(26) Присъединяване към многостранен международен договор. Резерви и тълкувателни декларации

Често се прави разграничение между присъединяването към един многостранен международен договор с встъпването, като последното представлява един по-тържествен акт с тържествени ритуали. Но юридическо значение на практика това разграничение няма.

По принцип в МП договорите трябва да са открити, те. да е възможно присъединяване на други държави към тях, но при съответни за това условия.

Резерва - едностранно формално заявление на съответните страни за присъединяване у тях към вече сключен международен договор или предстоящ да се сключи такъв, но при вземане предвид на посочените условия от съответната държава или друг субект на МП. Когато се под писва еди н многостранен международен договор с резерви всяка страна по него трябва да се запознае с тях и може да се направят възражения по някоя резерва, което произтича от независимостта на всяка държава. Може в един договор да е посочено, че резерви не се допускат. Тези резерви означават, че не се приема част от текст или определен текст, но не и за целия договор.

Тълкувателни декларации - също, свързани с присъединяване към един международен договор Тя, страната, направила декларация не счита за правилна една част или текст от него, но не означава, че не го приема и няма да го прилага.

(27) Действие на международния договор във времето, пространството, по отношение на страните по договора и трети лица

1. Действие във времето. По своята същност международните договори биват срочни и безсрочни. Безсрочните са онези, при които няма фиксиран формално някакъв срок (например мирните договори). Срочните договори са за определен срок. Това важи и за двустранни и за многостранни договори. Много от срочните договори могат да бъдат продължавани - това се нарича пролонгиране (удължаване срока на един срочен договор).

2. Действие в пространството - имат задължителна юридическа сила само за територията на страните, които са подписали договорите, т.е. те са териториално ограничени.

3. Действие по отношение на страните и трети лица, които не са страни по него - един международен договор не може по принцип да породи задължения за субекти, които не са го подписали, но права и свободи - може. Един международен договор може да породи задължения за физически лица, ако страните го желаят.

Един международен договор може да прекрати своето действие в следните случаи:

1) Ако е срочен договор - след изтичане на срока, за който е сключен, ако не е предвидено и не се желае неговото пролонгиране. Това може да стане и предварително, ако се желае от съответните страни.

2) Ако в самия договор има текст, който дава право, когато пожелае една страна да прекрати участието си в него - тази възможност се нарича денонсиране (едностранно прекратяване на участието в един международен договор, когато е предвидено в самия договор). Договорите по смисъла на чл.85 от нашата конституция могат да се денонсират със закон от НС, независимо дали е предвидено в договора или не.

3) Чрез ревизия на договора - тя означава, че отделен текст/ове се изменят съгласно волята на страните по договора. Може и целия договор като се запази само наименованието му.

4) Анулиране на международен договор -едностранен отказ за участие в него на една страна. Например при двустранен договор и едната страна изчезне или когато нещата коренно се изменят в сравнение с това, което е било при сключването му.

Clausa rebus sic stantibus - Нещата не са такива, каквито са били.
(29) Осигуряване изпълнението на международния договор, правно значение на регистрирането на международния договор при режима на ОН и ООН. Тълкуване на международния

миналото осигуряването е било съобразно с традициите и религията на съответните държави -клетви, династични бракове, залагане на ценности. Но постепенно дадената дума не е била достатъчна. Сега то се гарантира от международната общност -например мироопазващи международни сили. Може не само с въоръжена сила, а икономически или използване на влиянието на дадена държава.

Чл.102 от Устава на ООН - основание за позоваване на договора. Така е било и при ОН, така е и при ООН.

Във всички договори е възможно понякога да се наложи тяхното тълкува н е, защото важно е да се вникне в същността им. Според това кои извършва тълкуването то бива:

1) Съдебно (каузално) - извършва се от съдебен орган (международен арбитраж или съд) и има юридически задължителен характер. Две държави сключват предварително компромис - договор за предаване на един договор за каузално тълкуване. Те задължително се подчиняват на бъдещото решение на съда или арбитража.

2) Автентично, официално - от самите страни по договора и има юридически задължителен характер.

3) Доктринално - мнението на специалисти, но няма юридически задължителен характер, а има характер само на препоръка.

Според начините, методите на тълкуването бива:

1) Езиково - граматическо, синтактично, морфологично.

2) Историческо - с оглед времето, когато е сключен договора.

3) Логическо - формална логика.

4) Систематическо - свързано е вече с принципите на МП, със сключени други международни договори.

Единият вид тълкуване не изключва другото тълкуване.
(30 Държавни органи за външни отношения - възникване, развитие, класификация, характерни особености

Когато става дума за МП и външни отношения те безспорно трябва да се реализират от сложна система от институции. Една от основните функции на държавата и всички останали субекти на МП е поддържането и развитието на външни отношения. Органите, които се занимават с тази дейност се разделят на две основни групи с оглед на тяхното разположение:

1. Вътрешнодържавни органи за външни отношения - във всички държави са едни и същи, съобразени с вътрешната законова база. Те могат да бъдат разглеждани с оглед на това как се образуват:

1) Конституционни - създадени и развиват дейността си според конституцията и другата законова база.

2) Конвенционални - уредбата им е съгласно международни договори. С оглед на времето те биват:

1) Постоянни - те са константни, т.е. структурата винаги се запазва.

2) Временни - напр. различните комисии, които се създават, делегации, парламентарни комисии. Най-важните конституционни органи са:

1) Държавният глава - независимо от формата на държавно устройство (монарх, президент). У нас е президент - статутът му е уреден в гл. IV от Конституцията. Той представлява държавата както във вътрешните, така и във външните отношения. Следователно е орган за външни отношения.

2) Парламент - висшият законодателен орган, който има всяка една страна, парламентарна република. Нашият се нарича Н С - статутът му е уреден в гл.Ш от конституцията, където са посочени не само компетенциите му на законодателен орган, а и тези, свързани с международни отношения. Той избира МС, който пък провежда реално вътрешната и външна политика на страната.

3) Правителството - не съществува съвременна цивилизована държава без такова, независимо от формата на държавно управление. Нашето е МС - статутът му е уреден в гл.V от конституцията. То е следователно и орган за външни отношения.

4) Министерство на външните работи -специализирано ведомство в правителството. Главно чрез него се реализират всички въпроси по външни отношения. Ръководителят му е член на правителството. Компетенциите му са уредени със специална наредба, в която се посочват структурата, числеността и функциите му. Начело стои министър, който еднолично отговаря за изпълнението на съответните външнополитически задачи. Дейността му се извършва от 19 дирекции - 6 с общ характер и 13 със специализиран. Може да носи и друго име.

Няма пречка различните държавни институции да имат свои структури, които да са ангажирани с външни отношения - напр. един ВУЗ, т.е. на ведомствено равнище до наи-нисшите държавни учреждения.

Конвенционални органи са онези, които се създават с международни договори, т.е. те са вътрешни държавни органи за външни отношения, но се уреждат от международни договори - напр. консулски конвенции; многостранни договори - Виенска конвенция за представителствата на международни организации със специален характер (МВФ).

Могат да съществуват и Вътрешнодържавни органи за външни отношения, които да са смесени, т.е. в основата на възникването им да стои конституцията, но статутът им да се определя и от международен договор.

2. Задгранични органи за външни отношения -те също се делят на постоянни и временни. Постоянни са:

1} дипломатическите представителства;

2) постоянните представителства при международни организации;

3) консулските представителства, ако те са отделни и самостоятелни структури като задгранични органи в чужбина;

4) търговски представителства за тези държави, които ги имат - Република България засега няма търговски представителства в чужбина, но у нас има такива. Временни са:

1) делегациите на международни конференции или друга международна среща;

2) т. нар. специални мисии.
(31) Дипломатическо представителство, задачи и правно положение на дипломатическите представители. Търговско представителство, правен режим на постоянните представителства при международните организации

Дипломатическите представителства са официални постоянни държавни органи за външни отношения, намиращи се в чужбина. Най-важният международноправен акт по въпроса за дипломатическите отношения е Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18.04.1961 г, в сила от 1964г, а за Република България - от 1968г. Тази конвенция урежда всички въпроси по дипломатическите представителства и дипломатическите привилегии и имунитети. България е изразила резерви по чл. 11 т 1, който се отнася до числеността на дипломатическото представителство в страната, която го приема - само по взаимното съгласие на двете страни.

Задачите на дипломатическите представителства са посочени в чл.З на конвенцията - 5 основни функции:

а) представителна • дипломатическите представителства представляват в чужбина своята държава;

б) защитна - трябва да защитават законните интереси на своята държава и граждани;

в) договор ноп равна - имат право да водят преговори по взаимноизгодни интереси;

д) приятелска - всичко онова, което се извършва от дипломатическите представителства трябва да подобрява, развива и задълбочава взаимните отношения.

Персоналът на едно дипломатическо представителство са хората, които изпълняват тези задачи.

Търговско представителство - такива Република България в момента няма, а тези дейности се извършват от дипломатическите представителства, в които има съответни лица за това.

Постоянни представителства на международни организации - напр. на ООН във Виена, Женева. Няма пречка специалните международни организации да имат такива представителства в дадени страни или пък страни - в специални международни организации. Едно такова представителство има същия статут като на дипломатическите, но правното им положение се определя от Виенската конвенция за постоянните представителства на държавите в техните отношения с международни организации с универсален характер (14.03.1975Г). Тя разглежда особеното правно положение на тези представителства
(32) Привилегии и имунитети на дипломатическите представителства и техните служители

Дипломатическите привилегии на дипломатическите представителства представляват едно преимущество в повече, което имат държавни органи, институции или дори физически лица. Всяко едно представителство има свой статут, а дипломатическите представителства няма да имат същия статут, а ще притежават и особени привилегии.

Имунитет в МП представлява изземване част от властническите правомощия на държавата от тези, които го имат.

Каквито привилегии и имунитети се дават от една държава на втора, такива тя получава от нея. държавите по принцип се стараят да ги увеличават. Независимо от това дали се нарича привилегия или имунитет, то е винаги едно правно преимущество от юридическа гледна точка.

1. Привилегии и имунитети на дипломатическите представителства:

а) Неприкосновеност на служебните помещения на сградите на дипломатическото представителство, което означава следното (чл. 22):

Никой без съгласие на шефа на дипломатическото представителство не може да влиза в сградата;

На държавата по пребиваване е задължението да гарантира тази неприкосновеност;

С неприкосновеност се ползват не само сградата, но и прилежащия терен с всичко, което е върху него, вкл. и МПС, независимо къде се намират (когато те са в движение, все пак са движима вещ и възможен обект на посегателства върху тях, съответните компетентни органи могат да ги спират, за да проверят дали не са били откраднати).

б) Неприкосновеност на архива и документите на дипломатическото представителство - тези, които са пътуващи до или от дипломатическото представителство трябва да имат ясен външен знак за това (напр. в специален плик). Те не се проверяват или задържат, (чл.24)

в) Свобода на връзка (чл.27) -дипломатическото представителство не е задължено да ползва задължителните средства за връзка (шифри, кодове, дипломатически куриери или куриери ас! Нос, т.е. за случая). Командири на самолети или кораби не могат да са куриери, тъй като трябва да се подчиняват на пристанищните или летищните власти. Радио-връзка е позволена само и единствено при разрешение на приемащата страна. Дипломатическият куриер трябва да има специален документ, посочващ мисията и броя на пакетите. Той се ползва с лична неприкосновеност и не може да бъде задържан. При предаването на поща, получена по ас! Нос куриер, се прекратява и неговия имунитет.

3. Лични привилегии и имунитети на служителите, на персонала (чл.37) - разделят се на:

а) лични привилегии и имунитети на членовете на дипломатическия персонал;

б) лични привилегии и имунитети на административно-техническия персонал;

в) лични привилегии и имунитети на обслужващия персонал.

Членове на персонала на представителството са: членовете на дипломатическия персонал, на административно-техническия персонал и на обслужващия персонал (чл.1 т.с).

Членове на дипломатическия персонал са всички лица, които имат някакъв дипломатически ранг. Дипломатическите рангове са йерархията междунар. дипломати, дипломатически агенти. Всички членове на дипломатическия персонал имат един и същ правен статут, независимо от техните рангове, дипломатическите рангове са: аташе, трети секретар, втори секретар, първи секретар, съветник, пълномощен министър, посланик. Личните привилегии и имунитети на членовете на дипломатическия персонал са:

а) Неприкосновеност на личността на дипломатическия агент (чл.29 ВК/ 1961 Г), което включва физическа неприкосновеност; не може да бъде обиждай с думи; не може неговата чест и достойнство да се засягат с конклудентни действия. Дипломатическият агент не може да бъде арестуван или задържан. Приемащата държава трябва да му отдава дължимото уважение и да предприема мерки за предотвратяване на всякакви посегателства към неговата личност, свободи и достойнство. С неприкосновеност се ползва и неговата лична резиденция, жилището му, постоянно или временно. Същото важи и за дипломат в хотелска стая или дори, ако отиде някъде на гости.

б) Неприкосновеност на личната, частна кореспонденция - щом е адресирано до него е неприкосновена, както и официалната на дипломатическото представителство.

в) Освобождаване от преки данъци и такси в страната, където се намира, но не се освобождава от косвените, включени в стойността на стоки и услуги. Ползва данъчни и митнически облекчения, но ако са само за семейно ползване.

г) Ползват се с имунитет по отношение на юрисдикцията на страната по пребиваване, което означава, че не се прилага националното законодателство на тази страна, не могат да носят каквато и да е отговорност (чл.31 т.1). За тях важи единствено Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Изключение оттова има в 3 случая:

1) По смисъла на чл.31 на Виенската конвенция за дипломатическите отношения са възможни вещни искове спрямо официален чужд представител, ако са по отношение на частно недвижимо имущество.

2) Ако се открие наследство и се стигне до съдебна делба, то дипломатическият представител не се ползва с привилегии и имунитети, тъй като в производството той действа като частно лице, наследник или изпълнител.

3) Ако той има разрешение и упражнява частна дейност, несвързана с качеството му на дипломат.

Личният багаж на дипломат, ако не пътува с него може да е обект на проверка (чл.36т.2), но задължително се кани самият той или негов представител.

Такива имунитети ползва и цялото семейство на дипломата

Членовете на административно-техническия персонал по смисъла на чл.37 ал.2 на конвенцията имат същите привилегии и имунитети с едно изключение, а именно, чете нямат имунитет от гражданската и административна юрисдикция на приемащата държава при условие, че става дума за действия, несвързани с техните служебни задължения.

Такова е положението на членовете на обслужващия персонал, ако те не са граждани на приемащата държава. Пълен имунитет имат само по отношение на наказателната отговорност, а за гражданската и административната е както за членовете на административно-техническия персонал.

Освен постоянни органи за външни отношения има и временни - това са делегации на международни срещи, конференции. Друг вид такива временни органи са т. нар. специални мисии.

що се отнася до привилегиите и имунитети на международните длъжностни лица -това е свързано с международните организации. Във всяка една международна организация има административен и ръководен персонал. Международни длъжностни лица са онези постоянни, щатни служители в международни организации, които фигурират в списъка, утвърден от ръководителя на международната организация. Те са само част от персонала. Този списък съдържа имената на тези, които изпълняват директно целите на организацията. Международните длъжностни лица в списъка са най-високопоставените и квалифицираните в организацията. Посоченият списък се актуализира всяка година.

Международните длъжностни лица се ползват с определени привилегии и имунитети, които имат функционален характер, т.е. дадените им привилегии и имунитети са за да могат безпрепятствено да изпълняват своите служебни задачи. Те имат привилегии подобни на членовете на дипломатическите представителства. Тези привилегии и имунитети на международните длъжностни лица ще се ползват само на територията на държавите членки, които членуват в съответната международна организация.

Имунитети и привилегиите на международните длъжностни лица са посочени в конвенциите, които са подписали държавите членки за имунитети и привилегии на посочените международни организации - напр. Конвенция за привилегиите и имунитетите на ООН. Тя е приета на 13.02.1946г. и те са посочени в чл.5 на раздел 18 а) - ж), т.е. като на дипломатическите представители. Във всяка една организация си има специална конвенция. Но не е задължително да се нарича конвенция.

На международните длъжностни лица се издават и специални документи -тези на ООН изпълняват и функции на задгранични паспорти.

Общо споразумение за привилегиите и имунитетите на Съвета на Европа - съгласно чл.1 8 служителите на Съвета на Европа се ползват с имунитет: от данъци; имунитет заедно със семействата си; във валутната област; закрила при война и т.н.

Специалните мисии са временни органи за външни отношения на държавата, т.е. назначават се лице/ца за временно разрешаване на даден спорен въпрос, при тържествен или траурен повод. Не е задължително да са държавни служители, а важно е да могат да решат и изпълнят дадената задача. Те ще се ползват с привилегиите и имунитетите за времето докато се изпълни задачата. Когато се изпращат специални мисии, това предварително се договаря между страните.

Съществува Конвенция за специалните мисии (приета на 8.12.1969г. в Ню Йорк), според която лицата със специална мисия се ползват с дипломатически привилегии и имунитети, както членовете на дипломатическите представителства. Специалната мисия може да бъде на територията на трета държава.

Изпращането на специални мисии не е свързано с официални отношения между тези две страни. Прекъсването на официалните отношения не означава и прекъсване на дейността на специалната мисия.

Специалната мисия може да се състои от един човек или група от хора, като трябва да се посочи кои са членовете, на кой вид персонал.

При най-важните междуправителствени международни организации държавите могат да имат постоянни представителства. Правният им статут може да се определя от съответната конвенция за международната организация. За всички тези междуправителствени международни организации, особено тези с универсален характер, не може да има специална конвенция за привилегиите и имунитетите на постоянните представителства. Затова съществува Виенска конвенция за представителството на държавите в техните отношения с международните организации от универсален характер (14.03.1975г). В нея много по-детайлно са разгледани привилегиите и имунитетите. България е страна по тази конвенция, но тя още не е влязла в сила.

В Женева имаме представителство, което ни представлява пред всички международни организации, имащи квартира в Женева.
(34) Правен режим на консулските представители. Консулски привилегии и имунитети

Постоянни органи за външни отношения са и т.нар. консулски представителства. При установяване на дипломатически отношения между две страни се приема автоматически, акс не е казано друго, че се установяват и консулски отношения. Но все пак е възможно да има отделни консулски представителства в приемащата държава и то толкова, колкото биха желали страните.

Консулството е постоянен задграничен орган на държавата в чужбина за изпълнение на консулски функции. Консулските функции за разлика от тези на дипломатическите представителства имат свой специфичен характер, който е насочен преди всичко към защита не толкова на държавата, която представлява, а по-скоро на нейните граждани -физически или юридически лица, намиращи се на територията на чуждата държава в съответния консулски окръг, в който тяхното консулство изпълнява своите задачи. Съществува териториална ограниченост на консулствата, като техните райони не се покриват с териториалното разделение на приемащата държава.

Всички тези въпроси специфични за консулствата се уреждат с Виенската конвенция за консулските отношения, подписана на 24.04.1963г (ДВ, бр.42, 1990г.). Няма пречка освен тази конвенция да може съответните заинтересовани страни да я разширяват или стесняват със споразумение между тях.

С оглед на това дали на консулските отношения се придава по-голямо или по-малко значение когато са отделно от дипломатическите представителства разграничаваме: генерално консулство;консулство; вицеконсулство;консулско агентство.

В консулството има 3 различни категории лица

А) Консулски длъжностни лица - онази част от персонала, които изпълняват консулски задачи.

Б) Консулски служители - тези, които изпълняват административно-технически задачи и подпомагат консулските длъжностни лица.

В) Обслужващ персонал.

Между две държави може да има само консулски отношения, без дипломатически и обратно - при прекъсване на дипломатическите отношения, могат да запазят консулските Възможно е също да имат дипломатически отношения без дипломатически представителства а с консулски представителства.

Консулските функции са посочени в чл.5 на Виенската конвенция за консулските отношения По същество те включват петте функции на дипломатическите представителства, но не само тях, а и още 8:1 )защитна; 2) развитие на търговски икономически, културни, научни и др. връзки и на приятелски отношения; 3) информативна; 4) паспортно-разрешителна; 5) оказване на помощ на своите граждани, физически и юридически лица 6) нотариална и на длъжностно лице пс гражданското състояние; 7) защита на наследства на територията на чуждата държава на свои граждани; 8) защита на малолетни и недееспособни свои граждани на територията на чуждата държава и когато се налага да бъдат попечители; 9)представителна функция на своите граждани на територията на чуждата държава; 10] изпълнение на съдебни поръчки, разпит на свидетели; 11) контрол и инспекции на морски речни и въздухоплавателни средства, които са под флага на представляваната държава; 12) оказване помощ на капитаните и командирите и членовете на техния екипаж като оформяне на документи разрешаване на спорове и пр.; 13) вършат всичко друго, което им се възложи.

За да се назначи едно лице за ръководител на консулско представителство, изпращащата държава трябва да му даде консулски патент (бревет) - документ, удостоверяващ това му качество. Освен това му трябва разрешение и от приемащата страна - екзекватура. Може да се даде и временно разрешение. При няколко консули в едно и също населено място, доайен ще е този който пръв е взел екзекватурата.

Ръководителите на консулски представителства могат да бъдат щатни и нещатни лица (почетни консули). Почетните консули са лица, които не са граждани на представляваната държава. При консулствата е възможна комулация, т.е. едно консулство представлява няколко държави в една държава или едно консулство представлява една държава пред няколко държави. Всяка държава има наредба за нещатните консули.

По начало консулските привилегии и имунитети са идентични на тези на дипломатическите представители. Съществува една тенденция включително и у нас, те да се приравняват с тези на дипломатическите представители Във Виенската конвенция за консулските отношения обаче не е така. Според чл.31 от нея:

1) Консулските помещения са неприкосновени но в рамките, предвидени в този член. Особеността е в това, че няма абсолютна неприкосновеност на тези помещения. При извънредни обстоятелства (пожар) може да се влезе в тях, защото се предполага, че съгласие е дадено от шефа на консулското представителство. Може и от оторизирано от него лице. В някои двустранни консулски конвенции това обаче го няма.

2) Неприкосновеност на консулския архив и документи (чл.ЗЗ) - по всяко време и независимо къде се намират. Под консулски архив трябва да се разбира: всички книжа; документи кореспонденция; книги; филми; магнетофонни ленти; регистри на консулството; материалите на шифъра; картотеки и мебелите за тяхното съхраняване.

3) Свобода на връзка - свобода на съобщения (чл.З5). Няма абсолютна свобода на внасяне и изнасяне на консулската поща и дипломатическия багаж, некомпетентните органи, ако решат, че имат сериозни основания за проверка, могат да ги проверят.

Най-пълни са привилегиите и имунитетите които са предоставени на членовете на консулското представителство. Техните привилегии и имунитети по принцип са подобни на тези на членовете на дипломатическото представителство. За личната неприкосновеност - чл.40-41 от Виенската конвенция за консулските отношения. Дължимо уважение и мерки, предотвратяващи посегателства срещу тях. Консулските длъжностни лица не могат да бъдат задържани, освен в случаите на тежко престъпление и с решение на компетентните органи, т.е. консулското длъжностно лице може да носи наказателна отговорност. Това означава, че имунитетът срещу наказателната отговорност не е пълен. Като тежко престъпление се определя онова, което е с наказание 5 или повече години, но лицето трябва да бъде хванато на местопрестъплението. Освен това и при влязла е сила присъда могат да носят наказателна отговорност. Ако консулското длъжностно лице бъде призовано като свидетел, той не може да откаже да свидетелства, но то не е длъжно да свидетелства по въпроси, свързани с неговите длъжностни задължения и не е длъжно да дава консултации по националното законодателство на страната, която представлява.

Никъде във Виенската конвенция за консулските отношения не е посочено как стои въпросът с резиденцията му. Жилището, ако е заедно с официалното помещение, трябва да са отделени. Така е и за личната поща. консулските представители се освобождават от данъци и такси

Аналогични са статутите на консулските служители, ако не са граждани на страната по пребиваване. Имат ги и за двете групи както те така и членовете на техните семейства.