Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета В няколкото курса по хирургия, които ми беше позволено да запиша, се справях блестящо, но като жена при националсоциализма нямаше да ми позволят да специализирам хирургия. – Ах, хирургът – усмихна се Кац, – кралят на лекарите, или поне така си мислят хирурзите – измъкна една от зелените книги на лавицата. – Това е „Атлас по обща хирургия“. Чела ли си го? Нищо не казвах, а той побутваше книгата към мен. Явно някои евреи не се скъпят. – Като изучиш всичко в него, ще ми го върнеш, а аз ще ти дам Друг. Изобщо не докоснах атласа. Какво ще кажат хората? Аз... да вземам книга от евреин! – Много сте щедър, Herr Doktor – вметна татко. – Настоявам – каза Кац, все още протегнал ръка с книгата. Тежка изглеждаше, с мека кожена подвързия, щампована със златни букви. Дали бих могла да взема такова нещо назаем? Е, да, имах си учебници. Грозни, употребявани, с бележки, писани от други студенти в полетата, и трохи, затъкнати при шевовете. А тази книга беше като произведение на изкуството. Сигурно би ми било приятно да ме видят как я нося, как я мятам небрежно на чина си. Мама вероятно ще се вбеси, загдето татко ми е позволил да я взема, но дори и само заради това си струваше. Взех книгата от Кац и се обърнах. – Тя не намира думи – каза татко. – Но чете бързо. Скоро ще я върне. Книгата наистина беше полезна,, в известен смисъл по-подробна от учебниците, по които учехме в университета. За по-малко от седмица изчетох всичко от „Възпаление и зарастване на тъканите“ до „Рак на лимфната система“. От текстовете и цветните илюстрации научих и повече за състоянието на татко. Епителиома. Саркома. Лечение с радий. Когато свърших и последната глава от книгата на Кац, „Ампутация и протезиране“, и упражних двата нови хирургически възела, показани там, отидох до къщата на евреина да я върна, с надеждата да получа друга. Когато стигнах, входната врата беше широко отворена, а войниците от СС изнасяха на тротоара кашони с книги, черната лекарска чанта на Кац и бяла ракитена детска количка – колелата ѝ се въртяха във въздуха. Някой вътре дрънкаше на пианото на Кац мелодия от германска народна песен. Притиснах книгата до гърдите си и тръгнах обратно към къщи. Кац нямаше да се върне да си я иска. Всички знаехме за тези арести. В повечето случаи ги правеха нощем. Тъжно беше да гледаш как изземат нечии вещи по такъв начин, но евреите бяха предупредени. Знаеха какви са изискванията на фюрера. Това беше неприятно, но не и ново, а и беше добро за Германия. След не повече от седмица тайничко щях да видя как едно семейство с петима синове и клетка за птици се нанася в същата къща. Майка ми се радваше, че работи в месарницата на брат си Хайнц, оттатък моста в „Оберкасел“, един от по-богатите квартали, а намери и на мен работа там. Магазинът беше малък, но Хайнц беше запълнил всеки сантиметър с месо. В предната част на магазина, над витрината, окачваше шунки и ребра, като че бяха чорапи на въже за пране, а в нея слагаше цели прасета с разпорени, широко отворени търбуси. Лъщящите им вътрешности остъргваше и прибираше. Първия път ми призля от тази гледка, но нали учех медицина, а и се интересувах от хирургия, та след време започнах да намирам красота на съвсем необичайни места. 3. Херта 33 Ребрата в разтворен гръден кош, изящни и светли като слонова кост. Отрязаната глава на теле, отпусната, като че е заспало, а миглите му чернеят на фона на мократа козина. – Нищо от животното не изхвърлям – често казваше Хайнц. – Всичко използвам, освен квиченето. По цял ден вареше всякакви свински части и органи, докато стъклата се замъглят и помещението се изпълни с онази особена миризма на нещо сладникаво, но и разложено, каквато само месарниците имат. Тъй като все повече евреи напускаха града, ние останахме един от малкото добри магазини за месо и търговията се разрастваше с часове. Един следобед Хайнц реши да зарадва клиентите си с една новина, която сподели само с тези, които опашката почти беше притиснала към основния щанд. – Дами, непременно отидете на площада. Разпродават всичко от складовете. Чух че Frau Брант е намерила палто от самур с копринена подплата. Побързайте. Никой не каза на глас, че продават вещи, конфискувани от евреите, но всички знаехме. – Ужасно е, че отнемат така собствеността на хората – каза Tante Илза, съпругата на Хайнц, която правеше всичко възможно да не се задържа много в магазина. Но когато все пак идваше, винаги ми носеше бурканче от своя ягодов мармалад, за който веднъж я бях похвалила. Илза се беше загърнала плътно в палтото си, нищо че навън беше доста топло, и се задържа само две минути. – Грях е да се ровиш във вещите на хората, като че са мъртви. Tante Илза плащаше голяма част от разходите за моето следване. Приличаше на добронамерена богомолка – висока, слаба, нежна, главата ѝ бе някак твърде малка за тялото, а и беше наследила сериозно състояние от майка си и го харчеше с размах, независимо колко мърмореше Onkel Хайнц. Хайнц се усмихна, малките му свински очички потънаха между гънките на тлъстото му лице и каза: – О, не се тревожи, Илза, те може би вече наистина са мъртви. Клиентите сведоха очи, но аз знаех, че всъщност е прав. Ако Илза не внимаваше, и нейните скъпоценни вещи щяха скоро да се окажат на площада, редом с тези на евреите. Златното кръстче на шията нямаше да я предпази. Дали Илза знаеше какво прави Хайнц в хладилното помещение? Сигурно усещаше инстинктивно, както телетата усещат кога е денят на заколението и още от сутринта стават неспокойни. – Ти отрони сълза, когато затвори магазинът на евреина Кристел, Илза. Собствената ми жена дружи с евреите и купува от конкуренцията. Това се казва лоялност, nicht 15 ? – При него има от онези по-дребните кокошки, които много обичам. – Имаше, Илза, имаше. Такива неща изобщо не са в интерес на бизнеса ми. Скоро ще видим името ти в Pranger-Liste. Стиснах зъби, за да не се обадя, но аз вече бях видяла името на Tante Илза в Pranger- Liste – списъка на позора, с имената на германките, които пазаруват в еврейски магазини, разлепяха го из града и зачеркваха имената с дебела черна ивица по диагонал на листа. – Жената на Кристел няма да я видиш тук, нали? – продължи Хайнц, – Слава на бога. А вече няма да видиш и Frau Цатес. Иска зелка, но плаща само за половинка. Кой купува половин зелка? Ако я разрежа, кой ще купи другата половина? Никой. 15 Буквално „не“, а в случая „нали“. |