Марк Смит Зелена кръв Английска Първо издание Преводач Надя Желева Коректор Екатерина Тодорова Формат 84/108/32 Печатни коли 13 ик "Сова" Варна дф "Абагар" Велико Търново как да се използва тази книга

92

- Ти би желал да рискуваме живота си в битка със стотици хиляди Хора от Запад, а не смееш да застанеш в лице в двубой с един елф. Ти не си по-добър от останалите човешки същества. - Гласът на краля е изпълнен с презрение. - Няма да се занимаваме с теб. Убийте страхливеца.

- Добре, приемам двубоя - извикваш.

Но с това няма да постигнеш нищо. Първата стрела пронизва rpbi ляна ти - след нея се изсипват много други. Умираш - презрян и отхвърлен от всички горски духове.

93

Викаш името на дракона и голямата му глава се надига бавно над теб, очите му се взират в твоите. Ноздрите му се разширяват, когато поема дълбоко дъх. Твърде късно разбираш, че си сгрешил името му. Чува се ужасно свистене, което звучи като истинското име на дракона и върху теб се изсипва киселина и газ. Следва огън и жупел и ти се свиваш от болка. Мъчението е кратко, тъй като бързо губиш съзнание, после идва вечният сън...

- Има неща в гората, които ти не би посмял дори да погледнеш, а аз съм ги виждал със собствените си очи.

- Какви неща?

- Ужасни. Зелени призраци, видения, които се разхождат сред дърветата. А в най-мрачните дълбини зад Сирион живее огромно чудовище голямо колкото хълм.

-Твърде дълго си бил сам в гората. Всичките ти измишльотини са въздушни мехури.

- Видях го. Голямото му око премигна към мен. Око, колкото поднос, достатъчно голям, за да носи главата на глиган.

Ако искаш да споделиш с тях за твоето дирене в гората, обърни на 162. Очите ти вече са свикнали със светлината и виждаш и другите пътници в странноприемницата. Ако искаш да ги огледаш, преди да си избереш маса, обърни на 176.

95

Прескачаш пъргаво и тихо купчина книги и се измъкваш навън покрай съветниците на вожда. Стражата на входа не те е забелязала и ти си отново в гората, в безопасност. Ужасните гледки и звуци от лагера на Хората от Запад са скоро зад гърба ти.

96

Животът не те е подготвил за първата гледка към великата река Сирион. Най-отдалеченият бряг - или това е може би голям остров насред течението, изглежда на разстояние три мили. Шумящите води отнасят много клони на мъртви дървета към морето, като вена, изхвърляща детрити от тялото.

Тук се върви трудно. При всяка следваща стъпка потъваш в кал. На два пъти едва не загубваш живота си: първия път едно растящо растение плътно се увива около теб и по-късно, когато огромен воден бивол изскача от водата иззад едно мангрово дърво и се хвърля към теб. Той се втурва през водата и се блъска в дърветата в разгорещено преследване. Скоро дърветата се сгъстяват, а ти упорито продължаваш, отдалечавайки с.е от речния бряг. Чувстваш се изгубен, но се надяваш да намериш ориентир, който да те поведе. Обърни на 131.

97

Вождът поклаща глава:

- Но целият свят има нужда от гората - противопоставяш се ти. Без гората няма да има въздух, който да дишаме. Ще умрем.

- Валериан не иска да умира повече от теб или от мен, сигурен съм. Този разговор е една безсмислица - той те стрелва с поглед и подозрение. - Къде се срещнахме? В странноприемницата в Бесарабан ли? Припомни ми. - Той присвива очи в усилие да си спомни срещата, за която ти знаеш, че никога не се е състояла.

Ако кажеш, че сте се срещали в странноприемницата на Ривър, най-отдалеченото място в град Бесарабан, обърни на 204. Ако се извиниш и излезеш, обърни на 305.

98

Господарката на гората с тъга те гледа на прощаване, но не прави нищо, за да те спре. Как може да скърби, че те губи, когато едва те познава? i рябва да е луда. Въпреки всичко ти със съжале¬ние напускаш красивата й градина и продължаваш да търсиш Дър¬вото на Знанието.

Минаваш покрай няколко големи сенникоцветни храста, нарече¬ни така, заради формата си на камбана. Между тях расте само трева. Стигаш до сводест път, прокаран между тръните, за да осигури проход в сенчестите недра на огромния храст.

Можеш да влезеш навътре в храста, обърни на 119 или да побързаш и да отминеш, без да обръщаш поглед назад, обърни на 127

100

Поздравяваш, надвиквайки съскането на бушуващата пара, която се издига и пада, движена от металната машина. Стражите стават и се разпръскват, като че ли искат да те заобиколят, без някой да им е наредил.

- Претърси Южняка за оръжие - извиква капитанът им.

Ако се предадеш и се оставиш да те претърсят, обърни на 151. Ако опиташ да си пробиеш път с бой, обърни на 202.

101

Заклинанието ти Осуетяване на планове пресича невидимо прос¬транството, което те отделя от Краля на горските духове и тихомъл¬ком прониква в ума му. Очите му се вглеждат в теб, озадачени и неразбиращи, а двата фалшиви образа, създадени от неговата магия трепват и изчезват. Кралят е безпомощен; твърде смутен е, за да опига заклинание или дори да се помръдне от мястото си. За нещастие той е силно объркан, за да разбере, че е дошло и неговото време да се предаде и да се признае за победител в двубоя.

Можеш да се заловиш за Разрушаване на вътрешностите, обър¬ни на 111 или Кула на желанието, обърни на 71.

Изричаш името на дракона. Голямата му глава се издига бавно над теб и искрящите му очи се вглеждат в твоите. Ноздрите му се разширяват, когато вдишва дълбоко въздух. Твърде късно разбираш, че си сгрешил името му. Чува се ужасен съскащ звук, когато дъхът му от киселина и газ те облива. Стремителният порой от газ и въздух те поваля на земята и все пак си късметлия, че удряш главата си на скала и си спестяваш по-болезнена смърт.

103

104

Ако признаеш, че нямаш причини да се съгласиш с тях, обърни на 51. Ако вместо това кажеш, че гората трябва да бъде запазена, тъй като тя дава въздуха, който хората дишат, обърни на 147.

105

- Така - изсъсква твоят огледален образ - ти по-скоро би нарушил обещанието си...

- Не! - нарежда гласът от огледалото. - Ти лъжеш. Ти имаш намерение да ме използваш точно както тя го направи - но аз ще

осуетя плана ти. Събуди се, господарке, събуди се. Смъртен се промъква към убежището ти.

Обърни на 499.

106

- Защо не е добре да убиваш паяци? - пита тя.

107

- Доставих ли ти удоволствие, проправяйки си гтьт през гората?

- Ие. Очаквах, че поне дотук ще оцелееш.

-Това не звучи твърде окуражаващо.

- Само в твои ръце е собствената ти съдба.

- След като имаш планове за мен, защо не ме доведе тук още от страннопремницата в Бург?

- Човек не бива да научи всички пътища през гората. Той трябва сам да ги открие. И освен това трябваше да разбера характера ти.

Тя се усмихва с особена усмивка, която може да значи всичко - от жестоко удоволствие до истинско гостоприемство; доста си смутен от думите й. Трудно ти е да оцениш разликата между тези неща.

Чувстваш известно неудобство при мисълта, че тази жена те е наблюдавала в най-интимни моменти в гората. Въпреки това знаеш, че не си направил нищо, с което да се посрамиш.

Ако избереш да продължиш с нея, обърни на 9. Ако си убеден, че тя е луда и искаш да си заминеш, обърни на 98.

Крачиш към огнището и се обръщаш така, че светлината от горящите трупи да пада върху лицето ти. Всички очи са насочени към теб, но ти не виждаш добре в полумрака. Двамата мъже, които грееха ръцете си на огъня, сядат в другия край на старата трапеза¬рия.

- Ние не сме много любезни с чужденците. Какво те води в Бург, Южняко?

Изглежда, че думите са на зловещия, покрит с черна мантия мъж. Ще му кажеш ли истината, че пътуваш към голямата Арденска гора, за да търсиш Дървото на Знанието, обърни на 124? Или ще кажеш, че си скаут, изпратен да изследва най-отдалечените земи и да донесе обратно новини на своите господари, обърни на 154? Ако притежаваш ОРИЕНТИРАНЕ ИЗ УЛИЦИТЕ, можеш да обърнеш на 188.

109

- Аз съм приятел на Еланор, Господарката на гората. Търся безсмъртните горски духове.

Чувстваш се безпомощен. Не знаеш дали въобще някой те чува. Обзема те неприятното чувство, че всеки миг можеш да бъдеш повален от стрела.

Извикваш още веднъж и този път за твое успокоение получаваш отговор. Обърни на 120.

110

Припомняш си заклинанията, които би могъл да използваш в двубой срещу Краля на горските духове и феи.

Кралят на елфите обявява началото на двубоя. Ти си изненадан от бързината, с която действа магията на Краля на горските духове. Преди още да решиш напълно кое заклинание да използваш, той произнася една-единствена дума на могъщество и изчезва. Само миг по-късно се появява отново заедно с две фигури - абсолютно гочни негови копия. Не можеш да кажеш кой кой е, защото тримата са неподвижни.

Бързо трябва да решиш кое заклинание да използваш най- напред. След като го направиш, обърни на тази част, която е отбелязана в скоби след наименованието на заклинанието.

111

Не познаваш друг, който може да остане прав при действието на това заклинание. То отнема цялата сила на краля. Той не може да хвърли друго заклинание към теб.

Спри заклинанието, смъртен. Признавам се за победен от твоята магия - процежда Краля на горските духове през зъби.

Като знаеш колко неприятно може да бъде заклинанието и от състрадание към него, бързо се съгласяваш. Победил си в двубоя. Обърни на 263.

112

- Мислиш ли, че знанията на Дървото на Живота трябва да бъдат предадени на човек, така че човечеството да извлече полза от мъдростта на дървото? Или хората са твърде лоши и самолюбиви, за да им се повери тази велика мъдрост? - пита тя.

За момент изглежда, че твоето заклинание Осуетяване на плановете има малък ефект: ръката-сабя на статуята се вдига и пада като безсмислено бутало. Но скоро сабята започва да пропуска ходове, цепейки наслуки въздуха. От лагера на Хората от Запад се чуВг?;Т тревожни викове, които затихват с приближаването на Дяволската статуя до дървото. Тя се накланя към него, после се полюшва към дълбокия син вир. Пада неподвижна, като че ли наистина е разрушена. Какво ще направиш след този успех?

Можеш да използваш Разрушаване на вътрешностите, обърни на 362; Задушаваща мъгла, обърни на 31; или Кула на Желанието, обърни на 207.

114

Когато успяваш да отхвърлиш настрана мантията, пръстите ти докосват само шепа свежи зелени листа. Оглеждаш се. Горските духове са изчезнали. Нямаш друг избор, освен да се обърнеш и да вървиш през гората, като ги молиш да се върнат. Молбите ти не получават отговор. Чуваш само песните на птиците и ромона на далечен ручей. Обърни на 78.

115

Докато чакаш притихнал зад креслото на вожда, чуваш да съобщават името на посетител:

- Е, пуснете го.

Речта на Хората от Запад е гърлена и недодялана, но разбираема. Това е мъжът, който видя най-напред в Бург. Все още е облечен

в черно пътническо наметало, качулката е свалена и открива лицето с остри черти и обърната назад козя брада. Той се покланя пред вожда, после бърчи нос и поглежда внимателно към теб.

- Изгоних горските мечки, няма повече да ви безпокоят - казва той на вожда. Помирисва отново, върти глава насам-натам, докато заковава поглед точно над главата ти. Това му придава комичен вид.

Вождът разгръща карта на гората и съветниците се събират около нея, почти блокирайки твоя изход. Ще се опиташ ли да се измъкнеш сега, обърни на 29, или ще изчакаш, за да видиш какво планират, обърни на 4.

116

Бързо се изкачваш върху главата на дракона и се разполагаш зад искрящите му очи. Чудовището вдига лапа над рамото си, за да те смъкне на земята.

117

Жена извиква от прозореца:

- По-добре излез извън града, преди да са пуснали кучетата по улиците.

Докато тя говори, чуваш лая на глутница кучета близо до портите. Бързо излизаш през тях. Водачите на кучетата те наблюдават като жертва, докато затварят вратата зад гърба ти.

Прекарваш студена и влажна нощ извън града. Сутринта се събуждаш вкочанясал. Въпреки това си твърде радостен, че оставяш Бург зад гърба си. Обърни на 210.

Седиш като на тръни - като че ли магията на малкия дух започва да действа. Ако имаш по-малко от началните Точки за Оцеляване, възстанови ги до нормалните. Ако все още не си раняван, получаваш завинаги 1 Точка за Оцеляване в повече от началната сума в Дневника на Приключението - например първоначална сума от 10 ще стане 11.

- Сега направи както обеща - настоява елфа в огледалото. - Освободи ме.

Ако счупиш огледалото, обърни на 418. Ако ли не, обърни на 105.

119

Сводестият път води към тунел, прокаран през гъстите клони и бодли на храст с форма на камбана. Вървиш напред през голямото открито пространство.

- Добре дошъл, Господарю. Мястото е добро, за да прекараш останалите дни от живота си, нали?

Странен, дребен на ръст човек като южноамериканска маймуна седи с кръстосани крака върху огромна гъба. На бледата светлина виждаш, че гъбестият израстък е на петна и изглежда отровен.

- Ела, сподели моята храна - те кани малкият мъж и отчупва парче от гъбата, на която седи. Предлага ти го. - Сподели храната ми, няма нищо по-полезно за герой от тъканта и кръвта на отровна гъба. - Малкото дяволче ти предлага това с претенциозен поклон.

Ако вземеш и изядеш парче от гъбата, обърни на 138. Ако искаш да се опиташ да убиеш малкия човек, обърни на 148. Ако го помолиш да ти помогне в търсенето ти, обърни на 158.

120

е безупречна и светлозелена, като грозде. Дългите им прави коси са с цвят на тъмночервено вино. Сякаш не са особено изненадани.

Чакаш да проговорят, но те изглежда не бързат. Казваш им, че си приятел на гората и враг на подпалвачите. Обърни на 180.

121

Ще хвърлиш ли Осуетяване на плановете, обърни на 101; Разрушаване на вътрешностите, обърни на 111, или Кула на Желанието, обърни на 91.

122

Извикваш една-единствена дума на могъщество и изчезваш. После се придвижваш бавно и тихо в кръг, после вдясно, докато подготвиш друго заклинание.

- Предай се, смъртен, победих те - вика Кралят на феите.

Ако се предадеш, обърни на 255. Ако се опиташ да продължиш борбата, обърни на 272.

123

- Виж смъртната опасност, смъртен, и потъни в отчаяние.

\

Гласът му отеква в черепа ти като в огромна кухина и елфът те поучава. Думите му заливат сетивата ти като океански вълни.Воалът те покрива и ти сякаш виждаш гората за пръв път: враждебно място, негостоприемно за хората. Всичко наоколо се е обединило против твоето появяване. Растенията ще те хванат в капана си и ще те

- Пристъпил си извън кръга, смъртен. Ти загуби двубоя. Аз съм победител - казва кралят.

Магията му те накара да нарушиш правилата и да загубиш. Обърни на 163.

124

Очите ти привикват с мрака и можеш да различиш подробностите в стаята. Мъжът, покрит с черна качулка, само се взира в теб със загадъчен вид. Стара и съсухрена жена в сива дреха те гледа с интерес. Двамата край огъня стават и се приближават до теб. Лицето на по-ниския ти напомня кучешка муцуна.

- Защо търсиш Дървото на Знанието? - пита той. - Каква полза би имал от него?

- Глупак. Не говори с него за дървото - намесва се мъжът с качулката. - Всичко трябва да остане както си е, никакви промени. Знанието на дървото е загубено за човека и така е по-добре.

Жената говори с ясен глас, който изглежда младежки за възрастта й:

- Що се отнася до теб, нещата стоят така. Не си на „ти" с гората, защото дървото вижда дяволската ти душа. Ти искаш да задържиш за себе си знанието му и да го използваш погрешно.

- Ти смееш да казваш, че аз не съм приятел на гората? - Мъжът с черната качулка се изправя на краката си и качулката пада назад, за да открие плешива глава, слабо лице с изострени черти, дълга козя брада и очи като от кремък.

- Преди много години ти отряза пътя си към гората!

- Нямам нужда от теб, жено. Предизвикваш ме сега, защото мислиш,че тези обикновени хора от Бург ще те защитят.

- Ти си съвсем наясно, че в гората аз съм в стихията си, Валериан - казва жената. - Животните ме следват. А у теб подушват дявола.

- Има друга сила, която действа в гората - продължава той. - Тя ще те измете като плява заедно с всичките ти отвратителни

последователи.

- Няма смисъл да всяваш тревога в сърцата на тези добри хора от Бург. Знам за какво говориш...

Той се усмихва подигравателно.

- Имам нещо за теб, старо. Не чуваш ли песента на вятъра? Часът на човека удари в гората. Всичко трябва да се промени - или да

умре.

Можеш да наемеш стая в странноприемницата за през нощта, обърни на 333. Или да поговориш с някои от обитателите на странноприемницата: избери между ловеца и водача, които са край огъня, обърни на 297, и жената в сиво, обърни на -181.

125

Потупването ти кара дракона да сбърчи нос. Чува се рев, когато започва да киха. Дъхът му е смес от киселина и отровен газ. Той те удря като вълна. Усещаш щипеща болка, причинена от изгаряне. Няма оцеляване след този дъх на древния зелен дракон.

Поклащаш глава.

- Засега е по-добре да го задържа. Ако ще бъдем съюзници, какъв по-добър знак за това, че се бия за елфите, от кралския символ, който техният крал ми повери?

Той знае, че ти си прав. Ако беше върнал пръстена, горските духове без съмнение биха намерили начин да се оттеглят от спооазумението. Сега те са принудени да се бият близо до теб и твоите внимателно подбрани думи позволяват на краля да отстъпи, при това без да губи достойнство. В очите му проблясва неохотно изразено уважение, като ти казва:

- Добре казано, смъртен. Сега нека да отпразнуване и да обсъдим плановете си.

Отбележи пръстена на краля в Дневника на Приключението и обърни на 232.

Минаваш покрай хамелеон, който променя цвета си в бледо- жълто. Красива пеперуда с копринени криле в черно и червено се нас~анява на рамото ти и разперва криле на слънце. Най-после започваш да чувстваш, че си в съзвучие с природата. Продължаваш пътешествието си, твърдо решен и изпълнен с надежди. Обърни на 277.