Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Да превъзмогнем себе си Кога си струва и струва ли си в някой момент да направим всичко възможно, за да превъзмогнем собствените си страхове и опасения? С всяка изминала година хората създават социални условности и заживяват все повече и повече потънали в собствените си страхове. Опитваме се да се харесаме на максимален брой хора, забравяме да бъдем себе си, да бъдем истински. Слагаме си десетки маски в зависимост от ролите, които изпълняваме, и все повече се отдалечаваме от реалния си Аз, от съкровените си чувства и желания. Констатацията е особено валидна за личните и интимните отношения. В началото на познанството хората се опитват да се представят в най-добрата възможна светлина. Да убедят човека, когото харесват, колко са прекрасни и изтъкани само от положителни качества. На практика всеки знае, че подобна позиция може да доведе единствено до бъдещи разочарования. Колкото и да се опитва човек да поддържа една маска, тя го отдалечава от вътрешния му свят. Постепенно, освен че изчерпва огромно количество от енергията, такова поведение кара маскираният да изпитва вътрешно напрежение и неудовлетвореност, че не може да покаже всичките си страни, гняв както към себе си, така и трансформиран към партньора в общуването. Процесите протичат несъзнавано и след натрупване на негативизъм могат да ескалират в междуличностни конфликти, а те да разрушат зараждащата се или зародила се връзка и да развалят нещо, което би могло да бъде много красиво. Съществува ли идеален вариант, в който двама души събират смелост и свалят защитните си прегради, позволяват си риска да покажат тъмните и светлите си страни и да бъдат съвсем открити и 233 Бягства от щастието ... или откровени? Въпреки че идеализираният вариант е много рядко срещан, си струва да се замислим дали да не го пробваме. Да заявим себе си още от самото начало без страх или по-точно, въпреки огромния страх и напрежение. Да си позволим да бъдем такива, каквито сме. Да споделим какво ни напряга, какво ни вълнува, от какво се боим. Да бъдем толерантни към това, което чуваме от другия, колкото и да е болезнено. А защо да го правим? И каква е възможната полза? Ако човек се опасява да не би да не се получат нещата, ако се страхува от разочарование – от себе си или от другия – моментът наистина ще настъпи максимално бързо, още в самото начало. Тогава разпадането на връзката се понася значително по-лесно в сравнение с възможността дълго строената и много пазена въздушна кула да рухне. Когато свали бариерите, човек се чувства притеснен и стресиран само в началото. Много скоро откритостта дава положителен резултат – отпускане, пораждане на огледалност в отношенията,доверие. За съжаление, няма как да бъдат дадени гаранции за бъдещото развитие на събитията и именно това провокира основния страх. Да бъда ли пръв? Да се открия ли? А ако не получа взаимност? Ако ме отблъснат? Тези и стотици други въпроси, съзнавани и несъзнавани, бушуват като стихия и стават причина за избиране на по-лесния вариант – да се затворим в себе си, да си пуснем защитите, да не допускаме другия до себе си, за да не бъдем наранени. Така обаче не се постига търсената сигурност, защото реално можем да бъдем наранени от поведението на другия. Химерата на бронята, която си изковаваме, се разрушава от самия факт, че имаме нужда от такава. Щом сме се почувствали уязвими, значи сме приели и допуснали близо до себе си въпросния човек. И независимо дали сме студени или сърдечни, можем да бъдем наранени. 234 Щастливи въпреки средата И едно „НО“ – ако сме студени, вероятността от отдръпване и дистанциране от другата страна силно нараства. Колкото по-скоро двама души съумеят да се преборят със себе си в посока да разкрият личните си мечти и желания, слабостите и страховете си, толкова по-скоро могат да изградят истински взаимоотношения. Отново, разбира се, без гаранция какво ще се случи по-късно, но поне ще се запазят приятелски и благонамерени отношения и спомен. Бързото сваляне на бариерите може да доведе до шеметно развитие и динамика в отношенията. Като приемат, че откритостта поражда откритост, двама души много скоро могат да започнат да споделят и разкриват себе си в отговор на думите и чувствата на другия, да изградят усещането, че се познават от години и са си близки. Поради мълниеносното развитие на връзката те може да се почувстват в леко нереалния свят на пълна споделеност, а това може да породи нови страхове от малко по-различен характер – дали случващото се е наистина възможно, осъществимо и действително. Страхове винаги има – в една или друга форма или насока. По- важно е, че те, страховете, са споделени, че хората са открити и не се преструват, което им помага да се приемат и с позитивите, и с негативите си. Помага им да се подкрепят безрезервно и да градят нещо общо без умисъл и без механизма на „изгубени в превода”. В крайна сметка, доверието е най-основно за всяка една връзка и без него нищо не може да бъде реално създадено. А няма доверие без откритост. 235 |