ІV. Изисквания за ортопедо-травматологичната дейност в районна болница

д) извършваните операции са в областта на травматологията, с малък обем и сложност и могат да се осъществяват под местно обезболяване или спинална/епидурална анестезия, както и в амбулаторни условия или при непродължителна по времетраене хоспитализация;

1.5. Секторът отчита и анализира своята дейност по критерии и показатели, съгласно “Медицински стандарти по хирургия” ( Служебен бюлетин, бр. 3/2002 г.).

2. 
   Ортопедотравматологично отделение
   

2.1. В ортопедотравматологично отделение (ОТО) се извършва дейност, съгласно раздел ІІ, т.2.1.2., при спазване на съответните диагностично-лечебни протоколи и Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

2.2.   Освен базата по т.1.2., отделението разполага и с отделен лекарски кабинет, сестринска работна стая, превързочни за асептични и за септични превръзки и сервизни помещения.

2.3. Операционни зали:

а) всяко отделение разполага най-малко с две операционни зали – за асептични и септични операции;

б) операцонните зали се разполагат в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението;

б) местоположението на залата да позволява лесно транспортиране към стая за интензивно лечение или към болничната стая в стационара;

в) една операционна зала се разкрива с разчет за около 400 хирургически операции годишно.

г) операционната зала разполага с пространствени, санитарно-хигиенни условия, оборудване, инструментариум и консумативи за извършване на операциите по т. 2.1.2.

2.4.Операционната зона включва:

а) операционните зали;

б) помещение за подготовка на хирургическия екип, оборудвано с 2-4 мивки с течаща вода /топла и студена/ и кранове, задвижвани с лакет или фотоклетка, шапки, маски, огледала;

в) желателно е да има и помещение за предоперативна подготовка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подготовка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.);

г) желателно е да има и помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация;

д) помощни помещения: съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация;

2.5. Оборудване на операционна зала:

а) операционна маса-ортопедична с екстензия;

б) операционна лампа и аварийно резервно осветление;

в) подвижна допълнителна лампа;

г) електрокаутер;

д) желателно е залата да е оборудвана със система за аспирация - централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух;

е) хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна):

-моторни системи

-рентген телевизионна установка

ж) хирургически консумативи и превързочни материали;

з) анестезиологичен апарат и консумативи;

и) стерилизацията на инструментариума и материалите е централна; желателно е да се разполага и с възможност за локална стерилизация;

й) бактерицидни лампи за операционните зали и помощните помещения;

к) препоръчително е наличието на климатични системи във всяка операционна зала;

л) използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност

2.6.Правила за асептика и антисептика в операционна зала:

а) всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфекцира след всяка операция; седмично се извършва основно почистване и дезинфекция;

б) апаратурата в операционните зали се почиства и дезинфекцира ежедневно;

в) след всяка операция хирургическия инструментариум се почиства механично и се измива, след което се стерилизира;

г) в операционната зала се влиза и работи със специално облекло и обувки;

д) контрол на асептиката и антисептиката в операционна зала се извършва периодично от органите за управление и контрол на лечебното заведение и Хигиенно-епидемиологична инспекция (ХЕИ);

е) достъпът до операционната зала е ограничен. Право да влизат имат постоянно работещия персонал, хирургическия и анестезиологичния екип, болните за операция;

ж) потокът на движение на персонала се регламентира. Напускайки операционната зала се минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки;

з) движението на болните за операция е от стаята за подготовка към операционната зала или от помещението за предоперативна подготовка след интубация – в операционната зала. След операцията, болният се извежда в стая за събуждане или към интензивния сектор.

2.7. Персонал и квалификационни изисквания:

а) отделението се ръководи от лекар-специалист по ортопедия и травматология;

б) лекарският и сестринският персонал осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, диетичен и рехабилитационен режим;

в) оперативният екип включва: лекар-оператор със специалност по ортопедия и травматология, който е ръководител на екипа; при необходимост се включва и асистент, който може да е лекар-хирург или специализиращ лекар; операционна медицинска сестра; санитар-гипсовач.

2.8. Организация на работата в отделението

2.8.1. Прием на болни

а) приемът на пациенти за лечение се извършва от приемно-консултативен кабинет или спешни кабинети;

б) приемът на пациенти се осъществява в планов или спешен порядък;

в) спешно и планово постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка;

г) приемът на планови пациенти се осъществява според Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата;

д) при приемането на планов пациент, приемащият лекар/екип се запознава с придружаващата документация, снема анамнеза, осъществява клиничен преглед, назначава необходимите лабораторни и образни изследвания и консултации, определя работната диагноза и подготвя документацията за хоспитализация.

е) при постъпването на пациент със спешно състояние, след уточняване на диагнозата, приемащият лекар/екип извършва необходимите спешни дейности, предшестващи хоспитализацията (хемостаза, репозиция, имобилизация, амбулаторна хирургична обработка и др.). При необходимост се осъществява консултация с висококвалифициран специалист ортопед-травматолог или други специалисти.

ж) при показания за спешна ортопедично-травматологична операция, решението се взема от оторизирано лице (началник приемно отделение, шеф-екип) и аргументирано се отразява в историята на заболяването. Ръководителят на екипа отговаря за организацията на интервенцията: извършването на необходимите консултации и изследвания, вземането на информирано съгласие от пациенти в съзнание, формирането на хирургичен екип и осъществяването на операцията. След извършването на операцията пациентът се настанява в интензивното отделение (сектор) или болничния стационар.

2.8.2.. Изисквания при извършване на оперативни дейности.

а) в отделението се извършват малки ортопедични и травматологични операции и средни травматологични операции, съгласно раздел ІІ, т.2.7.

а) броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса;

б) хирургичният екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на раната и сваляне на болния от операционната маса. Смяната на хирурга-оператор по време на оперативната намеса е недопустимо, освен по медицински показания или извънредни обстоятелства;

в) операторът-ръководител на екипа носи цялата отговорност за провежданата операция;

г) операторът може да бъде сменен от по-старши по опит и ранг хирург, при възникнали в хода на операцията проблеми;

д) специализантът по ортопедия и травматология участва като асистент в хирургичния екип. По преценка на ръководителя на екипа, специализантът може да поеме ролята на оператор на част от операцията или цялата операция. Това е възможно при задължителна асистенция и контрол от ръководителя на екипа, носещ отговорност за операцията.

2.9. Обем на диагностичните възможности при ортопедично-травматологично болен:

а) клинично-лабораторни изследвания: ДКК, СУЕ, коагулационен статус, кръвна захар, кръвна урея, креатинин;

б) микробиологични изследвания;

в) ренгенови изследвания:

Рентгенографии на крайниците

Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник

Рентгенографии на стерноклавикуларната става

Рентгенографии на клавикулата

Рентгенографии на акромиоклавикуларната става

Рентгенографии на скапулата

Рентгенографии на раменната става

Рентгенографии на хумеруса

Рентгенографии на лакетната става

Рентгенографии на антебрахиума

Рентгенографии на гривнената става

Рентгенографии на дланта и пръстите

Рентгенографии на таза и долния крайник

Рентгенографии на таза

Рентгенографии на сакроилиачните стави

Рентгенографии на тазобедрените стави

Рентгенографии на бедрената кост

Рентгенографии на колянната става

Рентгенографии на подбедрицата

Рентгенографии на глезенната става

Рентгенографии на стъпалото и пръстите

Рентгенографии на гръбначния стълб

Рентгенографии на цервикални прешлени

Рентгенографии на торакални прешлени

Рентгенографии на лумбални прешлени

Рентгенографии на сакрума

Рентгенографии на опашните кости

Рентгенографии на черепа

г) електрокардиография (ЕКГ);

д) възможности за спешно биопсично изследване.

2.10. Консултативна помощ:

а) осигуреност с 24-часова спешна консултативна помощ от кардиолог, анестезиолог, невролог, педиатър;

б) осигуряване на възможност за консултации по показания с външни консултанти: съдов хирург, уролог, гръден хирург, неврохирург, профилиран интернист, гинеколог.

в) при рентгеновата диагностика се спазват изискванията на медицински стандарт “Образна диагностика”.

3. Критерии и показатели за качество на ортопедотравматологичната дейност

а) Качеството на медицинското обслужване се определя от следните критерии:

• 
  безопасност;
  
• 
  удовлетвореност на пациента; икономическа и социална ефективност;
  
• 
  равенство /социална справедливост/; приемлива цена;
  
• 
  достъпност и своевременност;
  
• 
  адекватност; крайни резултати на здравното обслужване /здравен статус/
  

б) Критериите за оценка на хирургическата помощ са:

- професионална квалификация и контрол върху нея;

- ефикасност и ефективност на диагностичната работа;

- ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;

- съотношение между насочени :приети за хоспитализация;

- ефикасност и ефективност на оперативното лечение;

- грижи за болния;

- контрол на асептиката и антисептиката;

- вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.

в) Количествените показатели за оценка са:

• 
  Преминали болни
  
• 
  Брой извършени манипулации
  
• 
  Брой гипсови имобилизации
  
• 
  Брой извършени трудои експертизи
  
• 
  Брой домашни посещения
  
• 
  Брой извършени опрации в операционни на ДКЦ или други болнични заведения
  
• 
  използваемост на легловия фонд
  
• 
  оборот на легло;
  
• 
  среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;
  
• 
  % оперирани болни с висок оперативен риск по ASA
  
• 
  Процентно разпредедление на операцците по тежест и слжност
  
• 
  следоперативни усложнения;
  
• 
  смъртност: в първите 24 часа; при неоперирани болни; при оперирани болни;причини за смъртта;
  

г) Периодичният контролът на качеството е задължителен. Извършва се от органите за управление и контрол в лечебното заведение. Резултатите се анализират и обсъждат с персонала на отделението на тримесечие. Препоръчително е да има компютъризирана документация.

V. Изисквания за ортопедо-травматологичната дейност в областна, междуобластна и университетска болница
1. Отделение по ортопедия и травматология
1.1. В отделението се извършва следната дейност:

а) диагностично-лечебна дейност в областта на ортопедията и травматологията, съгласно изискванията на този стандарт и Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата;

б) експертна дейност;

в) здравно-информационна дейност, превенция и профилактика на травматизма;

1.2. База и оборудване:

1.2.1. Ортопедо-травматологичен кабинет в консултативно-диагностичния блок:: помещенията и оборудването на кабинета отговарят на изискванията в раздел ІІІ.

1.2.2.. Болничен стационар. освен изискванията в раздел ІV, отделението разполага най-малко с 10 болнични легла, оптималният брой на леглата в една стая е 2 или 3, като най-малко 7% от стаите са с 1 легло.

1.2.3. Към отделението може да се разкрие сектор за интензивно лечение. Броят на леглата в интензивния сектор е не повече от 6%.

1.2.4. Отделението разполага със следните помещения: превързочни за асептични и септични превръзки, гипсовачна, манипулационна, сестринска работна стая, кабинет на старшата сестра, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследвания, помещение за дезинфекция, складове, коридори.

1.2.5. Препоръчително е кабинетите на началника на отделението, лекарския персонал, сътрудници и старша сестра да са в обособена административна част, отделно от болничните стаи.

1.2.6. Отделението е осигурено с:

а) мивки с течаща топла и студена вода във всички помещения;

б) централно и локално осветление-в болничните стаи, манипулационни, превързочни, лекарски кабинети;

в) резервен енергоизточник;

г) бактерицидни лампи-стационарни в манипулационните и превързочни стаи, стационарни или подвижни в болничните стаи;

д) централно отопление;

е) излазни точки на инсталации за кислород и аспирация – 100% за леглата в интензивния сектор, 10% от леглата в отделението.

1.2.7. Отделението е оборудвано с:

а) болнични ортопедични легла;

б) болнични шкафове, осветителни тела;

в) хирургически инструментариум и колички за асептични и септични превръзки;

г) ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп;

1.2.8. Отделението разполага с:

а) вътрешно комуникативни връзки/телефони/ между кабинети, манипулационна, превързочни, операционни, интензивен сектор, ОАРИЛ, приемно-спешен и приемно-консултативен кабинет.

б) инсталация за повикване от болничните стаи/светлинна,звукова, комбинирана/

1.2.9. Болните със септични състояния или усложнения, задължително се изолират в септични стаи, обслужвани от отделен персонал, отделна количка, инструменти, материали за превръзки, бельо и ръкавици за еднократна употреба, отделно сортиране и извозване на мръсно бельо и отпадъчни материали.

1.3. Операцонната зона. Разполага се в изолирана, но удобна за комуникации зона на отделението, която позволява лесно транспортиране, от подготвителната стая към операционната зала, от последната към стая за възстановяване след анестезия, към стая за интензивно лечение или към болнична стая в стационара.

1.3.1. Операционната зона включва:

а) операционните зали;

б) помещение за подготовка на хирургическия екип;

в) помещение за предоперативна подготовка с инсталация за кислород, аспирация, консумативи за подготовка на болни (тръби за интубация, сонди, катетри и др.);

г) помещение за следоперативно събуждане с мобилни болнични легла, монитори за контрол на жизнените функции, инсталации за кислород и аспирация;

д) помощни помещения - съблекалня за мъже и жени, стая за почивка на персонала, складове за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, помещения за стерилизация на инструментариум и материали;

е) желателено е да има компютър за оформяне на документацията;

ж) препоръчително е наличието на възможност за фото и видео документиране на извършените операции.

1.3.2. В операционната зона се спазват правилата за асептика и антисептика.

1.4. Операцонна зала. Отделението разполага най-малко с две операционни зали - за асептични и септични операции:

а) една операционна зала се разкрива с разчет за 200 големи и 200 малки хирургически операции годишно;

б) осигурени са пространствени и санитарно-хигиенни условия за извършване на операции по т. 2.2;

в) осигурено е оборудване, инструментариум и консумативи, съгласно т. І.13 и т. І.14.

1.4.1. Оборудване на операционна зала:

а) операционна маса-ортопедична с екстензия;

б) операционна лампа и аварийно резервно осветление;

в) подвижна допълнителна лампа;

г) електрокаутер;

д) система за аспирация-централна и допълнителна вакуумна помпа, излази за кислород, сгъстен въздух

е) хирургически инструментариум, специфичен според вида на оперативната намеса (мекотъканна или костна):

-моторни системи;

-рентген телевизионна установка;

ж) хирургически консумативи и превързочни материали;

з) анестезиологичен апарат и консумативи;

и) стерилизацията на инструментариума и материалите е централна;

й) бактерицидни лампи;

к) препоръчително е наличието на климатични системи във всяка операционна зала;

л) използваната апаратура подлежи на контрол за изправност и безопасност.
1.5. Персонал на отделението и квалификационни изисквания:

а) отделението се ръководи от началник – ортопед-травматолог със специалност “Ортопедия и травматология”.

а) в отделението работят лекари със или без специалност. Съотношението между лекари със специалност и без такава не трябва да надвишава 50% : 50 %. Броят на лекарите в отделението се определя според:

- броя на обслужваното население;

- кадрово осигуряване на дежурните лекари (дневен и нощен), с полагащата се почивка след дежурство;

- осигуряване на тричленен хирургичен екип за всяка операционна маса ежедневно;

- кадрово осигуряване на приемните кабинети (спешен и консултативен);

б) в отделението работят лекари с разчет - 1 хирург на 150 големи и средни операции с двама асистенти;

в) след атестация, отделението може да бъде определено за база за специализация със заповед на Министъра на здравеопазването;

г) медицинската сестра в отделението наблюдава общото състояние на болния, превързва оперативните рани, следи за жизнените показатели в пред и следоперативния период и сигнализира на лекар при отклонение от нормата;

д) лекарският и сестрински персонал полагат грижи за болните по отношение на диагностика, медикаментозно и оперативно лечение, предоперативни и следоперативни грижи, процедури и рехабилитация;

е) санитарите изпълняват задачи, свързани с хигиенно-санитарно обслужване на болните и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра;

ж) съотношението лекари/сестри е 1:3.
1.6. Организация на работата в отделението:

а) приемът на болни се осъществява съгласно раздел ІV;

б) диагностичната и лечебната дейност на отделението се извършва в консултативно-диагностичния и стационарния блок на болницата.

в) при диагностично-лечебната дейност се прилагат съвременни постижения на медицинската наука, като се спазват изискванията на този стандарт.

г) дейностите се осъществяват от екипи, под ръководството на началника на отделението и старшата медицинска сестра;

д) за диагностика и лечение се приемат лица, при които лечебната цел не може да бъде постигната от лечебно заведения за извънболнична помощ, или районна болница;

е) лечението се осъществява чрез пълно или частично стациониране (дневен стационар). Частичното стациониране се допуска, когато не е необходимо диагностичните и лечебните процедури да се извършват през нощта и при условие, че състоянието на болния позволява той да пребивава в домашна обстановка

ж) лечението се прекратява при:

- волеизлияние на лицето, прието за лечение, а когато не може да изрази своята воля – от негов законен представител, освен в предвидените от закона случаи;

- приключване на лечението, или когато то може да продължи в извънболнични условия;

- груби нарушения на задълженията от страна на лицето, прието за лечение, освен ако то се намира в състояние, застрашаващо живота му.

- при прекратяване на болничното лечение на лицето се издава епикриза, адресирана до този, който е издал направлението за лечение в болницата

1. 
   При извършване на оперативна намеса, пациентът задължително се изследва за:
   

а) кръвногрупова принадлежност;

б) пълен набор от клинико-лабораторни и функционални-диагностични изследвания, изискуеми за даденото заболяване;

1.6.2. Преди извършване на оперативна интервенция, болният задължително минава на преданестезиологичен преглед и консултация, съгласно изискванията на медицински стандарт “Анестезия и Интензивно лечение”, включващи и преценка за свръхчувствителност към анестетични средства и степен на оперативния риск по ASA.
1.6.3. При прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието на пациента, като упойки и хипнози, се взема предварително съгласие на лицата, върху които ще се прилагат, а ако са недееспособни – на техните законни представители или попечители;

а) изключение се допуска при необходимост от провеждането на животоспасяващи медицински процедури.

1.6.4. Лекарите в отделението са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента и на неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебни методи с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход от заболяването;

а) лекарите са длъжни на основата на информацията, поднесена на пациента да получават информираното му съгласие за извършването на медико-диагностичните и лечебни процедури и манипулации;

б) изпълнителният директор на болницата, съгласувано с комисията по етика, издава заповед за случаите, при които ще се иска писмено съгласие от страна на пациентите или на техните законни представители, извън случаите определени със закон или друг нормативен акт.
1.6.5. В отделението не могат да се извършват:

а) лечебни дейности, които не са посочени в предмета му на дейност;

б) диагностични, лечебни и рехабилитационни методи, средства и процедури, които не са утвърдени от медицинската наука и противоречат на изискванията в този стандарт;

в) изпитания на лекарства, апаратура и методи на лечение, които не отговарят на изискванията на закон или подзаконов нормативен акт и водят до риск от увреждане здравето на пациента.

1.6.6. Изписването на пациент се извършва съгласно Наредба №29/23.11.1999 г., раздел ІІІ (изм. и доп.ДВ, бр. 99/2003 г.). При установяване на смърт се спазват изискванията в раздел ІV от същата наредба и Закона за гражданска регистрация (ДВ, бр.67/1999 г.).
1.6.7. Дейността в операционната зона се ръководи от началника на отделението:

а) в операционната зона работят най-малко две операционни сестри. Броят им се определя от следните показатели:

- дневна осигуреност - две операционни сестри, в рамките на един работен ден, на една операционна маса;

- при 24 часова спешна помощ - една или две операционни сестри на маса за подсигуряване на 2 до 3 смени;

- препоръчително е осигуряване на операционна сестра “на разположение” за повикване при спешен случай.

б) в операционната работи и помощен персонал (санитари), който извършва санитарно-хигиенна поддръжка, дезинфекция на операционните зали между две операции, изхвърляне на отпадъчни материали, сортиране на мръсно операционно бельо.

1.7. Оперативните намеси се извършват от хирургически екип, който включва: оператор-ръководител на екипа, асистент (асистенти) и операционни медицински сестри:

а) операторът-ръководител на екипа е хирург, със специалност “Ортопедия и травматология”.

б) големината на хирургическия екип се определя от сложността и обема на операцията, съгласно раздел І, т. 13. При малка по обем и сложност операция е достаттъчен хирург-оператор и операционна сестра. При средни операции се включват двама асистенти, желателно и трети;

в) към хирургическия екип принадлежи член на операционния персонал (санитар) с помощни функции, както следва: съдействие при обличане на операционни дрехи, подаване на допълнително необходими операционни инструменти, материали, консумативи, разтвори. Препоръчително е операционна сестра да регистрира във формуляр употребените консумативи за осчетоводяването им и за икономическите разходи;

г) хирургическият екип извършва операцията, с участие на анестезиологичен екип, в оборудвана операционна зала съгласно т. 4.3.5;

д) хирургическият екип извършва една операция от оперативния разрез до зашиване на оперативната рана. Смяната на хирург-оператор по време на операция е недопустимо, освен в случаите, когато същия не е в състояние да извърши операцията по независещи от него причини. Присъединяването към екипа на асистент по време на операция е задължително, ако операцията се окаже по-голяма по обем.

е) операторът може да бъде сменен от по-старши хирург, ако възникнат по време на операцията проблеми, застрашаващи живота на болния.

ж) функциите на оператор могат да бъдат поети от друг член на екипа, за цялата операция или части от нея, но само с разрешението на оператора-ръководител на екипа, в негово присъствие или под негова асистенция. Отговорността за изхода на операцията носи оператора-ръководител на екипа;

з) специализиращият лекар може да работи като асистент или оператор, на ниво на своята компетентност, под контрола и указанията на оператора-ръководител на екипа.

и) операционната сестра подготвя необходимия инструментариум, консумативи, следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума, за чистотата на операционните зали. Освен инструментираща, тя може да бъде и асистираща операционна сестра.

1.8. Диагностични изследвания.

а) клинична и физиологична диагностика:

- ЕКГ;

- ехокардиагрофия;

- функционално изследване на дишането.

б) клинично-лабораторни изследвания:

- ПКК с диференциално броене;

- СУЕ, пълни биохимични изследвания;

- пълен хемостазеологичен статус;

- клинично-химични изследвания;

- изследване на тиреоидни хормони и ревматологични фактори.

в) експресни микробиологични изследвания, вкл. за изследване на анаероби;

г) имунологични изследвания;

д) хемотрансфузионни изследвания, вкл. изследване на антитела и директна съвместимост;

е) образна диагностика:

1. рентгенографичен апарат с възможности за извършване на следните изсладвания:

Рентгенографии на крайниците

Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник

Рентгенографии на стерноклавикуларната става

Рентгенографии на клавикулата

Рентгенографии на акромиоклавикуларната става

Рентгенографии на скапулата

Рентгенографии на раменната става

Рентгенографии на хумеруса

Рентгенографии на лакетната става

Рентгенографии на антебрахиума

Рентгенографии на гривнената става

Рентгенографии на дланта и пръстите

Рентгенографии на таза и долния крайник

Рентгенографии на таза

Рентгенографии на сакроилиачните стави

Рентгенографии на тазобедрените стави

Рентгенографии на бедрената кост

Рентгенографии на колянната става

Рентгенографии на подбедрицата

Рентгенографии на глезенната става

Рентгенографии на стъпалото и пръстите

Рентгенографии на гръбначния стълб

Рентгенографии на цервикални прешлени

Рентгенографии на торакални прешлени

Рентгенографии на лумбални прешлени

Рентгенографии на сакрума

Рентгенографии на опашните кости

Рентгенографии на черепа

2. возим рентгенов апарат със С-рамо за операционната зала;

3. ултразвуков апарат с възможност за Доплерово изследване;

4. компютърен томограф;

5. ангиограф с възможност за емболизация.

6. сцинтиграфски изследвания.

ж) електрофизиологични изследвания – електромиограф,

з) патоморфологични изследвания с възможност за спешно биопсично изследване (гефрир)

1.9. Изисквания за консултации и дейности при лечение на ортопедотравматологично болни в отделението.

а) задължителни консултации с кардиолог, анестезиолог, педиатър;

б) консултации по показания с коремен хирург, уролог, гръден хирург, неврохирург, педиатър, профилиран интернист, рентгенолог, гинеколог, невролог, патоморфолог, химиотерапевт.
1.10. Оперативните намеси и манипулации се извършват съгласно раздел І, т.13 и диагностично-лечебните протоколи.

Каталог: media -> articles -> 2240
2240 -> Медицински стандарт по психиатрия І. Принципи на лечението и обслужването на лица с психични разстройства
2240 -> Ендокринология и болести на обмяната
2240 -> Медицински стандарти по хирургия въведение
2240 -> I. Въведение …2 II. Общи положения …2
2240 -> Медицински стандарт
2240 -> Медицински стандарт по лицево-челюстна хирургия
2240 -> Ушно-носно-гърлени болести
2240 -> Наредба №28 от 20 юни 2007 Г. За дейности по асистирана репродукция
2240 -> Трансфузионна хематология



Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: