Министерство на регионалното развитие и благоустройството Декември 2005 г


Анализ на социалното състояние на Северния централен район за планиране



страница5/19
Дата11.02.2018
Размер3.06 Mb.
#58155
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

3. Анализ на социалното състояние на Северния централен район за планиране

3.1. Безработица


Страната е с изключително високо ниво на безработица, въпреки че за периода след 2000 г. се наблюдава непрекъснато намаление (Табл. 11).
Таблица 11. Регистрирани безработни лица в бюрата по труда и равнище на безработица по области за планиране на СЦРП за периода2001 - 2003 г.

Район/Област

Общо

Регистрирани безработни в т.ч.

Равнище на безработица

(%)


На възраст до 29 години включително

С регистрация повече от 1 година

2001 г.

Северен централен

111809

27700

57755

19,1

Велико Търново

29294

7487

14620

21,2

Габрово

7893

1535

3251

10,7

Ловеч

15787

4255

8463

19,5

Плевен

32894

8051

18380

20,6

Русе

25941

6372

13041

19,8

2002 г.

Северен централен

98968

25887

53007

18,01

Велико Търново

25664

6969

14317

18,95

Габрово

6829

1323

3055

10,22

Ловеч

14089

3873

7562

18,16

Плевен

30872

8249

16610

20,83

Русе

21514

5473

11463

17,73

2003 г.

Северен централен

83381

20398

45423

15

Велико Търново

21467

5628

11462

16

Габрово

5589

1106

2269

8

Ловеч

11903

3023

6611

15

Плевен

26305

6361

15121

18

Русе

18117

4280

9960

15

Източник: НСИ

С изключение на ЮЗРП, равнището на безработица в останалите райони се задържа над средните стойности за страната. През 2003 г. най-високо е равнището на безработица в СЗРП (23.4%), следван от СИРП с 18,00% и СЦРП с 15%.

По области за планиране на СЦРП с най–висока стойност на показателя равнище на безработица за 2003 г. е Плевен с 18,00%, следвана от В. Търново с 16,00%. С най–ниска стойност е Габрово – 8,00%, което е резултат от високия дял на инвестираните средства за развитие на икономиката в областта. Наблюдава се тенденция към снижаване броя на лицата останали без работа за период по–голям от една година, която се проявява във всички области на района.

Драстично висок е делът на регистрираните безработни младежи до 29 години (около 30% от всички регистрирани в БТ), което е една от предпоставките за масовото напускане на страната от тази генерация. През 2003 г. коефициентът на младежка безработица (до 29 г.) е 37.7%, като тенденцията е към снижаване в сравнение с предходните години, но този спад е с малка стъпка и стойностите в абсолютен размер са все още високи. За 2001 и 2003 г. безработните младежи в района са 25,81%, а за 2002 г. е 26,89%. По области на СЦРП с най-голям брой безработни младежи е област Плевен, следвана от област В. Търново.



Делът на безработните жени няма съществени различия по райони за планиране. Коефициентът на безработица при жените за 2003 г. (13.2%) е по-нисък от този при мъжете (14.1%). В СЦРП относителният дял на безработните жени е един от най–ниските в страната.

Основните причини за наличие на дълготрайно безработни лица са липсата на квалификация и ниското ниво на образование. Почти 50% от продължително безработните лица и 70% от продължително безработните младежи са с основно или по-ниско образование. Техният дял непрекъснато нараства и през 2003 г. е около 1,7 пъти по-висок от този през 1999 г. Изключително висок е делът им в СЦРП - 56.2%, което превръща дълготрайната безработица в остър социален проблем. Това налага прилагане на различни механизми и средства за постигане на устойчиви дългосрочни резултати.

По области на СЦРП с най–висок коефициент на безработица за 2003 година е област Русе – 20,20%, следвана от Ловеч с 13,30% и В. Търново – 11,50%. С най–висок коефициент на икономическа активност е област Габрово, следвана от област Русе. Тези позиции са сравнително постоянни и за предходните две години, като В.Търново отстъпва позиции през 2003 г. (за 2002 г. - 46,10 %). Регионалните и областни различия в заетостта и безработицата имат дългосрочен отрицателен ефект не само по отношение на възпроизводството, но и предпоставят интензивното обезлюдяване на местата с по–слабо развита икономика, неусвояване на ресурсите, емиграция и свърхурбанизация на ограничен брой градове.

Безработицата в района е в резултат от освобождаването на работна сила поради приватизацията, закриване на нерентабилни производства и дейности, както и на провежданите реформи в административната, образователната и здравната системи и свързаните с тях съкращения.

През 2003 г. регистрираните безработни в СЦРП са 83381 души, като е отчетено намаление с 15,75 % (15587 души) спрямо 2002 г. Разпределението по области на безработните лица е неравномерно, като с най–голям брой е област Плевен - 26305 и В. Търново с 21467 души.

3.2. Заетост и икономическа активност


Икономическата активност на района е изключително ниска и стойността на коефициента за 2003 година е 46,20%. По този показател СЦРП е на предпоследно място, като след него е само СЗРП с 42,20%. Аналогично е положението и по отношение на стойностите на коефициентите на заетост. Тези данни показват, че е необходимо и неотложно предприемането на интервенции на пазара на труда в тези райони с цел да се стимулира икономическата активност на населението и да се снижи процента трудово-неангажирани хора.

През последните три години се наблюдава процес на постепенен растеж на равнището на заетост в района, като коефициентът има следните стойности: за 2001 г.–37,4%, за 2002 г.–38,00% и за 2004 г.-40,00%. От друга страна спада относителният дял на заетите в СЦРП към всички заети в страната. Основните фактори, влияещи върху развитието на този процес са застаряването на населението на района и миграцията.

Най–голяма част от заетите в региона работят в областите В. Търново и Русе, съответно с 24,12 и 24,11%. Най–много заети в областта на селското стопанство има в Плевен и В. Търново, а в областта на преработващата промишленост във В. Търново, Русе и Плевен.

С най–висока средна годишна работна заплата е област Габрово, следвана от Ловеч. Област Ловеч е с висок коефициент на безработица, а Габрово с най–висок коефициент на заетост. Ниските стойности на безработицата в област Габрово се дължи на наличието на моноиндустриален клъстер в района на Севлиево, базиран на производството на санитарен фаянс и санитарна арматура. Той е фактора определящ отрицателната безработица в общината, но създава и заплаха от монополизиране на пазара на труда и изпадане в криза при неблагоприятно финансово състояние на фирмите от клъстера.


Таблица 12. Коефициент на икономическа активност, коефициент на заетост и на безработица, средна годишна работна заплата по области на планиране на СЦРП за периода 2000 – 2003 г.

Област за планиране

Коефициент на икономическа активност

Коефициент на заетост

Коефициент на безработица

Средна годишна работна заплата







2000 г.







В. Търново

48,6

37,8

22,2

2378

Габрово

48,0

41,6

13,2

2540

Ловеч

41,1

34,3

16,4

2408

Плевен

41,2

34,4

16,5

2422

Русе

48,6

36,9

24,0

2443







2001 г.







В. Търново

47,2

36,7

22,2

2488

Габрово

48,6

41,3

15,0

2668

Ловеч

45,9

37,6

18,1

2532

Плевен

44,8

36,5

18,5

2552

Русе

46,9

36,7

21,7

2533







2002 г.







В. Търново

46,1

38,1

17,4

2731

Габрово

50,0

42,5

15,1

2908

Ловеч

42,2

36,3

14,1

2787

Плевен

45,1

36,9

18,1

2745

Русе

45,9

37,9

17,4

2727







2003 г.







В. Търново

45,3

40,1

11,5

2871

Габрово

52,1

46,2

11,3

3110

Ловеч

45,3

39,3

13,3

3000

Плевен

42,2

37,8

10,4

2921

Русе

49,5

39,5

20,2

2889

Източник: НСИ
Като цяло, стойностите, описващи заетостта и безработицата изразяват негативната ситуация, която ще се мултиплицира в бъдеще и ще доведе до дългосрочен негативен ефект не само по отношение на възпроизводството на работната сила, но за засилването на процесите на обезлюдяване, неизползване на ресурсите, миграционни процеси, свръх урбанизиране.

3.3. Доходи


Налице е тенденция към сближаване на доходите по райони за планиране, която се проявява и през 2003 г. Разликата между максималният и минимален среден доход е 223 лева, което представлява 11,10 % от средния годишен доход за страната.

Доходите на домакинствата отбелязват трайна тенденция на повишение в номинално изражение през последните години. Само за последната наблюдавана година – 2003 г. спрямо 2001 общия доход средно на лице от домакинство нараства от 1 589 лв. на 2 129 лв. или с 34%. Реалните доходи на домакинствата също нарастват за периода. През 2003 г. те все още не достигат нивото на 1995 г., но са по-високи спрямо останалите години, взети като база. През периода 1995 - 2003 г. се забелязват следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство.

Доходите от заплати в номинално изражение се повишават с 35,0% през 2003 г. спрямо 2001 г. В същото време техният относителен дял в общия доход отбелязва тенденция на известно нарастване. През 1995 г. този дял е 38,0%, през 1999 г. нараства на 41,9%, но от 2000 г. започва постепенно да намалява, като от 38,9% достига до 37,4% през 2002 г., а през 2003 г. отново нараства на 40,0%.

През 2003 г. размерът на изплатените социални трансфери (обезщетения, пенсии, помощи, семейни добавки и стипендии) нараства в номинално изражение спрямо 2001 г. с 14,2%, но относителният им дял в общия доход намалява – с 3,9 пункта. В сравнение с 1995 г. делът им в общия доход се увеличава от 17,2 % на 23.0%, или с 5.8 пункта. В тази позиция от доходите на домакинствата значителна част имат пенсиите. Делът на получаваните пенсии в общия доход на домакинствата е най-висок през 2001 г. в сравнение с предходните години на разглеждания период, като достига 23,7%, но през 2003 г. намалява на 20,6%.

Нарастването на социалните трансфери се дължи в значителна степен на влошаващата се социално-възрастова структура на населението в страната (най-съществените фактори за това са: увеличаващият се брой пенсионери; отрицателният естествен прираст на населението; безработицата; емигрирането на млади хора).

Нарастват относително доходите от домашното стопанство в пари и в натура през 2003 г. в сравнение с 2001 г. – от 15,0% на 18,2%, или с 3,2 пункта. Разгледани за целия период 1995 – 2003 г. тези данни показват промяна в посоката на тенденцията за разглеждания период, тъй като през 1995 г. относителният дял на този източник в общия доход е 27,6% и достига най-ниската си стойност през 2001 година.

Доходите извън работната заплата и предприемачеството нарастват в номинално изражение. В същото време се наблюдава колеблива тенденция на относителния им дял в общия доход. От 5,9% през 1995 г. той на нараства на 9,8% през 2000 г., след което намалява на 9,2% през 2001 г. и достига 8,0% през 2003 година. Това показва, че при формирането на доходите тези източници, които показват участието на домакинствата в развитието на пазарната икономика все още не са достигнали необходимата стабилност и влияние.

Общият доход за 2003 г. в СЦРП е 5598 лева, като този показател бележи ръст в сравнение с 2002 – 5218 лв. общ доход. В СЦРП доходите от работна заплата са по-ниски от тези за страната със 138 лв. Причините следва да се търсят както в по-ниската производителност на работната сила в района, така и в по - високото равнище на безработица. Разликата по отношение на средните доходи от пенсии за СЦРП в сравнение с тези за страната е с 29 лева по-нисък от средното равнище.

Общият разход на доход от човек на района е с 2,38% по-нисък от средния за страната показател през 2003 г. В СЦРП делът на потребителските разходи е по-нисък от средния за страната с 4,38 пункта и възлиза на 84,81%. Независимо от това този дял на потребителските разходи е много висок и не позволява растеж на спестяванията. Несъществени са различията в структурата на потребителските разходи в сравнение със страната. Тук по-висок се оказва делът на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди с 3,88% и по-нисък дял на разходите за храна - с 8,79%. Този дял в района възлиза на 37,78% от общия разход.

Тъй като урбанизацията на района е слаба (в градовете, центрове на области, живее около 38 % от население на района), се наблюдава и неравномерно разпределение на жилищните площи. Два са големите градове с над 100 хил. души - Русе (159 хил. д.) и Плевен (117 хил. д.), три средно големи градове с над 30 хил. души, центрове на области: В.Търново – 66 хил. д., Габрово - 65 хил. д. и Ловеч - 42 хил. д. Четири са градовете с над 25 хил. д: Г.Оряховица - 34 хил. д., Свищов - 32 хил. д., Севлиево - 25 хил. д. и Троян - 23 хил. д. Населението на градовете намалява с изключение на град Свищов.



3.4. Индекс на човешко развитие


Наред с множеството показатели, предлагани за определяне на жизнения стандарт, икономическото равнище и икономическото развитие е и индексът на човешко развитие (ИЧР). Този показател се изчислява и наблюдава от 1995 г. от Звено за стратегия на човешкото развитие към Програмата на ООН за развитие (ПРООН).

Според определението в докладите на ПРООН “човешкото развитие е процес, който води до разширяване на свободата за избор пред хората, като обогатява техния капацитет и възможности в три насоки: да живеят по-дълго и в добро здраве, да бъдат начетени и образовани и да имат достъп до ресурсите, необходими за постигането на приличен жизнен стандарт”.

Анализът на статуса на СЦРП въз основа на ИЧР е направено на базата на изследванията по програмата ПРООН за България. Според изследванията на тази програма България е заемала съответно 60-то място за 2000 г. от 174 страни, 57-мо място за 2001 г. от 162 страни, 62-ро място за 2002 г. от 173 страни и 57-мо място за 2003 г, от 175 страни. Според същите изследвания ИЧР на областите на СЦР за 2002 г. има относително по-висока стойност спрямо индекса на останалите области в страната. През предходните две години (2000 и 2001 г.) единствено област Плевен е имала по-нисък от средния за страната ранг, но като цяло се проявява тенденция към покачване на ранга. По този показател областите на СЦРП имат по-висока степен на социално-икономическо развитие.

Шестнадесет от общините на СЦРП са сред 39-те общини в България с високо равнище на ИЧР (до 0,770). Четиринадесет от 141 общини със средно равнище на ИЧР (0,169-0,730) се намират в СЦРП. Десет от общо 82 общини с ниско равнище на ИЧР са в СЦРП.

В района няма административна област с висока концентрация на общини с нисък индекс на човешко развитие. За 2002 г. област Габрово няма в състава си подобни общини. В състава на област Ловеч с нисък индекс на човешко развитие са: Летница, Луковит и Угърчин; в състава на Плевен - Искър, Д. Дъбник, Никопол и Червен бряг; в състава на Русе - Борово, Бяла, Две Могили и Ветово.



3.5. Образование и здравеопазване


Системата от учебни заведения, развита на територията на района, включва всички нива на образование. За учебната 2003–2004 година са утвърдени 497 детски градини, 97 детски ясли, 392 общообразователни училища, 24 специални училища. На територията на СЦРП има 6 висши училища, в които през 2003 г. са завършили образованието си 8775 души. В същата година завършилите самостоятелни колежи са 316 души. В района функционират 5 оздравителни, болнични и санаториални специални училища, училищата за деца с умствена изостаналост са 11, а възпитателните интернати и социално–педагогическите - 8. Учебни заведения за деца с увреден слух, със зрителни и логопедични увреждания на територията на района не са създадени.

Здравеопазването в района е представено от всички форми на здравна помощ, като тенденцията е към намаляване на болничните легла в многопрофилните болници, породена от премахването на ограниченията в териториален аспект, намаляващия брой на населението и по-краткият престой в едно лечебно заведение. На територията на района през 2003 година има функциониращи 23 многопрофилни болници с 4602 легла; 15 специализирани болници с 1627 легла; 8 диспансера; 13 диагностично консултативни центрове; 53 медицински центрове; 105 самостоятелни медико-диагностични центрове и медико технологични лаборатории; 4 стоматологични центрове и други.

Специализираните заведения на територията на района са: СУПЗ – 2броя, домове за възрастни с физически увреждания – 5, с умствени – 9; домове за деца с физически увреждания – 1, с умствени – 5; домове за лица със сетивни увреждания - 1; домове за стари хора – 12; заведения за социални услуги извършвани извън домашна среда – 35; ДМСПД - 5. Медицинският персонал, ангажиран с обслужването на тези институции в района е 3834, в т. ч. общопрактикуващи 811 и 798 зъболекари. Персонала със завършена степен за висше образование “специалист” ангажиран тук е 6591 души (Табл. 13).
Таблица 13. Детски градини, учебни заведения, персонал и учащи по области за планиране в СЦРП през 2003 година.


Райони за планиране, области

Детски градини

Училища

Учители

Учащи

детски градини

детски учители

деца

Общо образователни

Специални

Общо образова телни

Специални

Общо образователни

Специални

СЦР

497

2561

28086

392

24

7635

278

107746

2319

В. Търново

142

611

6785

100

4

1901

52

25832

470

Габрово

43

283

3033

36

6

780

75

11272

460

Ловеч

82

374

4274

64

6

1211

56

16068

523

Плевен

144

710

7567

120

4

2089

47

30405

419

Русе

86

583

6427

72

4

1654

48

24169

447

Източник: НСИ

3.6. Култура


В района се наблюдава интензивен духовен живот, тъй като мероприятията от този характер са значителни на брой и имат не само регионално, но и национално значение. Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението на СЦРП са музеите, театрите, читалищата, библиотеките, галериите, религиозните домове на различните вероизповедания и др. От музеите с голяма известност е Регионалният исторически музей във В. Търново (най-старият и най-голям извън столичен общоисторически музей, създаден е през 1871 г.) и Регионалният исторически музей в Русе. В областите общо има 15 частни кина, разпределени по следния начин: В. Търново - 5; Габрово – 4; Плевен – 4; Русе – 2.

Читалищата са все още основното средище на духовен живот особено в по – малките градове и селата в района. Читалищните сгради са в незадоволително състояние. На по-голямата част от тях не е извършван ремонт от дълъг период от време. Повечето от тях нямат в наличност съвременни информационни и технически средства. По тази причина по-голямата част развиват предимно библиотечна дейност. В област В. Търново читалищата са 142, на територията на Ловеч – 104. Най–голям спад в броя на читалищата се наблюдава в област Габрово където за 1997 година те са 103, а за 2000 година - 69, т.е. броят им е намален с 33,01%.

За постиженията на преподавателите и възпитаниците си през годините и приноса му за развитието на българската култура Националното училище по изкуствата “Проф. Веселин Стоянов” - Русе придоби статута на държавен културен институт през 2004 г.

Културните събития с международно значение са фестивалите: “Мартенски музикални дни” и “Театрален пристан на голямата река” – Русе; “Балканфолк” и Международните: фолклорен фестивал – В. Търново; фестивал на хумора с ежегоден карнавал, биенале на хумора и сатирата в изкуствата, фестивал на комедийния спектакъл, Балкански младежки фестивал, панаир на народните занаяти – Габрово; с национално значение са BlueZZ Fest, Поетичен конкурс «Камен Алипиев» - гр. Бяла, Поетичен конкурс “Светлоструй” - с. Щръклево, клавирен конкурс за млади пианисти “Франц Шуберт” –Русе; Национален събор на хляба и международни пленери по графика, живопис и скулптура – област В. Търново; Национална среща наддумване “Благолаж” и Дни на камерната музика – Габрово.

Издадените книги през 2003 г. в СЦРП са общо 486 заглавия с тираж в размер на 239,4 хил., от които 381 заглавия с тираж от 201 хил. в област В. Търново. Брошурите са 41 заглавия с тираж 25,9 хил., от които 22 заглавия с тираж 14,2 хил. във В. Търново и 15 заглавия с тираж 9,6 хил. в Русе. Пресата се представя от регионални и национални вестници – общо 42 заглавия, от които 11 във В. Търново, 10 в Плевен, 8 в Габрово и 7 в Русе.

Негатив е липсата на постоянно действащ държавно-обществен консултативен орган в областта на културното развитие на района. Отсъствието на такъв орган за формулиране, наблюдение и оценка на прилаганата политика за развитие на културата от една страна възпрепятства обективния анализ на съществуващите проблеми, а от друга – не създава условия за обединяването на експертните усилия на представителите на културните институти и НПО за създаването на стратегия за развитие на културната среда в района.


Изводи:

  • Индексът на човешко развитие в областите на СЦРП за 2002 г. има относително по-висока стойност спрямо индекса на останалите области в страната;

  • Тенденцията в СЦРП е към снижаване броя на лицата останали без работа за период по–голям от една година и на младежката безработица (до 29 години), но този спад е с малка стъпка и стойностите в абсолютен размер са все още високи. Липсата на квалификация и ниското ниво на образование са основните причини за наличие на дълготрайно безработни лица;

  • Икономическата активност и стойността на коефициента на заетост на района са изключително ниски. Това налага необходимостта от предприемане на интервенции на пазара на труда с цел да се стимулира икономическата активност и да се снижи процента трудово - неангажирани хора;

  • Наблюдава се трайна тенденция към сближаване на доходите по райони за планиране;

  • Общият разход човек от населението в района е по-нисък от средния за страната показател през 2003 г. Делът на потребителските разходи е много висок и не позволява растеж на спестяванията и ограничава възможностите за инвестиране;

  • Системата от учебни и здравни заведения развита на територията на района включва всички нива и форми в тези сфери на образование.

  • Здравеопазването в района е представено от всички форми на здравна помощ, като тенденцията е към намаляване на болничните легла в многопрофилните болници, породена от премахването на ограниченията в териториален аспект и по – краткия престой в болничните заведения;

  • Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението на СЦРП са музеите, театрите, читалищата, библиотеките, галериите, религиозните домове на различните вероизповедания.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница