Вариабилността на сърдечната честота, нервната система и дишането

Вариабилността на сърдечната честота, нервната система и дишането

„Спирачката“ и „газта“, за които става дума в гор­ния цитат, са известни още като парасимпатиков и симпатиков дял на вегетативната нервна система. Симпатиковият дял отговаря за всичко, свързано с действията. При активизирането му тялото ви пре­минава в режим „борба или бягство“. Ще дишате по-бързо, функциите на храносмилателната система се забавят, а кръвта се пренасочва от кожата към мус­кулите, вътрешните органи и мозъка. Затова често сравняват симпатиковия дял с газта на автомобила.

Вълнообразната линия изобразява дишането. Тя се издига с вдишването и се спуска с издишването. Едно възвишение, от падина до падина, съставлява едно ди­хателно движение (или дихателен цикъл). Знаците „плюс“ показват сърдечната честота. По вертикална­та ос са сърдечните удари в минута, а по хоризонтал­ната ос – времето в секунди. Тази графика представя дишането на четиридесет и две годишна жена, седяща на стол в продължение на една минута. Нейната диха­телна честота е двайсет и две дихателни движения в минута, а средната ѝ сърдечна честота – шейсет и един удара в минута. Пулсът ѝ е добър, но дишането ѝ е учестено, което е признак, че не е спокойна. Раз­гледайте долната графика, която отразява резултати­те след изпълнението на дихателни упражнения в продължение на една минута.

Дихателната ѝ честота се е понижила чувствител­но, тъй като жената вече контролира дишането си. Дихателните движения са само седем в минута, а не двайсет и две, както по-рано. Сърцето ѝ също е реаги­рало на упражненията: сърдечната ѝ честота е малко по-висока – шейсет и два удара в минута, но вариабил­ността на сърдечната честота се е подобрила забеле­жимо. Двете графики недвусмислено демонстрират, че ако моделът на дишане е добър, работата на сърцето се съгласува с него.