Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Къде е границата На фона на различните социални и граждански събития тече интересна статистика – каква е активността на хората, доколко те изразяват или имат гражданска позиция, каква е избирателната им активност. Отдавна в различни провеждани социални експерименти се обръща внимание и на това колко хора са безучастни или просто подминават случващото се около тях, забързани и потънали в своите грижи и мисли. Независещите от нас събития може и да не ни докоснат. Едно от нещата, които пряко ни вълнуват, са взаимоотношенията със значими за нас хора. Какво се случва там? Човек се представя пред другите в зависимост от две основни групи фактори. Едната група са личностните особености – дали е по-открит, с потребност от общуване и желание за нови и повече контакти или е по-затворен, предпочита по- малко и проверени контакти и познанства, дали и доколко се харесва, какво търси, какво го прави щастлив. Другата група са ситуативните фактори. Те се определят от конкретната жизнена ситуация. В моменти, в които човек е тъжен и потиснат, рядко има изразено желание да излиза и да се забавлява. Ако дадената ситуация е свързана с някакъв личен неуспех, даже и при хора, които обичат социалните контакти, може да се получи своеобразно затваряне, а неуспехите или трудностите да започнат да доминират над личните предпочитания. Неблагоприятна жизнена ситуация, продължила по-дълъг период от време, може трайно да промени навиците, стила на поведение и общуване. Да си представим един видимо весел и динамичен човек, който обича предизвикателствата, купоните и различните места. В един момент, по чисто финансови причини се оказва, че не е в състояние да покрива 236 Щастливи въпреки средата всички неща, които му се искат. Едната възможност е да потърси начин да смени работата си, за да поддържа удовлетворяващия го стандарт. Това, разбира се, е трудно и е една от причините да избере по-лесния за реализация начин – да започне да изключва постепенно от списъка онова, което не може да си позволи. Всяко подобно изключване представлява компромис със себе си и ограничение. Подсъзнателно се активира едно малко дяволче на неудовлетвореността и то започва да човърка по-слабо или по-силно. Напомня за изкушенията и възможностите, които на този етап са недостижими. Без да си дава сметка, при този човек започва един вътрешен процес. Проблемът на несправянето със ситуацията и невъзможността да осъществи стремежите си започва да рефлектира в усещане, че самият той не е достатъчно успешен. Така още повече се ограничава евентуалната възможност за промяна в житейски план. Самочувствието намалява, губи се вярата в собствените сили. Постепенно това се отразява и на контактите с околните, особено когато става въпрос за нови познанства. Ако по-рано човекът се е възприемал като готин, заслужаващ внимание и изпълнен с ресурси, след активирането на описания механизъм при един нов контакт той ще подходи от друга позиция – на несправящ се и незаслужаващ пълно и безрезервно приемане. Твърде вероятно е и да се оплаква от случващото се. Подобен модел засилва посоката надолу, особено ако става въпрос за търсене на евентуален партньор. За съжаление, новият познат вижда насреща си лице, което не е весело и безгрижно, а омърлушено и потиснато. Евентуалната връзка тръгва в погрешна посока или изобщо нищо не се получава. Такова развитие още повече сдухва човека от нашия пример и потвърждава новия начин, по 237 Бягства от щастието ... или който се възприема – като недостатъчно интересен даже и за другия пол, а това убива и малкото останал ентусиазъм да търси промяна. Описаният механизъм протича до известна степен без да си даваме сметка. С времето, ако не работим по посока да поддържаме собствената си самооценка, тя може много да се промени. Въпреки че самооценката е до голяма степен постоянна, след като вече е изградена, тя остава подвластна на света и конкретната ситуация, в която живеем. Всичко, което ни се случва, води до нейното повишаване, намаляване или поддържане. От нас обаче зависи да я задържим в оптимални нива. Най-лесното нещо, с което можем да си помогнем, е когато мислим за себе си, да разделим живота си на отделни сфери. Ако на определен етап имаме проблем с една от тях, да наблегнем на позитивните моменти в друга сфера. Ако имаме професионални или финансови проблеми, да се помислим за приятелите си. Ако сме преживели разочарование от приятел или партньор, да си помислим, че се справяме добре в работата си. Обикновено неуспехите от една сфера се пренасят и в останалите, но винаги има нещо, за което можем да се хванем, за да започнем да вървим нагоре даже и в случаите, в които и работата, и взаимоотношенията ни не спорят. Това е особено важно, когато срещаме нови хора. Вместо да се представим в ролята на неудачници, да се опитаме да бъдем такива, каквито сме били в най-върховите си моменти. Всяко ново познанство може да бъде много зареждащо и не си струва да го опропастяваме от самото начало. То именно може да ни отвори неподозирани възможности и да ни даде неочаквана посока. 238 |