Прогноза за количеството на образуваните утайки от пречистване на отпадъчни води в България до 2020г

3.2Прогноза за количеството на образуваните утайки от пречистване на отпадъчни води в България до 2020г.

От публикуваните досега данни и прогнози относно количеството на образуване и третиране на утайки от ГПСОВ в България се получава една доста противоречива картина. В доклада за прилагането на изискванията на Директивата относно пречистването на отпадъчни води до 31.12.2008г. и прогнозата до 31.12.2014г., общото количество образувани утайки за 2010 г. възлиза на 124 695 тона с.в., а процентът на оползотворените в земедлието утайки се предполага да достигне 40 %. До 2014г. се предвижда общото количество да надхвърли 164 000 тона, като тогава 50 % от утайките ще бъдат оползотворявани в земеделието.

Данните, използвани за изготвянето на предишния национален план за управление на утайките в страната през 2002 г., показват, че образуването на утайки през 2011 г. ще нарасне до почти 250,000 тона с.в. Според прогнозите, тези количества трябваше да достигнат 255 000 тона с.в. през 2015г. и 263,000 тона с.в. до 2020г. (източник: „AEA et al.“, 2002 г.).

Според проучването, което консултантите на „Milieu, WRc и RPA“ изготвят през 2010г. за ГД „Околна среда” на Европейската комисия, общото количество на образуваните и третираните утайки в България през 2010 г. е 47 000 тона с.в., от които 50 % са предназначени за оползотворяване в земеделието. През 2020 г. се предвижда увеличение както на общото количество образувани утайки, така и на количеството утайки оползотворени в земеделието. Около 60 % от прогнозираните в проучването за 2020 г. 150,000-180,000 тона с.в. утайки се очаква да бъдат оползотворени върху земеделски земи. (източчник: „Milieu Ltd, WRc and RPA“, 2010 г.)

Огромните несъответствия между цифрите, цитирани в различни източници, показват, че данните за количествата образувани и третирани утайки в България досега винаги са били много неточни. Вероятно и през следващите години тяхното прогнозиране ще продължи да създава трудности. Скоро приключва последната фаза от свързването на градските агломерации към пречиствателните станции, съгласно Директивата относно пречистването на отпадъчни води, което ще направи анализите по-сигурни, а прогнозите - по-надеждни.

Според предоставените от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) данни за 2010 г. , количеството на образуваните утайки в 55 ГПСОВ в страната, възлиза на 52 893 тона с.в. Освен това, ИАОС е изчислила през последните 7 години (2004-2010г.) тенденцията за оползотворяване на утайки от пречистване на отпадъчни води (в земеделието или за рекултивация на нарушени терени) и тяхното депониране като процент от общото количество образувани утайки. Съгласно тези данни, 49 % от образуваните утайки са оползотворени върху земя или за рекултивация или за земеделски площи (вж. ↗ Фигура 10Фигура 10).

Данните на ИАОС за 2010 г. не съответстват на картината, получена в резултат от проучването на ГПСОВ в рамките на изготвянето на настоящия план, което отчасти се дължи на броя ГПСОВ, които не са участвали в проучването.

Фигура 10: Рециклирането на утайки в България в периода 2004-2010г. (ИAOC, 2011г.)

Прогнозите количеството на образуваните утайки в страната, включени в плана са извършени въз основа на следните предположения, свързани с бъдещата система за третиране на отпадъчните води и демографските тенденции в България:

• 
  системата за третиране на отпадъчни води се разширява по такъв начин, че агломерациите с над 2 000 жители ще бъдат свързани към вторично пречистване до края на 2014г.;
  
• 
  събирането на отпадъчни води в селските райони също ще се подобри след 2014г.;
  
• 
  на всеки пет години броят на жителите намалява средно с над 3 % до 2020 г., а тенденцията е населението да се съсредоточава в градските зони;
  
• 
  ефективността на пречиствателните станции за отпадъчни води се увеличава и това ще допринесе за увеличаване на количествата образуваните утайки.
  

1. 
   Вариант (цел): Този вариант се определя като реалистичен и е изготвен в съответствие с разпоредбите на ЕС относно демографското и социално-икономическото развитите на държавите - членки.  Основа за ‘реалистичния’ сценарий
   
2. 
   Вариант (относително ускоряване): Този вариант предвижда демографското развитие на страната да бъде придружено от благоприятни социално-икономически процеси.  Основа за ’оптимистичния’ сценарий
   
3. 
   Вариант (относително забавяне): Прогнозите за промените в броя на населението се извършват на основа на хипотезата, че социално-икономическите процеси в страната ще вземат неблагоприятен обрат.  Основа за ’песимистичния’ сценарий
   

Понастоящем количеството на образуваните утайки достига почти 16 kg. на жител годишно. Може да се очаква това количество да бъде увеличено посредством допълнителна модернизация на ГПСОВ в страната. При оптимистичния сценарий за 2020 г. очакваното количество на глава от населението е 25 kg годишно, което съответства на съществуващото ниво на образуване на утайки в Германия.

Фигура 11 показва резултата от трите различни сценария за бъдещото количество на образуваните утайки в България. Изпълнението на разпоредбите на Директивата относно пречистването на отпадъчни води до 31/12/2014 г. ще доведе до увеличаване на количеството образувани утайки до 2015 г. и при трите варианта с 80 до 138 % от нивото в момента, което е 52 420 тона с.в. До края на разглеждания период, а именно до 2020 г., увеличението е от 75 до 199 %. Прогнозираното количество за 2015 г. варира между 94 500 и 124 800 тона с.в., като при реалистичния сценарий очакванията са за 105 600 тона с.в. През 2020 г. могат да се очакват между 91 800 и 156 700 тона с.в., като реалистичният сценарий предвижда 124 500 тона с.в.

Фигура 11: Очаквано количество на образуваните утайки в България до 2020 г.