Фиг. 13. Схема на полезните изкопаеми
1 – неметални полезни изкопаеми–индустриални минерали; 2 – строителни материали; 3 – твърди горива; 4 – термални води
6.1. Метални полезни изкопаеми
Установени са три индикации (западно от с. Книжовник, южно от с. Жълти бряг, югозападно от с. Малък извор) свързани със зони на окварцяване и сулфидна минерализация сред метагранити и варовици. В околностите на с. Орлово има следи от древни минни изработки, а южно от Книжовник и северно от вр. Юктепе са установени шлихови ореоли на злато, галенит и шеелит. Съдържанията на рудните елементи в браздовите проби са ниски.
6.2. Неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали
Зеолити. Находища и проявления на зеолити се разкриват при селата Мост, Перперек и Лясковец. Те са с олигоценска възраст, образувани в морски условия. Привързани са към пирокластитите на Зимовински вулкански комплекс и Чифлишки вулкански подкомплекс. Зеолитовите скали са предимно клиноптиолитови (Мост, Перперек) и морденитови и аналцимови (Лясковец). Клиноптилолитовите зеолити биват светлосиви, резедави, пъстри и светлорозови. Морденитовите са светлорезедави до зелени. Фиксираните участъци от зеолитова суровина имат различна дебелина (от 10–15 m до 60–70 m) и съдържания от 8–10% до 70–80%. Въз основа на извършените проучвателни работи по тези находища са доказани запаси (оконтурени по общ йонообмен и сорбционен капацитет) повече от 500 млн t (Брънкин и др.,1980ф, 1983ф).
Перлити. Южно от с. Зимовина се разкриват три проявления на перлити с неизяснено практическо значение. Те са генетично свързани със Силенските риолити. Извършената оценка ги определя като евентуална суровина за получаване на по-тежки, но здрави набъбнали материали.
Глини. Халуазитово-каолинитови глини са установени в площ, разположена между селата Перперек и Мост. Известните проявления са: Мост, Добриново, Дардере, Перперек, където оформят различни по големина лещи. Средната дебелина на халуазит-каолинитовата суровина е около 8 m. Глините са керемиденочервени, розови, виолетови или ръждивокафяви на цвят. Те са плътни, крехки и непластични. Имат разнообразна текстура и структура. В минералния им състав преобладават минералите от каолинитовата група – каолинит и халуазит с известни примеси от монтморилонит, гьотит и хематит. Общата перспективна оценка на участъка не е изяснена (Тодорова, Стефанов, 1972).
Находище на суровина от глина – халуазитов тип е открита източно от с. Кралево. Извършените изследвания показват, че халуазитовите глини са образувани в резултат на нискотемпературна хидротермална метасоматоза на кисели пемзови туфи. За находището са изчислени прогнозни запаси в размер на около 350 хил. t. Суровината е подходяща за включване в рецептури за изготвяне на керамични маси (Аладжов и др., 2008).
6.3. Твърди горива
Въглища. Въглепроявления се разкриват: източно от с. Д. Ботево, западно от с. Звиница и северно от с. Чифлик, свързани с конгломератно-пясъчниковата задруга на приабонския теригенен комплекс. Те са концентрирани в два въгленосни хоризонта, като в обхвата на картния лист е представен горният хоризонт. Въглищните залежи имат малки размери. Изграждат тънки пластове със сложно латерално развитие. Във въгленосния хоризонт са установени три въглищни пласта, разделени от глини, глинести пясъчници, алевролити и аргилити. Характеризират се с високо пепелно съдържание и ниска калоричност. Проявите се считат за безперспективни (В. Георгиев и др., 1996ф).
Битуминозни шисти. Шистите са концентрирани в конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс и обхващат площ между селата Балкан, Мандра и Орлово. Битуминозните скали изграждат две нива от алтернация на пясъчници и съдържащи швелово масло мергели, аргилити и алевролити. Те се разкриват на дълбочина от 12 m до 450 m. Във всяко ниво са отделени от 1 до 4–5 слоя битуминозни шисти с различна дебелина (до 30–50 m) и съдържание на швелово масло – от 3% до 14% (Каменов и др., 1976ф). При търсещо-проучвателни работи е установено, че битуминозните нива се разкриват в сложна тектонска обстановка и обвръзката на продуктивните слоеве е почти невъзможна. Сравнително ниските съдържания на полезния компонент и геолого-структурната характеристика на участъка го определят като безперспективен (В. Георгиев и др., 1996ф).
6.4. Строителни и Скално - облицовъчни материали
Като източник на суровина за строителството се използват почти всички разкриващи се скални разновидности (туфи, латити, пясъчници, варовици и метагранити и др.), отговарящи на изискващите се физико-механични свойства. Разработените кариери имат местно значение.
Във варовиците североизточно от с. Калоянци са установени силицити (Йорданов и др., 1984ф) с различни качества и разнообразни цветове – восъчносивозеленикави, сивобелезникави, жълто-кафяви, червени, сиви до черни тонове. Окачествени са като подходящ ювелирно-декоративен материал.
6.4. Термални води
Южно от Долно Ботево с известен източник на термални база с азотен газов състав от теригенен генетичен тип. Характерът на водопроявленията е изворен с дебит 0,8 l/sek и температура при изтичане 21º. Минерализацията е 0,5 g/l. Използва се за питейна вода и къпане.
7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ
Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси с внезапно или периодично активизирано действие; процеси с непрекъснато действие и техногенезата, свързана с антропогенната дейност (Бручев и др., 1994).
7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1 000 г. (MSK – 64) по Boncev et al. (1982), площта попада в зоната с интензитет VIIІ степен, с магнитудни диапазони на възможните сеизмични огнищни зони от 4,1 до 4,5 М. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Катастрофалното земетресение на 09.08.1911 г. с епицентър в Мраморно море е усетено в района с интензитет VІІ степен. С магнитуд 4.50 М и дълбочина на хипоценъра 40 km е земетресението станало на 26.03.1940 г. с епицентър на 1 km южно от с. Лясковец (Бручев и др., 1994). Земетресение с епицентър на 500 m източно от с. Черешица, с малък магнитуд е регистрирано през 1978 г. На 20.02.2006 г. епицентърът е при с. Черешица, а магнитудът е по-голям от 4,0 М. През следващите дни са станали общо 86 труса. Съвременните движения имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Съвременните вертикални движения за площта са –1 mm/a. За периода 1930–1985 г. те са от 0 mm/a до –0,5 mm/a на запад.
Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното възникване и развитие, което често има внезапни катастрофални последици. Поради специфичния геоложки строеж свлачищата са привързани към долните части на долинните склонове, където дебелината на склоновите насипи е сравнително голяма. Те са малки, плитки, делапсивен тип, рядко с добре изразен свлачищен откос с височина до 2–3 m. Размерите им са до първите десетки m2. Такова е свлачището източно от с. Силен. Дълбоко, условно стабилизирано свлачище се наблюдава при с. Поповец. Опасността от него е потенциална, като активизацията му може да се причини от несъобразената с конкретните условия дейност.
Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в реалното или възможно преграждане на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. По-сериозна опасност за транспорта представляват съвременните срутища югозападно от Кръклара, непосредствено на пътя Гледка – Голям извор, по пътя с. Перперек – с. Миладиново и с. Перперек – с. Кокиче.
Сподели с приятели: |
