ЗАКОНОДАТЕЛНА, ПОЛИТИЧЕСКА И ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА УТАЙКИТЕ ОТ ГПСОВ В БЪЛГАРИЯ И НА НИВО ЕС

2ЗАКОНОДАТЕЛНА, ПОЛИТИЧЕСКА И ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА УТАЙКИТЕ ОТ ГПСОВ В БЪЛГАРИЯ И НА НИВО ЕС

2.1Законодателна рамка на ЕС

2.1.1Европейско законодателство

За България процесът на присъединяване към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. означава въвеждане на по-строги стандарти и мерки по отношение на опазването на околната среда, и прилагане на изискванията на съответните европейски директиви на национално ниво, включително и в областта на пречистването на отпадъчни води и управлението на утайките от ГПСОВ.

В нормативния документ са засегнати както възможностите за намаляването на патогенни организми в почвата, така и вероятността от натрупване на постоянни замърсители в нейния състав. Директивата е в сила от 1986 г. и към днешна дата позволява употребата на утайки от ГПСОВ в земеделието, само ако са изпълнени определени изисквания за качество, включително извършването на задължителен анализ на утайките и почвата върху която се употребяват. За целта са определени максимални гранични стойности на потенциално токсичните елементи (ПТЕ) в утайките или почвите, третирани с утайки, и са въведени ограничения за използването на земята, прибирането на култури и извеждането на животни на паша, с цел да бъдат избегнати здравословни проблеми, причинени от намиращите се в нея патогенни организми. Оползотворяването на нетретирани утайки върху земедеслки земи е позволено само, ако те се инжектират или се вкарват в почвата. В противен случай, утайките трябва да бъдат третирани преди употреба в земеделието . Директивата не уточнява възможните процеси на третиране, а само изисква, че значително трябва да бъде намалена способността на утайката за ферментация и възможността за възникване на опасност за здравето на хората и околната среда.

С цел въвеждане на изискванията на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води на национално ниво, сроковете за въвеждане на вторично пречистване на отпадъчни води в различните по големина населени места за България, като новоприета държава – членка на ЕС, са удължени. Като крайна дата за всички агломерации в страната с 2 000 и повече е.ж. е определена 31 декември 2014 г.

Тъй като Директива 2008/98/EО влезе в сила сравнително скоро, Съдът на Европейския съюз (СЕС) все още не се е произнесъл дали утайките от отпадъчни води попадат в обхвата на тази Директива като отпадъци или не, понеже става дума за третиране на отпадъчни води. От друга страна, в директивите, свързани с утайките пречистването на отпадъчни води, както и в работните документи на комисията утайките не се споменават като отпадъчни води. Например, докладът на Комисията от 19 юли 2006г. относно въвеждането в Общността на законодателство, свързано с управлението на отпадъците, постановява единствено, че отработените масла, утайките от пречистване на отпадъчни води, и отпадъците от опаковки са специфични категории отпадъци с различни характеристики, поставящи различни проблеми при тяхното управление. Освен това, според СЕС, утайките са резултат от пречистването на отпадъчни води и по този начин се прави разграничение между отпадъчни води и материалите, получени при тяхната преработка. В заключение, в случай, че утайките бъдат счетени за отпадъчни води, едно предварително постановление на СЕС казва, че отпадъчните води трябва да се изключат от Директива 75/442/EО (предишната Рамкова директива за отпадъците) само, ако са обект на друго законодателство (национално или европейско), гарантиращо минимално ниво на опазване на околната среда, което осигурява Директива 75/442/EО. Например, СЕС твърди, че Директивата за пречистването на отпадъчни води не споменава обезвреждането на отпадъци или обеззаразяването на почви, следователно не може да гарантира високото ниво на защита на околната среда, което се постига от Директива 75/442/EО. Това тълкувание на СЕС отчасти е взето предвид в Рамковата Директива 2008/98/EО за отпадъците, която регламентира, че отпадъчните води попадат извън нейния обхват, тъй като са обект на друго законодателство на Общността. Следователно, утайките от отпадъчни води, които се изхвърлят или са предназначени за изхвърляне, вероятно са отпадък и следва да попаднат в обхвата на Директива 2008/98/EО за отпадъците, защото, както подчертава СЕС, те не са отпадъчни води, а остатък от третирането им. В случай, че утайките бъдат включени в определението за отпадъчни води, те могат да станат обект на новата Рамкова директива за отпадъците, ако друг закон в Общността, свързан с отпадъчните води, не гарантира поне същото ниво на защита на околната среда, като тази Директива.

1. Съгласно чл. 6 от Рамковата директива за отпадъците, определени отпадъци престават да бъдат считани за такива, когато са минали през процес на оползотворяване, включително рециклиране, и отговарят на определени критерии, които трябва да се изготвят в съответствие със следните условия: веществото или предметът са широко използвани за специфични цели; за това вещество или предмет съществува пазар или търсене; те отговарят на техническите изисквания за специфичните цели и са в съответствие със съществуващите закони и стандарти; и употребата на веществото или предмета няма да доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Тези критерии следва да включват пределни допустими стойности за замърсителите, когато това е необходимо и да отчитат вероятни вредни въздействия на веществото или предмета върху околната среда. Понастоящем се провеждат дискусии относно критериите за край на отпадъка на продуктите, получени в резултат на биологично третиране на биоотпадъците (компост и ферментационен продукт).

2. В съответствие с чл. 10 и 11, държавите – членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че отпадъците се иползват повторно или рециклират. Когато това е невъзможно, съгласно чл. 12, отпадъците трябва да преминат през дейности по безопасно обезвреждане, като се спазват редица условия по отношение на човешкото здраве и околната среда (чл. 13). Тези дейности по обезвреждането на отпадъците трябва да бъдат извършени без риск за водата, почвата, растенията или животните, без да се предизвиква неудобство чрез шум или миризми и без да се въздейства отрицателно върху природата или местата, които са обект на специален интерес. Разходите за тези дейности се поемат от причинителя на отпадъците. Съгласно чл. 16, обезвреждането на отпадъците трябва да следва принципите на самодостатъчност и близост, което означава, че държавите – членки трябва да си сътрудничат в изграждането на мрежа от инсталации за третиране на отпадъците. В случай, че утайките от отпадъчни води попаднат в обхвата на тази директива, всички тези мерки ще трябва да бъдат взети предвид при тяхното управление.

3. Чл. 15 определя отговорността за управлението на отпадъците. Държавите – членки трябва да гарантират, че всеки първоначален причинител на отпадъци или друг притежател извършва самостоятелно третирането на отпадъците или поверява това на търговец или организация. Държавите – членки могат да определят условията за носене на отговорност по цялата верига на управление на отпадъците и да решават дали тя може да бъде частично или изцяло поета от производителя на продукта.

4. Държавите – членки могат да изискват от всички лица, които възнамеряват да извършват третиране на отпадъци, да получат разрешение от компетентния орган, което определя видовете и количествата отпадъци, които могат да бъдат третирани, техническите изисквания, свързани с разглеждания обект, мерките за безопасност и предпазните мерки, които трябва да бъдат предприети. Държавите – членки могат да освободят от тези изисквания за разрешително за дейности с отпадъци когато това е оправдано и са спазени изискванията на директивата. Съгласно чл. 34, лицата, които извършват дейности по третиране на отпадъци, събират или превозват отпадъци по занятие, или образуват опасни отпадъци, подлежат на съответните периодични проверки от компетентните органи. Лицата, които третират утайки от отпадъчни води, ще трябва да изпълняват тези изисквания, ако утайките от отпадъчни води попаднат в обхвата на директивата.

В заключение трябва да се отбележи, че в съответствие с Рамковата директива за отпадъците, ‘биоотпадъци‘ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от хранително – преработвателните предприятия. Следователно, утайките от отпадъчни води не могат да бъдат класифицирани като биоотпадъци. Съгласно чл. 22 от Директивата, държавите – членки трябва да предприемат мерки да се насърчи разделното събиране на биоотпадъците, с цел компостиране и анаеробно разграждане и максималното им използване на органичния ресурс. Действащите изисквания на Рамковата директива за отпадъците, както и бъдещото европейско законодателство относно биоразградимите отпадъци, ще насърчи тяхното третиране с цел получаване на компост, който може да бъде използван като органична тор за земеделски нужди. Компостът от разделно събрани биоотпадъци може да се конкурира с утайките от отпадъчни води, тъй като представлява по-малък риск за почвата и водата. Това се дължи на факта, че е по-малко вероятно той да съдържа опасни вещества.

В заключение трябва да се отбележи, че Европейската комисия (ЕК) е назначила екип от експерти, който да проучи ефекта от хармонизирано европейско законодателство в областта на торовете. На базата на получения резултат Регламент (ЕО)2003/2003 относно торовете ще бъде преразгледан, а обхватът му ще бъде разширен, включвайки органичните торове, което означава и утайките от пречистване на отпадъчни води.

2.1.2Законодателство и политика на държавите – членки на ЕС

След влизането в сила на Директивата за утайките от отпадъчни води през 1986 г. започва процес на създаване на препоръки, кодекси на добрите практики и законови разпоредби за осъществяване на контрол в държавите-членки на национално ниво, който продължава и до днес. Директивата е базирана на съществуващите към този момент знания и опит, включително оценката на рисковете по Програма „COST 68“ от началото на 80-те. След приемането й, много държави – членки, основавайки се на новите научни изследвания, свързани с последиците от употребата на утайки върху земеделски земи, въвеждат по-строги ограничителни мерки за съдържание на тежки метали, както и за замърсители, които не са споменати в директивата. В своите национални законодателства или доброволни споразумения някои от тях (напр. Швеция и Обединеното кралство) поставят по-големи ограничения от предвидените в директивата. Сред инициативите на други държави – членки, като например Германия и Швеция са въвеждането на системи за осигуряване на качеството.

През 2002 г. Сийд и Андерсън извършват обстоен преглед на националните законодателни рамки по управление на утайките от пречистване на отпадъчни води за Европейската комисия. Съгласно техния доклад, по-голямата част от първоначалните 15 държави – членки на ЕС са приели по-строги ограничения и практики на управление, отколкото заложените в Директивата относно утайките от пречистване на отпадъчни води. Това е постигнато чрез задължаващи правила, с помощта на кодекс на добрите практики или други доброволни споразумения (Sede and Andersen, 2002г.). През 2009 г. ЕкоЛоджик и Институтът за европейска политика в областта на околната среда предоставят актуална информация за съществуващото състояние в Европа с доклада си за въвеждането на изискванията на Директивата относно утайките в държаите-членки (EcoLogic and Institute for European Environmental Policy, 2009г.) и потвърждават факта, че повечето от тогавашните държави - членки са приели по-стриктни мерки от предвидените в директивата и са уведомили Комисията за това.

Като цяло трябва да се отбележи, че стандартите за ПТЕ варират значително в различните страни. Освен това, някои национални разпоредби определят стандарти за съединения, които не са споменати в Директивата относно утайките от пречистване на отпадъчни води. Повечето държави – членки са приели по-ниски гранични стойности за концентрациите на тежки метали в утайките и почвите, върху които ще се употребяват утайки, отколкото предвидените в директивата, а други са още по-стриктни. В допълнение, няколко държави са приели наредби относно използването на утайки, в които са определили гранични стойности за патогенни организми и органични съединения.

Проучването, залегнало в основата на доклада от 2009 г. (EcoLogic and Institute for European Environmental Policy, 2009г.), също така установява и големи разлики в граничните стойности за по-високи концентрации на тежки метали в почвата. Съществуват различия между допустимите норми и в райони със сходни географски характеристики, като например, различните гранични стойности за кадмий в Балтийските републики или в скандинавските страни. Повечето държави – членки на ЕС, обаче, определят значително по-ниски стойности от приетите в директивата.

По отношение на ограниченията, свързани с наличието на тежки метали в утайките, много от държавите - членки са приели гранични стойности, които са по-ниски от максимално допустимите, определени от Директивата. Единствено по отношение на цинка граничните стойности в повечето държави се доближават до тези в директивата. Особено големи разлики в допустимите концентрации се забелязват при медта.

Същата тенденция, свързана с големи различия в граничните стойности на държавите с подобно географско разположение, продължава да се наблюдава и по отношение на максималните годишни количества на тежки метали, които могат да бъдат вкарвани в почвата. Но тук се забелязва една група от държави – членки, които са приели значително по-ниски гранични стойности, в сравнение с тези в Директивата. Изключение прави живакът, чиито гранични стойности в различните държави съвпадат с определените от директивата.

Като цяло липсва последователен подход при определянето на гранични стойности на органични замърсители в утайките в различните държави, но това може да се промени с нова Директива на ЕС относно торовете. В някои случаи все още се оспорва съществуването на техническа обосновка за тяхното определяне, тъй като проучванията не са доказали, че концентрациите на органични замърсители имат вредно въздействие върху качеството на почвата, човешкото здраве или околната среда (напр. FOEN, 2003г.; Blackmore et al., 2006г.). Все пак броят на държавите, които определят гранични стойности за различни групи органични замърсители с цел превенция, нараства. В същото време, посредством своята национална законодателна уредба държавите въвеждат различни по степен ограничения за остатъчни органични съединения, като AOX, ПХБ, ПХДД/ПХДФ, ПАХ, DEHP, LAS и NP/NPE.

По отношение на други важни изисквания на Директивата, относно утайките от пречистване на отпадъчни води, може да се отбележи, че всички държави - членки, с изключение на Естония, Франция и Швеция, са забранили напълно използването на нетретирани утайки. Нещо повече, голяма част от страните изобщо не допускат употребата им на определени места и/ или в определени периоди от време. Сроковете и критериите варират, като условията за използване на утайки могат да бъдат много специфични или да не се споменават изобщо. Например, по отношение на максималното количество утайки, което може да се използват годишно на единица площ, Директивата относно утайките от отпадъчни води дава възможност на държавите – членки сами да определят прага. Средната разходна норма за страните, приели такова максимално количество, е 3.5 тона с.в. на хектар за една година, което може да бъде счетено за стандарт в Европа (вж. също ↗раздел 6.1).

Към настоящият момент едва няколко държави – членки са въвели изисквания спрямо микробиологичните и паразитологични характеристики на предназначените за употреба в земеделието утайки. Такива разпоредби липсват в Директивата относно утайки от пречистването на отпадъчни води, но се приемат на национално ниво от все повече и повече държави-членки на ЕС. Освен на салмонелата, напоследък се обръща внимание и на ентеробактериите и хелминтите.

Изложената информация ясно показва, че Директивата относно утайките от пречистване на отпадъчни води позволява голяма гъвкавост при въвеждането на изискванията на национално ниво, което води до разнообразие в подходите и въведените гранични стойности в отделните държави. В бъдеще трябва да се очаква един нов европейски регламент относно торовете, включващ допълнителни задължения и ограничения в областта на управление на утайките. Сами по себе си разликите в резултат на прилагането на директивата в отделните държави – членки не бива да се считат за пропуски. Напротив, всяка държава – членка носи огромна отговорност при гарантирането на правилното управление на утайките от отпадъчни води и на предпазването на хората и околната среда от вредно въздействие в резултат на неконтролирано обезвреждане или оползотворяване на утайки в земеделието. Засега не са известни всички проблеми, които могат да възникнат в следствие на използването на утайките от отпадъчни води в земеделието. Също така законодателството трудно може да предвиди вероятните последствия, поради постоянното въвеждане на нови химични вещества на пазара. Следователно, устойчивото управление на утайките трябва да бъде приоритет. Това означава, че трябва във възможно най-голяма степен да се предотвратяват рисковете, свързани с утайките, като същевременно се оползотворяват органичните и хранителни вещества, които те съдържат.

2.1.3Управление на утайки от отпадъчни води в ЕС

През последните 15 години общото количество утайки от отпадъчни води, произведено в повечето държави – членки, се е увеличило главно в резултат на изпълнението на Директивата относно пречистването на отпадъчни води. Тази тенденция на увеличаване на количеството образувани утайки ще продължи да се наблюдава още известно време, поради бъдещи инвестиции в изграждането на канализационни мрежи и съоръжения за пречистване на отпадъчни води в новите държави - членки. В някои страни, обаче (например, Германия, Дания, Финландия и Швеция), въпреки че количеството утайки се е увеличило от 1980 г. насам, през последните няколко години се забелязва застой или дори малък спад на количествата образувани утайки. Това се дължи на намаленото потребление на вода и по-голямата ефективност на процесите на третиране (източник: „Jensen“, 2008 г.). Освен това, през последните десет години много от държавите са подобрили значително качеството на утайките. При все това, е доста трудно да се определи обективно качеството на утайките от пречистване на отпадъчни води, тъй като съставът им е много разнороден.

През годините в ЕС се наблюдават важни промени по отношение на количеството използвани утайки и начините за тяхното оползотворяване. Според последното проучване (източник: „Milieu Ltd, WRc and RPA“, 2010 г.), приблизително 39 % от образуваните утайки в ЕС са използвани в земеделието. Освен за земеделски нужди, утайките са оползотворявани и в горското стопанство, както и при рекултивацията на нарушени терени, като например, неизползваеми мини или закрити депа. Въпреки че на територията на ЕС общото количество на утайките, оползотворени в земеделието, продължава да расте след 1995 г., в някои държави - членки вече се наблюдават значителни промени. Швейцария и Холандия, например са прекратили използването на утайки в земеделието. Други региони на Европа, като Фландрия в Белгия, Бавария в Германия и части от Австрия, започват поетапно да забраняват тази възможност, поради растящата обществена загриженост относно безопасността.

Към момента основната алтернатива на разпръскването на утайки върху земеделски площи в страните от ЕС-15 е тяхното изгаряне, докато в 13-те нови членки, това все още е депонирането. И в двете групи обаче, има големи различия между отделните държави. Много държави - членки вече изгарят част от своите утайки и депонират остатъчната пепел. Количеството на изгаряните утайки значително се увеличава, когато оползотворяването им в земеделието не се приема или е забранено. Например, във Фландрия (Белгия) вече се изгарят над 70 % от образуваните утайки, в Холандия - около 60 % (източник: „Smith“- 2008 г.), а в Австрия, Дания и Германия - приблизително 40 %. В Словения утайките се сушат и 50 % се изгарят в други държви (източник: „Milieu Ltd, WRc and RPA“, 2010 г.). Като тенденция все повече се насърчават дейностите по третиране на утайки с оползотворяване на енергия.

Директивата относно утайките от пречистване на отпадъчни води, изисква утайките да бъдат третирани преди тяхната употреба в земеделието. Тя също така уточнява, че под „третирана утайка” се разбира утайка, която е преминала през биологично, химично и термично третиране, дълготрайно депониране или всякакъв друг процес, който значително е намалил способността за ферментация и възможността за възникване на опасности за здравето, произтичащи от употребата на утайки. Тези общи изисквания на Директивата са разтълкувани и въведени по различен начин в отделните държави – членки. Това се дължи отчасти на специфичните местни условия и обстоятелства. По принцип, вече не се употребяват на нетретирани утайки.

Като цяло държавите в ЕС използват голямо разнообразие от технологии за третиране на утайките, които имат директна и двупосочна връзка с основните начини за обезвреждането им в съответните страни. По отношение на стабилизирането на утайките се счита, че методите за разграждане (анаеробно или аеробно) са най-разпространеното решение в ЕС. В частност, анаеробното стабилизиране се смята за най-използвания метод в държавите - членки, докато аеробното разграждане се прилага предимно в регионите с по-малки съоръжения за пречистване на отпадъчни води. В тези места, също така, по-голямата част от утайките са подложени на анаеробно разграждане. Компостирането и химичното стабилизиране или стабилизирането с вар са с по-малко значение, въпреки че все още се използват в няколко държави. В повечето случаи се изисква вторично стабилизиране на компоста с цел постигне на необходимите изисквания за хигиенизиране/обеззаразяване. В някои от старите и новите държави – членки се използва дългосрочното съхранение. То представлява лесен и евтин метод за третиране на утайки, но изисква подходящ климат и големи площи.

В повечето ГПСОВ в ЕС се извършва обезводняване по механичен начин, вместо с изсушителни полета, които през последните години са предпочитан метод главно за по-малките ГПСОВ и които все още се срещат в България. Преобладаващите техники за обезводняване са центрофугите и филтър пресите. Най-важният представител на иновационните технологии са шнековите преси. Термичното сушене и сушенето със слънчева енергия също имат своето място в повечето европейски държави. В момента всички страни от ЕС-15 (с изключение на Люксембург) използват тази технология на първия етап от третирането на утайки в съоръженията за изгаряне. През последните години изгарянето на утайки рязко се увеличи, но все още не е много разпространено в новите държави – членки на ЕС.

За страните, които продължават да оползотворяват утайки в земеделието, Директивата относно утайките от пречистване на отпадъчни води определя периоди, когато разпространението на утайки върху земеделската земя е забранено, например когато се ползват пасищата или се събира реколтата. Тези периоди, постановени в националната законодателна уредба варират при отделните държави - членки. Разпоредбите на директивата се прилагат в България, Ирландия, Испания, Люксембург, Холандия, Португалия и Обединеното кралство: т.е. утайките трябва да бъдат разпръснати върху земеделските площи поне три седмици преди ползването на пасищата или събирането на реколтата от земя, предназначена за отглеждане на плодове и зеленчуци или най-малко десет месеца, ако земята е предназначена за отглеждането на плодове и зеленчуци, които са в пряк контакт с почвата и обикновено се консумират сурови. В останалите държави - членки правилата са по-стриктни, отколкото в директивата.

Забележка: Подробно описание на управлението на утайки от отпадъчни води за всяка държава – членка можете да намерите в последния доклад на Европейската комисията за прилагане на изискванията на директивата (източник: „Milieu Ltd, WRc and RPA“, 2010 г.).

Техническото ръководство, изготвено като придружаващ документ към настоящия Стратегически план, предоставя подробности за отделните процеси на третиране на утайките и използваните инсталации, както и полезна информация относно предимствата и недостатъците на всеки метод и приложението му в зависимост от различните начини за обезвреждане на утайките.

2.1.4Предвиждани законодателни и политически промени

Въпреки многото ограничения, регулиращи употребата на утайки в земеделието, все още са широко разпространени опасенията, че законодателството на ЕС, касаещо тази тяхна употреба, не е достатъчно стриктно. По отношение на възможни регулаторни промени в бъдеще, едно от най-очакваните изменения е нова законодателна инициатива, която да актуализира разпоредбите в Директивата относно утайките от отпадъчни води. Практиката и разбиранията са претърпели значителни промени през последните двадесет години, през които директивата е в сила, затова е наложително съдържанието й да бъде осъвременено. Междувременно много държави - членки на ЕС вече са въвели в своите национални правни уредби по-строги гранични стойности за допустимите концентрации на ПТЕ в утайките и почвите. В някои страни използването на утайки в земеделието на практика е предотвратено поради стриктните гранични стойности, определени за тежките метали на национално ниво (например, в Холандия, Фламандския регион в Белгия). Декретът от 1998 г. в Холандия, който значително намали разпръскването на утайки върху земеделски площи в страната, претърпя допълнителни изменения през 2001г. и 2005 г. Въвеждането на по-строги норми по отношение на използването на азот в страната се дължи главно на националното законодателство, въвеждащо изискванията на Директивата за нитратите и Рамковата директива за водите. Други държави, сред които и Швейцария, дори са забранили напълно употребата на утайки в земеделието.

В Германия също, през 2007 г. Министерство на околната среда, опазване на природата и ядрената безопасност на Федерална Република Германия подготви проект за нова наредба относно утайките от отпадъчни води след проведения през декември 2006 г. експертен семинар. Няколко федерални провинции (например, Баден-Вюртемберг) изявиха желание да се забрани употребата на утайки в земеделието, главно поради опасения от натрупване на органични замърсители в почвата. През юни 2008 г. Министърът на околната среда на Бавария поиска забрана за употребата на утайки от пречистване на отпадъчни води върху земята за целия ЕС или разпоредба в Директивата относно утайките, позволяваща на държавите - членки да въведат такава забрана. Бавария вече обяви готовността си да сложи край на употребата на утайки в земеделието на своята територия и междувременно е намалила значително съответните количества. За целта към пречиствателните станции за отпадъчни води се изграждат няколко инсталации за изгаряне. Баден-Вюртемберг също предлага да спре употребата на утайки върху земеделски земи и вече е започнала на практика този процес като прдоставя определени земеделски субсидии единствено на производители, които не употребяват утайки върху своите земи. Основните елементи в проекта от 2007 г. са значително намаляване на съществуващите гранични стойности за тежки метали и нови ограничения за органичните вещества, например, по-ниски гранични стойности за диоксини/дибензофурани, някои ПХБ конгенери, както и въвеждането на ограничения за бензо[a]пирен в утайките.

От случващото се в момента, от продължаващия дебат за безопасността и от стриктните условия, които много от държавите - членки са въвели относно използването на утайки върху земята със своите законодателни рамки, ясно личи, че нараства необходимостта от изменение на Директивата относно утайките от пречистване на отпадъчни води, включващо по-строги разпоредби и ограничения относно вредните вещества и контрола върху тях .

При тези обстоятелства, Европейската комисия поднови и увеличи усилията си за проучване на необходимостта от промяна на въпросната директива. Една от съответните инициативи, касаеща предложение за изменение на Директивата стартира през 2003 г. Въпреки че все още не е ясно, кога тези усилия ще доведат до нови разпоредби на европейско ниво, областите, които изискват допълнителни предписания, вече са определени. Съобразно с това, настоящият фокус на директивата относно съдържанието на тежки метали трябва да се разшири, за да се контролират рисковете, произтичащи от органични замърсители и патогенни микроорганизми. В същото време се забелязва, че вместо очакваната в миналото промяна на съществуващата директива, утайките и биоотпадъците са станали предмет на Стратегията за предотвратяване на образуването на отпадъци и тяхното рециклиране. Tя е една от седемте „Tематични стратегии на ЕС“, изготвени в резултат на Шестата програма за действие в областта на околната среда на ЕС през 2002 г., с цел да се отговори на опасенията относно определени проблеми – в този случай, очертаване на политика по отношение на отпадъците.

Предвид различните предложения за актуализиране на европейската законодателна рамка относно утайките от пречистване на отпадъчни води и обсъдените по-горе мерки в отговор на растящите опасения за безопасността е много вероятно обновеното европейско законодателство, свързано с оползотворяването на утайките, да увеличи списъка с дейностите, като включи дървесните култури с кратък цикъл на ротация (SRC), залесяването, рекултивацията на нарушени терени и земеделието .

Също така е възможно да бъдат посочени други начини за използване на ценните съставки на утайките посредством насърчаване оползотворяването на фосфора (вж. също ↗ www.phosphorusplatform.org) и да се приемат стандарти за третиране на утайки, подобни на въведените в Обединеното кралство с предписанията за безопасна употреба.

Най-вероятната промяна е определянето на по-стриктни ограничения за ПТЕ в утайките и почвата, върху която те ще бъдат употребявани , както и поетапното им въвеждане.

Освен това, с цел опазване на почвите в ЕС, на 22 септември 2006 г. Комисията прие Тематична стратегия за опазване на почвите (COM(2006) 231) и предложение за Рамкова директива за почвите (вж. ↗ Предложение за Директива за установяване на рамка за защита на почвите и за изменение на Директива 2004/35/EО; COM(2006) 232). Замърсителите в утайките от отпадъчни води могат да повлияят на качеството на почвата, но органичните вещества в тях могат да намалят деградацията на почвите при подходящ мониторинг и управление. Чл. 3 от предложеният проект на директива предвижда по време на изработване на секторните политики, които биха могли да утежнят или намалят деградационните процеси на почвите, държавите – членки на ЕС да определят, описват и оценяват последствията от тези политики върху процесите. По този начин, предложението задължава държавите - членки да определят, описват и оценяват въздействието от употребата на утайки от пречистване на отпадъчни води в земеделието върху утежняването или намаляването на деградационните процеси на почвите .

Следователно, параметрите, характеризиращи качеството на утайките и определящи годността им за определени начини за третиране или оползотворяване, също ще претърпят промени. Използваните към момента характеристики могат да бъдат групирани по следния начин:

• 
  физични параметри, предоставящи обща информация относно възможността за управление на утайките;
  
• 
  химични параметри, свързани с наличието на хранителни вещества и токсични/ опасни съединения;
  
• 
  биологични параметри, предоставящи информация относно микробиологичната активност и наличието на органични вещества/ патогенни организми.
  

В заключение, в светлината на последните събития, свързани с насърчаването на производството на енергия от възобновяеми източници в цяла Европа, и предвид нуждата от намиране на екологични, дълготрайни и стабилни решения за управление на утайките, все по-актуални са „екологичните решения”, като например, получаването на биогаз от различни органични отпадъци.

Промените в политиката в областта на изменението на климата и енергията от възобновяеми източници също ще окажат влияние върху управлението на утайките, като най-вероятно:

• 
  депонирането на утайки ще бъде постепенно забранено в следствие на въведените от EC ограничения относно депонирането на органичните отпадъци и нарастващото нежелание за тяхното обезвреждане по този начин;
  
• 
  третирането на утайки посредством анаеробно разграждане, самостоятелно изгаряне или друг термичен процес, с цел производство на енергия, както и рециклирането на получената пепел ще привлекат по-голямо внимание. Също така е възможно да се увеличи производството на спиртни и други горива директно от утайките с помощта на термични процеси, като пиролиза и газифициране.