Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета – Опасявам се, че са само за гостите с платени покани – отвърна майка. – Не, че са кой знае колко днес. Пол се поклони леко към майка, толкова официално се държеше с нея. – Ако ме извините, дами, трябва да тръгвам – усмихна ми се и излезе точно така неочаквано, както и се беше появил. Защо толкова скоро? – Чудесно изпълнение, майко, успя да изпъдиш единствения ни гост. – Колко са чувствителни понякога французите! – Не можеш да очакваш хората да се задържат много тук. Повечето нюйоркчани по- скоро биха умрели, отколкото да ядат творог, а и нямаше да е зле да предлагаме все пак някакъв алкохол. – Следващия път ще сервираме наденички с фасул. Ако зависеше от теб, щяхме да седим в някоя колежанска столова около дълга маса с галон царевично уиски по средата. Реших да се съсредоточа върху окачването на зелените коледни гирлянди на майка над входната врата с помощта на намусената Пия. Докато се мъчех с тях, наум си припомнях дългия списък от задачи, с които вече закъснявах. Докладите за Роже. Пакетите с помощи. Защо майка толкова непримиримо се съпротивляваше? Време беше да свикне, че живее в двайсети век. Усетих, че някой ме наблюдава, обърнах се и какво да видя! Един от по-застарелите музиканти ми намигаше. След около час майка се примири и призна поражението си. Единствените ни потенциални клиенти бяха гости на хотела, двойка от Чикаго, които влязоха погрешка и се изпариха моментално, сякаш бяха попаднали в нудистка колония. – Е, това се казва провал – каза майка. Смъкнах една гирлянда. – Нали ти... Дори не успях да довърша изречението, защото в преддверието се надигна такава глъчка, че изобщо не можехме да се чуем. Вратите се разтвориха широко и в залата нахлу многолюдна тълпа, при това разнородна: имаше представители от всички социални слоеве, до един с тежък сценичен грим и костюми от двайсетте във Франция. Жените с жилетки под кръста и прически на вълни. Някои дори носеха рокли с паднала талия и къси коси на черта като на Луис Брукс. Прелестни създания в сатенени рокли за чай, с пришити мъниста и пайети, с късо подстригани коси, пригладени и бляскави като на Джоузефин Бейкър. Мъжете бяха в костюми с елек и с бомбета. Орда музиканти с черни смокинги поддържаха тила с цигулки и саксофони в ръце. Майка ръкомахаше на музикантите да се присъединят към оркестъра и изглеждаше така, сякаш щеше да хвръкне от щастие. – Моля за внимание, предлагаме хачапури. Чаровната Пия ще се погрижи за палтата ви. След като се извървя цялата грандиозна процесия, влезе и Пол. – Боже мой, откъде се взеха всички тези хора? – каза Пол и се промъкна покрай две жени с шапки клоше, смъкнати чак до очите им, които носеха комплект барабани. Бях ги разпознала, разбира се. – Мисля, че много добре знаеш, Пол. Как успя да убедиш цялата трупа да дойде до тук? – Артисти, знаеш какви са. Вече се бяха облекли за празненство. Оказа се, че Кармен е с мигрена, и днес няма да има следобедно представление. Свободни сме до бисовете в шест. 4. Керълайн 49 Музикантите от оркестъра на „Улиците на Париж“ добре се сработиха с руските приятели на майка с балалайките и избраха Love is here to stay за мост между нациите. Щом танцьорите разпознаха песента, веднага се втурнаха на дансинга, жените танцуваха суинг и фокстрот с жени, а мъжете – с мъже. Майка забърза към нас, като се опитваше в движение да пооправи онова чудо на главата си. – Какви приятни младежи! Знаех си, че в крайна сметка ще успеем да привлечем достатъчно гости. – Майко, заслугата за това е изцяло на Пол. Това е трупата от неговото представление. Цялата. Майка се стъписа за момент, примигна, после каза: – Е, господин Родиер, ние, от Американския централен комитет в помощ на руските белогвардейци, сме ви дълбоко признателни. – Дали е възможно благодарностите да включват и един танц. Никога не съм танцувал на Гершуин, изпълнен на балалайка. – Е, не можем да ви лишим от този шанс – отвърна майка. Щом се разчу, че известният Пол Родиер присъства на нашия the dansant, целият хотел се изсипа в Голямата бална зала. Наложи се Серж да допълва три пъти купата с творог. Скоро успях да се отърва от кокошинка и всички се веселяха от сърце, включително и майкините приятели музиканти, които тайничко си доливаха руска водка, за да придадат някакъв характер на студения чай. Докато дойде време Пол да се оттегли, джобовете му бяха издути от руските цигари, които майка буташе в ръцете му, а купата за дарения за Американския централен комитет в помощ на руските белогвардейци преливаше. Между танците майка се спря при мен, за да си поеме дъх. – Имаш благословията ми да се обградиш с колкото искаш приятели французи, мила. Липсват ми хората от театъра. А на теб, скъпо дете? Каква свежа струйка живец в еже- дневието! Пол ми помаха за довиждане на излизане, беше свършил добра работа и сега трябваше да отведе трупата в театъра за бисовете. Неговата добронамереност не би могла да срещне по-признателно същество от майка. Не беше танцувала така, откакто почина татко. Как можех да не му бъда неизмеримо благодарна? Бети беше права. Той наистина беше най-добрият ми приятел. |