Национална законодателна рамка

2.2Национална законодателна рамка

2.2.1Национално законодателство, свързано с управлението на утайките от пречистване на отпадъчни води

България се присъединява към ЕС като пълноправна държава-членка през 2007г. Прилагайки изискванията на европейското законодателство в сферата на опазване на околната среда и по специално управлението на отпадъците, България също регулира употребата на утайки от пречистване на отпадъчни води върху земеделски почви на територията си. Основният документ, който регламентира екологосъобразното управление и въвежда изискванията на директивата за утайките на национално ниво това е Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (Приета с ПМС № 339 от 14.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2004 г.).

През 2011 г., е извършено изменение на наредбата, като са направени редица допълнения и промени на разпоредбите от 2004 г. Промените са обнародвани в ДВ, бр. 29/08.04.2011 г.

Главният предмет на тези последни поправки в разпоредбите на наредбата са промените, свързани с приемането на по-стриктни гранични стойности за концентрациите на тежки метали. Други изменения касаят въвеждането на нови предпазни мерки за контрола върху органичните съединения, както и бактериологичните и паразитологични изисквания, на които трябва да отговарят третираните утайки. Сравнителен анализ на общоприетите гранични стойности за концентрации на ПТЕ и органични замърсители е представен в Таблица 2.

Наредбата за утайките като цяло представлява еквивалент на Европейската директива за утайките. Всички основни цели и контролни механизми, съдържащи се в тази наскоро изменена наредба, съответстват на изискванията на директивата на ЕС.

В по-голямата си част пределно допустимите нива на замърсяване на утайките от пречистване на отпадъчни води, предназначени за оползотворяване в земеделието, съгласно Приложения 1 и 2 на наредбата, са сред средните и максималните стойности, регламентирани в Европейската директива за утайките. Граничната стойност за концентрацията на мед в утайките е сравнително висока - 1600 mg/kg с.в. Тя не само е най-високата сред ограниченията, въведени от държавите – членки, но и многократно надвишава концентрацията от 300 mg/kg с.в, позволена в Словения.

По отношение на съдържанието на никел в почвата, наредбата приема граничната стойност, от Директивата, и дори я надвишава за почви с pH над 7. Единственият елемент, чиято пределно допустима концентрация е по-ниска от регламентираната на ниво ЕС, е живакът. Следната таблица обобщава в кои отношения наредба за утайките се отличава от действащите разпоредби за държавите – членки на ЕС. Също така може да се видят и някои специфични изисквания, липсващи в съответната Европейска директива (Таблица 3).

Таблица 3: Aнализ на нормативната уредба, свързана с оползотворяването на утайки от отпадъчни води в земеделието в България, в сравнение с изискванията на Директивата относно утайките от отпадъчни води

2.2.2Препратки към други нормативни актове, свързани с управлението на утайките от пречистване на отпадъчни води

Някои изисквания към управлението утайките от пречистване на отпадъчни води се съдържат в други нормативни документи. По-голямата част от тях са свързани със законодателството по управление на отпадъците и законодателството по управление на водите.

Прегледът на законодателните актове показва, че много малка част от националната законодателна рамка се отнася до употребата на утайките за други цели, освен за земеделие (например, използване за горски насаждения или възстановяване на нарушени терени). Изгарянето или депонирането на утайки обикновено също се разглежда от подзаконовите нормативни актове касаещи изгарянето или депонирането на отпадъци. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗУО, касаещи косвено управлението на утайките в България, са:

• 
  Наредба № 4 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци (обн. ДВ, бр. 36 от 2013 г.)
  
• 
  Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 80 от 13.09.2013 г., в сила от 13.09.2013 г.)
  
• 
  НАРЕДБА № 26 от 2.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн. ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г., изм. и доп. – бр. 30 от 2002 г.)
  

В Наредба № 6 от 2013 г. са регламентирани изискванията на Европейската директива относно депонирането на отпадъци (EC, 1999г.). Тя забранява депонирането на течни сурови утайки и предполага нарастваща нужда от създаването на възможности за третиране и оползотворяване на утайките от пречистване на отпадъчни води, произтичаща от изискването за поетапно намаляване на количествата биоразградими отпадъци, предназначени за депониране до 2020г. ( вж. също ↗раздел 2.3 от).

Съществува също така един нормативен документ, който има все по-специално отношение към употребата на утайки в България, а именно ПМС № 140/1992г. за преструктуриране на рудодобива и поетапното закриване на неефективни производствени мощности (ДВ. бр. 61/1992г., последно изм. ДВ. бр. 93/2009г.). В съответствие с изискванията на това постановление, правителството изготвя годишен списък, в който включва местата, които спадат към категорията на неефективни минни обекти, както и тези, които подлежат на закриване и изискват техническа рекултивация. В резултат на този списък и изискването за рекултивация, Министерството на икономиката и енергетиката (MИЕ), след консултации с МОСВ, приема употребата на утайки на въпросните места, като разходните норми се определят по следните скали:

• 
  без възстановяване на хумуса: 45-60 m³ на 0.1 ha, или 37-50 t на декар (което представлява около 370-500 т./хектар);
  
• 
  като заместител на естествени торове: 15-18 m³ на 0.1 ha, или 12-15 т. на декар (което представлява около 120-150 т./хектар).
  

2.2.3Институционална и политическа рамка

1. Организационна уредба

Според данни от експертни доклади, в страната съществуват най-малко 78 инсталации за пречистване на отпадъчни води от населените места. Повечето ГПСОВ са изградени през последните 10 години, поради което отговарят на правните изисквания на ЕС и на европейските стандарти за качество на третираните отпадъчни води. От друга страна, обаче, в голяма част от проектите за бъдещи ГПСОВ, не се предвиждат инсталации за третиране на утайки. Последните инициативи в тази област не се популяризират достатъчно, което възпрепядства въвеждането на някои добри практики. В проектите за регионални системи за управление на отпадъците най-често се включва изграждането на съоръжения за биологично третиране на отпадъците, но засега броят на изградените и пуснати в експлоатация съоръжени е доста малък. В резултат на експлоатацията на ГПСОВ, също така се образуват допълнителни количества отпадъци (например от фини парчета, пясък, отработени масла), които също трябва да станат предмет на правилно екологосъобразно управление.

Следователно, към настоящият момент депонирането се оказва единственото решение за обезвреждането на утайките в много райони на България, където няма земеделска дейност и налична инфраструктура за третиране на отпадъците. Основен проблем при обезвреждането на утайките е, че някои от общинските депа не са проектирани да приемат такива количества утайки. В резултат много ГПСОВ в страната прибягват до съхранение на своите утайки, което в повечето случаи се превръща в дългосрочно, а не временно решение и по този начин не може да се приеме за окончателно.

За оползотворяването на утайки в земеделието се изискват два вида разрешителни – едното, за дейности с отпадъци съгласно ЗУО (свързано с качеството и състава на утайките) за което компетентния орган е МОСВ а другото съгласно Закона за защита на растенията (свързано с качеството и състава на почвите), където компетентен орган е МЗХ.