УПРАВЛЕНИЕ НА УТАЙКИТЕ ОТ ПРЕЧИСТВАНЕТО НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ

3УПРАВЛЕНИЕ НА УТАЙКИТЕ ОТ ПРЕЧИСТВАНЕТО НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ

3.1Съществуващо състояние по управление на утайките в България

Преглед на съществуващото състояние на управлението на утайки от отпадъчни води в България е направен на база извършено проучване сред операторите на ГПСОВ в страната в периода 2010/2011г. Получени са данни от общо 78 ГПСОВ, обслужващи население над 2,000 жители.

Статистическият анализ е извършен първоначално на базата на цялата събрана информация и повторно, след изключване на данните от ГПСОВ – София. Целта на този отделен анализ е да се избегне допускането на грешка при извеждане на резултатите, като не се допусне информацията от ГПСОВ - София да повлияе върху цялостната картина на управлението на утайките в страната, поради факта, че там се образуват 38 % от общото количество произведени утайки.

В хода на проучването 18 ГПСОВ, обслужващи над 2 000 жители не подадоха необходимата информация докато други 2 ГПСОВ предадоха непълна информация и поради тази причина са изключени от анализа. Тези ГПСОВ, изключени от проучването обслужват общо 987,746 жители, което представлява 27,7 % от всички обслужвани жители, или съответно - 13.4 % от цялото население на страната. За да се получат възможно най-точна картина, базата данни е допълнена с експертни данни на МОСВ от 2008 г. (за 15 от тези ГПСОВ).

показва разпределението на количествата утайки от пречистване на отпадъчни води, образувани за 1 година от всички ГПСОВ в страната, като 5 от тях не предоставят данни относно образуваните от тях утайки, докато други 13 са посочили, че в посочения период не са образували утайки. Следователно, 23 % от всички ГПСОВ в страната попадат в категориите с неизвестно количество или нулево производство на утайки. При 18 % от станциите (общо 14) годишното количество утайки надхвърля 500 тона с.в., докато 59 % от ГПСОВ (общо 26 станции) произвеждат по-малко от 500 тона с.в. на година. Това означава, че при управлението на утайките от отпадъчни води в страната трябва да се обърне особено внимание на малките пречиствателни станции, разположени на територията на страната, а не само на ГПСОВ с голям капацитет, като тази в София.

Общо 73 ГПСОВ, за които са получени данни, са образували 52 420 тона утайки с.в. през 2010 г.За петте ГПСОВ за които не са уточнени количествата утайки, данните са пренебрежими с изключение на ГПСОВ – Стара Загора, която бе въведена в експлоатация едва през 2011г.

С помощта на получените данни се установи общото количество, което, предвид увеличаването на капацитета за пречистване на отпадъчни води и неточните данни, възлиза на 40 000 тона с.в., официално докладвни на статистиката на ЕВРОСТАТ за 2008 г. (източник: „Eurostat“, 2012 г.). От общото количество в размер на 52 420 тона с.в. може да се изчисли количеството на образуваните утайки на жител в България, а именно 15,6 кг. с.в. утайки годишно.

Фигура 2 показва развитието на образуването на утайки от пречистване на отпадъчни води в 38 ГПСОВ, предоставили необходимата информация. Може да се види, че количеството на образуваните утайки почти се е удвоило през последните шест години. Освен на изграждането на няколко малки станции, тази промяна се дължи главно и на разширяването на ГПСОВ - София.

Фигура 2: Количества на образуваните утайки от пречистване на отпадъчни води (на база данните, предоставени от 38 ГПСОВ) за периода 2005-2010 г.

В рамките на проведеното проучване 52 % от 58 ГПСОВ (общо 30 станции) предоставят информация относно качеството на образуваните утайки. Около 48 % от ГПСОВ (общо 28 станции) нямат данни по този въпрос или твърдят, че не разполагат с анализи на утайките. Четири от тях са заявили, че утайките им все още не са обект на такъв анализ, а други три станции посочват, че в момента утайката се анализира като протоколите от пробите ще бъдат предоставени в бъдеще. 38 % от ГПСОВ (общо 22 станции) класифицират своите утайки от отпадъчни води като неопасни, след третирането, което са счели за необходимо да извършат. Утайките от 14 % от ГПСОВ (общо 8 станции) се считат за опасни, следователно трябва да бъдат изключени като възможност за оползотворяване в земеделието и да бъдат подложени на друг вид третиране (термично с оползотворяване на енергията, депониране).

Фигура 3: Данни на ГПСОВ относно качеството на образуваните от тях утайки

Фигура 4: Дял на видовете утайки от ГПСОВ в зависимост от тяхното качество

По отношение на третирането на утайките от пречистване на отпадъчни води в ГПСОВ, 72 % (общо 42 станции) от 58 ГПСОВ, които са предоставили данни, съобщават, че използват методи за стабилизиране (вж. ↗Фигура 5). Данните се отнасят за около 91 % от образуваните, в тези станции утайки. От предоставените данни се вижда, че анаеробното стабилизиране доминира като метод за третиране на утайките с 68 % или 24,978 тона с.в. Като се изключат данните от ГПСОВ - София, анаеробното стабилизиране на утайки все още представлява 30 % от всички стабилизирани утайки. Сред останалите използвани методи, най-разпространеният е третирането на сурови утайки с вар.

Фигура 5: Методи, използвани за стабилизиране на утайките от ГПСОВ в Бългаярия

Фигура 6: Методи за стабилизиране на утайки от ГПСОВ в България, като процент от общото докладвано количество

Според операторите на ГПСОВ, центрофугите или филтър-пресите са най-използвани за обезводняването на утайките. От ГПСОВ, предоставили данни за сушенето на утайки, единственият споменат метод е посредством изсушителни полета. Поради непълната информация е невъзможно да се получи достоверна представа за оборудването за обезводняване и сушене на утайките в ГПСОВ, тъй като в тази област са от значение отделните случаи и не може да се използва интерполация.

Най-често използваният метод за обезвреждане на образуваните утайки все още е депонирането в депа за неопасни отпадъци. 72 % от докладвалите ГПСОВ (общо 42 станции) посочват именно този вариант. 7% (общо 4 ГПСОВ) предоставят утайки за оползотворяване в земеделието.

Към настоящия момент в България утайките от ГПСОВ не се третират чрез изгаряне.

Фигура 7: Начини на обезвреждане на утайките от ГПСОВ в България

Фигура 8: Методи за третиране на утайките от ГПСОВ в България, като процент от общото докладвано количество

Трябва да се отбележи също така, че обезвреждането на част от утайките от пречистване на отпадъчни води в България се извършва в депа, които все още не отговарят на изискванията на Директивата относно депонирането на отпадъците. Тези депа следва да бъдат закрити до края на 2014 г.

Някои други видове депа (шламоотвали, хвостохранилища и сгуроотвали) принадлежат на няколко частни фирми и приемат единствено промишлени отпадъци. Съответно, в тях не трябва да се депонират утайки от градските ГПСОВ. Само в София, Самоков и Боровец съществуват специализирани депа за обезвреждане на утайки. На общинското депо в Нова Загора е предвидена отделна клетка за депониране на утайки.

Позовавайки се на данните, получени от операторите на ГПСОВ, участвали в проучването, обезвреждането на по-голямата част от образуваните утайки е гарантирано. Операторите на 69% от ГПСОВ (общо 40 станции) посочват, че са осигурили обезвреждането на утайките в бъдеще, 22% (общо 13 станции) не отговарят на този въпрос, а други пет още не са решили по какъв начин ще обезвреждат своите утайки.

Твърденията, посочващи, че бъдещият начин за обезвреждане на утайките е гарантиран посредством трите сега съществуващи метода, се отнасят за общо 32 162 тона с.в., което представлява 88 % от утайките, образувани от съответните ГПСОВ в момента. Като се изключи количеството от ГПСОВ - София, процентът на утайките, чието обезвреждане е гарантирано в бъдеще, спада до 73 %, т.е. едва 11 987 тона с.в.