Способност за развитие – за или против

Бягства от щастието ... или
са ясни – 1 тон, 10 тона. А при развитието? Там нещата са строго индивидуални. Един малък успех – даже и да продадеш десет хляба повече от вчера – също е развитие. Всяка нова емоция, всяко ново познанство, всеки нов опит ни обогатяват.
Представителите на хуманистичната психология изхождат от позицията, че основният стремеж на човек е да се развива.
Според Ейбрахъм Маслоу потребността от себеактуализация е най-висшата форма на развитие и стремеж. Карл Густав Юнг говори за готовност за трансценденция като краен етап на процеса на индивидуация. Алфред Адлер също поддържа възгледа за положителното развитие на човека. И според хуманистичната (Маслоу), и според аналитичната (Юнг), и според индивидуалната психология
(Адлер), негативното развитие се разглежда като резултат от фрустрирани потребности пред универсалната характеристика на човешката природа – творчеството. Клиентоцентрираната терапия на
Карл Роджърс определя като най-дълбинна същност на човешката природа движението напред, развитието, себеосъществяването, а водещ принцип в човешкия живот е тенденцията към актуализация.
Може би най-пълното описание на развитието през целия живот е представено в теорията за епигенетичното развитие на Ерик Ериксън.
Според тази теория човешкият живот е разделен на осем фази, всяка една от които е свързана с разрешаването на конкретна възрастова задача. Епигенетичният принцип сочи, че успешното разрешаване на един етап е предпоставка за навлизането с достатъчно ресурси в следващия. Когато всяка фаза премине през периода на доминиране и намери своето разрешение, продължава да се развива, докато доминира следващата и участва по специфичен начин в интеграцията на целостта
98

Щастливи въпреки средата
на развитието. Изцяло поддържам очертаната от Ериксън перспектива на развитие.
Какво става с развитието във възрастов план? Бебето има нужда да знае, че е обичано и че потребностите му ще бъдат посрещнати. То се нуждае от основно чувство за сигурност. Ако му бъде отнето това чувство, то навлиза в живота със страх и съмнения, а най-вече с липса на желание за активност в личното развитие.
Детето се опитва да установи границите между себе си, своите желания и необходимостта да прави компромиси. Борят се двете полярности – да отстоява собствената си позиция или да следва волята на другите. Този възрастов етап е основен за научаването на модели и начини за себеизразяване. Детето получава знания и умения как да поставя целите си и да ги постига. С навлизането в училищна възраст пред него се разнообразяват възможностите да дава израз на собствените си умения и активно да се включва в различни дейности.
По пътя на подражание и установяване на нови сфери за изява и на разнообразни взаимоотношения детето поема различни роли и се учи да ги изпълнява.
Юношеската възраст е преломен етап в личностното развитие. От една страна, юношата подлага на съмнение всичко, което е приемал безрезервно в детството. От друга страна, той е изправен пред необходимостта да отговори на новите изисквания, отправени от обществото към него. Търсят се нови модели за идентификация, подражанието вече не е достатъчно. Юношата иска и трябва да изпитва всичко сам, тук и сега. На този възрастов етап се определят основните цели, ценности и ориентации. Изгражда се идентичността. Нещо особено важно за позицията, която отстоявам е, че идентичността само
99

Бягства от щастието ... или
се изгражда за пръв път в юношеска възраст. Това не означава, че след това самоопределянето и търсенето на нови алтернативи автоматично престава. Напротив, самоопределеността се постига непрекъснато, променяйки сферите и ресурсите, които използва, за да кара човек да се чувства пълноценно вграден и интегриран в социума.
В ранна зрелост човек е отдаден основно на кариерното си развитие и установяването на наистина близки интимни отношения.
Интимността се разглежда в психосоциален план и включва всички значими за индивида връзки. След етапа на себеутвърждаване човек в по-късна зрялост поставя като приоритет не само личната изява, а и даването на другите. Ако е изграден достатъчно автономен и силен Аз, той е способен да дава и да изпитва удовлетвореност от даването, а не само да търси лична изгода.
Последният етап от живота е свързан с преосмисляне на постигнатото и рекапитулация на пропуснатото. Смисълът и целта е на тази фаза човек да изпита удовлетвореност от себе си и да остане с чувството, че животът му е бил съдържателен, а не пропилян.
Може ли развитието да бъде негативно? Всяка възможност, всяка алтернатива предполага отворен край. Задачата може да бъде завършена успешно или човек може да избере погрешен начин за разрешаването й и резултатът да бъде лош. Какво става с развитието тогава? Развиването на зависимо поведение е отрицателно явление, развитието на антисоциално поведение също. Развитието на негативно поведение или тенденция могат ли да се разглеждат като развитие?
Негативната възможност пред развитието е единствено липсата на развитие; на стагнацията, която нито носи удовлетвореност, нито позволява да настъпи положителна промяна.
100

Щастливи въпреки средата
Развитието не е равномерен процес. Не може всеки ден човек да отбелязва някакъв невероятен прогрес. Видимите резултати са плод на дълго вътрешно наслояване и натрупване на готовност и ресурси. Как в един момент човек изведнъж бива осенен от мисълта, че иска да промени професията си, дома си, живота си? Това е отговор на усещанията, мислите, опита, които несъзнавано е трупал. Какво става с книгите, които четем и имената на авторите и заглавията, които забравяме? Дължи се на селективността на вътрешния ни свят. Ние извличаме най-важното за нашия личен живот от чутото, от видяното, от прочетеното, от преживяното. Този опит става част от самите нас, кара ни да подлагаме реалността на съмнение, кара ни да търсим нови отговори, кара ни да поставяме нови въпроси. А това означава развитие.
Ние се променяме всеки ден. Всяка информация, която получаваме, оставя следа и ни допълва с нещо ново.
Развитието на човешката личност е иманентно заложено и може да бъде спряно единствено, ако ние самите пожелаем да направим такъв избор. Но този избор не води до нищо положително. Развитието означава търсене и намиране на нови възможности, а те дават шанс за себеизразяване и себеразкриване по нов начин. Носи ни удовлетвореност, усещане за субективна значимост, а оттук и за щастие.
Щастието и удовлетвореността от своя живот са тясно свързани с чувството за идентичност и цялостност.
Идентичността означава стабилни, но и достатъчно гъвкави самоопределения и поставени жизнени цели.
Животът се променя, с него трябва да се променяме и развиваме и ние, за да бъдем и да останем вътре в изборите, които ни дават възможност за активно участие и ни карат да се чувстваме пълноценни.
101

Бягства от щастието ... или

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: