Маркетингово изследване на пазара на вина предлагани от "Винарна Лясковец" ад

Генериране на идеи

Имайки в предвид тези данни се стига до извода, че най-подходящи за производството на продукта са горепосочените марки Димят и Ркацители, като за по-добър аромат и вкусови качества може да се използва и Шардоне до 15%. По този начин ще може да се направи конкурентноспособен продукт.

Технологията за производство на нискоалкохолно пенливо вино съвпада с технологията на другите пенливи вина произвеждани в предприятието, следва че “Винарна-Лясковец” има всички необходими мощности за производството му, и не се нуждае от допълнителни инвестиции в материални дълготрайни активи.

От пазарният анализ се забелязва положителна тенденция – ръст от 45,95%( 1999г.-1719774.0л. , 2000г.-2509946.0л.), което показва, че има възможност за допълнително производство на “нов продукт”.

Отговорите на въпроси като: Новопродуктовата идея достъпна ли е съобразно ресурсното осигуряване на фирмата?; Новопродуктовата идея пригодена ли е към стопанско-политическите цели на фирмата?; Новопродуктовата идея може ли да бъде технологически осъществена?; привлекателен ли е стопанският риск без да са налице конкретни финансови изследвания? – са до един положителни, което говори за достатъчно добра времева ангажираност и привлекателност на продукта.

Предварително проучване и оценка.

1. 
   Анализ на пазарните възможности
   
   1. 
      Пазарна ситуация
      

Маркетинговите мениджъри на фирмата отделят основно внимание на анализиране и проучване на конкурентната среда. Следи се непрекъснатата му динамика и по-точно кой стои срещу нас.

Пазарът за български вина се разраства, като тенденцията се очаква да се запази в близките години. Що се отнася до реализираните количества пенливи вина, то тенденцията е още по-добра както посочихме по-горе.

2. 
   Търсене на продукцията на пазара
   

Динамиката на продажбите не е много голяма, тя се следи и по възможност се цели ограничаване на резките промени. Търсенето се влияе главно от състоянието на икономиката като цяло и в частност на хранително-вкусовата промишленост.

2. 
   Работен анализ
   

Полза от възприемане на продукта от потребителя.

Пв=(Пк+Пс+Пим)-Прп, където

Пк – продуктово качество;

Пс – качество на целевия сервиз;

Пим – продуктов имидж;

Прп – разходи при ползата от продукта.
Продуктово качество

Потребителски оценки за продуктовата полза	Относителна важност	Оценка за фирмата	Оценка за конкурентите			Относително предимство за фирменият продукт
			К1	К2	К3
Вкус	40	8	4	7	6	26.6
Опаковка	20	6	8	7	5	-13.3
Цвят	10	5	5	4	3	6.6
ТМ	30	10	9	6	7	20
	100					+40

Пк=100+40=140. Това означава че продуктовата полза е с 40% по-висока от тази на конкурентите.

Полза за сервиза

Потребителски оценки за продуктовата полза	Относителна важност	Оценка за фирмата	Оценка за конкурентите			Относително предимство за фирменият продукт
			К1	К2	К3
Доставка в магазинната мрежа	45	9	8	7	6	20
Доставка на време	35	4	5	6	6	-20
Разфасовка	20	9	6	7	6	30
	100					+30

Пс=100+30=130 или 30% по-висока оценка от тази на конкурентите

Пим=100+36.67=136.67 което означава че имиджа на фирмата е по-висок с 36% от този на конкурентите

Прп = 111

Пв=(140+130+136.67)-111=295.67

3. 
   Разработване на продукта
   

Потребителската полезност в статистически аспект се свързва в трите нива на продукта.

На първо ниво или стоката по замисъл, нашият продукт се различава от общоприетите възгледи за “шампанско”. Като цяло изпълнява същите функции, но същевременно се отличава с ниско ниво на алкохол което допринася за допълнително разширение на потенциалния брой на клиентите. Също така предоставя възможност за употреба от хора които имат лекарска забрана да употребяват алкохол. Същевременно излиза на пазара на “детско шампанско”, като предоставя допълнителни ползи на потребителите на този вид продукти – самочувствие и удовлетвореност поради опаковката и вкусовите качества.

На второто ниво – стока в реално изпълнение – продукта има също предимства и по-висока полезност. Опаковката се заимства от обикновената “Искра” като по този начин се възприема по-добре от потребителите до 18г. Разфасовката остава класическата за “шампанско” което също така спомага за по-добро възприемане на пазара. Качеството ще бъде на традиционното високо ниво характерно за “Винарна Лясковец”.

Полезността при вземане на решение за покупка също така ще цели излизане пред конкуренцията. За тази цел ще се акцентира на продуктовите свойства – естествен вкус и ниска алкохолност.

Ще се приложи рекламна стратегия, която да диференцира нашият продукт от обикновеното “Шампанско” и ще насочи потребителите към употребата на естествено, качествено и нискоалкохолно питие. Ще се акцентира на здравословния и природосъобразен начин на живот.

Аргументацията за продуктовите свойства е извършена с помощта на неструктурирано интервю с фокусна група. Размерът на групата е от 10 респондента, които са разнообразни по състав (от различни подоходни групи и възраст). В рамките на интервюто се представя концептуалната теза за продукта.
Резултати от анкетата.

Въпрос 1: На повечето респонденти им се е налагало да се въздържат от употреба на алкохол като това се е случвало нееднократно и поради различни причини – шофьори, лекарски забрани, лица неупотребяващи алкохол или поради факта че на следващият ден са работа, или имат ангажименти.

Въпрос 2: Според респондентите все още пазарът за заместители е малък и недостатъчно развит, като се изказват мнения, че има нужда от разширяване на предлаганите продукти.

Въпрос 3: ТМ “Искра” се асоциира с качествено и с добри вкусови показатели “шампанско”, респондентите я асоциират като най-масова марка за този продукт. Те смятат че тя е добре позната на пазара и е с висок имидж.

Въпрос 4: На избора влияят аромата, пивкостта, пенливостта и кристално прозрачният цвят.

Въпрос 5: Според респондентите появата на този продукт би се приела добре на пазара поради факта че доста от случаите когато се употребява “Шампанско” на следващият ден хората имат ангажименти. Също така чрез продукта биха се увеличили клиентите на “шампанско”.

Въпрос 6: Конкурентните предимства трябва да са външният вид, вкусовите качества (в сравнение с детското шампанско), също така – ниското съдържание на алкохол.

Въпрос 7: поради широката известност и добър имидж на марката “Искра” респондентите смятат за удачна употребата й за новият продукт като трябва видимо да се отбелязва на етикета, че е с ниско съдържание на алкохол.

Въпрос 8: За потенциални клиенти се считат потребители в т.нар. “трета възраст”, също и децата през пубертета. Освен това респондентите смятат че ще има и клиенти които имат лекарска забрана да употребяват алкохол, работещи, шофьори и други.

Въпрос 9: Трябва да се запази традиционният външен вид на марката “Искра”. Качеството и цената също трябва да са на нивото на обикновеното “шампанско”, тъй като клиентите ще го очакват.

Нискоалкохолното естествено пенливо вино “Искра” се произвежда от бели сортове грозде – Димят, Ркацители, Тамянка, Мускат – самостоятелно или в комбинация. Най-добър ефект се получава, когато участвува ароматичен сорт над 15%. Гроздобера се осъществява при технологичната зрялост, която се определя чрез вземане на средни проби от различни места на лозовите насаждения и определяне на захарното и киселинното съдържание. При Димят и Ркацители, технологичната зрялост настъпва при 18-20% захарност (180-200 гр/л захар) и титруеми киселини над 6гр/л, докато при Мускат, Тамянка тя е при 20% захарност (200 гр/л) и титруеми киселини минимум 5 гр/л. За бране се използват само добре узряло и здраво грозде, незасегнато от болести, бредители и градушки, като всички повредени, зелени и сухи части се отстраняват. Превозването до избата се извършва в двойни дървени касетки, които не се препълват, за да се избегне смачкването.

Преработката се извършва след не повече от 6 часа от брането, чрез пресоване на цяло грозде или чрез смачкване, без ронене, като кашата се оцежда до получаване на 40-50% самоток, след това се пресова, като се вземат 10-15% сок. Общо се използва до 65% сок. При използване на гроздомелачка още в тръбопровода се вкарват 15-20гр на 100 л серен двуокис. Оцедената мъст се изпраща в резервоари за откаляване. При напълване на 1/3 от резервоара започва охлаждането на мъста. След като резервоарът се напълни и охлади към мъста се добавят подобрители. Така третираната мъст се оставя да престои до избистрянето й. След това се филтрира и поставя в съд който се затваря херметически и има възможност за охлаждане. Температурата в съда се понижава до 1,5С. При тези условия сокът престоява няколко денонощия. След това може да се пристъпи към газиране. Мъста се преработва за да може да остане на разположение прясна за по-дълго време.

За да се предаде необходимото освежаване на гроздовият сок, същият се насища по изкуствен път с въглероден двуокис. Газираният гроздов сок се съхранява 48 часа при ниска температура за по-добро усвояване на газа и успокояване.