ДОПЪЛНИТЕЛНИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНА

4ДОПЪЛНИТЕЛНИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕТО НА ПЛАНА

4.1Гарантиране на обезпеченост на възможностите за оползотворяване и обезвреждане на образуваните утайки от ГПСОВ в България

Операторите на ГПСОВ трябва да предвидят дългосрочно решение при управлението на образуваните от тях утайки в съответствие с този план. Ако дадена възможност за третиране на утайките не е надеждна за по-дълъг период от време (най-малко 10 години), трябва паралелно с нея да се осигурят други варианти, за да се обезпечи третирането на цялото количество образувани утайки във всеки един момент.

Директното оползотворяване на утайки от пречистване на отпадъчни води в земеделието все още е един от основните методи за тяхното третиране в много европейски страни. Този метод, обаче, е подложен на критики към настоящия момент и се счита за много противоречива тема, която води до промени в националните политиките в областта в няколко държави-членки. Следователно, тенденцията за директно оползотворяването на утайки в земеделието се превръща в не много надежден начин за третиране на утайките в дългосрочен план (вж. също ↗раздели 2.1.3 и 2.1.4). Тази тенденция съвсем скоро може да окаже влияние и на методите за третиране на утайки в България и в тази връзка трябва значително да се увеличат инвестициите за създаване на подходящи алтернативи за третиране и обезвреждане на утайките в страната. Стриктната политика на ЕС, насочена към ограничаване на депонирането на отпадъци, и правните мерки, предприети в тази посока през последните години, са най-добрият пример за това, как нито един метод за обезвреждане на отпадъци не се запазва за дълго време по същия начин и със същата значимост, както преди.

Надеждността на всеки един възможен вариант за третиране на утайките се определя от оператора на ГПСОВ на база няколко фактора. Освен, че употребата на утайки трябва да бъде разрешена, съществуват и други важни предварителни условия за оползотворяването на утайки в земеделието, като например:

• 
  надеждност по отношение на хигиенните аспекти при оползотворяване на утайки в земеделието;
  
• 
  надеждност по отношение на опазването на почвата в дългосрочен план;
  
• 
  приемане от обществото;
  
• 
  приемане от всички заинтересовани страни, свързани с използването на утайките и засегнати от възможните последици (например, земеделските производители, собствениците на земя, хранителната промишленост, търговията с хранителни продукти, търговците на дребно, и др.).
  

Под наличие на технически възможности се разбира надеждността на различните методи за третиране на утайките по отношение на експлоатацията, т.е. дали принципно се разполага с капацитет за третиране и оползотворяване на утайките и при непредвидена намалена или нередовна работа на определено съоръжение.

Електроцентралите са подходящи съоръжения за оползотворяването на утайки като допълнително гориво, тъй като по принцип се характеризират със значително висока надеждност и стабилност на експлоатация. Също така от не по-малко значение за оползотворяването на утайките са и по-големите доставчици на енергия или асоциации, други електроцентрали, които могат бързо да поемат утайките в случай на проблем в приемащото съоръжение или критична ситуация в ГПСОВ, която налага освобождаване на значителни количества наведнъж. Същото важи и за циментовите заводи. При профилактика на съоръженията или експлоатационни проблеми оползотворяването на утайките може да се гарантира там, където вече са били изградени по-голям брой съоръжения за термично третиране.

От техническа гледка точка, инсинераторите за комбинирано изгаряне на битови отпадъци и съоръженията за самостоятелно изгаряне на утайки могат да бъдат също толкова надеждни, колкото и другите инсталации за термично третиране. Но при тях е много по-сложно да се компенсира техническата повреда в един завод, тъй като образуването на утайки ще продължи, а капацитетът на другите съоръжения от същия вид трудно може да бъде увеличен. Това важи за инсталациите, които вече работят на границата на производствените си мощности.

Големият брой приемащи обекти осигурява по-висока степен на обезпеченост на процеса на оползотворяване на утайките. Това е от особено значение за оползотворяването на утайки в земеделието, където децентрализираният достъп играе важна роля. Но в същото време трябва да се предвидят и бъдещите тенденции и промени във времето. В сравнение със земеделските нужди, рекултивацията е по-несигурен вариант, тъй като не е на разположение постоянно поради големите времеви и пространствени колебания в търсенето.

Депонирането на утайките като възможност за обезвреждането им също трябва да бъде подложено на критичен анализ по отношение на техническата си надеждност. Първата важна особеност е, че депата трябва да осигурят пълна безопасност за околната среда при обезвреждането на утайки (и други отпадъчни материали). Според данните налични към момента за състоянието на депата в България това не може да бъде гарантирано навсякъде и може да се превърне в проблем, чието решаване на някои места би могло да отнеме по-дълъг период от време. Основната тенденция и политика за намаляване на броя на депата в страната като цяло е още една причина да не може да се разчита на депонирането като устойчив метод, тъй като това би означавало по-дълги разстояния при превоза, което в случая с утайките, води до значителни разходи.

Под гарантиране на възможности за третиране на цялото количество образувани утайки се има предвид осигуряване на гарантирани методи за тяхното третиране в дългосрочен план. Поради тази причина трябва да се разгледа до каква степен различните методи за третиранемогат да бъдат повлияни от променящите се икономически условия или възможните изменения в политическата и законодателна рамки. Опасенията на обществеността, напредъкът в аналитичните методи, оценката и мониторингът на риска, както и други фактори, чиято динамика трудно може да бъде предвидена, оказват огромно влияние върху осигуряването на възможните методи за третиране на утайките в дългосрочен план.

В тази връзка, само оползотворяването на утайките в земеделието трябва да се разглежда критично като възможност за оползотворяване на цялото количество образувани утайки от ГПСОВ в дългосрочен план. Поради създалите се опасения, свързани с рисковете и тяхното ефективно предотвратяване, директното оползотворяване на утайките за земеделски цели се превръща в сравнително несигурен вариант в дългосрочен план. В някои държави пълната забрана за оползотворяване на нетретирани утайки върху земеделски земи вече е реалност. По принцип трябва да се приеме, че директното оползотворяването на утайки в земеделието ще бъде все повече и повече ограничавано. Въпреки това, няма да се предприемат значителни ограничения или дори пълна забрана в тази област, без да се предостави определен преходен период за постепенното прекратяване на употребата на утайки в земеделието. Следователно е препоръчително да се търсят и прилагат алтернативни варианти за рециклиране/материалното оползотворяване на утайките като органичен ресурс, като възможност за третиране на отпадъците, която стои най-високо в йерархията за управление на отпадъците след предотвратяването и повторната употреба. Такава възможност представлява компостирането на утайките заедно с биоотпадъците с цел получаване на висококачествена органична тор, компост, който е с гарантирано качество и безопасност по отношение на околната среда и здравето на населението, както и технологиите за рециклирането на фосфора от утайките.

При оценяването на степента на осигуреност на съответния метод на третиране на утайките все по-голямо значение се отдава и на оползотворяването на утайките като източник на ценни химически елементи и на процесите, позволяващи прякото оползотворяване на тези вещества. В това отношение азотът и фосфорът са важни компоненти, съдържащи се в утайките от ПОСВ. Тяхното количество се равнява или дори надвишава това, което могат да предоставят други източници. В утайките също така е наличен ‘зелен въглерод’, който вече може да бъде използван като съставна част на пластмасите, произведени от биомаса.

Предвид намаляващите източници на естествен фосфат, твърде вероятно е в близко бъдеще оползотворяването на фосфора да бъде въведено като задължение със законодателни промени, както си личи от направените вече такива промени не само в законодателството на Скандинавските страни. Оползотворяването на утайки в земеделието и с цел рекултивация на нарушени терени е най-директния начин за оползотворяване на хранителни вещества, включващи фосфора от утайките. Но в дългосрочен план трябва да се търсят други алтернативи като например компостирането съвместно с биоотпадъците. Друга алтернативна възможност в определени случаи представлява самостоятелното изгаряне на утайки с оползотворяване на енергия, като този метод позволява допълнително оползотворяване на фосфора от пепелта или директно по време на течната фаза в ГПСОВ.

Що се отнася до третирането на утайки в термични процеси с оползотворяване на енергия, може да се приеме, че в дългосрочен план степента на обезпечаване на този метод е по-висока, отколкото при директното оползотворяването на утайки в земеделието. Все пак възможностите и различните видове инсталации, които могат да бъдат прилагани, трябва да се оценят поотделно. В тази връзка съоръженията, които са налице или евентуално ще бъдат изградени с цел термично третиране на отпадъците, различни от утайки, поставят ограничения при гарантирането на този метод на третиране.

Третирането на утайки в съоръжения за съвместно изгаряне например може да доведе до допълнителни количества образувани остатъци или отпадъци. Следователно, съществува вероятност тези дейности да бъдат незабавно спрени в случай, че се въведат по-строги законодателни разпоредби по отношени на околната среда или се изискват повече инвестиции с цел спазване на по-високи стандарти.

Същата заплаха съществува и за циментовите заводи и електроцентралите. В този случай, утайките се конкурират с други отпадъчни материали. Много е вероятно тези инсталации да прекратят използването на утайки поради чисто пазарния принцип, действащ в икономиката в момента, според който операторите могат да получат по-висока цена, ако приемат други видове отпадъци.

Всички тези заплахи не важат в случаите на съоръжения за самостоятелно изгаряне на утайките. При подходящо управление на остатъците от дейността на тези съоръжениня и оборудване със съответните пречиствателни съоръжения, този метод може да се окаже доста благоприятно решение и да гарантира оползотворяването на утайките, особенно опасните в дългосрочен план.

Наличието на безопасни площадки за временно съхранение на предварително третираните утайки или пепелта от съоръженията за самостоятелното им изгаряне, които са в съответствие със законодателните изисквания, обикновено се явява добра гаранция за обезпечаване на третирането на утайки. Те позволяват да бъдат преодолени периоди, когато вероятността да се използват предпочетените приоритетни методи за третиране е ограничена или липсва (например, по време на профилактика или повреда в съоръжението), и в същото време предоставят възможност да се намерят алтернативни решения за тратиране на утайките, докато се стигне до практически най-добрия вариант за тяхното безопасно и устойчиво управление.

Депонирането също може да бъде взето под внимание по отношение на високата обезпеченост на третирането, но при този метод от голямо значение е фактът, че утайките от отпадъчни води представляват органичен материал, който всъщност може да бъде (и е) третиран като биоразградима материя. В контекста на разпоредбите на Директивата относно депонирането и други инициативи в тази посока се очаква на територията на ЕС да се въведе забрана за депониране на биоразградими отпадъци и депата ще престанат да бъдат разглеждани като възможност за обезвреждане на утайки в дългосрочен план.

Гарантираното обезпечение на възможностите за третиране на цялото количество образувани утайки, независимо от всички споменати по-горе фактори, е и въпрос на договорни отношения. Операторите на ГПСОВ могат да осигурят по-надеждни решения във всеки един момент, посредством дългосрочни договори или клаузи, гарантиращи неограничен прием на доставките на утайки там, където това е техническо осъществимо.