СУБЕКТ – ОБЕКТПотребности ИнтересиМотиви

НОВО ЗНАНИЕ
ISSN 1314-5703
ИЗДАНИЕ НА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ 16
3. Съдържателни мотивационни теории
Мотивационните теории за потребностите
(съдържанието) разглеждат основния въпрос, стоящ пред всеки индивид: „Какво подбужда, стимулира или поставя началото на дадено поведение?”. Отговорът на този въпрос е свързан с концепцията, че потребностите карат индивидите да постъпват по определен начин. Счита се, че потребността е вътрешно състояние на човека.
Необходимостта от задоволяване с храна
(потребността от храна), постоянната работа
(нуждата от сигурност) или напредъкът в кариерата
(потребността от издигане) се разглеждат като потребности, които подбуждат индивидите да избират конкретни действия или линии на поведение.

3.1. Теория на Ейбрахам Маслоу
В областта на мотивацията най-широко признание има теорията на Ейбрахам Маслоу, формулирана от него през 1943г., придобила впоследствие широка известност като „теория за йерархия на потребностите”. Основната идея в теорията на автора е, че човек изпитва потребност, когато чувства недостиг във физиологически и психологически план, и че човешките потребности могат да бъдат класифицирани и йерархично подредени по важност.
Самият Маслоу разделя цялото множество на човешките потребности на пет големи, йерархично подредени групи (фиг. 3):

физиологични потребности;

потребности от сигурност;

социални потребности;

потребности от уважение и самоуважение;

потребности от съвършенство.
Физиологичните потребности са най-важни от физиологична гледна точка за служителя. Би могло да се каже, че те са първични, дори примитивни, защото с известно опростяване и приближение те са присъщи не само за човека, но и за всяко живо същество. Ако този род потребности (например тези от здраве, сън, вода, храна и т.н.) не са задоволени, усилията да се влияе върху нечие поведение чрез използване на средства, можещи да задоволят нужди от по-висок ранг, са безрезултатни, защото тези средства тогава няма да действат като стимул, т.е. няма да предизвикват мотивираност у обекта на въздействие.
Потребностите от сигурност, икономическа стабилност, безопасност, психическа сигурност заемат следващото възходящо равнище в йерархията на човешките потребности, защото по принцип се появяват (чувстват или осъзнават) едва след задоволяване на физиологичните потребности.
Този род потребности са свързани с бъдещето на човешкия индивид.
Ако физиологичните потребности на даден човек са вече задоволени,
„изниква” проблемът за сигурност, която трябва да му бъде гарантирана. Така се пораждат и самите конкретни потребности, например за запазване състоянието на трудова ангажираност (наличие на добра работа), формиране на спестявания на парични или друг вид средства в случай на бъдещи

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: