Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| 4. Керълайн 1939 година Откакто Хитлер нападна Полша, във всяко от консулствата в Ню Йорк умереното безпокойство се беше превърнало в същинска паника, а нашият офис беше направо деветият кръг на ада. А на всичко отгоре от Вашингтон бяха наложили допълнителни ограничения за визите и влизането в Съединените щати от Европа стана почти невъз- можно. Франция също затегна визовия режим. В началото на ноември вече имаше хора, които отчаяно искаха да са сред първите на опашката и въпреки студа, нощуваха под открито небе в спални чували точно под моя прозорец. Щом отворехме сутрин, опашката от френски граждани, които искаха да се върнат у дома, не се събираше в приемната и се проточваше чак в коридора. В един сив и мрачен ден в края на ноември най-близката ми приятелка, Вети Мърчант, реши, че трябва непременно да намине да направи дарение. Разбрах, че е тя, защото още с влизането си нареди на Пия да ѝ донесе горещ чай, който, естествено, нямаше да получи. Вети се промъкна между чакащите до моя кабинет. Облечена беше в тъмносиния си костюм тип букле на „Скиапарели“ и шапка, украсена с тъмносини и яркочервени пера, а под мишница стискаше вестник. В едната си ръка държеше стар сватбен подарък от някаква двойка в Ню Джърси – дърво на парите, около метър високо, направено като елхичка от шейсет стодоларови банкноти, нагънати като малки ветрила, на дървена поставка. В другата едва крепеше кула от кутии за обувки, напъхани една в друга. Бети постави дървото на бюрото ми. – Донесох това за твоите френски дечица. Трябва да стигне за малко кондензирано мляко. Радвах се да видя Бети, но вече доста изоставах със задачите, а купчината с досиетата растеше ли, растеше. Според правилата във Франция, Консулството беше затворено по обед, от дванайсет и трийсет до три, и аз използвах това време да похапна риба тон от консерва на бюрото си и да си възвърна силите за следобедната масирана атака. – Благодаря ти, Бети, много се радвам да те видя, но... – И кутии за обувки, както ти бях обещала. Донесох само френските, та дечицата да се почувстват като у дома си. Благодарение на манията на Бети по отношение на обувките, винаги имах в какво да опаковам помощите, които пращах в чужбина, а и нямаше опасност потокът от кутии скоро да пресъхне. Бети затвори вратата на кабинета ми. – Затварям заради госпожица Наострени уши. – Пия ли? – Ами да. Тя слухти за всяка подробност. И не се съмнявам, че си умира да разбере къде ще ходим на обяд. – Уви, зарината съм с работа, а и не съм гладна. – И не би хапнала дори и хапка, така ли? Да знаеш, мартинито е най-доброто лекарство при липса на апетит. – Как да изляза за обяд, като толкова хора ме чакат? Току-що имах една двойка от Лион, които не са се чували с дъщеря си от юни насам. И двамата ридаеха. 42 Mарта Хол Кели • Люляковите момичета – Не мога да повярвам, Керълайн. Не ти плащат, а дори не можеш да излезеш на обяд. – Тези хора имат нужда от мен. – Тогава какво ще кажеш за онова момче, Къди, пиколото, дали мога поне него да заведа в „21“? Има нещо особено в мъжете в униформа. Бети отвори огледалцето си и огледа внимателно лицето си за несъвършенства. И тъй като не намери ни то едно, сви рамене разочарована. Често сравняваха Бети с Рита Хейуърт заради природните ѝ дадености: пищната грива и извивките, които веднъж накараха един позастарял господин да стане от инвалидната количка за пръв път от години и да тръгне след нея. Не че винаги надминаваше всички по красота, но не беше лесно човек да отдели очи от нея, както се гледа преобърнат влак или танцуваща мечка. – Трябва да си починеш, Керълайн. Искаш ли да ми партнираш за партия бридж? – Не мога, Бети. Тук е истинска лудница. Откакто Хитлер се развилия, половин Франция е тръгнала да се изнася, а другата половина отчаяно се опитва да се върне. Имам да опаковам шейсет пакета с помощи. Но ако искаш да помогнеш, заповядай. – Е, аз обичам французите... ти явно също. Вчера видях новата ти любов, отиваше към театъра. Навън прехвърчаха няколко снежинки. Дали вече валеше сняг у дома, в Кънектикът? – Той не е новата ми любов. – Това беше самата истина, уви, въпреки че с Пол доста често се виждахме през тази есен и сега, в началото на зимата. Той се отбиваше в Консулството преди репетиции и обядвахме заедно с по някой сандвич на крак в градината на покрива на Френската сграда дори при лошо време. – За него явно намираш време. Майка ми каза, че ви видяла да отскачате до „Сарди“. „Тет-а-тет, по обед, с висок европеец.“ Цитирам. Целият град говори за това, Керълайн, явно сега той е най-добрият ти приятел. – Бети метна сгънатия вестник на бюрото. – В „Поуст“ има кратка статия за вас двамата. Знаеше ли, че според класацията на списание „Физикал Кълчър“ 21 той е най-красивият мъж? Не се изненадах от това, но може да се каже, че се почувствах поласкана. Кой изобщо гласува за такива неща? – Това беше просто един обяд – казах. – Сериозно ти казвам, обсъждахме неговото представление... Бети се надвеси над бюрото ми. – Заслужаваш любовник, Керълайн, но няма нужда да биеш камбаната, мила. Непременно ли трябва да е актьор? При това толкова... как да кажа... публична личност? Знам, че все още ближеш рани заради Дейвид. Ако знаех, че брат ми е такъв... – Това приключи, Бети. – Бих могла да те покрия, но дори и едно петно да лепнат на репутацията ти, после много трудно ще я излъскаш. Ивлин Шимърхорн е огромна. Не може да излезе от къщи. – Би ли оставила Ивлин на мира. Не ме интересува какво мислят хората. – Ще започне да те интересува, когато вече не те канят на събиранията. Защо не ми позволиш да ти намеря нещо? Честно казано, Дейвид може да ми е брат, но не е идеален, Господ вижда. По-добре си без него, но недей да се забъркваш с някакъв французин само за да му отмъстиш. Всеки мъж пази в съзнанието си един Силует, как да кажа, на жената, с която в крайна сметка ще свие Гнездо. Просто трябва да намерим някой подходящ, според чиито представи си подходяща. – Бети, сигурно има и по-хубави неща, за които да мислиш. 21 Спортно списание. 4. Керълайн 43 Бети винаги ме е подкрепяла, още от първия ни ден в „Чапин“, училището, което по онова време беше смесено, когато едно момче в часа по френски ме нарече „lе girafon“ и тя заби тока на детското си ботушче в крака му. – Ако зависеше от мен, бих се радвала ти и Пол да се окажете чисто голи на покрива на „Крайслер Билдинг“, но се опитвам да те предпазя. С облекчение посрещнах заявлението на Бети, че трябвало да тръгва. Изпратих я до приемната, където тя отнесе дървото и го тръшна на бюрото на Пия. – Надявам се, не очакваш да отида да го депозирам – каза Пия и се отпусна на облегалката на стола си с голоаз в ръка. – Не искаш ли всички по Пето Авеню да се обръщат след теб? Между другото, Пия, скъпа, не носиш ли сутиен? – Нямам нужда от поддръжка 22 Бети хвърли един долар на бюрото на Пия. – Вземи и си купи един, по-евтини са на щандовете за детски дрехи. Бети тъкмо излизаше от приемната, когато Пол изскочи от асансьора с кесия със сандвичи в ръката и задържа вратата отворена, докато тя влезе. Бети само ми хвърли един от онези нейни погледи „така си и знаех“ и продължи. Пол беше дошъл при Роже да уреди някои проблеми с визата си, а аз успях да се вмъкна с него на срещата им. Исках да се застъпя за Пол, а това със сигурност щеше да убеди Роже да му помогне да остане. Роже беше наредил да монтират в кабинета му падащо легло и сега то все още не беше прибрано, а чаршафите бяха събрани на топка. Явно не е спал добре. – Трябва да измъкна Рина от Франция – каза Пол. Роже извади електрическа самобръсначка от чекмеджето и я постави на бюрото си. – Можем да опитаме. Напоследък визата за Съединените щати е наболяла тема. Нали видяхте опашката. Дори френски граждани с виза за Щатите не могат да напуснат Франция. Няма достатъчно кораби. – Бащата на Рина е евреин – каза Пол. – Това ще усложни ли нещата? Аз отидох до леглото и разстлах чаршафите. – Още след двайсет и четвърта, когато от Вашингтон промениха квотите за имиграционните визи, всичко се усложни – каза Роже. – Тя ще се съгласи и на туристическа виза. Роже затвори с трясък чекмеджето на бюрото си. – Керълайн, би ли се махнала от това легло? Всеки на опашката отвън би се съгласил на туристическа виза, Пол. Ще са ѝ нужни двама поръчители. – Аз мога да бъда единият – казах, докато разбухвах възглавницата на Роже. Я! Червило... нима? Алено като на кабаретна танцьорка. – Благодаря, Керълайн – каза Пол и се усмихна. – Керълайн, не трябваше ли да помагаш на Пия в приемната? – попита Роже. Затъкнах одеялото под дюшека. – Рина има ли резервация за пътуването? – попита Роже. – Да, но тъй като не получи виза, срокът изтече. Ще резервираме нов билет веднага щом получи виза. Роже включи самобръсначката си и се зае да почиства бузите си от прораснали косми. Ако не се грижеше за брадата си, тя щеше да погълне цялото му лице. 22 Френската дума soutien – „сутиен“, означава „поддръжка“. |