Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Проблем с комуникацията На всекиго му се е случвало да мисли, че много ясно изразява позицията си, а остава неразбран въпреки добрите си намерения и опита си да бъде точен. Учудва се как изобщо е възможно, особено ако установи, че е разбран неправилно. В друг случай смята, че е напълно наясно с това, което чува от околните, а се оказва, че другият човек изобщо не е имал предвид разбраното от слушателя. Каква е причината и кога се поражда неразбиране? Причините са две. Едната е свързана с това, което ние самите казваме, а втората – с това, което възприемаме. Когато имаме определена идея или мисъл в главата си, често проявяваме склонност да бъдем лаконични и очакваме ясното за нас автоматично да стане разбираемо и за другите. Не се замисляме особено много за подбраните от нас думи или за емоционалния начин, по който формулираме изреченията си спрямо слушателя. Появява се риск от неразбиране или на емоционална реакция в случай на несъгласие. По същия начин, когато сме от другата страна на бариерата – в ролята на приемащи информацията – ние правим това в определено състояние на духа и спрямо трайните и ситуативните си мисли и чувства, както и спрямо конкретния човек и ценността, която той има за нас. Ако разговорът е с някого, на когото много държим, със сигурност реагираме с повече болка и копнеж да чуем каквото искаме, отколкото ако проведем същия разговор със същите думи, но с далечен познат. Допълнителен проблем идва от очакването другите да разчитат нашите мисли и желания, а на тях приписваме намерения, каквито със сигурност не винаги имат. Това е особено коварен капан. В него попадаме почти ежедневно не само по отношение на хората, които определяме като близки, а и спрямо колеги, началници, приятели. 239 Бягства от щастието ... или Четенето и приписването на мисли в основата си крие нашите страхове, цялата несигурност, която проектираме навън, и нещата, които ни карат да се затваряме или да предприемем защитно поведение, за да не бъдем наранени. Субективността при споделянето от наша страна, субективността във възприемането на постъпващата информация в комбинация с приписваните мисли и желанието другият да разбере какво имаме предвид, създават цялостната картинка на факторите, пораждащи липса на разбиране. Те действат в съвкупност. В по-силна или по-слаба степен всеки, независимо от пола, възрастта, образованието, носи в себе си това неразбиране. И така допуска грешки, взема прибързани решения или съди другите, защото всички тези причини са подсъзнателни. Трудно бихме могли да се разцепим на две и във всеки момент да си задаваме въпроси от рода: „Достатъчно ясен ли бях? Правилно ли разбрах? Да не би да изкривявам информацията?“. Освен че не е възможно, подобно вътрешно самонаблюдение би било смешно. Когато усетим, че минаваме границата, ако се почувстваме изведнъж прекалено наранени, обидени, отхвърлени или неразбрани, тогава, още преди да сме избухнали и потънали в другия порочен кръг – на обвиненията и пускането на бариери и защити – е добре за малко да задържим топката и да се успокоим. Преди да станем агресивни и да нападаме другия, нека да му зададем въпрос какво има предвид или какво иска да каже. Обратният вариант е доста деградивен – да започнем да бълваме всичко, което ни дойде наум, преди да сме сигурни има ли основания за това. Даже и да има причина да реагираме бурно, не се постига положителен резултат. В такива ситуации всеки от нас изключва и не чува какво казва другият, защото съзнанието му се 240 Щастливи въпреки средата стеснява единствено до възприеманата обида или позицията, с която не е съгласен. Разумните доводи, даже и да бъдат изложени, не вършат работа, защото нямаме уши за тях. И при другите е така. Този принцип важи основно за близките ни хора, защото към тях проявяваме много по-силна чувствителност и ранимост. По същия С начин се отнасяме и към тези, от които се чувстваме зависими. Недомлъвките или кратките послания на работното място – от началник или колеги – се възприемат с изострено внимание, предвид конкурентността на средата. „Донеси ми доклада до 17 часа” може да се изтълкува просто като необходимост, породена от графика за деня или като фатален развой на събитията: „Ето, той не вярва, че мога да се справя. Със сигурност не е доволен от мен и сега ми показва надменно колко лесно мога да се издъня. Така е, изобщо не одобрява работата ми. И вместо да получа повишение, сигурно ще ме уволнят“. Мълчанието на партньора след като се е прибрал от работа може лесно да бъде изяснено с въпрос от типа „Явно си имал тежък ден днес, имаш ли нужда от малко време да останеш насаме със себе си или да поговорим?”. За съжаление, може да бъде избран и друг подход: „Ето, вече изобщо не иска да се прибира вкъщи, веднага слага сърдитата маска. Аз му преча, а всичко вкъщи го дразни. Знаех си, че рано или късно ще стигнем дотук”. Саморазрушителните модели и негативните мисли са неизбежни в ежедневието. От нас зависи да не ги оставяме да ни доминират, а когато усетим, че се плъзгаме в определена посока, да спрем преди да сме стигнали прекалено далеч. Всяко нещо има своето обяснение и в повечето случаи то не е толкова страшно, колкото ни се струва, стига сами да не сме завъртели порочното колело. 241 |