Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| 3. Херта 1939 година В полунощ двамата с татко тръгнахме от приземно ни жилище и изминахме пеш няколкото преки, които ни деляха от онзи по-добър квартал на Дюселдорф с белите каменни градски къщи, със слугите, които премитаха улиците и поддържа мушкатата в сандъчетата по прозорците. Беше почти краят на септември, но въздухът все още беше топъл, „фюрерово време“ така му викаха, защото позволяваше на Хитлер успешно да провежда кампаниите си. В Полша поне със сигурност беше помогнало. Изкачих стълбите до двукрилата врата с боядисан в бяло филигран от ковано желязо пред матираните стъкла. Натиснах бутончето на сребристия звънец. Дали Кац изобщо си беше вкъщи? Някъде зад матираното стъкло се мержелееше светлинка, но газовите фенери от двете страни на вратата не бяха запалени. Татко чакаше, стаен в тъмнината на улицата, обгърнал корема си с ръце. Аз бях на двайсет и пет в онзи година, когато симптомите на татко се изостриха дотолкова, че му се наложи да търси Кац, своя любим стар лечител на болни, евреин. Не ни беше позволено да наричаме евреите „лекари“. Названието „лечител на болни“ беше за предпочитане. Освен това беше забранено арийци да посещават твърде често доктори, които не са арийци, но татко много-много не спазваше правилата. Звънецът отекна някъде из глъбините на къщата. Преди не бях и стъпвала в къща на евреи, а и не горях от желание, но татко настоя да го придружа. Желанието ми беше само да прекарам колкото е възможно по-малко време там. Зад матираното стъкло се появи по-ярка светлина и към мен се приближи тъмна фигура. Дясното крило се открехна и в светлата ивица се показа един мой бивш състудент от медицинския факултет – един от многото младежи евреи, които вече не бяха желани в университета. Беше напълно облечен, само още запасваше ризата в панталона си. – Какво искате толкова късно през нощта? – попита той. Кац заслиза по стълбите зад него, стъпваше съвсем безшумно по дебелия килим, а пешовете на тъмносиния му халат се разпериха зад него. Поколеба се, приведе се като старица, очите му се Ококориха. Гестапо ли очакваше? Татко успя да изкачи стъпалата и застана до мен. – Прощавайте, Herr Doktor – каза той, подпрян с една ръка на касата на вратата. – Извинявам се, че ви притеснявам толкова късно, но болките са нетърпими. Щом разпозна татко, Кац се усмихна и ни въведе в къщата. На разминаване бившият ми състудент ме изгледа с присвити очи. Кац ни заведе в облицования си в дърво кабинет, три пъти по-голям от цялото ни жилище, с лавици за книги по стените и вита стълба, която се издигаше до второ ниво, оформено като тераса с парапет, над нея – още лавици. Кац натисна едно копче на стената и огромният полилей с хиляди кристални висулки, оживя. Кац сложи баща ми да седне на едно кресло, което изглеждаше по-скоро като трон на кралска особа. Погладих с връхчетата на пръстите си облегалката на креслото – гладка и хладна червена дамаска с втъкани златни нишки. – Изобщо не ме притеснявате, четях – каза Кац. – Чантата ми, моля, и чаша вода за Herr Оберхойзер – нареди той през рамо на бившия студент. 3. Херта 31 Младежът стисна устни и излезе от стаята. – Болките откога са така силни – попита Кац. Не познавам много евреи, но съм чела много сведения за тях в учебниците и в „Дер Щюрмер“ 14 . Алчни и манипулативни. Владеят пазара на труда за медици и прависти. Но Кац сякаш наистина се радваше да види татко, въпреки че се бяхме натрапили в толкова късен час. Този човек обичаше работата си. – След вечерята – каза татко и отново притисна корема си. Почти бях завършила медицинското си образование и можех да се погрижа за татко, но той настояваше Кац да го прегледа. Докато той се занимаваше с татко, аз изучавах помещението. Камината от черно-бял мрамор, рояла. Книгите по полиците изглеждаха почистени от прахта и излъскани, несъмнено всяка от тях струваше повече, отколкото аз изкарвах на година с рязане на пържоли в месарницата на Onkel Хайнц, където работех на половин ден. Сто на сто имаше някое томче на Фройд, четено и препрочитано, докато се разпадне. На различни места из стаята имаше няколко лампи, които обливаха всичко в светлина и които никой не гасеше, дори и когато не се ползват. Само ако можеше мама да зърне отнякъде това прахосничество. Кац попипа врата на татко от двете страни и обърна ръката му, за да му измери пулса, и тогава лампите осветиха една едра буква „К“ – монограм от сребристи нишки на ръкава на домашния му халат. – Причината може би е работата във фабриката на „Хорсшафт“. На ваше място бих напуснал веднага. Татко потръпна, кожата му прежълтя. – От тази работа зависи оцеляването ни. – Е, поне да ви преместят в проветриво помещение. Бившият студент по медицина се върна с кристална чаша с вода и я остави на масата до нас. Толкова ли не можеше да превъзмогне себе си и да му я подаде? Какво знае той! Татко е на негова страна. Ако не беше толкова болен, сигурно щеше да укрие цял трамвай такива като него във вътрешната ни спалня. Кац разтръска едно шишенце, та в шепата на татко да падне хапче, а после се усмихна и каза: – Безплатно е. Това ли беше номерът – да те примамят, а после да вземат по-скъпо? В нашите учебници се описваха различните стратегии, които евреите използваха, за да ощетят трудолюбивите германци. Бяха на път да превземат света на медицината. Моите преподаватели казваха, че са свидливи и пазят в тайна резултатите от научните си изследвания, а ги оповестяват само сред своите. Докато татко пиеше лекарството, аз огледах книгите в библиотеката: „Клинична хирургия“, „Етапи на ембрионалното развитие на хората и гръбначните“. Безкрайни рафтове с томове, подвързани в зелена кожа, сред които имаше заглавия като „Атлас на очните болести“ и „Атлас на сифилиса и венерическите болести“. – Обичате ли да четете? – попита Кац. – Херта скоро ще завърши Медицинската академия – обясни татко, – по съкратената програма. Интересува се от хирургия. 14 Вестник Der Sturmer – орган на нацистката антисемитска пропаганда, издаван от 1923 г. почти до края на Втората световна война. |