Заключения относно бъдещото управление на утайките в България

2.3Заключения относно бъдещото управление на утайките в България

Анализите при изготвянето на стратегическия план ясно показват, че съществува спешна необходимост от промяна в използваните в момента практики за третиране на утайките в България и от по-големи усилия за създаване на надеждна основа за планиране и справяне с очевидните институционални пропуски. Процедурните и структурните недостатъци, в частност, трябва да бъдат преодолявани заедно с поетапното изграждане на инфраструктурата за третиране на утайките и разширяването на кръга от възможности за тяхното оползотворяване. По принцип събирането на информация относно въпроси, свързани с утайките от отпадъчни води, и до днес е труден процес. Основният проблем при планирането са несъответствията в данните, предоставени от различи източници. Очевидно е налице недостатъчен контрол върху качеството и количеството на утайките. Липсва и информация или контрол по отношение на възможностите за обезвреждане на утайките на местно ниво. Все още не са създадени независими външни органи или допълнителни компетентни институции, които да подпомогнат процеса. В резултат, липсва и подходящ контрол върху прилагането на разпоредбите при заустването на промишлени отпадъчни води в канализационните системи. В този случай, оползотворяването на утайки в земеделието може да представлява сериозна заплаха за човешкото здраве и околната среда.

Промените, които трябва да се направят в законодателната рамка по управление на утайките в България, отчасти са посочени по-горе в контекста на анализа на сега действащото законодателство и стават ясни, предвид тенденциите в международните разпоредби и практики на управление на утайките ( вж. ↗раздел 2.1). Освен очакваните предстоящи промени в бъдещата организация на управление на утайките в това отношение (вж. символа -в предходните раздели), трябва да се обърне нужното внимание и на следните въпроси от национално значение.

Пречистването на отпадъчните води в България е област, в която едва през последните няколко години се наблюдава бърз растеж и разрастване и в по-малко населените райони. Следователно, търсенето на безопасни начини за оползотворяване на увеличаващите се количества утайки, е сравнително ново предизвикателство за страната, което ще става все по-актуално. Традиционните методи за справяне с образуваните утайки се оказват неподходящи поради недостатъчния си капацитет (както в случая с практикуваното досега временно съхраняване) и правните ограничения. Нови начини за управление на нарастващите количества утайки и предотвратяване на рисковете в резултат на различното им качество са неразделна част от решението, което изисква тази съществуваща ситуация.

При приемането на съвременните стандарти за предотвратяване на риска и на правните мерки, които другите държави вече са предприели в това отношение в България вече са въведени някои по-стриктни правила и допълнителни ограничения по отношение на замърсителите и контрола върху тях, в сравнение с изискванията на Директивата относно утайките от отпадъчни води. Предвид сегашното ниво на знания и предложените промени в Европейското законодателство, свързано с управлението на утайки от пречистване на отпадъчни води, може да се каже, че страната вече се нарежда до другите държави по отношение на предприетите законови предпазни мерки. Това, обаче, не изключва необходимостта от някои корекции с цел доближаване на страната до пределно допустимите концентрации, които други страни междувременно прилагат относно ПТЕ и органичните замърсители в утайките, както и въвеждане на допълнителни предпазни мерки, които те са приели, за да се справят и с други въпроси на безопасността.

Допустимите концентрации на тежки метали със сигурност представляват част от националното законодателство в областта на утайките от отпадъчни води, по отношение на която България трябва да предприеме по-нататъшни действия, за да бъде в крачка с международните стандарти, които се въвеждат междувременно. Също така, с оглед на създаването на еднозначни критерии и показатели за тестване, все още се наблюдават някои пропуски, които трябва да бъдат премахнати, за да се осигури въвеждането на правилата на практика.

Следните таблици, показват пределно допустимите концентрации, определени в настоящата Директива относно утайките и наредбата за утайките. Сравнението на граничните стойности, въведени в Германия, (Таблица 5), с тези, предложени в изменението на Директивата (Таблица 6), може да даде представа за възможните корекции и потенциала, който все още съществува за определяне на по-стриктни мерки по отношение на вредните вещества в българското законодателство в сферата на утайките (вж. също ↗ Таблица 2).

Таблица 5: Пределно допустими концентрации на потенциално токсични елементи в третираните с утайки почви (mg kg-1 суха почва) в българските и немските разпоредби, в сравнение с разпоредбите на Директивата относно утайките от отпадъчни води

Правните инициативи и изменения не предоставят пълна картина за мерките, необходими за правилното решение на проблемите с безопасността и нарастващите опасения в тази област. Предвид настоящите условия за управление на утайките от отпадъчни води и прилагането на разпоредбите за безопасност в България, те определено трябва да гарантират, че страната ще увеличи капацитета на лабораториите за качествен анализ на утайките и ще търси и разработва допълнителни начини за безопасно обезвреждане на утайките посредством тяхното термично третиране. Наредбата за утайките вече задължава потребителите на утайки да предоставят проби и анализи от акредитирани лаборатории. В тази връзка все още предстои създаването на достатъчен брой такива лаборатории.

Необходимо е да се положат и повече усилия за привличане на заитересовани страни. Това трябва да включва редовни инициативи за изграждане на нужния капацитет, за повишаване на обществената осведоменост и познания по отношение на управлението на утайките. Особено внимание трябва да се обърне на нивото на обучение по темите, свързани с отпадъчните води и изискванията към качеството на утайките и почвите върху които ще бъдат употребявани. Подобрения по отношение на контрола, управлението, одита и системата за документиране на управлението на утайките на национално ниво, биха били от голяма полза. Ситуацията с данните не позволява извършването на надеждна оценка на възможностите за оползотворяване на цялото количество образувани утайки и на нужния капацитет, който би помогнал на ГПСОВ в страната да не попадат в кризисни ситуации, свързани с управлението на утайките.

Настоящият стратегически план, заедно с придружаващите го технически ръководства, представлява първата стъпка в преодоляването на някои от споменатите недостатъци в съществуващото състояние по управление на утайките в България и основа за прилагането на ефективен модел за устойчиво в дългосрочен план оползотворяване на утайките като ценен ресурс. Информацията и препоръките сами по себе си не могат да решат проблемите, но могат да послужат като средство за предприемане на правилните действия на различни институционални нива ( вж. също ↗ раздел 10).