Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета – Всъщност, не. Майка го поддържаше. Пол взе от най-горния рафт едно сиво бомбе, натъпкано с жълта хартия. Обърна го няколко пъти в ръцете си като учен, който изследва рядък метеорит, и го постави на мястото му. Изражението му изведнъж стана сериозно. Защо развалих онова приятно настроение? – Татко всъщност беше далтонист – продължих. Пол само вдигна поглед към мен. Ех, да можех да спра да дрънкам! – И на всичкото отгоре не позволяваше да го облича прислужник. – Пол не се опитваше да ме прекъсне. Просто стоеше и ме гледаше с изражение, което не бих могла да разгадая. Дали не беше съжаление към горката стара мома, която не може да прежали баща си? – Настояваше да се облича сам. Затова майка му купуваше само основни цветове, кафяви или тъмносини. – Загасих лампата в гардероба. – Да беше видял как се докарваше преди това. – Докато затварях вратата, усетих, че очите ми се пълнят със сълзи, но се овладях. – Една сутрин на закуска се появи с жълто сако, лилава вратовръзка, керемиден панталон и червени чорапи. Майка толкова се смя, че замалко не се задави. – Извърнах лице към вратата на гардероба и опрях чело на хладната боя. – Извинявай, Пол, ей сега ще се стегна. Пол хвана раменете ми, завъртя ме с лице към него и ме притисна към себе си. Приглади косата ми и устните му намериха бузата ми, задържаха се малко на вдлъбнатината под окото ми и след това обходиха цялото ми лице. Стигна до устата ми по дългия път, но щом впи устни в моите, усетих дъха на coq au vin и френски цигари. Пол разхлаби шала от врата си, дръпна го и отприщи вълна Sumare. Бор. Кожа. Мускус. Запристъпвахме към дивана, а снегът навън биеше по прозореца, като че беше пясък, понесен от ураганен вятър. Сърцето ми прескочи, когато ръката му се спусна по вътрешността на бедрото ми, за да откопчае чорапа. Подпъхна два пръста под копринената тъкан и я смъкна надолу. Аз откопчах горното копче на ризата му. После следващото. Плъзнах ръка под ризата му, погалих кожата му, гладка като вътрешността на рапан. – Мисля, че конякът, който си изпила, е малко повече от ангелския дял – прошепна Пол в ухото ми. Откопча горното копче на роклята ми. Лицето му изглеждаше още по-красиво, някак по-сериозно на приглушената светлина. Наистина правехме това... Опитах се да не мисля за него и Рина. Второто и третото копче отнеха доста време. Смъкна роклята от рамото ми и целуна голата ми кожа. – Не мога да повярвам, толкова си красива – каза, докато търсеше с устни гърдите ми, без изобщо да бърза. – Може би няма да е зле да се доберем до някое легло. Успях само да кимна. Моето балдахиново легло с розовите сатенени чаршафи дали е подходящо? Това легло никога не беше виждало мъж като Пол Родиер. Залъкатушихме към моята спалня, а разните части от тоалета ми захвърляме по пътя. – Горе ръцете – каза Пол, щом стигнахме до леглото ми. Вдигнах ръце, като че се готвех да се гмурна, а той с едно движение свали и роклята, и комбинезона ми, изхлузи сакото си и ме притегли към себе си. Мъчех се да напипам катарамата на колана му с разтреперани пръсти. Целуваше ме, докато измъкна края от токата, а после и целия колан от гайките. Ципът измърка и се смъкна. Той остави 7. Керълайн 69 панталона си на земята и понесе и двама ни към леглото. Паднахме на мекия сатен, а пружините изохкаха, изненадани от неочакваната тежест. – Все още ли си с чорапи? – попитах. Той целуна ямката на врата ми. – Какъв е този звук? – попита Пол, докато устните му слизаха надолу. – Какво? – надигнах се на един лакът. – Има ли някой? Той ме стовари отново по гръб и допря устни до ухото ми. – Нищо. – Брадичката му, грапава като шкурка, потърка приятно бузата ми. – Не се тревожи. Колко прекрасно беше да имам Пол в леглото си, само за себе си. Потънах още по- дълбоко в розовия сатен, когато се отпусна върху мен и вече припряно целуна устните ми. Този път и аз чух звука. Някой чукаше. Който и да беше, портиерът как изобщо го е пуснал? Вцепених се, устните на Пол се плъзгаха все по-надолу. – Има някой – казах, разтреперана, в тъмнината. |