Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| 5. Каша 1939 година Есесовецът замахна и заби лопатата в Псина, а майка пищеше. От Псина се изтръгна само един зловещ крясък и тя падна безжизнена, вече се чуваше само дращенето на крачетата ѝ по твърдата пръст – все още не спираха да се движат, като че можеше да избяга. Няколко карамелени пера, изхвърчали във въздуха, се люшкаха бавно надолу. – Така правехме навремето у дома – каза есесовецът. Хвърли лопатата, хвана пречупения врат на Псина и я метна към кльощавия войник. Аз се опитвах да не гледам крачетата ѝ, които още драпаха из въздуха. – Ще си затворя очите за това – каза офицерът на майка. Избърса ръцете си с кърпата. – Но помнете: укриването на храна от Райха е сериозно нарушение. Радвайте се, че се разминавате само с предупреждение. – Разбира се – каза майка, с една ръка притиснала гърлото си. – Псина – изстенах аз. В очите ми напираха горещи сълзи. – Чуваш ли? – попита кльощавият, който държеше Псина с главата надолу и се опитваше да се пази от ноктите ѝ. – „Псина“ на полски е „кученце“. Наричат кокошката „куче“. Тъпи поляци. Мъжете отнесоха Псина и тръгнаха обратно през къщата, като оставяха кални следи по пода. Цялата треперех. – Майко, ти им позволи да я убият. – Да не би да предпочиташ да умреш заради една кокошка? – отвърна майка, но и нейните очи се бяха напълнили със сълзи. Прибягахме до кухнята да видим как онези мъже си заминават с камиона. Слава на Бога, че сестра ми не беше тук и не видя всичко това. Зузана се прибра на следващия ден. Цялата нощ беше прекарала в болницата. Арестували нейния научен ръководител и директор на болницата доктор Скала, известен с постиженията си по корекцията на заешка уста 24 , а на нея наредили да напусне отделението и заявили, че поляците са негодни да заемат висши длъжности. Никога не я бях виждала толкова потресена, бясна, разярена за това, че са я принудили да изостави пациентите си, повечето от които деца. Едва по-късно разбрахме, че още от 1936 година нацистите са започнали да изготвят списъци на поляци, за които подозирали, че са с противогермански убеждения, и дори бележели обществени сгради, болници включително, с огромни черни кръстове, които пилотите на Техните бомбардировачи да могат да виждат от въздуха. Нищо чудно, че без каквито и да е трудности прибираха онези, които си искаха. Татко също се върна след три дни разпити в щаба на Гестапо. Не го били, но го карали да отваря Пощенската станция отрано и да стои до късно. Ние се радвахме, че е жив, но той ни разказа колко мъчително му е било да гледа как нацистите разпечатват писмата и пратките на обикновени полски граждани и просто си вземат каквото решат. След края на работното време посипвали пода с дървесни стърготини, за да са сигурни, че нито той, нито подчинените му влизат нощем в станцията, когато няма техни пазачи. 24 Вродена малформация, изразяваща се в незатворено небце и/или горна устна. 5. Каша 51 Не след дълго ни се струваше, че и последният нацист в Германия е пристигнал тук. Съседите ни германци излизаха по улиците да посрещат пристигащите с поздрави и цветя, а ние се спотайвахме вътре. Руските войски все още оставаха на изток от нас. Бяха стигнали в настъплението си само до река Бут. След всичко това бяхме заприличали на мухи, залепнали на мед – уж бяхме живи, но не живеехме. Имахме причини да се радваме, че нацистите отново назначиха Зузана, макар и в персонала на линейките. Останалите ѝ колеги – и мъжете, и жените – привикаха в болницата, а след това ги отведоха. Издадоха ѝ документ с нейна снимка и всичко необходимо, подпечатан с поне дузина черни нацистки орли. Този документ ѝ даваше право да се движи свободно навън по всяко време, дори и след вечерния час. Бяхме благодарни за всяка сутрин, когато се будехме в собствените си легла. Толкова много от приятелите ни поляци изчезваха нощем, без каквито и да е обяснения. Един ден седях в леглото си, увита в юрган, и се опитвах да се стопля, когато реших да направя един от онези тестове в някакъв стар брой на списание „Фотоплей“ – любимото ми занимание, когато си бях у дома. Един от учениците в нелегалния курс 25 по икономика на Петрик му беше платил с американски списания и аз запаметявах всяка дума в тях. В теста се казваше, че когато си влюбен, усещаш нежно щракване, както когато се затваря пудриера, а аз усещах такова щракване всеки път когато видех Петрик. Интересите ни съвпадаха напълно (а според теста това много рядко се случвало). Същия ден Петрик се отби у нас. Толкова се радвах да го видя. Изобщо нямаше значение за Какво говорим. Просто всячески се опитвах да го задържа колкото може по- дълго у дома. – Колко можеш да останеш? Изрязвах една снимка от списанието: Каръл Ломбард сред цъфнали коледни звезди някъде в Лос Анджелис. Никак не е лесно да запазиш спокойствие, когато пудриерата щракне. Петрик влезе и седна до мен на леглото. Пружините проскърцаха под тежестта му. – Немного. Дойдох да те помоля за една услуга. Става въпрос за Надя. – Изглеждаше уморен и не се беше бръснал от няколко дни. – Наложи се да замине за известно време. Изведнъж изстинах. – Какво се е случило? – Не мога да ти кажа. – Но... – И ти изобщо не си в безопасност. Но довери ми се, има хора, които работят по въпроса, и скоро положението ще се промени. Вече се досещах, че той работи за Съпротивата. Макар че не приказваше много, вероятно е бил сред първите, които са се включили в нея след нападението на нацистите. Вече бях забелязвала тайните му среднощни срещи и целодневните му отсъствия без каквото и да е обяснение. За разлика от повечето момчета от съпротивителното движение, той не носеше онези огромни черни ботуши, които да го превърнат в още по- лесна плячка за германците, но явно беше нагазил надълбоко. Надявах се СС да не са толкова наблюдателни. Повечето бойкотирахме, доколкото беше възможно, нарежданията на германците и саботирахме каквото можехме, но Националната армия, Armia Krajowa, или АК, беше сериозно нещо. Макар! в началото 25 По време на окупацията на Полша, когато училищата и университетите са били затворени, някои занятия са се водели тайно. |