и напипах бархетното калъфче, нямаше как да сбъркам допира на метал, смекчен от плат; на мига разбрах какво е това. – О, Бети! Хванах се за масата, за да не изгубя равновесие. Извадих едната от ролките, развих я и видях ред вилички за скариди. – Всичките са – каза Бети. – От години ги откупувам от господин Снайдър. Знаеш, че се обажда първо на мен, когато попадне на нещо хубаво. И щом се сдобиеше със среброто на Улси... Извадих всичките двайсет ролки и ги подредих на масата в кафява бархетна пирамида. Беше купила дори и сребърните вилички запетифури. Бети ме прегърна и аз отпуснах буза на една хладна, гладка норка. – Не, не, не ме заливай със сълзи, Керълайн. Това трябва да е ден на радост. Бях истинска щастливка да имам такава щедра приятелка. Майка може и да се прави, че не я интересува, но щеше наистина да се зарадва, че среброто на Улси отново е у дома. С Бети поставихме сватбената торта на масичка за карти в градината и сервирахме петифурите с отдавна изгубените ми сребърни вилички. Щастливите младоженци стояха сред гостите си и сред цъфналите бели топки на есенните хортензии, които сякаш също бяха гости и протягаха вратове, за да виждат как тече тържеството. Майка, въпреки че държеше Жулиен, успя да разреже тортата, докато двамата младоженци си подаваха общата чаша и отпиваха водка от нея, а Бети и оркестрантите викаха: „Gorku! Gorku!“-„Горчиво! Горчиво!“ – подканваха ги по-бързо да приключат ритуала с водката. Като се връщах в къщата за още лимонада, чух отекващия звън на велосипеден звънец, обърнах се и какво да видя: Ърл Джонсън завиваше край къщата, а гумите на колелото му свистяха по ливадата и оставяха тъмни змиевидни дири, като 46. Керълайн 327 импресионистична рисунка върху зелената трева. Беше яхнал своя „Швин Хорнет“ с хромиран фар и бяла сламена кошничка с жълти пластмасови маргаритки. Ърл свали шапка и прояви достатъчно разум да ме погледне смутено. – Извинявайте, че минах през тревата, госпожице Феридей. – Не се притеснявайте за това, Ърл – отвърнах. Е, какво, като съм го молила до припадък да не минава с колелото по тревата? – Това е просто трева. Защо не опиташ да оставиш колелото и да дойдеш пеша дотук следващия път. Зузана ни забеляза и тръгна към нас, опряла бебето на хълбока си. Пътьом откъсна едно стръкче късен есенен люляк и погали Жулиен по брадичката с цвета, а той радостно опъна крачетата си като възторжено жабче. Колко уверено крачеше Зузана сега, когато вече беше напълно здрава. Ърл стъпи на земята, без да слиза от колелото. – Има писмо за вас. От... – той присви очи да разчете адреса на подателя. Дръпнах писмото от ръцете му. – Благодаря ти, Ърл. Достатъчен ми беше един поглед, за да видя, че писмото е от Пол, и го пъхнах в джоба на престилката си. Прокарах пръсти по джоба и усетих, че е доста дебело. Добър знак. Дали беше просто съвпадение, че „Пан Американ“ вече бяха пуснали директен полет от Ню Йорк до Париж? Ърл измъкна още едно писмо от кошничката на колелото си. – И една телеграма, чак от Западна Германия. Подаде ми плика и зачака, опрял ръце на дръжките на кормилото. – Благодаря, Ърл. Сама ще се оправя. Ърл се обърна с едно „Приятен ден!“ и тръгна, като буташе колелото към предната част на къщата, но се натъкна на майка, която го поведе към тортата. Зузана дойде при мен и ме погледна обнадеждена. Скъсах плика на телеграмата в единия край и извадих листчето. – От Каша е, от Западна Германия. Лъхна ме мирис на цинков оксид и бебешка пудра и усетих върху ръката си дланта на Зузана – студена, но мека и грижовна. Ръка на майка. – Да я прочета ли на глас? – попитах. Зузана кимна. – Тук пише: „На път за Щокзее съм. Само аз“ – Само това ли? – попита Зузана. – Би трябвало да има още. – Съжалявам, мила, но това е всичко. Има и подпис: „Каша“. Зузана дръпна ръката си и се опита да се окопити. – Значи, е тръгнала. Да види дали е Херта. Сама. – Опасявам се, че е така, скъпа. Знаеш колко важно е това. Тя е смело момиче. Ще се справи. Зузана прегърна по-силно Жулиен. – Не ги знаеш какви са. Тя се обърна и тръгна към детската къщичка, а бебето, облегнато на рамото ѝ, гледаше, сложило малкото си юмруче на брадичката, как фигурата ми се смалява. Оркестърът свиреше „Млада любов“ на Сони Джеймс, а аз проследих Зузана, която се отдалечаваше през ливадата. Когато стигна до къщичката, тя пристъпи вътре, внимателно затвори вратата и ме остави в лапите на неприятното усещане, че този път съм прекрачила границата. |