Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Преодоляване на болката от отхвърляне
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Преодоляване на болката от отхвърляне Всеки от нас е преживявал разочарования и несподеленост поне веднъж в живота си. Това се отнася не само до интимните преживявания, но и до приятелите и познатите, на които много искаме да се харесаме или с които искаме да установим близки отношения, но нещата не се получават. Неизбежно при случаите на несподеленост следват болка и разочарование. Има ли рецепта за по-бързото им превъззмогване? След настъпилото разочарование изникват куп въпроси и търсене на причините – „Къде сбърках? Защо се случва на мен?” – както и неизбежният самоанализ, ровенето и преосмислянето на всеки детайл. Няма как по този начин да се намери обяснение. Когато става въпрос за взаимоотношения с друг човек, се получава сблъсък на два свята, на два различни модела на възприемане на действителността и светоусещане, на две различни линии на даване и получаване, на търсене на различни неща конкретно в този момент от живота. Най-неприятно е влиянието върху самооценката. След като се почувства отхвърлен, човек се затваря в себе си и потъва в мрачни мисли, започва да се съмнява в собствените си качества и стойност: „Дали не засегнах другия? Явно не съм достатъчно привлекателна. Очевидно не успях да го/я заинтригувам.”. Периодът на преодоляване на болката е различен, но във всички случаи съществува, ако сме били наистина силно привлечени от човека, който ни е отхвърлил. Колкото и да е деликатен подходът на този, който показва, че не се интересува от нас, в крайна сметка фактът е на несподелени желания и на несъвместимост, а това подронва оценката, която имаме за себе си. 245 Бягства от щастието ... или След етапа на самоанализ настъпва периодът на приемане на действителността. Започваме да се оглеждаме навън в търсене на други външни заместители, които могат да ни разсеят и да ни помогнат да възстановим вътрешния си баланс. В периода на силно емоционално преживяване човек няма желание нито да излезе навън и да се разнообрази, нито да общува с други хора. Намирането на сили и мобилизирането оказват добър положителен ефект. Когато се чувстваме зле, когато смятаме, че не изглеждаме достатъчно добре и справящи се, външните фактори имат неоценимо значение за възстановяване на доброто мнение за себе си. Много помагат и съвсем неангажиращи действия: да отделим време за любимото си занимание, да си облечем нещо по-цветно и весело, да си направим подарък, да отидем на любимо място. За по-бързото преодоляване на горчивината е добре да не потискаме никоя от емоциите си, но да си определим ограничения във времето. Не бива да се притесняваме да излеем болката си пред някой близък. Това помага за разтоварването от мислите колко е несправедлив животът и че провали се случват само на нас. Може да си отделим например три или пет дни, в които да си позволим да се чувстваме отпаднали духом, но след това да вземем всичко в свои ръце, да не се поддаваме на модела на самоунищожителни мисли. След периода на признаване на провала нека да започнем да го приемаме просто като един неприятен за нас момент от действителността. Нека да си позволим да излеем и агресията си като обвиним другия човек, който не ни е оценил. Дори не е необходимо да има агресия – може да помислим, че сме прекалено различни и причината за отхвърлянето не е в липсата 246 Щастливи въпреки средата на наши качества, а в това, че другият няма нужда от предланото от нас точно в този момент. Нека да започнем да мислим и да действаме въпреки неприятното преживяване. На практика няма начин оценката на другите да съвпада с нашата или с обективната такава. Един човек вижда в нас качествата в професионален аспект, друг оценява основно външността ни, трети ни цени като приятел. Хората, с които общуваме, виждат основно това, от които самите те имат нужда и, съответно, ни харесват или не. Старата максима е, че не може да се харесаме на всички, а и не е необходимо. Ние си оставаме същите, без значение кой точно и по какъв начин ни оценява. Ние самите не сме обективни и не сме в състояние да дадем внимание и да харесаме всички, които се стремят към нас. В този случай обаче изобщо не ни хрумва да се самообвиняваме. Просто не харесваме някои хора и ги отписваме от желаните контакти, без да се замисляме как те приемат нашето поведение спрямо тях. По същия начин можем да се научим да обективизираме отношението и към самите нас. Не става въпрос за проявяване на безкритичност и за позицията „Аз съм си такъв/такава, който не ме харесва, не разбира”. Винаги е добре да запазим известна доза себеотнасяне и оглеждане в очите на другите, особено на тези, на които искаме да се харесаме. Тук обаче е и тънкият момент – да не прекалим със старанието да бъдем приети и оценени, за да не влезем в чужда роля, да не се престараваме, за да не губим връзката с реалното си Аз и автентичността си, да не мислим, че светът свършва, ако не се харесаме на конкретен човек на всяка цена. Добре е да помислим дали наистина не сме сбъркали някъде, след което да продължим в търсенето на по-подходящ и споделен контакт с друг човек. 247 |