Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план
Изтегляне 3.1 Mb.
|
Екологично състояние Качеството на околната среда определя в голяма степен привлекателността на територията за обитаване, за бизнес и туризъм. Целите за постигане на устойчиво развитие на Северния централен район и на общините в него и отчитането на въздействието върху компонентите на околната среда, като резултат от инвестиционната и антропогенната дейност са неразделна част от политиката за интегрирано регионално и местно развитие. Към настоящия момент това е един от районите в страната със съхранена и привлекателна природна среда. Политиката за опазване и възстановяване на околната среда е свързана с определени публични разходи за изграждане на екологична инфраструктура, за проучвания и оценки на качеството на средата. Разходите за опазване на околната среда в България за периода 2003-2008 г. са нараснали от 569 750 хил. лв. на 1 685 584 хил. лв. или с 1 115 834 хил. лв. За същия период разходите за опазване на околната среда в СЦР са нараснали от 23 465 хил.лв. на 112 665 хил. лв. или с 89 200 хил.лв. (Таблица 48). През 2009 г. се наблюдава спад на направените разходи, като за района те представляват 5,33 % от тези за страната. Най-големи разходи за опазване и възстановяване на околната среда са направени в В.Търново – 32,74 % от разходите за района, следвана от областите Русе – 29,23 %, Силистра – 22,75 % и Разград – 10,44 %. Значително по-малки разходи за опазване и възстановяване на околната среда са направени в област Габрово – 4,78 %. Таблица 48. Разходи за опазване и възстановяване на околната среда1 /хил. лева/
Източник: НСИ По статистически райони през 2009 г. най-много разходи за опазване и възстановяване на околната среда са направени в Югозападния район - 399 731 хил. лв. или 31,22 % от тези за страната, следван от Югоизточния - 321 296 хил. лв. (25,09 %) и Северозападния - 176 614 хил. лв. (13,79 %). 
Фигура 11: Разходи за опазване и възстановяване на околната среда по статистически райони (хил. лв.), Източник: НСИ Разходите за ДМА с екологично предназначение на човек от населението представляват размера на средствата, изразходвани на човек от населението за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. Те включват сумата от разходите за придобиване и поддръжка на ДМА и за мероприятия за околната среда, извършени в държавата или съответната АТЕ в даден период от време. Включват се разходите за: водни ресурси; оборотно водоснабдяване; опазване на въздуха; почвата и подпочвените води; горите; биоразнообразие; защитени територии и зони; ловни и рибностопански мероприятия; третиране на отпадъците; защита от шум и др. През 2009 г. разходите за ДМА като цяло намаляват спрямо 2008 г., като за страната те са 168,83 лв. на човек от населението (намалението е с 54,21 лв. спрямо 2008 г.), а в СЦР – те са 74,24 лв. (намалението е с 47,15 лв.). Въпреки, че за периода 2008-2009 г. разходите за ДМА намаляват, отново водеща е област Силистра със 120,95 лв., а област Габрово продължава да заделя и през 2009 г. най-малко средства за ДМА с екологично предназначение на човек от населението. Качество на атмосферния въздух (КАВ) Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ (обн. в ДВ, бр. 45/1996 г.) основните показатели, характеризиращи КАВ в приземния слой са нивата на: суспендирани частици, фини прахови частици (ФПЧ), серен диоксид, азотен диоксид и/или азотни оксиди, въглероден оксид, озон, олово (аерозол), бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали и арсен. Със Заповед № РД-580/17.07.2007 г. на Министъра на околната среда и водите (актуализирана със Заповед № РД-1046/03.12.2010 г.) е утвърден списък на районите (в т.ч. агломерациите) за оценка и управление на КАВ (РОУКАВ). Територията на страната е разделена на 6 РОУКАВ – Столичен, Пловдив, Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен, в рамките на които са определени съответните зони/общини, в които се наблюдава превишаване на горните оценъчни прагове (ГОП) и установените норми. Заповедите отменят утвърдения списък на районите от 2002 г. По данни на Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) през 2009 г. енергетиката продължава да е най-големият източник на серен диоксид – 93,9 % от общо емитирано количество в страната. Индустрията изхвърля 76 % от емисиите на олово в атмосферата. Пътният транспорт, който до края на 2003 г. е основен източник на емисии на олово, след прекратяване употребата на оловни бензини емитира само 1 % от общото количество олово. Битовото отопление е основен източник на ФПЧ10, емитирайки 48 % от количеството, изхвърляно в атмосферата. Реализираните до този момент оздравителни мерки в енергетиката и промишлеността, с малки изключения, не осигуряват необходимото количествено и устойчиво намаление на емисиите на атмосферните замърсители от тези сектори. Наблюдаваното намаление на емисиите на отделни замърсители е преди всичко в резултат от ограничаването на производствените дейности. КАВ е един от основните екологични проблеми на СЦР. Замърсяването на въздуха със серни и азотни диоксиди и ФПЧ10 е над ГОП и се причинява от основно от ТЕЦ-те, битовото отопление, промишлените дейности и автомобилния транспорт. Проблемните съоръжения, отделящи големи количества вредни емисии, продължават да са в агломерациите, в които са разположени по-големи предприятия, като Русе, Свищов, Силистра и др. Общото намаление на емисиите на определени вещества-замърсители, което се наблюдава след 1991 г., се дължи най-вече на спада в производствените дейности. Тенденцията към намаляване на годишните концентрации на оловни аерозоли в агломерационните урбанизирани ареали и останалата част от страната се задържа като резултат от забраната за използване на оловни бензини и въвеждането на система за контрол на горивата. Във връзка с констатираните от ЕК превишения на разрешените до 35 пъти годишно ср.дн.н. за ФПЧ10 (50 μg/m3), МОСВ e разпоредило на общините да актуализират Програмите си за управление на КАВ. Община Силистра все още актуализира своята Програма за подобряване на КАВ. През м. май 2011 г. община Русе представя Актуализираната си Програма за управление на КАВ, която отговаря на изискванията, поставени в ЗЧАВ и Наредба №7/99 за оценка и управление на КАВ. Актуализацията на Програмите се извършва след изготвяне на моделна оценка за приноса на отделните сектори: промишленост, енергетика, транспорт и битово отопление, към нивата на замърсяване с ФПЧ10 и включва краткосрочни и изпълними мерки, гарантиращи постигането на нормативните изисквания по отношение на този замърсител. Емисии на парникови газове Емисиите в атмосферата са пряк резултат от стопанската активност в страната. Размерът на емитираните вредни вещества зависи както от количеството на употребените горива и произведената продукция, така и от равнището на използваните технологии. Въглеродният диоксид, образуван от изгарянето на изкопаеми горива и други източници формира около 40 % от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него посредством изчисляването на CO2 еквиваленти. Определянето на количеството парникови газове на човек в съответната АТЕ позволява разкриването на регионалните различия и осъществяването на сравнителен анализ. По данни на ИАОС, пътният транспорт и бита, като най-големи източници на въглероден оксид, емитират съответно по 57 % и 37 % от емисиите в страната. През 2008 г. количеството парникови газове на човек от населението в страната е 9,6 тона, а в ЕС-27 е 9,9 тона. През 2007 г. количеството отделени емисии в СЦР е 2,439 т. Най-голямо количество емисии има в област Русе (4,404 т.), а най-малко – в област Силистра (0,298 т.). Качество на водите След 2000 г. се наблюдава тенденция към общо намаляване на водовземането в България, което се дължи на закриване на водоемки и нерентабилни производства, постепенното нарастване на цените на водата, съчетано със засушаването. Пропорционално на намаленото изземване на ресурса намаляват и количествата на използваните води за периода 2006-2009 г. По данни на НСИ, количеството на използваната вода за периода намалява, съответно за страната – от 5343,23 млн.м3/год. на 4910,62 млн.м3/год., а за Северeн централен район – от 124,98 млн.м3/год. на 106,22 млн.м3/год. Основните потребители на вода са индустрията и производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ. Постепенно намалява и водоползването в селското стопанство, в т.ч. за напояване. През 2009 г. общо иззетата прясна вода за икономиката се оценява на 6 121 млн. м3, което съставлява около 5,7 % от пресните водни ресурси на страната. През 2009 г., 99 % от населението на страната е свързано с публичната система на централизирано водоснабдяване. Северният централен район заедно със Северозападния район са на трето място сред районите от ниво 2 с 99,2 % дял на обслуженото от водоснабдителната мрежа население. В областите Русе и Силистра 100 % от населението има достъп до обществено водоснабдяване, а в областите Велико Търново, Габрово и Разград делът на това население е между 97,1 % и 99,6 %. Като цяло за страната относителният дял на населението с режим на водоснабдяване през 2009 г. е 3,3 % (Таблица 44). Независимо от постигнатия напредък през последните години в посока изграждане и реконструкция на водоеми, селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, в СЦР все още има население с режим на водоснабдяване. От постоянно водоснабдяване е лишено 25,4 % от населението в област Габрово и 3,5 % от населението в област Велико Търново. Като цяло през 2009 г. делът на населението с режим на водоснабдяване в Северния централен район е 4,6 % и е по-висок от стойността на показателя в страната (3,3 %). Относителният дял на населението, обслужено от ПСОВ в СЦР през 2009 г. е 24,8 %, по-нисък от средния за страната - 45,2 %, като районът се нарежда на пето място в страната преди Северозападния район, чийто дял е едва 22,6 %. В СЗР, СЦР и ЮЦР количеството на пречистените отпадъчни води е значително под средното за страната. Изградените ПСОВ в ЮЗР, ЮИР и СИР съдействат за опазването на чистотата на реките и подземните води. Таблица 49: Действащи селищни ПСОВ през 2009 г. (брой)
Източник: НСИ Проектният капацитет на изградените пречиствателни съоръжения надвишава почти двойно реално изхвърлените количества отпадъчни води, т.е. изградените ПСОВ, обслужващи големите градски центрове имат свободен капацитет и са в състояние да поемат значителни количества вода за пречистване, в резултат на развитието на нови икономически дейности и разрастването на градовете. Проблемите с пречистването на отпадъчните води са характерни за по-малките градове и селата, където липсват пречиствателни съоръжения, а настаняването на икономически дейности в тях поражда рискове за опазване на околната среда.
Управлението на водите на територията на страната се осъществява на национално и басейново ниво (чл. 3, ал. 1, Закон за водите). Речният басейн е основна единица за интегрирано управление на повърхностните и подземните води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми. Със Закона за водите (чл. 154, ал. 1) и Директива 2000/60/ЕС са определени четири района за басейново управление на водите в България:
Северният централен район попада в обхвата на Дунавския басейнов район. 
Фигура 13: Карта на Дунавски район за басейново управление с център Плевен Източник: Дунавски район за басейново управление През последните години се наблюдава тенденция на подобрение на общото екологично състояние на водите. Горните течения на реките се характеризират с незамърсени до слабо замърсени води. В някои райони се наблюдава намаляване на броя на участъците с нарушен статус и не са установени нови участъци с нарушен хидробиологичен статус. Независимо от горната положителна тенденция, през последните години са регистрирани редица точки и участъци на реки, които са със сериозно влошени екологични качества. Двете основни поречия в района (Янтра и Р. Лом) се открояват като поречия с висок процент на пунктове с биологично средно замърсени и замърсени води в обхвата на Дунавския басейн. Причина за замърсяването са заустени непречистени битови и промишлени отпадъчни води. Качеството на водите на р. Янтра се определя като умерено до добро. Река Русенски Лом в значителна степен отговаря на проектната си втора категория, с изключение на показателите неразтворени вещества и общ фосфор. Таблица 50: Заустени отпадъчни води през 2009 г. /хил. куб. м/год./
Източник: НСИ За постигане на съответствие с Директива 91/27/ЕИО за екологосъобразно пречистване и заустване на битови отпадъчни води и съгласно разписаните срокове в законодателството, до 2014 година трябва да се изградят пречиствателни станции и канализационни системи във всички населени места с над 2 000 екв. ж., а до 2010 г. в селищата с над 10 000 екв. ж. Управление на отпадъците Образуваните количества отпадъци през периода 2000-2009 г. са средно около 15 197 kt годишно, по информация от Национален доклад за състоянието на околната среда през 2009 г. на Изпълнителна агенция по околна среда. През 2009 г. общото количество образувани отпадъци е 18 110 kt (в т.ч. 706 kt опасни, 3 561 kt битови и 13 843 kt производствени). Намалението е около 2 030 kt спрямо 2008 г. От 1999 г. насам средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по ниски от тези за ЕС-27. Нормата на натрупване за ЕС–27 за 2009 г. е 513 kg/capita/year, като за България тя е 470 kg/capita/year. За 2009 г. от всички страни членки на ЕС България е с най-висок дял на депонираните битови отпадъци спрямо събраните битови отпадъци от обслужваните населени места. Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано събиране и транспортиране на битовите отпадъци - от 78,6% през 2000 г. до 96,6% през 2009 г. Общото количество на събраните битови отпадъци за периода 2005-2009 г. е нараснало от 3 144 хил.т. до 3 421 хил.т. (или с 277 хил.т.) в страната. От тях 31,95 % са събрани в Югозападния район, 20,78 % в Южния централен район, 13,01 % в Югоизточния район, 11,75 % в Северния централен район, 11,46 % в Североизточния район, 11,05 % в Северозападния район. Таблица 51: Битови отпадъци през периода 2005-2009 г.
Източник: НСИ Количеството на събраните битови отпадъци през 2009 г. в СЦР е 402 хил. тона (11,75 % от тези на страната). На територията на района функционират 82 депа, които като относителен дял са 29,5 % от общия брой за страната. Най-много депа за битови отпадъци функционират на територията на областите Русе – 28 бр., Велико Търново – 27 бр. и Разград – 20 бр., а най-малко – в областите Габрово – 3 бр. и Силистра - 4 бр. Делът на изградените депа за битови отпадъци намалява, поради организиране на събирането в 4 регионални депа за обезвреждане на битови отпадъци - в гр. Русе, гр. Силистра, гр. Севлиево и гр. Разград. Общото количество на събраните строителни отпадъци на депата в СЦР през 2009 г. е 96 хил.т. или 24,24 % от общото количество на събраните строителни отпадъци в страната, по данни на НСИ. Относителният дял на населението, обслужено от системи за организирано сметосъбиране през 2009 г. е 99,0 % за СЦР, което вече е над средната стойност за страната – 96,6 %. Наблюдава се трайно нарастване на индикатора за периода 2005-2009 г.- с 19,5 % за СЦР и с 8,8 % за страната. В областите Русе и Разград 100 % от населението е обслужено от системи за организирано сметосъбиране през 2009 г. В областите Велико Търново (99,8 %) и Габрово (97,6 %) стойността на индикатора надвишава средния за страната (96,6 %). Само в област Силистра (95,7 %) относителният дял на обслуженото население е под средния за страната, видно от Таблица 52. Таблица 52: Битови отпадъци през 2009 г.
Източник: НСИ Системата за сметосъбиране е добре развита в градовете, но в селата тя не функционира ефективно и поради тази причина все още са налични нерегламентирани сметища на територията на района, което води до увреждане на околната среда. Необходимо е да продължат усилията и действията за подобряването на системата за организирано събиране и за въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците в района. Биологично разнообразие През последните няколко години опазването на околната среда и биологичното разнообразие са едни от най-важните приоритети на България. Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 цели да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост. Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на ЕС, съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Страните-членки на ЕС са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване (Приложение 2). Към 31.12.2009 г. площта на защитените територии и обекти в страната е 582 076 ха, или 5,2 % от територията на страната. Към края на 2009 г. в България съществуват 951 защитени територии. Природните паркове са с най-голям относителен дял – 44,1 % (11 броя), следвани от националните паркове – 25,8 % (3 броя), и резерватите – 13,2 % (55 броя). С най-малък дял са поддържаните резервати – 0,8 % (Приложение 3). В СЦР се намират множество регламентирани, съгласно законодателството по опазване на околната среда, защитени растителни и животински видове и територии. През 2009 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа присъди Европейски диплом за защитена територия на НП „Централен Балкан”. Така, България стана 26-та европейска страна, удостоена с това международно отличие. Европейският Диплом се присъжда от 1965 г. на защитени територии със специална Европейска значимост за опазването на биологичното, геоложкото и ландшафтно разнообразие. Дипломът е гаранция за постигането на европейски стандарти в опазването на природата и управлението на защитените територии. Към края на 2009 г. на територията на Северен централен район се намират общо 88 от 951 защитени територии в България. В района има общо 68 броя защитени зони по Натура 2000, от които: 45 зони по Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията, 21 зони по Директива 79/409/ЕЕС за птиците и 2 зони и по двете Директиви. Контролът на 48-те защитени територии в териториалния обхват на областите Велико Търново и Габрово се осъществява от РИОСВ – Велико Търново (ПП „Персина“, ЗМ „Преображенски манастир“, ПЗ „Еменски каньон“, ПП „Българка“, ПЗ „Бачо Киро“ и др). ПП „Персина“ е уникален за България. Създаден е с цел съхранение и възстановяване на дунавските влажни зони. Той има площ 21 762,2 ха. Контролът на 40-те защитени територии в обхвата на областите Русе, Силистра и Разград се осъществява от РИОСВ – Русе (резерват „Бели Лом“, ПР „Сребърна“, ПП „Русенски Лом“, 9 природни забележителности, 28 защитени местности и др.). В СЦР се намира и една от най-големите защитени местности в България – „Калимок-Бръшлен”, която има площ 59 750 дка. Създадена е с цел възстановяване и запазване на дунавските влажни зони и нейното уникално биологично разнообразие. Обща оценка на екологичното състояние на района На територията на СЦР в общините Велико Търново и Горна Оряховица има някои територии с много сериозни екологични проблеми в резултат на замърсяване на въздуха, водата и почвата над допустимите норми. Ерозия на почвата и свлачищни процеси се наблюдават по бреговете на река Дунав. Дейностите по предотвратяване на риска, които трябва да се осъществяват в териториите на областите в района, обхващат:
ІІ. АКТУАЛИЗИРАН SWOT АНАЛИЗ На базата на актуализирания анализ на икономическото състояние и тенденции, ситуацията в социалния сектор, развитието на техническата инфраструктура и екологията, могат да бъдат идентифицирани актуалните силни и слаби страни на СЦ район (вътрешни фактори и условия на развитието), както и очертани благоприятните възможности и потенциалните заплахи, породени от въздействието на външната обкръжаваща среда.
ІІІ. Актуализирана стратегия за устойчиво интегрирано регионално развитие Визията, целите и приоритетите на актуализирания документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северен централен район за периода 2010-2013 г. са формулирани въз основа на:
Промените, извършени в териториалния обхват на Северен централен район се оказват значителни, тъй като две от областите, които влизаха в обхвата му – Плевен и Ловеч преминават към Северозападния район, а към обхвата му се присъединяват други две области - Разград и Силистра от Североизточен район. Регионалният план за развитие на Северен централен район, приет през месец декември 2005 г., отговаря в значителна степен на главните приоритети за развитие на ЕС и утвърдените оперативни програми за програмния период 2007-2013 година. В този аспект, настоящият актуализиран документ на регионалния план не се нуждае от коренна промяна на логиката на интервенции и посоката на развитие на региона, а на базата на вече определените с оперативните програмни документи области на въздействие за периода 2007-2013 г., следва да се преструктурира и прецизира, с оглед постигане на съответствие между целите на регионалната политика и финансовите инструменти за реализацията й. Извършените корекции в стратегическата част на регионалния план за развитие на Северен централен район целят да осигурят по-добро съответствие с политиката за регионално развитие на национално ниво и в рамките на ЕС. Промените са съобразени със Закона за регионалното развитие (обн. с ДВ № 50/30.05.2008 г. и в сила от 31.08.2008 г.), като следват конструкцията стратегически цели – приоритети -специфични цели. Извършените промени оптимизират приетия Регионален план за развитие на Северен централен район чрез обединение на приоритети и фокусиране на човешките и финансови усилия. Приоритизацията е изготвена въз основа на нуждите на района при отчитане на неговата специфика и възможностите за развитие. От една страна актуализираната стратегическа част акцентира върху възможностите на местните власти, бизнеса и неправителствения сектор да инициират качествени промени на територията на региона и от друга е съобразена с промяната на териториалния обхват и социално-икономическата обстановка. Поради тази причина част от заложените приоритети и мерки в приетия Регионален план за развитие на Северен централен район 2007-2013 г. са преформулирани като дефиниции и обхват на интервенциите, а друга част не намират място в актуализирания документ (Приложение 4).
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
