Министерство на регионалното развитие и благоустройството Декември 2005 г
Иновации, технологии и центрове за научни изследвания
Изтегляне 3.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6. Анализ на състоянието на околната среда
- 6.2. Състояние на водите
- 6.3. Отпадъци
- 6.4. Земи и почви
- 6.5. Акустична среда
- 6.6. Радиационна обстановка
- 6.7.Защитени територии и биоразнообразие
- 7. Културно историческо наследство и степен на използването му
5. Иновации, технологии и центрове за научни изследванияОсъществяваните научни изследвания, разработването на нови технологии и внедряването на иновации в петте области на СЦРП се реализират главно от висшите училища, локализирани на територията му. Характерният селскостопански облик на района е предпоставката за наличието на различни институти: Институт по лозарство и винарство — Плевен, Институт по фуражните култури — Плевен, Институт по царевицата — Кнежа, Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ — Русе, Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян, Институт по соята – Павликени. Към висшите училища на територията на СЦРП са създадени научни центрове с цел осъществяване на изследвания и прилагането им в практиката. Ограничените финансови ресурси за такива дейности са лимитиращ фактор за реализирането на комплексни практико–приложни програми, оптимизиращи различните области на научни изследвания. Към СА “Д. А. Ценов” функционира Център за практико-приложни изследвания, който развива дейността си в следните направления: разработване на програми за финансово оздравяване и стабилизиране на търговски дружества; предприватизационни анализи и експертизи; финансово-икономически и правни анализи на предприятия; икономически обосновки на инвестиционни проекти и бизнес-планове при отпускане на кредит; изготвяне на методика за следприватизационен контрол и информационното му осигуряване; разработване на стратегии и програми за развитие и стабилизиране на общинската икономика; други. Научно-изследователският сектор (НИС) към Русенския университет "Ангел Кънчев" е създаден през 1965 г. Основната му задача е да организира научноизследователската, научно-производствената и учебно-производствената дейност в рамките на университета. В Русенския университет “Ангел Кънчев” се реализират редица научни изследвания с цел подобряване технологичния капацитет на производствата в следните направления: системи за задвижване (различни типове двигатели – редуктори и импулсни вариатори); системи за механизация и автоматизация на процесите в селското стопанство (различни типове резачки за фуражи, агрегат за електроискрова обработка на тютюн, полунавесен комбайн); системи за автоматизация на производствените процеси (хващач за пакетиране на пакети от деформируеми материали, механично-вакуумен хващач за етикети на чорапи, машина за нанасяне на нишесте); медицински прибори; измервателни прибори и машини; системи за автоматизация на научните изследвания (различни микрокомпютърни системи за изпитване и изследване); системи за автоматизация на проектирането и тестирането. В рамките на НИС се осъществяват както фундаментални научни изследвания, така и развойна, внедрителска и консултантска дейност. Медицинският университет в гр. Плевен осъществява развойна дейност в областта на лекарствените средства Във Факултет "Авиационен" гр. Долна Митрополия, към Национален военен университет “Васил Левски” – гр. В. Търново, се извършва научноизследователска работа (НИР) в следните главни направления: математика и физика; машиностроене и машинознание; авиационна и космическа техника; електротехника и енергетика; комуникационна техника; навигация, управление и експлоатация на въздушния транспорт; електроника и електронна техника; автоматика, изчислителна техника и системи за управление; информатика и информационни технологии; философия, политология, педагогика и психология; английски и руски език; военни науки. На база на концентрирания в образователните и научни центрове на Северен централен район за планиране човешки потенциал от научни работници и специалисти в областта на НИРД, може да се твърди, че в района не се осъществяват мащабни дейности за провеждането на научни изследвания и прилагането на иновации и авангардни технологии. Това се дължи на ограничените финансови ресурси, с които разполагат научно изследователските центрове и институти на територията на СЦРП. Традиционните изследователски центрове в СЦРП са висшите училища, научните институти и звената на БАН, аграрните институти, както и малкото останали ведомствени изследователски структури. Мрежата от изследователски центрове в района обхваща голям брой за мащабите й висши училища (6) и самостоятелни колежи (5), в които през учебната 2002/2003 г. се обучават съответно 35022 и 1480 студенти. СЦРП, наред с ЮЗРП и ЮЦРП, се открояват с по-високата си концентрация на висши училища и колежи, в сравнение с останалите райони за планиране. Ето защо възможно е в СЦРП по примера на някои европейски страни като Ирландия, Германия и др., да се създадат иновационни центрове, обединени в един регионален иновационен център, който да кандидатства и да стане равноправен член на Европейския иновационен център, обединяващ засега 68 иновационни центрове от почти всички европейски държави. Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма ярко изразен качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори. Връзката между научноизследователските и образователните институции и бизнеса в района от дълго време е прекъсната, не се създават производства, основани върху нови интелектуални продукти, което е една от причините за ниската конкурентоспособност на местното производството в сравнение с европейските и световните показатели. Това се потвърждава и от факта, че все още на територията на района не е реализирана изцяло идеята за съвременни технопаркове, наситени с технологии за електронни комуникации и други структури от този вид. Наличието на висши училища в почти всички области, с изключение на област Ловеч, е предпоставка за създаване на партньорски сдружения (High Tech Park) между бизнеса, местните власти и висшите училища за разработване на високотехнологични продукти. Именно общият икономически, образователен и културен просперитет на района за планиране е гаранция за развитието на съвременните информационни технологии (центрове за научни изследвания). Необходимо е да се съкрати пътят на новите и свръх новите технологии до висшите училища и оттам да бъдат трансферирани до бизнеса и населението. Авангардните технологии на бъдещото информационно общество изисква изграждане на модерна телекомуникационна инфраструктура (каквато сега в района липсва), която да може да съхранява и препредава цялостна мултимедия във вид на звук, информация и картини на базата на т. нар. “бродбанд” технологии. При среден показател за ЕС 1,99 % (2002 г.) за България разходите за научноизследователска и развойна дейност са 0,49 % от брутния вътрешен продукт (при поставена в Лисабонската стратегия цел от 3 %). При това тези разходи се разпределят непропорционално по райони. Така например 80 % от всички разходи са извършени в Югозападния район за планиране (и основно в столицата). Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) предлагат нови възможности за фирмите и региона и са важен фактор за повишаване на регионалната конкурентоспособност. Засега все още сериозно изоставаме от страните-членки на ЕС, където на всеки 100 жители се падат по 32 компютъра при 6 у нас; ползвателите на Интернет в страните от ЕС са 28% от населението (за някои страни като Дания, Холандия и Швеция този дял е над 65 %), а у нас делът на тази категория от населението е едва 5,2%. Осигуреността със съвременни средства на информационно-комуникационните технологии у нас според статистическите данни е следната: Таблица 21. Информационно-комуникационна инфраструктура в СЦРП
В СЦРП има всички необходимо предпоставки (висши училища, звена на БАН, функциониращи бизнес единици, квалифицирани кадри и др.) за създаването на регионален високотехнологичен бизнес инкубатор (Hi-Tech Business Incubator), като самостоятелно обособена структура, обединяваща научния потенциал на местните висши училища в Русе, Свищов, В. Търново, Габрово и Плевен, производствените мощности и съответен финансов ресурс. Той би могъл да осъществява фирмена иновация, да инкубира нови технологии и технолози, да създава нови компании, базирани върху нови съвременни и ефективни технологии. Върху територията на СЦРП е създаден и успешно функционира високотехнологичен бизнес инкубатор в гр. Габрово. В гр. Русе работи бизнес център за подпомагане на малкия и средния бизнес, а във Велико Търново е създаден консорциум “Високотехнологичен парк”, чийто специалисти от юли 2001 г. работят върху проект за изграждането на високотехнологичен бизнес инкубатор. Основният извод, който може да се направи от анализа в този раздел е, че всички области от Северен централен район за планиране значително изостават в областта на технологичното развитие, внедряването на съвременните информационно-комуникационни технологии и иновациите, в сравнение със достиженията на страните от ЕС. Това е характерен белег и за останалите райони за планиране в рамките на националната територия и предопределя необходимостта от приоритетно развитие на тези области. За преодоляване на очертаните различия е необходимо създаването на иновационна култура и постигането на регионален консенсус чрез популяризиране на значението и ползите от иновациите, насърчаване на внедряването на съвременни технологии и иновации, разкриване на потенциалните възможности на региона и поощряване на тяхното използване, създаване на механизъм за сътрудничество, търсене и постигане на консенсус по въпросите на регионалната иновационна стратегия; подобряване на стопанската среда и създаване на благоприятни условия за прилагане на иновациите чрез развитие и подпомагане на информационната и образователната инфраструктура и достъп до тях на местно и международно равнище, основаване на институции за интерактивно обучение и организации за иновативни дейности, по-ефективно използване на източниците за финансиране на иновациите. 6. Анализ на състоянието на околната среда6.1. Качество на атмосферния въздухОсновните източници на замърсяване на въздуха на територията на Северен централен район за планиране са следните антропогенни дейности: енергопроизводството в ТЕЦ и топлофикационни централи; промишлените производства‚ обособени в промишлени зони или самостоятелно разположени; автомобилният транспорт; битовото отопление и локалните парокотелни инсталации. На територията на Северен централен район за планиране има три големи ТЕЦ, няколко десетки нефтопреработващи фирми, два циментови завода и редица други промишлени предприятия, чиито технологични пещи работят на твърдо и течно гориво. Основната част от източниците са концентрирани в големите градове - Русе, Плевен, Габрово, Велико Търново, Ловеч, Свищов. Значителни производствени мощности са има обаче и в някои от по-малките градове като Дряново, Троян, Севлиево, Левски, Бяла, Златна Панега, Горна Оряховица, Тетевен, Елена и др. Влияние върху качеството на въздуха оказва и близостта на румънските индустриализирани общини – Гюргево и Турну Магуреле. Проблемът с трансграничното замърсяване на въздуха в района Русе-Гюргево е решен, поради спиране работата на завода в Гюргево. Трансграничното замърсяване на Никопол от химическия комбинат в Турну Магуреле обаче продължава. Разработват се съвместни българо-румънски програми за уеднаквяване на нормите на замърсяване и привеждането им към европейските стандарти. Цялостно райониране на територията на СЦРП според качеството на въздуха не е възможно поради липсата на информация за състоянието на въздуха в повечето общини на Русенска, Ловешка, и Плевенска области. Подобно разделение е възможно само са общините от Велико Търновска и Габровска области. Наличната информация и извършените анализи налагат следните обобщаващи изводи относно състоянието на атмосферния въздух в региона и тенденциите на изменението му:
6.2. Състояние на водитеЛипсата на достъпна информация за източниците на замърсяване на подземните води в СЦРП (видовете и количествата емитирани замърсители) и опита с други общини е предпоставка да се счита, че върху потенциалните източници на замърсители не се осъществява ефективен и системен контрол и няма данни‚ отразяващи количествата замърсители‚ попадащи в подземните води и от там в отделните водоснабдителни системи. Като цяло подземните води се намират в добро санитарно-хигиенно състояние. Част от тях обаче са замърсени:
Анализът на разполагаемите данни налага извода, че общото състояние на повърхностните води е сравнително добро. Като цяло се поддържа постоянно качество на водите, без драстични влошавания, в четири годишния период на изследване на поречието. Според анализа на данните от Доклад за състоянието на околната среда през 2003 г. на територията, контролирана от РИОСВ – В. Търново. МОСВ, РИОСВ – Велико Търново, Велико Търново, 2003 г. (http://vt-b.hit.bg/riosv-vt.html), екологически поразените речни участъци на територията на СЦР са:
От наблюдаваните ежемесечно пунктове, на проектната си категория по всички изследвани показатели през целия период е отговаряла р. Дунав след гр. Свищов, от наблюдаваните на полугодие: яз. “Ал. Стамболийски” преди язовирната стена и р. Росица под яз. “Ал. Стамболийски”, от наблюдаваните сезонно р. Янтра при кв. Ябълка. Главната причина за влошеното състояние на повърхностните води в някои участъци е човешката дейност. Основни замърсители са непречистените отпадъчните води от населените места без ПСОВ - гр. Севлиево, гр. Павликени, гр. Лясковец, гр. Елена, гр. Г. Оряховица, гр. П. Тръмбеш, гр. Свищов, гр. Сухиндол, гр. Дряново, гр. Трявна и др. В някои населени места, включително градове като Габрово и Русе, канализационната система не е пълно изградена, поради което замърсяването от тях остава, независимо, че има изградени и действащи ГПСОВ. Друг основен замърсител се явяват отпадъчните води от различните промишлени предприятия. Част от фирмите работят неритмично, а пречиствателните им съоръжения не се поддържат в необходимия нормален работен режим. Животновъдните ферми също са значителен източник на замърсяване, но през 2002 г. и 2003 г. замърсяването от тях обаче е намаляло значително. Причината за това е, че част са свили дейността си, а в други не се извършва производствена дейност. 6.3. ОтпадъциПоложението с отпадъците на територията на СЦРП не се различава съществено от общото състояние на този проблем в страната. Тежкото финансово положение на общините рефлектира силно върху тази основна тяхна отговорност. Разполагаемата информация и извършените анализи позволяват да се формулират основни изводи за управлението на отпадъците на територията на СРЦП към края на 2004 г. Основни съществуващи проблеми:
Положителни моменти в управлението на отпадъците:
6.4. Земи и почвиСеверният Централен район е относително богат на земеделски земи. Земеделската земя е почти 2/3 от общата площ на района. Обработваемата земя е 82%, а орните площи увеличават дела си в последното десетилетие от 66% на 73%. Основен проблем с опазването на почвите е дефлацията. Необходимо е изграждането на полезащитни горски пояси и въвеждане на специални сеитбообръщения. В Лудогорска провинция основните проблеми за използването на почвите са агротехнически. В Средна Предбалканска провинция основните ограничителни фактори за използването на почвите са ерозията, киселата реакция и сезонното преовлажняване на почвите. Големи щети нанася ветровата ерозия, най-вече в равнинните части поради големите масиви на блоковете, в които много трудно се провеждат противоерозионни мероприятия. За района на Велико Търновска и Габровска области на ветрова ерозия са подложени над 80 хил. дкa. земи предимно в равнинната и обезлесена част на Свищовска, Павликенска и Полско Тръмбешка общини. Обикновено на 4-5 години веднъж през пролетта силни ветрове и суховеи отнасят стотици тонове плодородна почва, което довежда до загуби на хумус, торове и засети култури. В полупланинската част на региона на наклонени терени водната ерозия е в по-малка степен изразена поради естественото затревяване и само залесяване на земите, които не се обработват. На много места по Дунавската бреговата линия се наблюдават брегова ерозия и активни свлачищни процеси – особено в област Русе и област Плевен – при Никопол. Също така в землището на община Иваново, Русенска област теренните условия благоприятстват водната ерозия при ежегодните пролетни и летни проливни дъждове. Средногодишните загуби на почва (над 3000 kg/дкa) са много над допустимия норматив от 150 kg/дкa. Ерозираните терени в община Иваново, област Русе са над 70 %. Най-силно е проявена ерозионната дейност в землищата на селата Червен, Мечка, Пиргово, Иваново, Нисово и Красен (над 50%). Изпълнените досега противоерозионни мероприятия не се съчетават със специално редуване на културите и противоерозионна техника. Мероприятията не се изпълняват и комплексно по водосбори. Един от големите проблеми в СЦРП, свързан с опазването на почвите, е проблема със стопанисването им, най-вече тези под аренда. Кратките срокове на аренда налагат интензивната експлоатация на земята, като за нея не се полагат необходимите грижи. Това с голяма сила важи за ерозионните процеси, борбата с които изисква съществени инвестиции. Безразборно се изхвърлят торови маси, отпадни води от измиването на съоръженията за торене и приготвяне на разтвори, липсата на канализация, непълноценното използване на сметищата и пр. Към животновъдните ферми, които са друг основен замърсител на почвата, не се изградени пречиствателни съоръжения и не е решен проблема с торищата.
На много места на територията на СЦР има замърсяване на земеделските земи от продължителната употреба на изкуствени торове и пестициди през 70-те и 80-те години на миналия век. Понастоящем се наблюдава трайна тенденция на подобрение - земеделските стопани поради липса на финансови средства не влагат в производството необходимите количества препарати и торове за постигане на високи добиви, което от своя страна рефлектира в по-доброто състояние на почвите в района. Въпреки това, липсата на достатъчно финансов ресурс има и обратен ефект. Липсата на средства за противоерозионни мероприятия, рекултивация и др. дейности свързани с опазването на почвите увеличава и влошава състоянието на нарушените терени на територията на областта. Замърсяване на земите и почвите с нефтопродукти На територията на области В. Търново и Габрово замърсяванията се дължат предимно на аварии при транспортни катастрофи или на инцидентни разливи и течове в складовите стопанства за нефтопродукти. На територията на Област Плевен източници на такива замърсявания е нефтопреработващата промишленост (“Плама” АД), както и проучвателната и производствена дейност за експлоатация на нефтени и газови находища, сондажни работи, преработка на нефт от “Проучване и добив на нефт и газ” ЕАД – Плевен.
Добивната промишленост в СЦР е свързана преди всичко с не голям добив на нерудни строителни и инертни материали и увредени са само малка част от територията на Района. Като цяло липсата на средства за противоерозионни мероприятия, рекултивация и др. увеличава и влошава състоянието на нарушените терени на територията на СЦР. Следва да се отбележи, че през последните години се наблюдава намаляване на нарушените земи от добивната промишленост. Това най-вече се дължи на приетия Закон за опазване на земните богатства, който до голяма степен регламентира всички дейности по добива, както и възстановителните мероприятия. Вкисляване на почвата По-голямата част от сивите и кафявите горски почви, разположени в полупланинската и планинската част на региона на РИОСВ – В. Търново са с кисела реакция. За контролира този процес на територията на РИОСВ – В. Търново е реализиран “Проект за мониторинг на почвите по вкисляване” като в с. Душево (общ. Севлиево) е изграден постоянен опорен пункт, откъдето периодично ще се следи показателя “вкисляване на почвите”. Увреждане на почвата от опожаряването на растителност в земеделски земи и горски фонд След жътвата на есенниците съществува практика за опожаряване на стърнища, като земеделските производители по този начин се освобождават от непотребната слама. За да се предотврати това явление са нужни освен законовите забрани и една по-целенасочена организаторска работа особено от страна на МЗГ и неговите регионални структури, които пряко отговарят и администрират селскостопанското производство в страната. За ограничаване на условията за възникване на крупни горски и полски пожари и за създаване на организация за гасенето им от РИОСВ също са изпратили свои Указания до кметовете на общини. Повечето кметове на общини от своя страна са издали заповеди за организация и провеждане на мероприятия за намаляване на пожарната опасност през пожароопасния сезон. В населените места са актуализирани списъците на гасаческите групи и същите са подадени на РСПАБ и Държавните лесничейства за съгласуване на взаимодействието им при възникване на пожари. Почви, унищожени от депониране на отпадъци Въпреки че липсват точни данни за почвите, унищожени от незаконни сметища, натрупването на битови отпадъци на неопределени за тези цел места особено в селските райони е факт. В околностите на селата, край пътните артерии и по поречията на реките се виждат стари замърсявания от твърди битови, растителни и животински отпадъци. Замърсявания от такъв тип представляват трудно оценим екологичен и здравен риск, който може да причини и значителни финансови загуби, както и да ограничи земеползването. Причина за образуване на криминални сметища е високата тарифа на транспортните услуги у нас, имайки предвид, че отпадъците от строително–ремонтната дейност, градинските и друг вид отпадъци гражданите нормативно са задължени сами да ги транспортират до сметището. Именно тези отпадъци се изхвърлят навсякъде и са основен проблем. Що се отнася до промишлените отпадъци и тези, които имат характер на опасни, проблемен е въпроса, свързан с “Плама” АД, където има реален риск, натрупаните значителни количества опасни отпадъци да замърсят прилежащите терени и подпочвени води в района.
Извън големите градове зашумяването се формира от автомобилния и от железопътния транспорт. Автомобилния транспорт има основно значение, тъй като чрез него се осъществяват пътническите и товарните превози в рамките на общините. В зоните в близост до пътищата, според литературни източници, се наблюдават нива на шума от порядъка на 55-65 dВ(А) в зависимост от натоварването на пътя. 6.6. Радиационна обстановкаДанните от измерванията на територията на СЦРП през 2002 г. и 2003 г. показват, че не е имало превишение на мощността на еквивалентната доза гама-лъчение (гама-фона) в местата, от където се вземат проби за анализ. Радиологичният контрол на повърхностни води на р. Дунав (Свищов), Янтра (Велико Търново), Янтра (Габрово) и подземна вода от с. Янтра показва, че общата бета-радиоактивност на пробите е под ПДК за питейни води.. Взетите проби от дънни утайки от р. Дунав (Свищов) и от р. Барата (Ореш) показват съдържание на горепосочените радионуклиди, което е характерно за цялото поречие на р. Дунав от с. Байкал до гр. Свищов. На територията на СЦР основните антропогенни източници на йонизиращи лъчения са пепелината от ТЕЦ към “Захарни заводи” АД, гр. Горна Оряховица, ТЕЦ към “Свилоза” АД, гр. Свищов, ТЕЦ Габрово, ТЕЦ “Изток” гр.Русе. Измерени стойности на съдържанието на U238, Ra226, To232, K40, Cs137 и Pb210 са характерни за такива отпадъци. На района съществуват и множество промишлени и медицински обекти, използващи от 1 до 10 източника на йонизиращи лъчения (дефектоскопски и рентгенови апарати). Мощността на им обаче като правило е незначителна. Източник на йонизиращи лъчения ще бъде и АЕЦ “Белене”, след като бъде пусната в експлоатация. Според прогнозите от доклада за ОВОС на проекта на централата, при бъдещата експлоатация на АЕЦ "Белене", както досегашната експлоатация на АЕЦ "Козлодуй", няма да настъпят изменения на радиационната обстановка в дългосрочен план. Основните източници на нейонизиращи лъчения на територията на СЦР са: радиопредавателни станции и антени (включително и за мобилни телефони); телевизионни предаватели; локатори за контрол на въздушния и водния транспорт; радионавигационни системи; подстанции и електропроводи за високо напрежение; трасета на електрифициран ж.п. транспорт; тролейбусни трасета; промишлените съоръжения като индукционни пещи за топене на метали, за термообработка или повърхностна закалка, електроерозионни машини и машини за лепене на кожи и пластмаси. Резултатите от измерванията до 1999 г. показват, че относително мощните източници на НЙЛ в радиочестотния и микровълновия диапазон, които действат в пределите на градовете, не създават здравен риск за населението. След 1999 г. бързото развитие на средствата за телекомуникация обаче доведе до изграждане и пускане в експлоатация на много нови източници на ЕМП. Данни за интензитета и плътността на мощността на източниците за периода 2000-2004 г. няма, но предвид на факта, че за новите инсталации са изготвени доклади за ОВОС, се счита, че и те не създават здравен риск. 6.7.Защитени територии и биоразнообразиеНа територията на Северен Централен Район има над 60 защитени територии с различен статут и различна степен на защитеност. По-големите от тях са: Национален парк “Централен Балкан” е създаден през 1991 г. на площ от 71 670 ha. Той е третата по големина защитена територия в България. Приблизително 1/3 от неговата територия е заета от резерватите “Боатин”, “Царичина”, “Козя стена”, “Стенето”, “Стара река”, “Джендема”, “Северен Джендем”, “Пеещи скали” и “Соколна”, които са територии от първостепенна природозащитна важност – първа категория според класификацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и 9 от резерватите (I категория по IUCN) в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 от тях са част от световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. През 2002 г. Национален парк “Централен Балкан” получи статут на “кандидат-парк” в Европейската мрежа защитени територии PAN Parks. Понастоящем Парковата управа усилено работи за покриване установените принципи и критерии, за да се стигне до получаване на официалния сертификат на PAN Parks. Природен парк “Персина” обхваща земи в землищата на Никопол, Белене, Свищов, с. Ореш с обща площ 21 762,2 ha. Включва влажните зони “Персински блата”, “Китка”, природна забележителност “Персин-изток” и защитена местност “Кайкуша”. Природен парк "Българка"е с площ от 21 772 ha букови екосистеми (80,2% от общата му площ е основно бук) и ландшафти в Габровския и Тревненски дял на Стара планина. Тук са регистрирани над 1380 растителни вида, от тях в Червената книга на Р.България фигурират 32 вида в категориите рядък и защитен. Български ендемити - 10 вида и един подвид, от които 3 са локални ендемити. Балканските ендемити установени за сега са 37 вида, а под защита на Закона за биологичното разнообразие - 22 вида. В Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция) - 4 вида. Установени са и 14 реликтни вида. Природен парк “Русенски Лом” е с площ 3,259.8 ha и обхваща поречията на реките Мали, Бели, Черни и Русенски Лом между селата Сваленик, Писанец, Кошов и Иваново (Русенска област). Защитена местност "Преображенски манастир" обхваща част от горите в пролома "Дервента" на р. Янтра около едноименния манастир. Защитена местност "Стария дъб" се намира на остров “Вардим”, община Свищов, които е място за почивка на редица видове птици по време на миграция. Поради всичко това островът е включен сред 22-те орнитологично важни места в България и в Националния план за приоритетни действия по опазване на най-значимите влажни зони на България. Той е и обект на вниманието на Световния фонд за дивата природа по програмата "Зелен Дунав". Природна забележителност "Еменски каньон" се намира в западната част на Търновските височини, където р. Негованка, образува живописен пролом - над 50-метрови отвеси, венци, ниши, сводове, водопади, пещери и др. Характерен обект в пролома е Еменската пещера. Съществува изградена екотуристическа пътека, която улеснява желаещите да се запознаят с красотите на района. Защитена местност „Студенец” (проект на природен парк) е осеяна с разнообразни карстови форми - кари, валози, пропасти, пещери и др. Защитена местност „Чолашки Орман” е най-голямото естествено находище на червен божур е с обща площ 825 dka. Върху находището на див божур са се настанили изкуствени култури от бяла акация, ясен, айлант и естествени дъбови насаждения от цер и зимен дъб. Находища обявени за защитени местности за запазване на месторастенията на червения божур са и "Лъгът Дръмката" с.Божурица, "Киселец" с.Кулина вода и "Щърка" с. Реселец. Орнитологично важно Рибно стопанство край с. Мечка се намира на брега на река Дунав западно от село Мечка в местността "Рибарниците", на 27 км северно от Иваново. За опазването на биоразнообрезието на територията на СЦР значение имат и намиращите се тук влажни зони. Последните по своя характер представляват заливните тераси, алувиалните низини, островите на Дунав и притоците му. Те са уникални и незаменими екосистеми, поддържащи огромно биоразнообразие. От една страна влажните зони са хабитати с огромно значение за биологичната консервация, особено за птиците, чийто миграции следват реките и които зависят от блатата и тръстиково/папуровите масиви като място за размножаване и почивка, а от друга страна голям брой рибни видове могат да се размножават успешно само навлизайки в заливаемите територии. Развитието на промишлеността и нерационалното използване на водните ресурси е довело до замърсяване на голяма част от водите във водните обекти. Прекомерната в някои случаи употреба на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство на много места в страната е причина за еутрофикацията на редици водоеми. В резултат на всичко това на територията на България е останала много малка част от влажните зони и при това почти всички в една или друга степен имат сериозно антропогенно въздействие. Понастоящем Р. България е поела международни ангажименти по изпълнение на редица подписани конвенции и международни документи, които са свързани с проблема за опазването и възстановяването им. Р.България като дунавска държава е участвала и в създаването и осъществяването на Екологичната Програма за р. Дунав през 1990-91 г. Вследствие хармонизирането на българското екологично законодателство с европейските стандарти, са издадени редица нормативни документи, свързани с опазване на околната среда и биоразнообразието. Създаден е и Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в страната, предвид важното им международно значение. Изводи: Извършения анализ на екологичното състояние на СЦРП позволява да се направят следните изводи:
7. Културно историческо наследство и степен на използването муБългария е страна с многовековна и бурна история, кръстопът на различни племена и народи. Ето защо тя притежава богато културно историческо наследство - паметници с регионално, национално и дори международно значение. Културно-историческите забележителности от СЦРП са многобройни и уникални като носители на информация както за бита и културата на нашия народ, така и за развитието на целия балкански регион. Известни са културно-исторически паметници още от праисторическата епоха. Остатъци от първобитни хора се идентифицират преобладаващо в района на Предбалкана. Известни са пещерите “Бачо Киро” до Дряново, “Деветаки” и “Съева дупка” (Ловешко). Те са карстови образувания, представляващи голям интерес за туристите. От по-късния период - времето на траките, са открити тракийски могили, макар за СЦРП те да са по-малобройни от други части на страната. Сред тях заслужават да бъдат отличени: Златното тракийско съкровище от Летница. Сребърните от Луковит, това от гр. Борово (Русенско). В Римско време силно се развиват градовете по р. Дунав, където всъщност е Римският лимес. Тези градове изпълняват преобладаващо отбранителни функции, поради което и се оформят като силни крепости. Сред тях следва да бъдат посочени: седалището на римския флот Сексагинта Пристас (Русе), крепостта “Нове” (край Свищов); старият римски град “Улпия Ескус” (с. Гиген - Плевенско). Международно известен е римският град Никополис ад Иструм (до с. Никюп). От римско време са запазени основи на базилики като например тази в гр. Сторгозия (дал началото на Плевен). Периодът на Българското Средновековие завещава особено богато културно наследство - красноречиво свидетелство за могъществото на Българската държава и разцвета на нейната култура. Особено характерни са Ивановските скални манастири и църкви (Русенско), издигнати в периода между ХII и ХIV в. В настоящия момент те са под специалната закрила на ЮНЕСКО. В близост до тях е средновековната крепост “Червен”. Двата обекта съвместно все повече се оформят като общ туристически комплекс с единен туристически продукт. Извършват се възстановки на паметниците. В Русенско е разположен и скалният манастир “Св. Димитър Басарбовски”. В. Търново - едно внушително средище на средновековната българска култура и столица на Второто Българско царство. В този град са концентрирани 906 различни културно-исторически паметника. Забележителни са трите хълма: “Царевец”, “Трапезица” и “Света гора” - богати на останки от славното ни историческо минало. Специално внимание заслужават обектите на Царевец, реставрирани през последните години. Сред тях са крепостните стени и порти, останки от дворците на българските царе, Балдуиновата кула. Под дворците на Царевец е разположена църквата “свети 40 мъченици” с колоната на Иван Асен II. Целият този архитектурно-исторически комплекс може да се наблюдава чрез атрактивният спектакъл “Звук и светлина”, привличащ вниманието на много туристи. Интересен обект във В. Търново е и църквата “св. Димитър”, където е обявено въстанието на Петър и Асен. Впечатляваща е средновековната крепост “Хисаря” над Ловеч. При Горна Оряховица се намира крепостта “Раховец”, а в Свищов крепостта “Калето”. При Никопол е разположена най-силната и импозантна средновековна българска крепост по р. Дунав -”Иван Шишмановата”. Като цяло периодът впечатлява със силно развитото строителство на манастири, а също и книжовни школи, удовлетворяващи нуждите на християнската просвета и култура. Сред най-изтъкнатите са: Килифаревският манастир, Лясковският манастир, Капинският манастир, манастирът “Св. Петър и Павел”, Патриаршеският манастир, където е била книжовната школа на патриарх Евтимий, Присовският манастир, Преображенският манастир и др.
Като водещи центрове се очертават В. Търново и Търновският край. Във В. Търново са построени църквите “Св. Константин и Елена” (1874-Фичето), “Св. Атанас” (1861), “Св. Никола” (1841), “Рождение Богородично”(1844). Запазен до днес е старият турски конак (1875-К. Фичето), свързан с важни исторически събития, дебоят (сградата на турския военен архив) къщата на Петко Славейков, къщата с маймунката, Самоводската чаршия, Стамболовият хан, Хаджиниколи хан, множество улици със старинна архитектура. Международно известен е архитектурният и музеен резерват Арбанаси - със 140 къщи в характерен възрожденски стил, пет църкви и два манастира. Село Боженци (Габровско) също е такъв архитектурен резерват - със сто автентични възрожденски къщи, училище и църква. “Етърът” в района на гр. Габрово е ценен архитектурно-етнографски резерват, представящ стопанството в българските земи през Възраждането и бита на българина. В Габрово е съхранена сградата на прочутата Априловска гимназия. В оформения градски център се извисява на 28 м часовниковата кула. Там са Баевският мост, мостът Игото с паметника на Рачо Ковача, смятан за легендарен основател на града. По ул. Опълченска има ансамбъл от стари градски къщи. В града е построена църквата “Св. Иван Кръстител” с ценна архитектура, Старата Априлова Чешма и др. обекти. В Ловеч е архитектурно-историческият резерват “Вароша”, заедно с прочутия “Покрит мост”, строен от Уста Кольо Фичето. В града са запазени къщи, свързани с революционната дейност на Левски. Съхранен е и старинният квартал Дръстене. За Ловешка област официално са обявени 684 паметника на културата. Елена е известна със своите 130 възрожденски сгради, даскалоливницата, училището. Село Буйновци е оригинален архитектурно-исторически резерват, който предстои да се развива. Също така недостатъчно като туристически ресурс се използва с. Стефаново. Край с. Къкрина (Ловешко) се намира печално известното Къкринско ханче, където е заловен Левски, както и много интересни с архитектурата си къщи. В Трявна процъфтява “Тревненска школа” по резбарство. Бяла Черква е известна с внушителния паметник в чест на Априлското въстание и с часовниковата си кула. Като колоритен възрожденски център гр. Свищов се слави с уникалната по рода си църква с въртящи се колони “Св. Троица” - катедрален храм, построен от Кольо Фичето. Тя е позната още като “Съборна църква”, защото именно тук се провежда Първият български църковен събор след Освобождението. В Свищов е и Старият часовник на майстор Богдан, възстановен през последните години. Интересни са и останките от Крепостната порта Кюнтуккапия и крепостта Левент табия в гр. Русе. Там се издига и не безизвестната църква “Св. Троица”. Запазени са и редица възрожденски къщи. Периодът след Освобождението е белязан от строителството на голям брой паметници, увековечаващи подвизите на героите от Руско-турската освободителна война (1977/1978). Особено значение имат обектите, разположени в Плевен и Плевенския регион. Може би най-внушителен паметник от края на периода е Панорамата в Плевен, известна като “Плевенска епопея 1877”. Открояват се и: Мавзолеят - Костница, музеят на ген. Скобелев, музеят на “Освобождението на Плевен 1877”, братските могили, множество паметници в града и около него - на Васил Левски, на Свободата, на ген. Тотлебен, на Донските казаци, на моста на р. Вит, свързан с последния бой при обсадата на Плевен, монументът на победата и др. В гр. Русе се намират едни от най-забележителните архитектурни паметници и ансамбли, изградени в края на ХIХ и началото на ХХ в. Под закрила като паметници на културата са обявени 267 сгради. В Русе е Пантеонът на българските възрожденци, където се съхраняват костите на Любен Каравелов, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Панайот Хитов, баба Тонка Обретенова и др. Забележителен е паметникът на Свободата, паметникът на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. , паметникът на Л. Каравелов, на Стефан Стамболов, паметникът на разстреляните офицери-русофили и др. Градът разполага с редица музеи, сред които са: Историческият, съхраняващ Русенското сребърно съкровище, къщата-музей на З. Стоянов, музеят на баба Тонка. Забележителен е и мост в Бяла на р. Янтра (дълъг 276 м), също съграден от Кольо Фичето, часовниковата кула и др. обекти. Край Свищов се намира местността “Паметниците” - архитектурен комплекс, изграден в памет на жертвите при десанта на реката през 1877 г. Ежегодно на това място се извършват тържествени чествания, привличащи множество граждани от страната. В местността “Беклемето” (Троянско) се издига паметникът на ген. Карцов от Руско-турската освободителна война във връзка със Зимното преминаване на Балкана (1977-1978 г.). Във Велико Търново интересен културно-исторически паметник е Градската община (1878-1879 г.), реставрирана като музей на национално-освободителните борби, тук се провежда Учредителното събрание след освобождението, паметниците на обесените през 1876 г.от Велчовата завера, на загиналите във войните - 1883 - 1918 г. (“Майка България”), на В. Левски, на светите братя Кирил и Методий, на патриарх Евтимий, Никола Фичев, Бачо Киро, Стефан Стамболов и др. Възстановена е улица Гурко в нейния автентичен вид. В настоящия момент в града са декларирани 604 паметника на културата, което показва изключителния културно-исторически, респективно туристически потенциал на този център. Периодът от Освобождението насам е белязан от масовото строителство на читалища и училища (като напр. Първото българско читалище “Еленка и Кирил Аврамови”, сградата на Държавната търговска гимназия “Димитър Хадживасилев” - Свищов). Интересен обект от това време е и строителството на католическата “катедрала” в гр. Белене. Природните и социално-икономически фактори, както и културно-историческото ни наследство са изключителни предпоставки за ефективното развитие на туризма в България. Значителна част от обектите, обаче, са недостатъчно разработени. Перспективна насока би било подчертаното внимание към богатия културно-исторически потенциал на района и неговото пълноценно практическо усвояване.
Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 3.06 Mb. Сподели с приятели:
|