Люляковите момичета

36

Mарта Хол Кели • Люляковите момичета надежда. За нула време ще разчисти всички боклуци. Прав е да взема каквото му трябва.
Германия не може да процъфтява, ако не разполага с територия, на която да се развива.
Никой няма просто така да ни даде земите, които сме загубили.
Много родители се бяха научили да внимават и да не влизат в конфронтация с децата си от страх да не ги издадат, но не и моят баща.
– Той убива Германия, за да задоволи собствената си суета.
– Тази война ще свърши до няколко седмици. Ще видиш – казах.
Той махна отчаяно с ръка и се обърна да си върви.
– Прибери се направо вкъщи и си почини преди следобедното кафе, татко.
Запъти се към къщи и на косъм се размина с един трамвай. Трябваше да поспи. Ракът вилнееше из тялото му. Дали Кац щеше да успее да му осигури още няколко години живот? Тези мисли бяха загуба на време. Върнах се при купчините и се заех да търся учебници по медицина.
Мама се приближи с бързи стъпки към мен.
– Намерих сапун с аромат на рози и... един тостер.
– Не се ли тревожиш за татко, Mutti? Някой ще го докладва. Предчувствам го.
Въпреки че и двамата ми родители бяха чистокръвни германци и неопетненото им родословие можеше да се проследи до 1750 година, баща ми не можеше да прикрива, че изобщо не споделя идеите на Партията. Той все още поставяше традиционния трикольор на прозореца до новия червен партиен флаг на мама, а тя все го местеше на страничния прозорец. Никой не го забелязваше сред морето от знамена със свастики, развени от всяка къща, но беше въпрос на време някой да го издаде.
– Ja, feind hirt mitt, Herta
18
– каза мама и ме придърпа към себе си. – Не се тревожи за това, Kleine Kuh, съсредоточи се върху работата си.
– Позволяват ми само дерматология...
Мама стисна ръката ми.
– Престани. Скоро ще работиш с най-добрите и най-умните. Ще можеш да постигнеш всичко, което искаш.
– Някой трябва да държи татко изкъсо.
Мама се извърна настрана.
– Какво ли ще кажат хората, ако имаме такива неща в дома си? – държеше тостера и клатеше глава.
Платихме за избраните вещи: тостера, албума, картините и една яка от норка – която дори още имаше глава със стъклени очи. За такъв луксозен аксесоар мама беше готова дори да хване въшки. Войниците хвърлиха в чувала и една медицинска диплома в рамка, която мама каза, че ще използва за сертификата си за чиста арийска кръв, както и едни платнени спортни обувки за мен. Всичко това само за десет марки. Рядко имахме хляб за тостера, а и мама не можеше да си позволи да ходи по места, където да носи яка от норка, но си струваше – дори само заради усмивката на лицето ѝ.
А аз се радвах, че имам гуменки за бригадата идната седмица: бях назначена като надзирател на девойките в младежкия лагер „Разцъфтяла младост“, разположен сред борова гора на половин ден път с влак на север от Дюселдорф. Лагерът беше под
18
Врагът слухти (нем.) – погрешно изписано в текста на английски.

3. Херта
37 ръководството на секция „Вяра и красота“ към Съюза на германските девойки, БДМ
19
– подразделението на Младежкото движение на Националсоциалистическата германска работническа партия. В секцията „Вяра и красота“ членуваха по-големи момичета, за да се научат да бъдат добри домакини и майки. Целта на тази бригада беше да въведе по- малките в организацията и моето задължение като ръководител на звено беше да се грижа за момичетата в моето спално помещение, което никак не беше лесна работа.
Ръководителите на звена получаваха задачи за деня и мен изпратиха в бараката за изкуство и занаяти, а това беше абсолютно нелепо разпределение, защото аз считах рисуването на аматьорски акварели и тъкането на ширити за абсолютна загуба на време.
А това, в което действително бях добра, далеч не беше в областта на изкуствата. С моето медицинско образование трябваше да ме сложат да ръководя работата в лазарета, но е дълг на всеки да служи там, където е необходим. Добре, че поне сградата на помещението за изкуства беше с гледка към езерото, което отразяваше жълтите и червените багри на дърветата край него.
Един следобед там при мен дойде Пипи, другото момиче, назначено в помещението по изкуства и занаяти. Познавах Пипи, откакто заедно влязохме в БДМ, и независимо че беше няколко години по-млада от мен, бяхме добри приятелки, замалко дори щяхме да станем „най-добри приятелки“, а явно беше важно всяко момиче да си има най-добра приятелка. С Пипи бяхме постигнали всичко в БДМ заедно: едновременно ни награждаваха с всички емблеми и нашивки. Редувахме се да носим флага по време на събранията. По време на бригадата се хранехме заедно и дори заедно разчиствахме работните маси в помещението за изкуства и занаяти.
– Да побързаме – казах аз. – Ще вали.
Пипи събираше ножиците от масите и ги пускаше в металните кутии за инструменти, поставени в различните части на помещението. Но ужасно се бавеше.
Посочи ми с кимване нещо, което виждаше през прозореца.
– Виж кой ни чака.
В края на гората две момчета – едното русо, другото тъмнокосо – стояха край една гребна лодка, извлачена на брега и оставила дълбока диря. Разпознах ги – звеневи от съседния лагер за момчета, облечени в униформите на лагера: кафяви ризи и къси панталони. Бяха от гребците. При това бяха хубави момчета. В германските младежки лагери не се допускаха участници с ниски нива на расовата чистота, така че всички бяха привлекателни, гарантирано чисти арийци. Не се налагаше да измерваме главите и носовете си с дебеломери и кранимери. Всички бяхме представили свидетелства за чиста генетична история.
Момчетата се суетяха около ключовете за греблата и от време на време поглеждаха към занаятчийската барака.
– Нали знаеш какво искат тези момчета, Пипи?
Пипи огледа лицето си в огледалото над мивката. До него имаше окачен плакат с надпис: „Помни! Ти си германец! Пази кръвта си чиста!“
– Е, и какво? Просто искам да опитам. Забавно е.
– Забавно ли? Не можем и една щафета да завършим, без някоя двойка да се скрие в гората.
Е, какво вълнуващо има в едно щафетно бягане, ако никой не спечели.
19
Инициалите на български са от първите букви на германското наименование (Bund Deutscher
Made!) и това съкращение ще се използва занапред в текста.

38

Изтегляне 2.11 Mb.

Сподели с приятели: