2. Клиника по ортопедия и травматология
2.1. В клиниката по ортопедия се извършва следната дейност:
2.1.1. Диагностично-лечебна дейност в целия диапазон на специалността “Ортопедия и травматология”, включително високоспециализирани, сложни и свръхсложни операции, манипулации и процедури, съгласно изискванията на този стандарт.
2.1.2. Консултативно-методична дейност по ортопедия и травматология в лечебната мрежа.
2.1.3. Обучение на студенти, специализанти и специалисти.
2.1.4. Научна дейност, включително научно-експериментална.
2.1.5. Здравно-информационна дейност, превенция и профилактика, здравна просвета, деонтология
2.2. Изисквания за структура и устройство.
2.2.1. Клиника по ортопедия и травматология се създава към университетска многопрофилна или специализирана болница за активно лечение.
2.2.2.Клиниката може да бъде общопрофилна или профилирана:
а) в общопрофилна клиника се осъществява висококвалифицирана диагностично-лечебна дейност в сферата на основната ортопедично-травматологична патология, а също така и профилирана дейност при наличие на необходимия за това материално-кадрови ресурс.
б) в профилирана клиника се осъществява дейност по определена субспециалност на ортопедията или травматологията. Разкрива се при условие, че повече от 50% от дейността й е в областта на субспециалност, съгласно раздел І.
2.2.3. Съгласно Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на болницата, клиничният стационар е непосредствено или функционално свързан с
консултативно-диагностичния блок и стационарния блок на болницата
(операционен блок, клиника по анестезия и интензивно лечение, клиника по физикална терапия и рехабилитация):
- оперативната дейност се извършва в обособен сектор на операционния блок на болницата, или в самостоятелна операционна зона към клиниката;
2.2.4. Специализираната извънболнична дейност на клиниката може да се извършва в следните кабинети:
а) кабинет по ортопедия и травматология към консултативнно-диагностичния блок на болницата;
б) кабинет по ортопедия и травматология към ДКЦ, работещ на територията на болницата по договорни отношения с нея;
в) спешен травматологичен кабинет в специализиран “травма-център”;
г) тези кабинети извършват дейността си, съгласно раздел ІІІ.
2.3. База и оборудване.
-
Клиничен стационар. Допълнителни изисквания към т. 1:
а) разкрива се най-малко с 10 и най-много с 40 болнични легла;
б) болничните стаи са с 1 до 4 легла, оптимално с 2 легла;
в) осигурени са стаи за изолиране на болни със септични състояния и усложнения, които се обслужват от отделен персонал;
г) осигурени са помещения за лекции и семинари, библиотека, видеопрожекции, мултимедия, интернет и e-mail;
д) към клиниката може да се разкрие отделение за интензивно лечение - до 10% от общия брой на леглата;
е) в помещението за следоперативно наблюдение и лечение на пациента и в клиниката по детска ортопедия са инсталирани климатизатори;
ж) в профилирана клиника (травматологична, за спинална хирургия, детска) леглата са съответно оборудвани с модулни, тракционни приставки, защитни бариери и други. В клиника с преобладавщ гериатричен профил, или пациенти със залежаване, е желателно наличието на антидекубитални дюшеци.
з) препоръчително е клиниката да притежава подвижен ренгенов апарат за изследване на лежащо болни (на екстензионно лечение и други методи);
и) препоръчително е медицинската документация да се обработва и съхранява от медицински регистратор в отделно помещение, като процесът на обработка на информацията е компютъризиран и свързан в общоболнична мрежа.
-
Спешният травматологичен кабинет към “травма-център” притежава:
а)
кабинет за прегледи, разполагащ поне с две кушетки с паравани и с възможност за вкарване на допълнителна количка.
б) негативоскоп със секторно усилване на светлината.
в) манипулационна-превързочна за превръзки и минимални амбулаторни манипулации.
г) пряк достъп до амбулаторна операционна зала за извършване на малки по обем хирургични обработки и операции.
д) помещение за репозиции и имобилизаци, обзаведено с:
- гипсовачна маса;
- репозиционни апарати (Бьолер и др.);
- набор от гипсовачни инструменти (гипсовачен нож, гипсорезачка, клещи, телорезачка);
- телевизионна ренгенова уредба;
- анестезиологичен апарат за краткотрайна наркоза;
2.4. Операционна зала. Допълнителни изискванията за оборудване към т.1:
а) пълен набор/набори от инструментариум за конвенционална костна и мекотъканна хирургия: скалпели, игли, иглодържатели, анатомични и хирургични пинсети, хемостатични и проходни инструменти, захващащи инструменти, распаториуми, разнообразни костодържатели, длета, шила, елеватори, зъбчати и меки екартьори, ножици, клещи, сонди, протектори, бургии, трион на Gilli, ампутационен нож, чукове и други;
б) набори от конвенционални и специализирани импланти за костна хирургия, съобразени с профила на клиниката: остеосинтезни средства за екстра/интрамедуларна и външна фиксация, спинални имплантати, ендопротези и др. Използваните импланти да са регистрирани и разрешени за употреба в страната;
в) инструментариум за специализирана и елективна хирургия по профила на клиниката: инструментации за екстра/интрамедуларна остеосинтеза, външна фиксация, спинални инструментации, набори за ендопротезиране, миниванзивна и ендоскопска хирургия, реплантационна хирургия, педиатрична хирургия и други;
г) апаратура за извършване на високоспециализирани хирургични дейности по профила на клиниката: артроскоп, опреционен микроскоп, агрегати за бориране и римериране и други;
д) електротермокаутери (по един на операционна маса);
е) специализирани операционни маси с възможност за разполагане на болния по гръб, корем и странично, с приставки за позициониране на крайниците и тракционни устройства (за халотракция, тракция на крайниците). Препоръчително е масите да са пропускливи за рентгенови лъчи.
ж) телевизионна рентгенова уредба с електронно усилване на образа. Наличие на двупланов апарат с подвижно С-рамо. Препоръчително е наличието на двукомпонентно устройство за едновременна визуализация в две проекции, както и фотопринтер с хартиен и електронен носител на образа.
з) препоръчително е наличието на апарат за интраоперативна хемореинфузия (cell-saver) в операционна зала към клиника, извършваща операции с голяма кръвозагуба (тазова и гръбначна хирургия, ендопротезиране, онкохирургия);
и) препоръчително е наличието на собствено депо (или бърз достъп до такова) за консервирана костна тъкан.
2.5. Персонал и квалификационни изисквания. Допълнителни изисквания към т. 1:
2.5.1.Клиниката се ръководи от началник клиника - хабилитирано лице, специалист ортопед-травматолог.
2.5.2.Отделение към клиниката (приемно, спешно и др.) се ръководи от началник отделение със специалност по ортопедия и травматология:
- началникът на профилирано отделение към клиниката притежава допълнителна квалификация и опит по съответната субспециалност.
2.5.3.Лекарският състав включва лекари-ординатори с призната специалност “Ортопедия и травматология” и лекари без специалност (специализанти), като съотношението им трябва да е 50%:50%.
2.5.4. Медицински сестри. Старшата сестра е с висше образование по здравни грижи с образователно-квалификационна степен “бакалавър”, организира и ръководи работата на сестринския персонал и санитарите.
2.5.5. Персоналът на клиниката осъществява дейността си съгласно длъжностни характеристики, утвърдени от изпълнителния директор на болницата.
2.6. Организацията на работа в клиниката се осъществява съгласно т. 1.
2.7. Диагностични дейности:
2.7.1. Клиниката по ортопедия и травматология е оборудвана или има пряк достъп до специализирао диагностична апаратура за клинично-лабораторни, образни, имунологични, патоморфологични и дуги изследвания, както следва:
а) клинична и физиологична диагностика:
-
ЕКГ
-
Ехокардиагрофия
-
Функционално изследване на дишането.
б) клинично-лабораторна диагностика:
-
ПКК с диференциално броене,
-
СУЕ,
-
пълни биохимични изследвания
-
пълен хемостазеологичен статус
-
експресна микробиологична лаборатория, вкл. за изследване на анаероби, имунологична лаборатория
-
хемотрансфузионна лаборатория, вкл. за изследване на антитела и директна съвместимост.
в) препоръчва се:
- вирусологична лаборатория ,
- изследване за хламидиална инфекция, химическа лаборатория
- лаборатория за туморни маркери
- изследване на тиреоидни хормони и ревматологични фактори.
г) образна диагностика, посредством:
-
Рентгенографичен апарат с възможност за :
Рентгенографии на крайниците
|
Рентгенографии на раменния пояс и горния крайник
|
Рентгенографии на стерноклавикуларната става
|
Рентгенографии на клавикулата
|
Рентгенографии на акромиоклавикуларната става
|
Рентгенографии на скапулата
|
Рентгенографии на раменната става
|
Рентгенографии на хумеруса
|
Рентгенографии на лакетната става
|
Рентгенографии на антебрахиума
|
Рентгенографии на гривнената става
|
Рентгенографии на дланта и пръстите
|
Рентгенографии на таза и долния крайник
|
Рентгенографии на таза
|
Рентгенографии на сакроилиачните стави
|
Рентгенографии на тазобедрените стави
|
Рентгенографии на бедрената кост
|
Рентгенографии на колянната става
|
Рентгенографии на подбедрицата
|
Рентгенографии на глезенната става
|
Рентгенографии на стъпалото и пръстите
|
Рентгенографии на гръбначния стълб
|
Рентгенографии на цервикални прешлени
|
Рентгенографии на торакални прешлени
|
Рентгенографии на лумбални прешлени
|
Рентгенографии на сакрума
|
Рентгенографии на опашните кости
|
Рентгенографии на черепа
|
-
рентгеноскопичен апарат
-
мобилен рентгенов апарат със С-рамо за операционния блок
-
апарат за изследване под напрежение (Tellux)
-
ултразвуков апарат
-
ултразвуков апарат с възможност за Доплерово изследване
-
компютърен томограф
-
ангиограф с възможност за ангиографска емболизация.
д) препоръчва се:
- спирален компютърен томограф с възможност за триизмерна реконструкция на КТ образ,
- ядрено-магнитен томограф
- сцинтиграфски изследвания.
е) електрофизиологични изследвания – електромиограф, препоръчва се апарат за контрол на соматосензорни евокирани потенциали.
ж) патоморфологична лаборатория с възможност за гефрир.
2.8. Оперативни намеси:
2.8.1. Състав на оперативен екип: оператор, 2 – 3 асистенти, 2 операционни сестри, санитар.
а) Операторът е лекар със специалност и допълнителна квалификация по профила на операцията (субспециалност, индивидуално обучение, тематични курсове и др. форми на продължаваща квалификация);
б) Най-малко единият от асистентите е със специалност;
в) Осигурен и директен достъп до високоспециализирани консултанти. При показания – интердисциплинарен екип от специалисти в различни сфери на хирургията;
г) Водещата операционна сестра е с опит и квалификация по профила на операцията.
2.8.2. Списък на извършваните много големи операции:
а) Ортопедични:
2.8.3. Оперативните намеси се осъществяват съгласно диагностично-лечебните протоколи
VІ. Критерии и показатели за качество на дейността в клиника/отделение по ортопедия и травматология
1. Критериите за качеството на медицинското обслужване са:
- безопасност;
- удовлетвореност на пациента
- икономическа и социална ефективност;
- равенство /социална справедливост/;
- приемлива цена;
- достъпност и своевременност;
- адекватност;
- крайни резултати на здравното обслужване /здравен статус/
2. Критерии за оценка на хирургическата дейност:
- професионална квалификация и контрол върху нея;
- ефикасност и ефективност на диагностичната работа;
- ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;
- съотношение между насочени :приети за хоспитализация
- ефикасност и ефективност на оперативното лечение;
- грижи за болния;
- контрол на асептиката и антисептиката;
- вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции.
3. Количествените показатели за оценка:
- преминали болни
- брой извършени манипулации
- брой гипсови имобилизации
- брой извършени трудои експертизи
- брой домашни посещения
- брой извършени опрации в операционни на ДКЦ или други болнични заведения
- използваемост на легловия фонд
- оборот на легло;
- среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен;
- % оперирани болни с висок оперативен риск по ASA
- процентно разпределение на операциите по тежест и слжност
- следоперативни усложнения;
- съвпадение с морфологичната диагноза
- смъртност: в първите 24 часа; при неоперирани болни; при оперирани болни;причини за смъртта;
- оказана консултативна помощ на райнонните здравни заведения
- републикански консултации
- брой експертни решения на ТЕЛК
4. Периодичен контрол на качеството.
4.1. Осъществява се от органите за конрол и управление на лечебното заведение;
4.2. Резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие.