В ИНТЕРНЕТ
-
Поява на Интернет. Интермаркетингова програма
Исторически погледнато в древността човек е упражнявал непосредствено физическо влияние върху околната среда. Както всички животни и той с крайниците си е вършил всички дейности, свързани с изхранването и оцеляването. В последствие древния човек започва да използва различни инструменти, които многократно увеличават физическата му сила и му дават голямо предимство пред другите животни. През следващия етап от своето развитие човечеството започва да използва машини, които с помощта на различни механизми изпълняват цял комплекс от човешки дейности. За разлика от предишния етап, човек се отдалечава от прякото въздействие върху околната среда. Той въздейства върху машините, така че те да въздействат по желания от него начин върху околната среда. Следващия етап се характеризира с това, че човек създава машини, които управляват машини – това са устройства, които до голяма степен заменят човека при управлението на машините. Благодарение на машините невероятно много се увеличава производствената мощ на човечеството като цяло и може да се каже, че човек е безспорен лидер на планетата в сравнение с другите животни.
След това настъпва компютърната ера. Първоначално компютърът е машина, която има способността да извършва сложни изчисления с невероятна скорост. Има предположение, че всяка човешка дейност може да се формализира, алгоритмизира и програмира. С помощта на компютрите се извършва революция във всички сфери на човешката дейност – производство, услуги, търговия, реклама, образование, изкуство. В еволюционен план следва разработването на международната мрежа Интернет.
Днес се забелязва бурно прерастване на компютърната революция в информационна. В какво се състои разликата? По време на компютърната революция самият компютър се разглеждаше като главно средство за автоматизация – автоматизация на изчисленията, автоматизация на проектирането, автоматизация на превеждането от един език на друг и т.н. Информационната революция направи от комютъра основно средство за телекомуникация, оставяйки назад присъщите му възможности за обработка на информацията.
Интернет е един от най-успешните примери за това каква полза могат да донесат дългосрочните инвестиции, поддържането на изследванията и разработките в областта на информационните структури. Историята на Интернет може да бъде разгледана в четири различни аспекти:
-
На първо място трябва да се постави техническата еволюция. През 1962 г. Управлението по отбранителни перспективни изследвания и разработки (DARPA - Defence Advanced Research Agency) започва да работи по проект за обединяване на компютри в мрежа и обмяна на информация между тях, наречен ARPANET и финансиран от Министерство на отбраната на САЩ. Гениалната идея е информацията да се разбие в отделни малки пакети, които се придвижват по различни пътища до предназначението си. Ако част от комуникационната линия се повреди, малките пакети ще бъдат предадени по други работещи линии. Ако някой пакет се загуби, компютърът просто ще го изпрати повторно.
-
Вторият аспект се явява експлоатацията и управлението на сложната глобална инфраструктура.
-
Третият може да се нарече “социален аспект”, който се изразява в образуването на групи от хора, които използват Интернет, работещи съвместно над създаването и развитието на технологиите.
-
И накрая – аспектът на комерсиализация, проявяващ се в извънредно ефективно превръщане на резултатите от изследванията в повсеместна, широко достъпна информационна инфраструктура, каквато днес се явява Интернет.
В началото на 70-те години възникват множество спорове по въпроса дали Интернет да се развива извън САЩ. Военните искат система, която да позволява контакт със съюзниците от НАТО. Чрез примитивна сателитна технологиа в средата на 70-те години се гарантира комуникация чрез системата ARPANET дори ако наземните комуникационни линии са повредени от ядрена атака. Така през 1975 г. от експериментална мрежа ARPANET се превръща в работеща мрежа за комуникации. Впоследствие се заражда и идеята за отворена мрежова архитектура. Разработен е специфичен протокол NCP (Network Connection Protocol) за пакетните радиомрежи, тъй като това щяло да ги избави от необходимостта да работят с множество различни операционни системи. Но поради някои недостатъци на NCP (не поддържал ефективни средства за адресация на мрежите и компютрите, липсвало вътрешно управление на грешките) се налага разработване на нова версия на протокола, наречена по-късно TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol - Протокол за управление на предаването / Междумрежови протокол).
През 1983 г. ARPANET е разделена на две мрежи: MILNET – за военни цели и ARPANET – за изследователски цели. Двете мрежи заедно са наречени Интернет.
Така през 1985 г. технологията Интернет се поддържала от широк кръг изследователи и разработчици. Интернет започва да се използва в ежедневните компютърни комуникации от най-различни хора. Особена популярност завоюва електронната поща, демонстрирала ползата от масовите електронни комуникации между хората.
През 1986 г. NSF свързва учените от цялата територия на САЩ с 5 компютърни центъра, съединени помежду си с високоскоростни мрежи. Физически тя представлява различни комуникационни линии: оптични, микровълнови и спътникови. По това време и други държави развиват свои компютърни мрежи, които могат да се свързват към Интернет.
С прекратяването на студената война правителството на САЩ решава да спре финансирането на ARPANET, която официално престава да съществува. В началото на 90-те години NSF харчи около 24 млн. долара годишно за поддръжката на Интернет за изследователски и научни цели. Бурното разрастване на Интернет изправя американското правителство пред невъзможността да заплаща целия трафик и поддръжката на Интернет. Финансирането на Интернет започва да се измества към частния сектор.
През последните години Интернет навлезе в нова фаза – на комерсиализация. Първоначално в търговската дейност участват предимно производители на основни мрежови продукти и Интернет доставчици. Днес Интернет обслужването попада и в групата на домашните услуги, като основното внимание е насочено към използването му като основа за търговия с различни стоки – от книги, касети, компакт дискове, до автомобили и къщи. През 1993 г. в мрежата се включват Белия дом, Световната банка и ООН. Интернет се разраства до печелившо търговско предприятие, в което ежегодно се влагат милиони долари. Влиянието на Интернет се разпространява не само в техническата област на компютърните комуникации, но все по-често се използва и като оперативно средство за електронна търговия. До 2010 г. се очаква търговията по мрежата да достигне обороти от 600 млрд. долара годишно.
Ключова година за развитието на световна мрежа е 1992. Тогава европейският център за ядрени изследвания (CERN) създава WorldWideWeb – най-популярната услуга сред сърфистите по Интернет мрежата. Разпределената информационна система W3 дава достъп до документи по целия свят. Мултимедийната реализация на голяма част от тях ги прави особено атрактивни за преглед на нови филми, нова музика, графика, анимация и много други неща. За WWW е прието определението “широко разпространена хипермедийна информационно-възвръщаема инициатива, целяща да даде универсален достъп до голям брой документи”. WWW се състои от голям брой компютри (наречени сървъри), свързани чрез модеми. Днес съществуват над 30 хиляди сървъра WWW.
Най-общо WWW е мрежа от информационни ресурси. За да се осигури достъп на широката публика до тези ресурси се използват три основни механизма:
URI (Universal Resource Identifier) – универсален ресурсен идентификатор. Всички достъпни ресурси в мрежата (WWW) – HTML документи, видео клипове, програми – имат свой адрес, т.нар. URL, или в частност Uniform Resource Locator (URL).
Протоколи за достъп до определени ресурси – напр. HTTP(Hypertext Transfer Protocol). HTTP е система от правила за обмяна на файлове (текстови, графични, звукови, видео и други мултимедийни файлове) по мрежата, тясно свързани с TCP/IP. Когато клиентът въведе запитване за (“отвори”) определен файл, браузърът изгражда НTТР запитване и го изпраща до ІР адреса на файла, индикиран чрез URL. Така, изграденото запитване стига до сървъра, в който се намира търсения ресурс (файл).
Хипертекст - чрез използването на несложен език могат да се съставят хипермедийни документи (под хипермедийни документи се разбира документи, които могат да съдържат всякакъв вид информация – от прост текст до мултимедийни филми). За да се види съдържанието на документа така, както го е съставил автора, клиентът трябва да има на комютъра си програма (browser). Най-разпространените програми от този тип са Netscape Navigator и Internet Explorer. Тази програма поддържа много разширения от типа HTML (Hyper Text Markup Language). Именно този език позволява да се оформя и предава информацията във WWW и да се ползва от множество клиенти. HTML документите се съхраняват в база данни, която съдържа текстови файлове и свързани с тях графики и други ресурси. Днес се използва HTML 4.01, който позволява документите, написани на различни езици по-лесно да се транспортират по мрежата и допринася за интернационализацията на мрежата.
-
WEB-мрежата като търговска среда
Бързото разрастване на Интернет базираните технологии и последвалата икономическа активност в Интернет ускориха обособяването и развитието на отделна Интернет Икономика. Тук трябвя да разгледаме различните производители на стоки и услуги в Интернет.
Тук производителите могат да се разглеждат в два аспекта. Единият е типичния класически – това са производителите от физическия свят, например компютри, платове, туристически агенции и т.н. Другият аспект, това са фирмите, поддържащи сайтове, които предлагат услуги. Най-типичен пример за това е Yahoo. Други такива са Ebay.com, travelocity.com, Lonelyplanet.com и други.
Най-значим дял от първата група в общия електронен бизнес се пада на производителите на хардуер, компютри, софтуер (Dell, Apple, Oracle, Sun, Cisco). Тези продукти се явяват и едни от най-продаваните категории продукти въобще в мрежата. Вторите са един от феномените в Интернет. Те предлагат предимно услуги. Такива са Yahoo, Ebay, Aol, Microsoft Network, Mirabilis ICQ, Altavista, HotBot и оше много копиращи от гигантите./виж прил. 2, графика 2 /
Три са параметрите, по които Интернет икономиката се различава от физическата: информация, познания и скорост. Тези три фактора дефинират нови начини за правене на бизнес чрез “взаимно изгодни отношения” с бизнес партньорите, знаейки и изпълнявайки желанията на клиентите, предвиждайки техните бъдещи изисквания и използвайки натрупаното от това on-line общуване знание за създаването на нови стоки и услуги, определяне на цената и промоционалната стратегия, която съвпада с желанието на клиента да плати определена цена, а също и изграждането на базирани на Интернет общества и партньорства между фирмата и контактната страна. Използването на Мрежата като средство за мениджмънт на отношенията с клиентите и търговските партньори се превърна в ново тайно оръжие в Интернет икономиката.
В ИИ, където знанието, информацията и времето са определящи, възникват нови правила, които управляват. Те са отражение на основната същност на тази икономика: Базирана на технологични стандарти, тя подпомага всеобщото участие на пазара като насърчава неговата анархия. Тази икономика разчита на високоскоростни Интернет мрежи и Интернет приложен софтуер (Интернет приложения) - нови конкурентни средства за бизнес посредничество, които увеличават ефективността на Интернет-базираните пазари.
За да се изследват икономическите параметри чрез обичайните за икономикса променливи, абстрахирайки се от еуфоричните вълнения за бъдещето на Интернет икономиката, Бостънския университет и Cisco Systems разработиха изследване на главните пазарни участници в нея. То си поставя за цел да отговори на следните фундаментални въпроси:
Кои бизнес сектори, продукти и услуги трябва да бъдат включени в тази икономика?
Каква методология е подходяща и приложима за измерване на дейностите в Интернет света?
Колко голяма е Интернет икономиката?
Колко бързо се развива?
За целта се въвеждат т.нар. "Индикатори на Интернет Икономиката". Те имат за цел да изяснят главните характеристики и чрез измерване на различни нейни компоненти. Тези индикатори - "Индикатори на приходите" и "Индикатори на заетостта в Интернет икономиката" са изградени на базата на анализа на четири нейни слоя /виж прил.2, Граф.3./:
Слой на инфраструктурата
Слой на Интернет приложенията
Интернет посредници
Интернет търговия
Сподели с приятели: |
