Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Сблъсък между поколенията
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Сблъсък между поколенията Различието във възгледите на родителите и на бабите и дядовците за възпитанието на децата винаги е било на дневен ред. В нашата култура все още бабите и дядовците помагат в отглеждането на децата, особено през ваканцията. Именно в тези периоди, както и в случаите на съвместно съжителство, често възникват конфликти. Родителите, особено по-младите, са по-изнервени и имат по-ясни и определени правила за начина на протичане на ежедневието в дома, до голяма степен свързано с трудовата им заетост. Когато бабата и дядото са пенсионери, разполагат с много свободно време. През призмата на изминалите години, те имат и по-различно отношение към внуците си и често проявяват склонност да ги глезят. След два месеца, прекарани при баба и дядо, детето трудно може да се върне към ритъма, наложен от родителите у дома. Разглезването може да се прояви и в обратната форма – бабата и дядото може да са по-взискателни, например към часа за лягане, а от майката и таткото – по-толерантни и да не изискват стриктно спазване на определен режим. Децата са хедонистично настроени и винаги се ориентират към получаването на повече привилегии и блага и отстояват позицията „Ама баба ми дава” или „Мама каза, че може.” Без значение каква е продължителността на контакта, винаги се появяват разминавания. Друг възможен конфликт възниква, когато в присъствието на детето се започне спор относно това кое е най-правилно или по-добро за него в момента или за бъдещото му развитие. Напълно нормално е двама души да имат различно мнение за начина на възпитание и отглеждане на децата. Няма правилен или неправилен подход, както и няма общовалидна рецепта. Има обаче един принцип, който е добре да 248 Щастливи въпреки средата се следва във всички случаи – постигането на единност и в изискванията, и в рамката. Нито е реално осъществимо, нито е необходимо да се очаква постигане на единомислие или поставяне на еднакви цели. Важно е – и когато детето е при двамата родители, и когато е при баба си и дядо си – да получава ясни и еднакви послания за своите задължения в дома, за часа за лягане, за всички най-общи правила, които трябва да спазва. Това създава ясна ориентация на детето какво може да си позволи и какви граници не може да премине. Самите граници се определят от възрастните с консенсус, но не и в присъствието на детето. То не трябва да става свидетел на процеса на оформяне на единомислие и определяне на рамките и принципите, за да могат те да бъдат наистина ефективни. Каква е ползата от това нетрудно за изпълнение решение? Детето остава с точна представа, че живее в свят със свои правила и норми и те трябва да бъдат спазвани. Добре е да ги приеме от възможно най-ранна възраст, защото така неизбежната необходимост от дисциплина се приема по-лесно и става част от ежедневието. По-важно е, че възрастните си спестяват проблемите, свързани със склонността на децата да получат от всекиго максималното. Ако майката не дава сладолед, хлапето се присламчва и увещава баща си или баба си и накрая успява да постигне исканото, въпреки първоначалната забрана. Така у него се формира нагласа за търсене на възможност за лесни решения при постигане на своите цели и налагане на желанията си на всяка цена. То израства с готовността да издирва възможни вратички, да не полага старания и да не спазва правила, което по-късно се отразява пагубно в редица други затруднения в общуването у дома. 249 Бягства от щастието ... или Негативен ефект има, когато детето става свидетел на разногласия между възрастните. Така се подронва техният авторитет, а и възникват съмнения изобщо в необходимостта от спазване на изискванията им. Децата интуитивно усещат кога възрастните имат разногласия и са склонни на отстъпки и се възползват от ситуацията. Подронването на авторитета е свързано и с липсата на мотивация и желание да бъдат слушани инструкциите, да бъдат спазвани наложените изисквания. Налагането на изисквания на практика не е самоцел, а има голямо значение за цялостната нагласа и начина на възприемане на света от детето. Възрастните са своеобразна институция, към която то се приспособява и опознава света. Регламентираността на правилата създава усещане, че ако полагаш усилия, те ще бъдат възнаградени, а това е полезно за справянето с училище и допринася за начина на организираност на собственото пространство. Въпреки единството в изискванията, е напълно естествено детето да се опитва всячески да оспорва правилата и да се постарае да наложи своите. Тук идва ред на придържане към линията, вече избрана и установена от възрастите. Линията на поведение може да търпи само малки единични отклонения. Ако нещо извън общия режим бъде позволено, е добре да се прокоментира причината. Единността е необходимо да се прояви веднъж в договаряне на правилата между възрастните насаме, и втори път в прилагането им, а то е значително по-трудно и в някои случаи изисква еквилибристични умения. В крайна сметка смисълът е един – прави се в полза на детето и с цел поддържане в сложната тийнейджърска възраст на по- регламентирано общуване. 250 |