Маргарита бакрачева бягства от щастието или

Щастливи въпреки средата
Добрите взаимоотношения
През живота си човек чува много определения, с които е бил оценяван от околните. На тази основа гради представата за себе си, постоянно се оглежда повече или по-малко в другите, сравнява се, търси се. Ако вижда бутилката полупразна или полупълна, знае, че е песимист или оптимист. Като деца имаме частична идея за силните и слабите си страни според реакциите или думите на родителите и това, което чуваме в училище. Постепенно с разширяването на кръга хора, с които общуваме, откриваме нови неща за самите себе си. Започваме да изграждаме някои твърди представи и да се сърдим, ако не ни възприемат съобразно тях.
В бурната тийнейджърска възраст сме особено склонни да провокираме и да експериментираме, и със себе си, и с околните, за да открием как бихме се почувствали или какво ще стане в различни ситуации, вседствие от различни постъпки. Взираме се в огледалото като при традиционния режисьорски похват в търсене на самите нас.
Около 20
те си години имаме бегло-ясна представа какви сме, какво очакваме от живота, какви хора искаме да ни бъдат приятели, какъв партньор търсим. По-благосклонни сме спрямо собствената си оценка и имаме претенции да ни възприемат както искаме. Това е добре, ако самите ние се оценяваме добре. Основният проблем възниква, когато не смятаме, че заслужаваме, когато мислим, че другите ни превъзхождат и по външност, и по качества. Тогава съвсем логично се държим спрямо собствената представата за себе си – очакваме да ни отхвърлят, да не ни харесват. Избягваме да влагаме надежди или да преследваме желанията и целите си, защото не смятаме, че имаме съответните качества.
Приемаме, че не сме достойни да бъдем щастливи.
229

Бягства от щастието ... или
Добрата или правилната самооценка също не е гаранция, че всичко е наред. Тя е относително стабилна, но е устойчива само на ниво мисли.
На ниво чувства всеки неуспех, провал, липса на обратна връзка, ни вкарва в черната дупка на съмненията в себе си за известен период от време, в зависимост от случката и ситуацията. Ето и няколко примера, илюстриращи направения тук анализ:
Пример 1: Тя има купчина дипломи на стената и прекрасни приятели. В работата я ценят. В личен план обаче не може да задържи никого. Защо някак си не й помагат думите на колегите и приятелите, че е млада, умна, красива и животът е пред нея? На преден план излиза само усещането, че не се справя, не може да намери сродна душа и никой не я обича.
Пример 2: Той има красива и обичаща го жена, верни приятели и добре платена работа без перспективи за развитие. Дава най-доброто от себе си, но шефът не се сеща да го похвали, камо ли да го повиши. Колегите го подминават. Никой не го обича.
Пример 3: Той е завършил с отличие интересна специалност. Има приятелка от години, всички му интервюта за работа са били успешни.
Обича да се забавлява с приятелите си, но не се чувства щастлив.
Винаги е искал родителите му да му кажат „Браво, моето момче”, а чува само „Какво толкова, можеш повече”. Защо никой не го обича?
Пример 4: Родителите й винаги са я подкрепяли във всеки неин избор.
Не е имала проблеми с ученето. Никога обаче не е имала приятели.
Явно не е толкова свястна, колкото смятат вкъщи.
Освен горните примери има още стотици подобни модели. Ако не се чувстваме приети от родителите, ако нямаме приятели, партньор и успех – се фокусираме върху сферата, която не е наред. Негативите и
230

Щастливи въпреки средата
позитивите наклоняват везната в едната посока – тази на липсата на успешност, която води до заключението „Никой не ме обича”. Склонни сме да генерализираме и придаваме свръхценност на неприятните неща.
Когато сме най-наранени и уязвими, даже пренебрегваме всички положителни страни от живота си.
Винаги се сравняваме в две посоки – с хората около себе си и спрямо собствените си стандарти. И двете сравнения могат да бъдат вътрешно манипулирани, така че да се чувстваме добре или зле. Когато се сравняваме с околните, имаме избора да го направим с тези, които са като нас, с тези, които ни превъзхождат в някое отношение или с тези, които са по-неуспешни от нас. Зависи от настроението и направения избор. Ако се сравняваме с идеалния образ, който имаме за себе си, ще бъдем неудовлетворени – все още не сме постигнали всичко, което сме пожелали. Ако не сме си поставили никакви цели и очаквания, за да си спестим разочарованията и страха от провал или от успех, пак ще бъдем неудовлетворени – не сме сигурни, че можем да понесем неуспеха поради изпитваната болка, а успеха, защото не вярваме достатъчно в себе си.
Потъването в урагана на негативните емоции е болезнено. Не води до положително развитие, освен че определя известен период от време, в който нямаме сили да се мотивираме да предприемем нещо ново.
Именно в това с състои защитната му функция – да се предпазим от ново разочарование, да избегнем нова болка. Друга евентуална добра страна е да превърнем този вихър отрицателни емоции в стимул и желание за промяна, да допринесем за една нова ситуация, в която бихме се чувствали по-добре.
231

Бягства от щастието ... или
Как да се измъкнем по-лесно от блатото на извода „Никой не ме обича”? Първо, нека да си определим крайният срок, в който ще си позволим да се чувстваме мрачни и потиснати, например една седмица, с твърдата нагласа, че след една седмица всичко ще ни се струва различно. Не можем да променим света, но можем да променим начина, по който го възприемаме. Второ, да не тъпчем на едно място и да анализираме причините защо нещата са такива каквито са. Да спрем да гледаме назад в търсене на потвърждение, че не се справяме. Даже и да намерим причините, ситуацията не се променя по никакъв начин.
Решението е да си признаем, че това днес не е съвсем „ОК“ и всички негативи са били до вчера. От утре животът ни постепенно ще се променя към по-добър, защото самите ние ще правим по нещо мъничко, за да го променим. Не очакваме магии или вълшебна пръчка, не е необходимо да полагаме и неистови усилия. Ако всеки ден правим по нещо съвсем дребно и неангажиращо – да се разходим или да си купим сладолед, ефектът постепенно се натрупва. Подсъзнанието приема нещата буквално. За него е еднакво радостно да спечелим Нобелова награда или изядем любимия си сандвич. То получава послание „Всичко е наред, животът е прекрасен. Управлявам живота си и се наслаждавам”.
Създава ни усещането, че ние сами подреждаме и ръководим средата около себе си.
Изпълняваме множество роли и имаме няколко основни жизнени сфери, в които се реализираме. Ако едната не върви, работата например, но имаме приятели и партньор, това ни дава силата да приемем, че щом те ни одобряват, значи имаме достатъчно качества.
Да повярваме сами в себе си.
Ако аз се обичам, ще ме обичат и другите.
232

Щастливи въпреки средата

Изтегляне 2.09 Mb.

Сподели с приятели: