Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Благодарности Поднасям искрените си благодарности на тези, които направиха написването на „Люляковите момичета“ толкова приятно: На моя съпруг, Майкъл Кели, който с радост изпиташе всички чернови, споделяше моята мечта да разкажа историята на Керълайн Феридей и нито за миг не се усъмни, че един ден това ще стане. Дъщеря ми Кетрин с нейната висша мъдрост, с насърчението си и с това, че изигра ролята на модел при обрисуването на изобретателната и интуитивна Каша. Дъщеря ми Мери – за прекрасните ѝ редакторски предложения, развеселяващата ѝ подкрепа, лишена от каквото и да е самоизтъкване, и за това, че ме вдъхнови за образа на Зузана. На сина ми Майкъл за това, че ме придружи при пътуването ми до Полша, че обсъж- дахме безкрайните вариации на сюжета всеки ден на път за и от училище и за светкавицата, която нарисува в пясъка. Кара Сезар от „Балънтайн Бантъм Дел“, най-грижовната редакторка, за която човек може да мечтае, за това, че разбра и прегърна историята на Керълайн, както никой друг. На Нина Аразоза и целия екип от „Балънтайн Бантъм Дел“, които с ентусиазма и постоянството си направиха съвместната ни работа безпрепятствена. Деби Ароф, Барбара Бахман, Сюзън Коркоран, Мелани де Нандро, Кати Херман, Ким Хоуви и много други. Възхитителната ми агентка Александра Машийнист, която не остави ръкописа да тъне сред купчините прашасали хартии на някое бюро, а настоя, че тази история трябва да се разкаже, и в крайна сметка се погрижи това да се случи. Бети Кели Сърджънт, която още от началото ме окуражаваше и ми даваше експертни съвети и която каза: „Трябва ми само една глава“ Сестрите ми – Поли Симпкинс, която ме подкрепи с мъдростта си, щедростта си и безусловната си любов, и Сали Хачър, голямата сестра, която винаги е била пример за мен. Прекрасната Алиция Кубацка, оцеляла от „Равенсбрюк“ – за приятелството ѝ и за нейните истории за загубата и прошката. Банда Рошевич и Станислава Следжейовска-Ошичко – за това, че бяха толкова мили, дариха ме с толкова любов и така смело споделяха преживяванията си като жертви на експериментите в „Равенсбрюк“. На майка ми Джоан Хол, която е можела да има дом, пълен с антики, но е предпочела домът ѝ да е пълен с деца. На баща ми Уилям Хол – за неговия позитивизъм. Снаха ми, авторката Мери Пат Кели, която каза просто: „Не се колебай!“ Александър Нийв, Бенджамин Ференц, Джордж Макклиъри и Сесил Бернар, които са познавали Керълайн и щедро споделяха спомените си за нея. На Кристин Хейвил, Ерика Дорсет Матюз, Марж С. Витз, Керъл Макклиъри и Барбара Бредбъри-Пейп от комитета „Белами-Феридей Хаус енд Гардънс“ към „Забележителностите на Кънектикът“ – за това, че ме подкрепяха и споделяха с мен богатите си познания. 342 Mарта Хол Кели • Люляковите момичета Скъпите приятелки на майка ми – Бети Котъл, Джен Ван Райпър и Шърли Кенеди, които ми показаха как едно поколение от силни жени от Нова Англия наистина е способно да превърне света в по-добро място. Филмовата продуцентка Стейси Фицджералд – за приятелството и за това, че ми разкри колко важни са взаимната помощ и съдействието. Кристи Венд, която с любовта си не позволи животът ми да се разпадне. Джейми Латиоле – за коментарите ѝ по ръкописа, които бяха не само нашарени като с вълшебна пръчица, но и много мъдри. Доктор Януш Тайхерт и доктор Агнешка Федорович, които ме посрещнаха в Полша и от които научих много за „Равенсбрюк“ и за експериментите със сулфонамиди. Бернар Дуго – че сподели с мен своята френска същност и френско шампанско. Барбара Оратовска, директор на Музея на мъчениците „Под часовника“ в Люблин, Полша – за разказите ѝ за Люблин и за „зайците“ и за всеотдайността в грижите за оцелелите от „Равенсбрюк“. Ана Саханович, която ни развеждаше и превеждаше по време на пътуването из Полша, и Юстина Ндулуе, която ни помагаше в Германия. Хана Новаковскич – за приятелството и помощта ѝ. Дейвид Маруел, директор на Музея на еврейското наследство – за времето, което ми отдели. Нанси Слоним Арони – за прекрасния писателски семинар „Чилмарк“. Наташа Лекич и Андреа Уолкър от „Ню Бук Едитърс“ – за това, че ми съдействаха и ми даваха кураж. Керъл и Чък Ганц – за това, че ме подкрепяха. Керъл Ан Броун, президент на „Общество за история и Исторически музей на Бетлехем“, в Бетлехем, Кънектикът – за разказите за миналото на града. Джак Александър и Крис Макардъл от ботаническата градина „Арнълд“ към Харвардския университет – за това, че споделиха сериозните си познания за люляците. Джени Хамптън, авторката на книгата „Как девическите херцерски отряди спечелиха войната?“ – за помощта, която ми оказа при проучването. Ирене Томашевски – за нейната подкрепа и за книгата, на която е съавтор заедно с Теча Вербовски: „Кодово име „Жегата“: спасяването на евреите в окупирана Полша, в периода 1942-1945 година“. |