Анализ на състоянието на инфраструктурата в Северния централен район за планиране

4. Анализ на състоянието на инфраструктурата в Северния централен район за планиране

4.1.Техническа инфраструктура

4.1.1. Транспортна инфраструктура

В СЦПР е изградена необходимата транспортна инфраструктура за пълноценно използване на благоприятното географско положение: пристанища Русе-Изток и Русе-Запад, Свищов, Никопол, Сомовит, Дунав мост, ЖП Райони Горна Оряховица, Русе, Левски, Плевен, шосейна мрежа, паркинги и сервизи, складове под митнически контрол, летища, Свободна зона Русе и др. съоръжения.

Старопланинската верига при връх Ботев е със значителна височина и тук са прокарани един железопътен и три основни шосейни прохода. От тях само Проходът на Републиката, Шипченският проход и ж.п. линията Трявна-Дъбово се използват целогодишно. При зимни условия транспортните връзки към ЮЦРП са затруднени.

В рамките СЦРП се намират две от най-големите дунавски пристанища – Русе и Свищов. Състоянието им налага да бъдат модернизирани пристанищните съоръжения, подходите към тях и прилежащите им територии.

Главен елемент на транспортната инфраструктура са пътищата. Общата дължина на републиканската пътна мрежа през 2003 г. в СЦРП е 3492 км, със средна гъстота 0,19 км/км², което е по-малко от половината от равнището на този показател за ЕС-15 и по-ниска от тази за регионите по Цел 1, която е около две трети от средната за ЕС-15_.

През територията на района преминават и международните пътища:

1. Автомагистрала А- 2 София – Ботевград –Шумен – Девня – Варна;

2. Пътища І клас: Е-70 Границата Румъния – Цар Калоян – Разград – Шумен – Варна; Е-83 Бяла – Плевен – Луковит - Коритна – Ябланица – Ботевград; Е-772 Коритна – Български извор – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг – Търговище; Е-85 Русе – Бяла – Полски Тръмбеш – Велико Търново – Дебелец – Дряново – Габрово – Шипка – Казанлък – Стара Загора – Димитровград – Хасково – Кърджали – Момчилград – Маказа- Границата Гърция.

В сравнение с ЮЦРП и особено със СЗРП, в СЦРП пътната мрежа е много по-добре разгърната в пространствено отношение. Териториалното разпределение на пътищата от висок ранг в района е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от високо качество. Преобладаващата част от тези пътища в СЦРП са изградени на територията на областите В. Търново, Плевен и Ловеч (съответно 25,8%; 21,7% и 21,3% от общата им дължина). Това се обяснява с местоположението на особено важните центрове на селищната мрежа, предизвикали изпреварващото изграждане на преобладаващо първокласните пътища именно в тези области. Най-малка част от първокласните пътища на страната са изградени на територията на Габровска област (15,6%), което се обяснява с преобладаващо планинския ландшафт.

Териториално развитие на пътната мрежа определя и възможностите за транспортен достъп на населението до областните центрове, предлагащи определен тип услуги. В района над 70% от населението има достъп до тези услуги в рамките на 90 мин., като за област Плевен стойностите са над 80%, докато в някои общини достъпът е по-затруднен, като само 50% от населението на области Ловеч и Габрово има този достъп в рамките на 90 мин.

Единственият Граничен контролно-пропускателен пункт в гр. Русе затруднява достъпът на районната икономика до чуждестранните партньори, като нерядко се предизвиква прекомерно натоварване на изградената пътна мрежа от транзитните потоци. В тази връзка особена важност за СЦРП има изграждането на тунел (тунели) под Стара планина, за да се улеснят връзките с ЮЦРП. От най-голямо значение е изграждането на тунел под връх Шипка, който би осигурил най-кратката връзка от Северно море, Русия, Румъния, България, прохода “Маказа” и Гърция (Александруполис).

Покритието на територията на района с пътища от висок клас е неравномерно – направленията “изток-запад” са по-силно развити, отколкото направленията “север-юг”, поради което е влошено обслужването на периферните територии (особено в планинските райони).

Железопътна мрежата в СЦРП също е добре развита. През територията на преминават следните ж.п. линии: ж.п. магистралата “Русе – Горна Оряховица – Дъбово”; ж.п. линии от първа категория: “Мездра – Горна Оряховица – Каспичан – Синдел”и “Русе – Каспичан”; ж.п. линии от втора категория: “Червен бряг – Оряхово”, “Червен бряг – Златна Панега”,“Ясен – Черквица”, “Троян – Левски – Свищов”, “Ореш – Белене”, “Горна Оряховица – Елена”, “Царева ливада – Габрово”.

Гъстотата на ж.п. мрежата у нас (39 км/1000 км²) е по-ниска от гъстотата на ж.п. мрежите в страните от ЕС-15, а и в някои от източно европейските страни. В регионите по Цел 1 като цяло, гъстотата на ж.п. мрежата е около 75 % от средната за ЕС15, където тенденцията е към известно намаляване на общата дължина поради затваряне на линии. По принцип тази тенденция не отминава и нашата страна, в т.ч. и СЦРП, където почти са затворени ж.п. клоновете Горна Оряховица – Елена, Червен бряг – Златна Панега, Ореш - Белене и Ясен – Черквица.

Наличната ж.п. мрежа не обслужва равномерно територията на страната. При средна гъстота 39 км/1000 км², в Рило-Родопския район тя е 16 км/1000 км², в някои части на Югоизточна България е 7 км/1000 км², а в североизточните части – 20 км/1000 км². Осигуреността със ж.п. инфраструктура по райони за планиране също е неравномерно, при което СЦРП е най-облагодетелстван – тук гъстотата на ж.п. мрежата е най-висока – 45,1 км/1000 км² . В района са разположени 18,7 % от всички ж.п. линии в страната (виж Фиг. 10). Преди него по този показател са ЮЦРП и ЮЗРП. Данните свидетелстват и за това, че районът е на трето място по показателя “относителен дял на удвоените ж.п. линии от общото за района” (25,3%) и на четвърто място по показателя “относителен дял на електрифицираните ж.п. линии от общото в района” (64,3%).



Фиг. 10. Железопътна инфраструктура, км/1000 км²
Предвид спецификата на ж.п. транспорта, наред с териториалното развитие на ж.п. мрежата в района, определящо значение за транспортната достъпност има и броят на ж.п. гарите и спирките, обслужващи населението. Тяхното териториално разпределение в района е различно. Най-добре обслужена е територията в централната част на района, където е развита над една четвърт от ж.п. мрежата на района. Периферни по отношение на ж.п. инфраструктурата се явяват по-голямата част от планинските области на Габровска и Ловешка области.

Водният транспорт в СЦРП има над регионално значение. Инфраструктурата на водния транспорт включва съоръженията на пристанищен комплекс Русе, обхващащ Пристанища Русе – пътнически терминал, Русе – изток, Русе – запад, пристанища Свищов, Тутракан и Силистра (последните две върху територията на СИРП). Естественият воден път по р. Дунав осигурява нормални условия за корабоплаване и за увеличаване на обема и структурата на превозваните товари. Инфраструктурата на водния транспорт в района може да се оцени като задоволителна както в количествено, така и в качествено отношение. За да отговори на нарасналите изисквания и за да бъде конкурентоспособен водният транспорт, е необходимо да се ускори модернизацията и реконструкцията на пристанищните съоръжения и на речния флот, както и да се изградят фериботни връзки между Свищов и Зимнич, Никопол и Турну Мъгуреле. Инфраструктурните съоръжения трябва да се усъвършенстват в духа на подписания от европейските страни Меморандум за разбирателство за развитието на Паневропейския транспортен коридор № 7 (река Дунав).

Пристанище Русе (Русе изток и Русе запад) е най-голямото българско пристанище на река Дунав, елемент на важния транспортен кръстопът на транс-европейските транспортни коридори № 7 и № 9. Капацитетните възможности на пристанищния комплекс са около 3 500 000 тона годишно.

Изградената транспортната инфраструктура дава възможност по р. Дунав да се използват най-ефективно възможностите на Коридор № 7. Параходство БРП има възможности да увеличи превоза на товари по следните линии: Русе- Измаил; Русе- Германия; Ро-ро превози.

За целта е необходима допълнителна модернизация на Параходство БРП, свързана с разработването на нова транспортна политика, подмяна на плавателните съдове, изграждане на нови терминали за зърнени продукти в Русе и Свищов, изграждане и оборудване на контейнерен терминал, прокарването на тунел под Старопланинския масив и др. Изградените пристанищни съоръжения в Русе и Свищов, както и тези в Свободна зона – Русе, в настоящия момент не се използват пълноценно. Има възможности за разработването на нова “ро-ро” линия “река – море” по посока към Русия, както и за активизирането на комбинираните превози в направления: Русе - Рени – Ростов на Дон; Русе – Виена – Регенсбург – Франфуркт - - Кьолн; Русе- Варна- Трабзон; Русе- Варна- Новоросийск; Русе- Варна- Таганрог; Русе- Истанбул; Русе- Солун.

Мрежата от инфраструктурни обекти на въздушния транспорт, който в СЦРП е доста добре развит, се нуждае от модернизация. Това е една добра предпоставка за обслужване на значителни товаро-потоци и пътнико-потоци, под формата на редовни и чартърни вътрешни, а в бъдеще - и на международни полети.

На територията на СЦРП има изградени летища за съвместно базиране на ВВС и Гражданска авиация, които са с много добре развита материално-техническа база – гр. Горна Оряховица, с. Щръклево, с. Каменец и гр. Долна Митрополия.

4.1.2. Енергийна инфраструктура

Електроенергийната система на прилежащата територия на СЦРП е добре развита и изградена така, че да може да поеме по-голямо натоварване. Техническото състояние на използваните съоръжения е сравнително добро. Проблемите в електрозахранващата мрежа на населените места в района са свързани с постигането на по-високи качествени параметри на електрическия ток преди всичко само за част от малките населени места. Намалената консумация на електрическа енергия поради закриването на някои големи консуматори води до освобождаването на енергийни мощности, което е добра предпоставка за развитието на нови производства. Част от съоръженията на енергийната инфраструктура са и морално, и физически амортизирани, а някои (разположени в по-отдалечени селски райони) са повредени или липсват. Ето защо електропреносната мрежа отчасти се нуждае от доизграждане и реконструкция. Недостатъчна е също така мощността в мрежата от трансформаторни постове в по-големите населени места. Необходимо е подобряване техническото състояние на електропроводите средно напрежение, бъдеща кабелизация на мрежите ниско напрежение в населените места на района, изграждане на нови трафопостове в някои селища и т.н.

През последните години стагнацията в икономиката доведе до намаляване на консумацията не само на електроенергия, но и на топлоенергия за производствени цели. .Установено е, че около 52% от консумацията се реализира от неефективни производства, около 38% се използва за битови нужди и само около 10% се изразходва в комуналния сектор.

В района частично (в по-големите и средни градове) вече се използват алтернативни източници на енергия (газ, вятър), както и се прилагат принципите на енергийната ефективност (например енергоспестяващо улично осветление) и се използват възможностите за топлофикация и газификация на населените места.

Наличието на топлоцентрали и големи консуматори в големите градове на СЦРП е осигурило възможност отделни техни квартали да бъдат топлофицирани, което допринася за подобряване на екологичната среда, елементите на въздуха и увеличаване на комфорта на живот на населението. Относителният дял на топлофицираните жилища в областта е 18,9%.

4.1.3. Водно-стопанска инфраструктура

Основни подсистеми на Водно-стопанската система са: питейно-битовото водоснабдяване; отвеждането и пречистването на отпадъчните води; хидромелиорациите; хидроенергетиката.

Водата, като природен ресурс на територията на СЦР, е разпределена твърде неравномерно. При водоснабдяването преобладават речните водохващания и сондажните кладенци, като липсват изравнители на оттока за осигуряване постоянно подаване на вода към консуматорите в годишен и денонощен разрез.

Основната водоснабдителна мрежа в градовете и селата на района е изградена през 70-те години, като около 65 % от водопроводите са с азбесто-циментови тръби. Тя е силно амортизирана и твърде опасна за здравето на населението, поради което се нуждае от подмяна, тъй като загубите на вода са повече от 50 %, а и изискванията на Директива 83/477 ЕИО категорично забранява ползването на подобни тръби за водоподаване.

Липсата на канализация в някои по-малки градове и в повечето села от района, както и на събирателни колектори при съществуващата, води до заустване на отпадните води директно в реките и деретата. Това от своя страна причинява замърсяване на горните течения на реките и намалява възможността за ползването им за питейни нужди в средната и долната част на поречията. Решаването на проблемите с водоснабдяването и особено с канализацията, налага изграждането на нови колектори и пречиствателни съоръжения за битово-фекалните и промишлени води.

Територията на района не разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници, има недостиг на вода в много от населените места. Канализационни мрежи има само в големите населени места, а в останалите се използват основно септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води. Липсват пречиствателни съоръжения за отпадъчните води, което е причина за безконтролното изпускане на замърсени води в реките и причинява замърсявания на околната среда. Част от съществуващите хидро-мелиоративни напоителни системи в района (Бръшленската, Свищовско-Беленската, Росишката и др.) са разрушени и ограбени, което е пречка за тяхното рационално използване. На много места се използва питейна вода за напояване.

Що се касае до хидроенергетиката, то тя има подходящи природни дадености за нейното развитие в района, които към настоящия момент се използват в много ниска степен – работят няколко малки ВЕЦ-а (Габрово, Троян и др.). В района са налице голямо количество неоползотворени възможности за използване енергията на водните ресурси на р. Дунав, Янтра, Вит, Осъм, Росица и др. по-малки реки. В това отношение световният опит показва, че малките водноелектрически централи (микро ВЕЦ-овете) са много високо ефективни и не замърсяват компонентите на околната среда. При това те произвеждат електрическа енергия с използването на непрекъснато възобновяем и евтин енергоносител – водата.

4.1.4. Съобщителна инфраструктура

Развитието на системата и качеството на връзките в СЦРП са на относително добро равнище. Почти всички населени места в областта са включени в националната система за автоматично телефонно избиране. Съществуват все още проблеми с навременното предоставяне на пощенски услуги в някои от по-малките селища. Не всички населени места са покрити с качествен радиотелевизионен сигнал. Съществува възможност за преструктуриране на териториалните мрежи и внедряване на цифрова техника. На дневен ред е проектирането и изграждането на оптически преносни мрежи, които ще обслужват и трансграничния трафик. Липсва систематизирана информация и анализ за обезпечеността на района с услуги, свързани с ИНТЕРНЕТ, но като цяло все още тя може да се окачестви като ниска, особено извън областните центрове.

В резултат на досегашните инвестиции напълно са автоматизирани селищните и между селищните телефонни връзки. Осигурени са вътрешно районни, между районни и международни съобщителни връзки в почти всички населени места чрез аналогови мрежи и централи. Още в края на 2000 г. в общи линии беше завършен проекта за изграждане на цифрова насложена мрежа и беше изградена основната цифрова теле-комуникационна структура на района. За района това се изразява в свързването на общините с кабелните оптични пръстени на страната и в осигуряване на цифрова свързаност към цифровите телефонни централи в областните градове. Увеличени бяха входящите и изходящи междуселищни връзки на възловите централи в градовете на района. Статистическите данни относно инфраструктурата на съобщенията потвърждават тезата за непрекъснатия ръст на развитие на този сектор.
Таблица 15. Обекти на съобщителната инфраструктура

Показатели	За страната					Северен централен район
	1999	2000	2001	2002	2003	1999	2000	2001	2002	2003
ПТТ станции	3062	3043	3021	3028	3018	567	570	572	571	568
Агентства	172	167	168	158	152	8	8	7	9	9
Капацитет на тел. централи, номера (хил.)	3354	3343	3497	3886	-	554	549	558	580	-
Тел. постове (хил.)	3255	3187	2922	2906	-	510	503	463	457	-
В т.ч. за насел-то	2394	2407	2454	2432	-	401	401	399	392	-

Капацитетът на телефонните централи и в страната, и в СЦРП, през периода 1999-2002 г. се увеличава – за страната с 532 хил. номера, а за района – с 26 хил. номера. Останалите три показателя сочат обратна тенденция: броят на ПТТ Станции за страната намалява с 44, а за района – с 1; броят на агентствата в страната намалява с 20, но за района е налице увеличение с 1; общият брой на телефонните постове намалява съответно с 349 хиляди и 53 хиляди; телефонните постове на населението в страната се увеличават с 38 хил.бр., а в района те намаляват с 9 хил.броя. Това е нормално и се дължи на навлизането на българския пазар на мобилните оператори, които предоставят по-добри възможности за комуникиране, при по-високо качество на услугите и сравнително конкурентни цени.

Телефонната плътност за СЦРП е 39 ТП/100 жители, което е по-висок показател от средния за страната (37 ТП/100 жители). Повечето населени места са включени в системата за автоматично телефонно избиране. Успоредно с това се изгражда и усъвършенства системата за връзка на мобилните оператори.

В пряка връзка със съобщителната инфраструктура е също така разпределението и на радиотелевизионни сигнали в района. СЦРП е почти изцяло покрит (с малки изключения за планинските територии) с радиотелевизионен сигнал. Информацията за радиотелевизионната инфраструктура може да се проследи от следващата таблица (виж Табл. 16).

Таблица 16. Радиотелевизионни станции в СЦРП*

Показатели	За страната			Северен централен район
	1999 г	2000 г	2003г	1999г	2000г	2003
Радиостанции - Брой	42	67	89	6	11	19
- Програми (часове)	392055	493376	525511	46080	71219	88798
Телевизионни станции - Брой - Програми (часове)	32 177760	86 395369	98 498091	7 60293	15 52284	13 74242

* Новите данни след 2000 г. се публикуват от НСИ веднъж на 3 години!
Статистическите данни свидетелстват за увеличение на броя на радиостанциите и в страната (2,12 пъти), и в района (3,17 пъти), като успоредно с това нараства и броят на програмните часове – 1,34 пъти за страната и 1,93 пъти за района. Увеличава се и броят на телевизионните станции – 3,06 пъти за страната и 1,86 пъти за района. Програмните им часове се увеличават съответно 2,8 пъти и 1,23 пъти.

Прави впечатление, че в района се увеличава и броят на радиостанциите, и програмното време с по-бърз темп в сравнение със страната, докато телевизионните станции по темп на нарастване изостават от средните показатели за страната, но също така бележат увеличение.

Фиг.11. Радио и телевизионни станции

4.2. Социална инфраструктура

4.2.1. Жилищен сграден фонд

Жилищният сграден фонд на СЦРП в по - голямата си част е изграждан през последните петдесет години. Изключение правят някои стари сгради в големите градове (В. Търново, Русе, Свищов, Габрово, Елена, Ловеч и др.), както и някои постройки в селата, съхранени като архитектурни забележителности. Над 80 % от жилищните сгради са масивни многоетажни постройки и са собственост на обитателите им.

По отношение на броя на жилищата СЦРП заема второ място по този показател след СЗРП. За 2003 г. на едно жилище се падат 1,99 жителя на района. По области с най–голям брой жилищни помещения е област Ловеч, а най–много лица на едно жилище има в Плевен.

Общият брой на жилищата в страната нараства за периода 1999-2003 г. с 250 хил.броя, а за СЦРП – с 29 хил. броя. При това в района е налице намаление на едностайните жилища с 3 хил. бр., на четиристайните с 8 хил. броя. През периода са разрушени жилища от тези две категории, а е увеличен броят на двустайните и тристайните жилища – това са предимно апартаменти в жилищните блокове, които през последните 50-60 години изместиха фамилните къщи на населението.
Таблица 17. Жилищен фонд с СЦРП

Показатели	За страната		Северен централен р-н
	1999 г.	2003 г.	1999 г.	2003 г.
Жилища, хил.бр.	3447	3697	558	587
* едностайни	406	432	60	58
* двустайни	1030	1227	178	179
* тристайни	1074	1180	176	194
* >четиристайни	937	858	166	158
Полезна площ, хил.кв.м.	220084	234982	35243	37266
В т.ч.: жилищна площ	143442	151205	22790	23596
Жилищна площ на човек, кв.м.	17.51	19.40	18.54	20.02

Източник: НСИ
През периода 1999-2003 г. нараства също така и жилищната площ: за страната с 5,41% и за СЦРП – с 3,78 %. По-големият обем на новото строителство в София, Пловдив, Варна и Бургас е дало превес на другите райони пред Северния централен район за планиране по отношение на осигуреността на населението с жилищна площ.

Определен интерес представлява и показателя “жилищна площ на човек от населението”. През целия период този индикатор има по-високи стойности за СЦРП в сравнение с тези за страната. Това се дължи не само на новото строителство, но най-вече на намаляването броя на населението в района – за изследвания период това намаление е – 4,01%.

През целия период най-голям е относителният дял на тристайните жилища: през 1999 г. той е 31,62%, а през 2003 г. – 32,98%. За страната преобладават двустайните жилища – те са 33,18 % от всички жилища. През 1999 г. в района на второ място (29,83%) са жилищата с четири и повече стаи, а двустайните са на трето място с 27,75%. През 2003 г. двустайните жилища вече са на второ място (30,44%), а четиристайните намаляват на 26,86%. Намалява и относителният дял на едностайните жилища от 10,80% през 1999 г. на 9,72% през 2003 г.

4.2.2. Здравеопазване

По брой на болничните заведения (46) СЦРП се нарежда на трето място след ЮЦРП и ЮЗРП. Същото ранжиране има и по показателя “брой болнични легла на 1000 души от населението”.

По показателя “брой лекари на 1000 души от населението” (3,29) СЦРП изостава от ЮЗРП и СИРП, а по показателя “брой стоматолози на 100 души от населението” (0,68) той отново е на трето място след ЮЗРП и ЮЦРП.

По видове здравни заведения инфраструктурата е разпределена както е посочено в Табл. 18). Общият брой на болничните заведения, както в страната, така и в СЦРП бележи незначително нарастване през 2003 г. в сравнение с 1999 г. За отбелязване е обаче фактът, че това увеличение е съпроводено с намаление (а не с увеличение, както обикновено би трябвало да бъде) на броя на легловия фонд в болничните заведения – в района намалението е доста внушително (-2759 легла), т.е. с -28.11%. Това намаление се дължи на намаляване броя на многопрофилните болници, които в района от 32 през 1999 г. намаляват на 23 през 2003 г., а така също и на диспансерите – от 11 остават 8. За сметка на това увеличение бележат специализираните болници – през 1999 г. в целия район тя е една, а през 2003 г. те вече са 15 с 1627 болнични легла.
Таблица 18. Инфраструктура на здравната мрежа (броя)

Показатели	За страната			Северен централен район
	1999г	2002г	2003г	1999г	2002г	2003
Болнични заведения	280	300	298	44	44	46
Легла	61535	51030	49171	9816	7262	7057
-Многопрофилни болници	196	140	135	32	23	23
Легла	47586	33512	32405	7242	4820	4602
-Специализирани болници	24	111	114	1	13	15
Легла	9685	13417	12666	1689	1642	1627
-Диспансери	60	49	49	11	8	8
Легла	4264	4101	4101	885	800	828
Лечебни заведения за извънболнична помощ			1455		164	178
- ДКЦ		106	103	-	13	13
- Мед.центрове		418	456	-	48	53
-Самостоятелни медико-диагност. и медико-технич. лаборатории		783	793		95	105
-Стоматологични центрове		70	60		5	4
-Медико-стоматологични центрове		46	43		3	3

4.2.3. Образование

В района е изградена солидна образователна инфраструктура, която подпомага създаването на високо квалифицирани специалисти. Тук са застъпени всички степени на обучение – като се започне от детските градини и се стигне до висшите училища. На територията на района функционират не само граждански учебни заведения, но и две военизирани – В. Търново и Д. Митрополия.

Намалява броят на заведенията и на децата в целодневните детски градини: за страната с 243 детски градини и с 9467 деца; за района намалението е съответно 37 детски градини и 2036 деца. В проценти това намаление за страната е 4,87%, а за района 7,12%. Тук тенденцията е противоречива – намалението на броя на целодневните детски градини в района е по-малко от това за страната, но броят на децата в тях намаляват с по-бърз темп. Това е нормално при положение, че естественият отрицателен прираст в района (-8,59 %о) е на второ място в страната след СИРП (-11,82%о), а за страната средната стойност на показателя е –5,71 %о.

Инфраструктурата на учебните заведения е разположена практически върху цялата територия на СЦРП, като във всяко населено място има по една или няколко училищни сгради, съответно оборудвани за провеждане на учебни занятия.

Таблица 19. Учебни институции в СЦРП

Показатели	За страната (бр.)		Северен централен район (бр.)
	1999 г	2003 г	1999 г	2003 г
Общо	3790	3370	589	515
Висши училища	41	42	7	6
Общообразователни училища	3011	2696	444	392
Техникуми, професионални гимназии, училища по изкуствата	369	386	71	75
Други*	369	286	67	42

Намалява броят на учебните заведения в страната с 11,08%, а в района – с 12,56%. Броят на висшите училища в страната се е увеличил, а в района е налице намаление с едно висше училище – това е в резултат от преструктурирането на висшето военно образование и обединяването на военните училища в едно висше училище с център гр. В.Търново. С по-бърз темп са намалели общообразователните училища в района в сравнение със средните за страната резултати: 10,46% срещу 11,71%. Поради преминаването на някои училища от групата на общообразователните в групата на техникумите, професионалните гимназии и училищата по изкуствата, броят на последните в района е нараснал с 4. Много сериозно намаление е налице в района и при групата на другите учебни институции с 47,31%, докато средните за страната резултати са намаление с 11,65%.

4.2.4. Култура и изкуство

Инфраструктурата на този сектор е равномерно изградена върху територията на района и е в състояние да предоставя необходимите услуги на населението.

Таблица 20.Театри, кина, музеи, читалища и библиотеки в СЦРП (бр.)

Показатели	За страната		Северен центр. Район
	1999 г	2000 г	1999 г	2000 г
Театри	81	75	10	9
Сцени	103	97	13	12
Места	30648	30277	4173	4053
Кина	191	179	34	26
В т.ч.: частни	89	94	25	8
Музеи	230	224	44	43
Читалища	3056	3027	498	502
Библиотеки	7283	6942	1206	1103
Библиотечен фонд (хил.бр.)	96701	95164	14607	14058

Проблемите, които съпътстват културните институции в страната и в СЦРП – сграден фонд, който се руши и няма средства за ремонт; неотоплени зали, сцени; остаряла техника, липса на съвременни комуникационни средства; амортизирани седалки, завеси; повредени вентилационни и климатични инсталации и др.

4.2.5. Магазинна мрежа

Магазините за продажба на дребно в СЦРП за 2003 година са общо 16995, като 16860 са в частния сектор. От тях за хранителни стоки, тютюневи изделия и напитки са 8248, в т. ч. 8183 частни и за нехранителни стоки – 8747, от които 8677 частни. По брой на магазини за продажба на дребно района заема 3 място след ЮЗРП и ЮЦРП. Реализираният стокооборот отрежда на района 4 място, като отстъпва позиции освен на вече посочените два района и на СИРП.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 3.06 Mb.

Сподели с приятели: