Маркетингово изследване на пазара на вина предлагани от "Винарна Лясковец" ад
Изтегляне 1.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Стандарти
- Разфасовка 9
- Елементи в цената
- Фази за определяне на цената
4. СтандартизацияСъщност и цели Стандартизацията е дейност, насочена главно към уединяване на изискванията за изработване, опаковане, транспортиране и съхраняване на стоковата продукция, а така също и на правилата за приемане, методите за изследване и контрол, единиците за измерване на терминологията и означенията, класификация и други изследвания и въпроси. Определянето на международната организация по стандартизацията е процес на разработване и прилагане на правила, с цел да с въведе ред на дейността в дадена област за обща полза, за постигане на оптимална икономия при участие на всички заинтересовани страни. Спазване на функционалните условия и изисквания за безопасност. Тя е неразривно свързана с научно техническият прогрес и определя настоящето и бъдещото развитие. Най-краткото съдържание на стандартизацията се изразява като научно-техническа дейност по разработването и въвеждането в действие на стандартите. Обектите на стандартизация могат да имат материален характер, (суровини, материали, полуфабрикати, готова продукция) и нематериален характер (терминология, общи правила, норми, изисквания и др.). В зависимост от целите които преследва и по обхват, стандартизацията бива: текуща, изпреварваща, перспективна, комплексна, национална, регионална (дейността на Европейската организация за контрол върху качеството) и международна. Текущата стандартизация унифицира изискванията към продукта от редовното производство в различни отрасли и обекти. Изпреварващата стандартизация разработва стандарти за стоките с повишени изисквания, чиито норми ще бъдат оптимални за следващия период и ще бъдат в съответствие с развитието и тенденциите на техническия и социалния прогрес. Целта на изпреварващата стандартизация е да се създадат организационно-технически условия за своевременното производство и реализация на потребителските изисквания. Перспективната стандартизация прогнозира и разработва тенденциите в съответната област за по-дълъг период. Комплексната стандартизация включва стандартизирането на суровините, технологичните процеси, комплектността, качеството и условията на съхраняване и транспортиране, употреба, качествените показател и и методите за окачествяване на стоките. Основните цели на стандартизацията са ускоряване на научно-техническия прогрес; повишаване производителността на труда и качеството на продукцията, съобразно изискванията на пазара, усъвършенстване на номенклатурата на произвежданите стоки, икономия на време, материали, енергия, и трудови ресурси, опазване на околната среда и здравето на хората; повишаване на икономическия и социалния ефект на народното стопанство. Принципи и методи Стандартизацията се осъществява чрез прилагане на следните принципи: плановост, пpогpecивнocт, научност, динамичност, комплексност, перспективност, точност, единство и други. Метод на стандартизацията са унификация, симпликацията, типизация, взаимозаменяемост, агрегатиране и други. Унификацията се състои в уединяването на суровините, материалите технологичните процеси, части и изделия, които имат еднакво предназначение. Симплификацията се заключава в просто съкращаване на типовете и разновидностите, съобразно техническите и икономически изисквания за задоволяване на техническите потребности. Типизацията се състои в разработва не на най-целесъобразния минимален брой типове, основни параметри, размери на изделието, машините. Взаимозаменяемостта бива геометрична и функционална. Геометричната взаимозаменяемост бива пълна и частична. При пълната еднаквите детайли могат да се монтират на друго подобно съоръжение без допълнителна обработка, а при непълната това се постига чрез допълнителни операции. Агрегатирането се състои в изготвяне на механизми и изделия, машини, посредством които може да се състави (чрез присъединяване) едно цяло с различно конструктивно и функционално предназначение. СтандартиСтандартът е документ, които съдържа изисквания (норми) подлежащи за изпълнение или основна единица, физическа константа, или предмет (еталон) вещество за сравнение. Думата стандарт има английски произход и означава мерило, норма, документ. Стандартът е нормативен документ утвърден от пълномощен законодателен орган, чрез който се регламентират норми, правила, изискванията спрямо обекта, който се стандартизира с дадения стандарт. Бългapските държани стандарти (БДС) се регисрират с пореден номер и последните две цифри от годината на влизане в сила. Стандартите биват основни и спомагателни. Всеки стандарт се състои от няколко раздела. Оснoвнитe cтaндapти нaй-чecтo имaт cлeдннтe paздeли: Опpeдeлeниe, клacификaция нa пpoдyктa; качествени изисквания към суровините, от които се произвежда стоката; особености на технологическия, качествени изисквания към стоката, органолептични, физико-химични, микробиологични; опаковка, маркировка, правила за вземане на проби и методи за изследване; съхраняване и транспортиране; документация. Стандартите съдържат и обозначение (Информации) за групата, раздела към който принадлежи стандартизираната стока (продукт) по универсалната деатична класификация. При коригиране, допълнение, актуализиране или заменяне на даден стандарт от компетентен упълномощен орган, в новия стандарт се посочва регистрацията на заменения стандарт. Разработването и промените в БДС се извършва по строго регламентирани правила. В тези процеси участвуват заинтересованите страни – Министерства, ведомства, извършва се обсъждане на проекти и след това се утвърждават от комитета по стандартизация и метрология при Министерския съвет. Други видове стандартизационни документи са отрасловите нормали ОН, Заводските нормали /ЗН/ и Техническите характеристики /ТХ/.
В маркетинга разфасоването може да се използва като сериозно конкурентно средство в две направления: 1. Като начин на диференциране на продукцията и покриване на няколко потребителски сегмента, когато те показ ват различни предпочитания към разфасовките, имат различен ритъм и скорост на потребление, различна платежоспособност. 2. Като увеличаване на броя на различните видове стокови единици, които фирмата произвежда, и довод за увеличаване на търговските площи за излагане на нейната продукция в магазина. Обикновено този проблем се решава от опаковката и разфасовката. Разфасовките са причини да се излагат всички различаващи се по тегло, обем, форма и опаковка, стокови единици защото всяка опаковка предава посланието на производителя до потребителя. Разфасовките могат да бъдат и протекционистично средство което обикновено не спира внос в една страна, но затруднява производителя и вносителя и повишава цената на една стокова единица .
Под производствен процес разбираме съвкупността от взаимно свързаните трудови и естествени трансформационни процеси по изготвяне на нов продукт. Производствените процеси могат да се класифицират по няколко общи признака: вида на отрасъла на индустрията; вида на операциите и крайния продукт; вида на преработваните материали и характерна физико-химичните процеси, характера и начина на въздействие върху материалите; характера на протичане във времето. В зависимост от отрасъла на индустрията различаваме производствени процеси на:
Класифициране на производствените процеси по този признак е недостатъчно конкретно и затова се прилага допълнително детайлизиране по крайния продукт. В зависимост от физико-химичните свойства на преработваните суровини и материали различаваме 3основни и преходни състояния на материалите.
Преходни състояния на материалите Всяко едно от тези състояния на изходния материал в трансформационния процес се характеризира от специфични производствени процеси на обработка. По физико-химични свойства на материалите процесите се характеризират на следните видове:
В зависимост от характера и начина на въздействие върху материалите, производствените процеси биват:
Според характера на протичане на производствените процеси във времето същите се делят на:
Трябва да отбележим, че това деление понякога е условно тъй като в проектите за строго секретно производство заедно с дискретните производства се реализират и непрекъснати в рамките на отделните участъци. Дискретните производствени процеси се характеризират с определена прекъсваемост във времето на действие върху материалите и дефинират по този начин определена етапност/фази/ на производството:
Във всяка фаза на производствения процес/ПП/ по отделни операции на технологичния процес се извършва контрол на детайлите и окачествяване на изделието Очевидно е, че дискретните производствени процеси се характеризират с изключително голям брой на технологичните въздействия върху материалите, когато най-често са съвършено различни по между си и изискват използването на различно по вид технологично оборудване Непрекъснатите производствени процеси обикновено имат типична опростена структура. Протичането на процесите се характеризира с непрекъснати физически явления. Те рядко се измерват в широки граници и са сравнително стабилни в рамките на технологичния цикъл. При този тип процеси преобладават апаратните процеси. В зависимост от ролята на производствените процеси в изготвянето на крайния продукт процесите се подразделят на : основни – насочени непосредствено към трансформиращия процес на материалите в готова продукция; спомагателни – създаващи необходими условия за нормално протичане на основните производствени процеси; допълнителни – процесите по добиване и преработката на спомагателни материали и амбалаж; странични – ползотворното използване на отпадъчните материали; За целите на управлението на ПП значение има типа на производството. Типове производства: -единичен; -сериен – дребно сериен, средно сериен,едро сериен; -масово;
2. Рентабилност – това е процент, който се начислява върху себестойността и формира печалбата на производителя. Този процент може да е различен, в зависимост от позицията на фирмата на пазара, но в момента все пак има списък на стоките – потребителска кошница. За такива стоки има горна граница, определена от правителството. 3. ДДС – определя се със закон и специалистите по маркетинг не могат да направят нищо.освен да пледират за отмяна или намалението му. 4. Търговска отстъпка или надценка – с отстъпка работят фирми при, които цените за стоките за потребители са фиксирани, за тези които не са фиксирани се работи с надценка. Надценките също могат да се начислят произволно, с изключение на наблюдаваните стоки. 5. ДДС върху търговската надценка – данъка, който търговците на дребно събират и съответно трябва да внесат в бюджета. Себестойността и рентабилността (това е процент, който се начислява върху себестойността и формира печалбата на производителя. Този процент може да е различен в зависимост от позицията на фирмата на пазара, но в момента все пак има списък на стоките –потребителска кошница. За такива стоки има горна граница, опредeлeна от правителството) формират фабрично-заводската цена или цената на производството. Когато към тях се прибави ДДС се получава цена на едро. А когато се прибавят търговски надценки и данъците към тях се получава цена на дребно. При вносните цени и при някои видове стоки се появяват някои елементи като акцизи, мита, такси. Като значение цената е един от инструментите на маркетинг-микса с отношение към печалбата на фирмата, тъй като в нея са включени елементи, които реализират печалбата. Цената има и отношение към оборота на фирмата (оборота е равен на количеството по цената), за това се търси оптимизация на цената. Тя е най-динамичния елемент на маркетинг-микса. Може да се променя с решение на мениджърите, на различни пазари, на един и същ пазар в различни периоди от време. В такъв смисъл най-често се прибягва към нея при стимулиране търсенето и др. Цената изразява пакета от ползи и разходите за създаване на продукта. Тя е пряко свързана с дистрибуцията – колкото по-дълъг е канала за дистрибуция толкова цената е по-висока. Тя има връзка и с промоцията, тъй като разходите за промоция се калкулират в себестойността. Фактори, влияещи върху ценовите решения Цената на един продукт не е самоцел, тя е средство за постигане на фирмените цели. В този смисъл при нейното разработване, като политика, стратегия или конкретна цена, следва да отчетем влиянието на 3 основни групи фактори. Това са вътрешните(в самата организация, които се поддават на влияние); външните фактори(извън организацията, приемани за такива и трябва да се съобразяват с тях).
Друга възможна цел е да се позиционира като фирма, предлагаща високо качество. Ценовата политика се ориентира към високи цени. Презумпциите са две:
Друга цел е реализирането на печалба за кратки периоди от време. Това е една чисто финансова цел. Политиката по цените се ориентира към високи цени. Цел може да бъде дълбоко навлизане в пазара или увеличаване на пазарни дялове. При такава фирмена цел, цената е ориентирана към средно ниво на цената, към политика на диференциране на цени. Ценови цели – целите по цените могат да се разглеждат в две основни групи: 1) финансови при които се преследват печалба и оборот; 2)Маркетингови цели, при които се преследва овладяване на пазарни дялове, позициониране на фирмата на пазара, изграждане на пазарен имидж. Разходи – калкулират се в себестойността и се имат в предвид от гледна точка на класификацията им на: постоянни и променливи. Изисквания на самия продукт, дистрибуция и промоция. Очакванията в канала на разпределение са свързани главно с размера на комисионните, защото там се сформира един своеобразен пазар. Потребителски възприятия – в смисъл на това как клиента възприема цената (чувствителни, персонифицирани, лоялни и индиферентни клиенти). За да имаме информация са необходими анализи на ценовата еластичност/Ке = ΔD/ ΔP Търсим също така и кръстосана еластичност Изследванията за потребителските възприятия ни дават информация за горната граница на цената. Конкуренция – всяка фирма работи в определени условия на пазарна конкуренция. Правни и законови ограничения – много правителства приеха т.нар. антидъмпингови законодателства. Фази за определяне на цената1. Определяне на ценовите цели; 2. Преценка на целевия пазар за цената и покупателните способности; 3. Определяне на търсенето – прави се прогноза за възможните количества които да се реализират на целевия пазар; 4. Анализ на връзката между търсенето, разходите и печалбата този анализ се прави с метода критична точка (ВЕР); 5. Оценка на цените на конкуренцията – правят се сравнения между цените и качествата на фирмените стоки с конкурентните; 6. Избор на ценова политика тук трябва да се формулира ценова политика като философия на цените, т.е. да сме наясно с цените, които да определяме; 7. Избор на ценови методи – с тяхна помощ определяме конкретна цена; Определяне на конкретна цена – това включва тестване на цената и психологичното й оформяне; Избор на метод за ценообразуване Възможната цена може да има 3 равнища:
В ценовата политика на фирмите са се утвърдили няколко основни подхода и голямо разнообразие от ценообразуващи методи:
търговска надбавка в лв. ТНП/%/ = ——————————————— х100 цена на придобиване в лв. търговска надбавка в лв. ТНР/%/ = ———————————————— х100 продажна цена в лв.
Този метод също е основан на разходите. При него фирмата се стреми да определи цена, която да й осигури желаната печалба. Най-общо формулата на цената с целева печалба може да се изрази по следния начин: рентабилност /%/ х база за определяне на рентабилност ТРР = Разходи за + ————————————————————————————— единица стока количество на продавани стоки
Това е маркетингов метод тъй като той се основава върху потребителската представа каква би трябвало да бъде цената. Като използват различни ценови въздействия фирмите се стремят да формират в съзнанието на потребителите представата за по-голяма ценност и полезност на стоките, които предлагат. За целите на този метод е необходимо да се разполага с информация за мнението на потребителите за различни конкуриращи се стоки, по какви свойства те определят ценността им и тяхната цена. Ценообразуване на база реални текущи конкурентни цени. Този метод означава, че фирмата разработва своите цени като има предвид цените на конкурентни фирми и стоки, а собствените й разходи и търсене представляват в този случай второстепенни фактори. Информационното осигуряване е най-важният момент при ценообразуването, ориентирано към конкуренцията. Други фактори, влияещи при ценообразуването: -вида на стоката; -имиджа; -желаната печалба; -доставчиците; -икономическите условия; -нормативните документи.
Динамиката на разходите в краткосрочен период е пряко свързан с пазарните цени на производствените ресурси. Тя зависи също от продуктивността на използваната технология. За всяко равнище на производството, ефективността на факторите, изразена чрез създавания от тях общ среден и пределен продукт е различна и е под влияние на закона за намаляващата възвращаемост. В съответствие с това различни ще бъдат и разходите, както за цялата продукция, така и по отношение на всяка единица от нея. Разходите биват: а) общи разходи; б)средни разходи; в)пределни разходи; Общите разходи/ТС/ за производство на продукцията се състоят от постоянни и променливи разходи. Към постоянните общи разходи(ТFC) се отнасят тези, които са свързани с използването на фиксирани производствени фактори. Те се характеризират с това, че величината им независи от количеството на произведената продукция. Общите разходи имат и променлива част. Променливи разходи са тези, които варират в зависимост от обема на производство. Ако общите разходи се разделят на количеството произведена продукция(Q) се получават средните разходи /АТС/ за единица продукция: АТС = ТС/QT При анализа на разходите важно значение има категорията пределни разходи(МC). Tе представляват допълнителните разходи, необходими за увеличаване на производството с единица продукция. Могат да се определят като отношение между прираста на общите разходи към прираста на количеството продукция: ТС МС = Q Пределните разходи са величина, която фирмата може да контролира най-непосредствено. Те показват разходите, които фирмата трябва да направи за производството на последната единица продукция и същевременно разходите които могат да бъдат “спестени” в случай на съкращаване обема на производството с тази последна единица. 4. Функционален анализ.10 Той изразява съдържанието на такива свойства на продукта, чрез които се осигурява, както целевото им предназначение така и техните функционални особености. Това декомпозиране изгражда първото и базисно равнище в йерархията на свойствата на продукта. Към тях можем да отнесем естетическите, антропометрическите, техническите и други свойства. Характерни особености – това са характеристиките които допълват основната функция на продукта. Повечето продукти могат да се предложат с вариращи характеристики. Първоначалният облик на продукта е в “суров вид”, изразяващ основното му качество. По-нататък фирмата може да създаде допълнителни разновидности чрез още някои характерни особености на продукта. Характерните особености са конкурентно средство за отличаване на фирменият продукт. Един от най-ефективните начини да си конкурентен, е пръв да въведеш качествено нови характеристики на продукта.
Качество на функциониране. Качеството на функциониране се отнася до равнището, на които функционират основните характеристики на продукта. Повечето продукти могат да се различат по 4 равнища на работа: слабо, средно, високо и превъзходно. Съответствие. Съответствието е степента, до която моделът и финкционалните характеристики на даден продукт се доближават до целевия стандарт. То показва дали произведените продукти са направени еднакво и дали са съобразени със спецификациите си. Дълготрайност. Дълготрайността е мярка за очакваният живот на продукта. Купувачите са склонни да платят повече за по-трайни продукти. Надеждност. Надеждността е мярка за вероятността продуктът да не се развали или да не издържи да функционира нормално в определения период от време. Купувачите с охота плащат надценка за по-голямата надеждност Ремонтопригодност. Това е мярка за лекотата, с която може да се поправи продукт, който не работи добре или се е развалил. Стил. Стилът показва как изглежда продукта и до колко е привлекателен за купувача. Когато говорим за отличителният стил на даден продукт, трябва да имаме в предвид и неговата опаковка като стилистично средство, особено за хранителните продукти, козметиката и др. Опаковката е първото нещо, с което купувача се среща и тя може да го настрои “за” или “против” покупката. Дизайн: интегриращата сила. Всички гореизложени качества са параметри на дизайна. Те само поясняват колко е трудна дизайнерската задача при всички компромисни решения, които могат да се вземат. VII. Продуктови ползи и потребителска полезност11 Анализ на потребителската полезност. Изследването на потребителските ползи при покупката основно са свързани с възприемането на предлагания продукт в следните три разреза: социологически, психологически и антропологически изследвания (вж.Табл. 2.3), включващи определени методи и очаквани от тях резултати. Всяка фирма за всеки продукт осъществява успешно своя бизнес ако се съобразява със съответните действителни или бъдещи ползи за потребителя. Потребителската полза (ПП) при закупуване на продукта, се определя като разлика между потребителска стойност (ПСП) и разходите за покупка (РП), т.е.: ППij = ПСПij - РПi i — покупки; j - продукти Методи за изследване ни потребителските нужди
При определянето на потребителската стойност и разходите за покупка, включени при оценката на потребителската полза, се налага маркетингов анализ и оценка на следните три фактора: • Икономическа полза • Полза от възприемането на продукта • Емоционална полза Икономическа полза в бизнеса на потребителя (Пи) Икономическата полза за потребителя (Пи) е основа в процеса на покупката при формиране икономическата стойност (спестявания) на закупения продукт. Основните елементи на икономическата полза за потребителя при покупката са свързани с пет основни вида разходи, определени във формулата:
RЗ - разход за поддържане и ремонт, гаранции; R4 - разход за договаряне и записване на клиенти ; R5 - цената на продукта, която ще заплати потребителя; За онагледяване на разходите, свързани с покупката, нека възприемем тяхната структура, отразена в Табл. 2.4. Видно е, че ако се осигурят 100 000 икономически ползи за потребител при покупка, то цената ще падне от 51 000 на 41 000, но и споделените разходи между фирма и потребител (за покупка и поддържане) (К1, К2, КЗ) ще бъдат намалени (от 39 000 на 32 000). По този начин се формира стратегията на допълнителната стойност в бизнеса.
О 
100000  бщо разходи за
покупката за потребителя Полза от възприемане на продуктите от потребителя Ползата от възприемането на продукта (Пв) за разлика от икономическата полза (Пи), е свързана с особен вид спестявания на потреби-теля посредством формирането на полза от дадено продуктово качество ( Пк), качество на целевия сервиз (Пс), продуктов имидж (Пим), минус разходите, които потребителят отчита при ползата от продукта (Прп). Пв=(Пк+Пс+Пим) -Прп Продуктовата полза (Пк) е показателят, който се изгражда въз основа на ползите от самия продукт във фазата на производството и дистрибуцията. Например, ако е известно, че характеристиките, като качество на продукта, опаковка, цвят, хранителни белтъчини на овчето кисело мляко са определящи за потребителя в процеса на покупката. Те могат да се оразмерят чрез ранга на тяхната относителна важност. Чрез следната формула могат да се определят позициите на фирмата в това отношение спрямо конкурентите: Oi
ni
Където: n - брой на конкурентните продукти; Ок - оценка за относителната важност на ползата от покупката (к;). Оценката за относителна важност на ползата (Опр.в) от покупката на фирмения продукт се различава от тази на конкурентите и се оценява по следния начин: • при средна сума от оценките на конкурентните продукти (0i) с по-голяма разлика от единица спрямо фирмените - отрицателен знак; • при средна сума от оценките на конкурентните продукти, равна с тази на фирмените - със знак 0; • при средна сума от оценките на конкурентните продукти (Oi) с по-малка разлика от единица спрямо фирмената оценка - с позитивен знак (вж. Табл. 2.5) Ползи от възприеманетона продуктакисело мляко< 0.250 гр.. фирма "МЕМС" - 89.
В разгледания случай, относителното предимство за закупувания продукт се отчита така: • за полза от вкуса : фирмата има предимство пред трите конкурента, или : 30 + 30 + 30 О н, = —————— = 30 3 • за ползата от опаковката : ползата е за Ю и Кз конкуренти : 0+30+30 ОК2= ——————— =20 3 • за показателя "достъпност в магазинната мрежа", липсва предимство в сравнението т. е. Q=0 ; • за показателя "белтъчна стойност", предимството във възприемането на фирмения продукт е отрицателно изцяло (т.е.О -30). По този начин се получава за потребителя следната оценка за ползата от покупката на продукта: относителната продуктова полза от продукта кисело мляко е: Пк = 100 + 20 = 120. Това означава, че продуктовата полза е с 20% по-висока от тази на конкурентите. Когато ползата от възприемания продукт е с по-малка диференциация между конкурентните продукти, тогава качеството на сервизната дейност е решаващо при покупката. Ако базовите ползи за потребителя са достъпни в магазинната мрежа, доставка навреме, разфасовка и доставка по домовете, то за Пс ще ползваме Табл.2.6 и ще се получи по същата формула, а именно: Oi Oci=
n Нека да илюстрираме тази полза чрез данните в следната таблица. Относително предимство /недостиг на фирмения продукт за сервизна дейност.
Относителната полза от сервиз/услуга = Пс = 100 + (- 3) = 97 Видно е, че за оценката "доставка в магазинната мрежа" два от конкурентните продукти са пред оценките на фирмата, т. е. -30-30-0 0-30+0 Ос, = —————— = -20 ; Осз= ——————— = -10 3 3
0+25+25 - 30 - 30 - 30 Осз = ——————= 17; Ой = ——————— = - 30 3 3 Следователно: Пс; = 20 - 10 + 17 - 30 = - 3 Прекият източник на потребителската полза е продуктовото име (имидж) или фирмения имидж. Пример, продуктът с име Данон, осигурява потенциална полза за някои потребители. Тези ползи са най-често свързани с това , че потребителят е сигурен в някои свойства на продукта - гаранция за качеството, обновяван асортимент, добре познат продукт, ползващ се с доверие сред потребителите, което осигурява потребителска лоялност в бизнеса на фирма Данон. Относителната полза за фирмата, например, по тези свойства на предлагания продукт е отразен в следната таблица. Относително предимство /недостиг на фирмения продукт относно неговия имидж.
Оценката за относителната полза от имиджа на фирмата е: Пим(ф)= 100+67= 167 На основа сумата от ползата от гаранцията за качество (Пк), сервиза (Пс) и имидж (Пи), общата полза от възприемания продукт е следната: Пв = Пк + Пс + П им(ф) = 120 - 3 + 167=284 Възприемане на разходите за покупка и потребителска полза Преди да се даде окончателна оценка на потребителската полза, е необходимо да се определи сумата за възприеманите разходи при покупка (Прп). Основно тук, възприемането на разходите, е свързано най-често с такива източници, като цена на покупката, размер на отстъпки, транспортни разходи и др.
Оценката за основните разходи за покупка са : Прп =116 Това означава, че предлаганият от фирмата продукт се възприема с 16% по-скъп, от този на конкурента. Необходимо е да се прецизира по-високата цена и транспортните разходи, да се засили анализа на политиката в транспортните разходи на фирмата. Когато потребителят сравни възприеманите ползи от продукти и разходите за тях, той се ориентира безпогрешно в своите покупки. Това означава, че продуктът има по-голяма полза при закупуване отколкото от тези за бизнеса на фирмата. Вероятно това показва, че продуктът навлиза в трета фаза на ЖЦ, преди неговото отпадане (или в началото на бизнеса с този продукт). Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
сновно
ътрешни фактори
ъншни фактори