Министерство на регионалното развитие и благоустройството Декември 2005 г
Анализ на икономическото състояние на Северния централен район за планиране
Изтегляне 3.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2. Брутна добавена стойност (БДС)
- 2.3. Инвестиции
- 2.4. Преки чуждестранни инвестиции
- 2.5. Предприятия в СЦРП – основни характеристики
2. Анализ на икономическото състояние на Северния централен район за планиране2.1. Брутен вътрешен продуктПриносът на СЦРП в създаването на БВП на страната е сравнително постоянна величина. През 2003 г. е 12,75 %, което е с 0,31% по-малко от предходната година. Той е на четвърто място по показателя брутен вътрешен продукт в националната икономика след ЮЗРП (38,05 %), ЮЦРП (20,27 %) и СИРП (14,05 %). Всички райони отбелязват спад в размера на своя принос в периода 2000 – 2002 г., с изключение на ЮЗРП. През 2003 г ЮЗРП също отбелязва спад с 0,66%, а нараства относителния дял в БВП на Р. България на ЮИРП с 0,81 % и на СИРП с 0,14 %. БВП по текущи цени в СЦРП за 2003 г. възлиза на 4386 млн. лв. Нарастването на показателя за периода 2000-2003 г. е както следва: 2000-2001 г. – 10,44 %; 2001-2002 г. - 8,8 %; 2002-2003 г. – 3,86 %. В стойностите му за петте области на СЦРП не се наблюдават диспропорции като с най-голям относителен дял за 2002 г. е област Велико Търново с 24,85 %, следвана от област Плевен с 24,77 % и област Русе с 22,82 % (виж Табл. 6). Таблица 6. БВП на човек от населението по области на СЦРП в текущи цени и в относителен дял, 2000 - 2002 г. /хил. лв./
Източник: НСИ Равнището на икономическо развитие, измерено с показателя БВП на човек от населението, не показва значителен пространствен диспаритет между областите на СЦРП. През 2002 г. Северен централен район за планиране е с равнище на БВП на човек от населението 3559 лв., което е с 328 лв.по-високо от 2001 г. и с 677 лв. от 2000 г. и му отрежда трето място по този показател. Най-голям ръст за 2002 г. бележи ЮЗРП с увеличение от 712 лв., следван от СЦРП - 328 лв. и СЗРП – 221 лв. (Виж фигурата по-долу). По области на СЦРП с най – висок БВП на човек от населението е Габрово, следвана от Русе и В. Търново.  Фиг. 4. Брутен вътрешен продукт на човек от населението в СЦРП 2.2. Брутна добавена стойност (БДС)Отчетените стойности на показателя БДС по текущи цени нареждат СЦРП на четвърто място сред шестте района на територията на страната след ЮЗРП, ЮЦРП и СИРП. Приносът на СЦРП в БДС общо за страната за 2002 г. е 13,06 % (3725 млн. лв.), на ЮЦРП - 20,13 % (5741 млн. лв.), на СИРП - 13,91 % (3968 млн. лв.), като за ЮЗРП е отчетен най-висок показател - 38,71 % (11042 млн. лв.). По области на СЦРП са отчетени следните данни: с най-висока стойност на показателя БДС за 2002 г.е В. Търново – 24,85 % (926 млн. лв.), след нея с разлика от 0,08 % е Плевен (923 млн. лв.) и с 22,82 % (850 млн. лв.) е Русе. Таблица 7. БДС на човек от населението по области на СЦРП в текущи цени и в относителен дял, 2000 - 2002 г. /хил. лв./
Източник: НСИ За периода 2000 – 2003 г. се наблюдава трайно нарастване на БДС, реализирана в сектор Услуги с 16,81% (1648 млн. лв. през 2000г., 1925 млн. лв. през 2002г.). В сектор Индустрия през 2000г. са отчетени 933 млн. лв., а през 2002г. - 1125 млн. лв. В сектор Аграрен през 2000г. са отчетени 533 млн. лв., а през 2003г. - 675 млн. лв. Обща е тенденцията към увеличаване на БДС. Нарастването й за 2002г. (28526 млн. лв.) е в размер на 20,38% в сравнение с 2000г. (23697 млн. лв.). Ф  иг .5. Брутна добавена стойност по икономически сектори в СЦРП по текущи цени (млн. лв.). Структурата на създадената БДС по области на СЦРП за планиране през периода 2000 - 2003 г. се характеризира с разнопосочни тенденции в участието на секторите, от което може да се направи изводът, че икономическото преструктуриране в тях продължава и те все още търсят своята устойчива икономическа структура (Фиг. 6). 
Фиг. 6. Брутна добавена стойност по области и по икономически сектори в СЦРП по текущи цени (хил. лв.) за 2002 г. В сектора на индустрията в СЦРП през 2003г. е произведена 12,7% от БДС, като секторът показва променливо участие, близко до това на селското стопанство. За същата година нейният дял в този район е по-нисък от дела на селското стопанство. Може да се каже, че БДС реализирана в индустриалния сектор на СЦРП за 2003г. е с нисък относителен дял, като се има предвид потенциала на този район. За предходните три години приносът на индустрията в реализираната БДС тук има следните стойности: 2000 г.–29,96%; 2001 г.–28,53%; 2002 г.–30,19%. Изоставането на индустриалния сектор в района налага да се приложат мерки за стабилизиране и ново индустриално и технологично развитие с по-висока БДС. По отношение на реализираната в сектор индустрия БДС за 2002 г. по области на СЦРП с най-висок процент е област В. Търново – 25,84 %, следвана от Русе–22,10 % и Габрово–20,26 %. Структурата на отрасъла се определя от суровинната база и индустриалната политика на държавата в периода до 1990 г. Най–важните отрасли са хранително–вкусовата, машиностроенето, химическата, текстилната, дървообработващата и строителната промишленост. Хранително–вкусовата промишленост е представена от всички подотрасли, които се развиват в страната. Винопроизводството е подотрасъл, с който регионът участва най–активно на националния и световния пазар, като качеството на вината е най–високо. Винопроизводството е последният етап на една добра изградена интеграция между отрасли от различни сектори – земеделие–преработване-научно-технически изследвания– пазарни проучвания. Районът е на първо място през 2003 г. по производство на машини и оборудване с 31,54 % от продукцията на страната, на второ по производство на ел. оптично и друго оборудване. Тук добри позиции имат преработващата промишленост, добива на дървесна маса и производството на облекла и текстил. Селското стопанство през 2003 г. е произвело 11,4% от БДС в страната. С най-високо участие в този сектор са СИРП (22.2%), следван от СЦРП (21.2%) и ЮИРП (18.8%). Този сектор се характеризира с фрагментация на земеделските стопанства, ниска ефективност, морално и физическо остаряло оборудване и производство със слаба адаптивност към конюнктурата на пазара. Най-голям брой индивидуални фермери/арендатори има в посочените райони. Бъдещата тенденция за развитието на отрасъла е окрупняване на селскостопанските производствени структури. Областите на СЦРП имат различно процентно участие в сумата на реализираната БДС в аграрния сектор. За 2002 г. съотношението е следното: Плевен – 33,17%; В. Търново – 22,94%; Русе – 21,04%; Ловеч – 14,22% и; Габрово – 8,63%. Високият процент на реализирана БДС от този сектор в СЦРП се дължи на благоприятните природни и обществени условия. Темповете и вътрешно отрасловата структура на земеделието се определя от почвено–климатичните особености, хранително–вкусовата и леката промишленост и пазарната конюнктура. Районът е на второ място в страната по обем на земеделска продукция, голяма част от която се предлага на пазари извън региона или е суровина за преработка. Зърнопроизводството е традиционно приоритетно направление. Най–големи площи заемат ечемика, пшеницата и царевицата. Добивите на тези култури реализирани в СЦРП обаче са под средните добиви за страната. Изключение прави ечемика, чиито добиви през 2003 г. възлизат на 2119 кг. от хектар при среден показател за страната 1940 кг. Относителният дял на произведената царевица за 2003 г. в СЦРП е 18,41% от годишното производство на страната, на пшеницата – 25,42%, а на ечемика - 26,28%. Най-голям принос в зърнодобива на района има област Плевен с 25,08%, следвана от Велико Търново – 24,95%, Русе – 23,87%, Ловеч – 13,72% и на последно място област Габрово с 12,38%. Тук се произвежда и около една четвърт от овеса. Техническите култури се отглеждат главно в Дунавската равнина. С най–голямо значение са производството на слънчоглед и захарно цвекло, като за 2003 г. средните добиви от хектар в СЦРП надвишават средните за страната с около 2,26%. Третата по значение техническа култура е тютюна. В област Плевен едролистните тютюни Вирджиния и Бърлей заемат около 1400 хектара. Зеленчукопроизводството е представено от производството на домати, пипер, дребни зеленчуци, зеленчукови семена, лук, арпаджик. Добивите са значително под средните за страната. Особенно голямо отклонение през 2003 година се регистрира в добивите на домати и картофи. То е все още слабо застъпено в района въпреки благоприятните природно-географски и климатични дадености на района. Лозарството е традиционен отрасъл. С ясно изразена специализация са Плевенска и Великотърновска област. Овощарството отстъпва по значение на другите направления на растениевъдството. Районът на Предбалкана е традиционен производител на сливи. Регистрираните добиви от трайни насаждения общо в СЦРП са значително по – ниски от средните за страната. Животновъдството е много добре развито. Фуражната база е разнообразна. Най–важно значение имат свиневъдството, говедовъдството и птицевъдството. Регионът е на второ място в страната по брой на птиците, свинете и биволите, на трето място по брой на козите и говедата, на шесто по брой на овцете. Към 2003 г. СЦРП заема второ място по обработваема площ с 20,90 % (след Североизточен с 32,36 %) и трето място със 17,11 % по постоянно затревени площи и ливади и овощни градини. Селското стопанство във всички райони за планиране е изправено пред редица ограничители: разпокъсана собственост, намаляване на поливните площи; остарели съоръжения, недостатъчни инвестиции и нови технологии, недостатъчно интегриране с хранително-вкусовата промишленост и др.
Структурата на икономиката във всички райони на страната се характеризира с най-голям относителен дял и тенденция на нарастване на услугите. Най-динамичните отрасли в този сектор през последните години са съобщенията (в резултат ускореното развитие на пазара на мобилните комуникации) и финансовите услуги. След 1998 г. с темпове, близки до средните за страната, секторът на услугите се развива в Северен централен район, където за 2002 г. най–голям дял в БДС на този сектор има област Плевен с 25,08%, следвана от В. Търново – 24,95%, Русе - 23,87%, Ловеч – 13,72% и Габрово с 12,38%. За същия период реализираната БДС в сектора на услугите възлиза на 51,68% от общата сума на реализираната БДС за района. Транспортно–географското положение, селищната мрежа, квалифицираните кадри и традициите са предпоставка за стабилното развитие на основните подотрасли на третичния сектор, което определя и вътрешно отрасловата и териториалната им структура. Туризмът като отделен дял от сектор услуги бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на своите приходи, СЦРП е с богат и разнообразен потенциал за развитие на туризма. Наличните ресурси позволяват развитието на разнообразни видове туризъм и комбинации от тях и целогодишно или най-малкото двусезонно използване. Сезонността на туризма в района е сравнително слабо изразена на фона на националните стойности и не се наблюдават съществени различия в стойностите на областите от СЦРП. Съществуват възможности за развитие на нови и перспективни видове туризъм и туристически продукти като културен, екологичен, селски и приключенски туризъм. За развитието на туризма се оползотворяват природни и антропогенни ресурси. От природните най – голямо е значението на р. Дунав, на някои релефни форми – пещерите, проломите. От антропогенните най – привлекателни са историко–архитектурните комплекси. В района е налице една от най-големите концентрации на културно-исторически паметници в страната. На територията само на област В. Търново са обявени около 140 паметника на културата с национално значение (близо 15% от всички в страната). Тук е и най-голямата концентрация на манастири в България (“Търновската Света гора”) с около 15 манастира. СЦРП е все още с минимален принос за туризма на национално ниво. По основни показатели СЦРП и СЗРП взети заедно са съпоставими или с по-ниски стойности от отделно взета развита туристическа община по Черноморието. Общо на двата района се падат 5% от леглата, 4,5% от нощувките, 0,9% от нощувките на чужденци. Значително е повишен делът им единствено във вътрешния туризъм (около 14% от нощувките и 18% от посетителите). Водеща по отношение на международния туризъм в района е област В. Търново - 45% от чуждестранните посетители и 41% от реализираните от тях нощувки в района. Областите в СЦРП не се открояват една от други по отношение на общия брой и относителния дял на посетителите и нощувките. За 2003 година 0,80% от приходите от нощувки в България и 27% от тези в района са реализирани в област В. Търново. Основните проблеми в областта на туризма в СЦРП се свеждат до: недостатъчно развита техническа инфраструктура и благоустройство на населените места и курортните зони; слаба популярност на района на международния туристически пазар – липсват активни мерки в областта на туристическия маркетинг; ниската конкурентоспособност на предлаганите туристически услуги породена от липсата на материално - техническа база и не доброто качество на предлаганото туристическо обслужване; ниската заетост на настанителната база и кратката продължителност на престоя.
Придобитите ДМА в преработващата промишленост в СЦРП през 2003 г. възлизат на 248 073 хил. лв., което представлява 40,19% от придобитите ДМА общо за всички сектори на икономиката в района. (38,90% през 2002 г. и 56,34% през 2001г.). В сравнение с 2001 г., когато средствата инвестирани в придобиване на ДМА за района са в размер на 245 840 хил. лв., през 2002 и 2003 г. се отбелязва значителен ръст в този показател за инвестиционна активност и сумите вече са съответно 404 423 хил. лв. за 2002 г. и 617 205 хил. лв. за 2003 г. За същия период се наблюдава спад в относителния дял на сумата разходвана за придобиване на ДМА в преработващата промишленост в района. Тя е водеща сред отраслите на икономиката по отношение размера на средствата насочени към придобиване на ДМА. За 2001 г средствата в тази промишленост за СЦРП са в размер на 51 588 хил. лв., за 2002 г. – 235 141 хил. лв. и за 2003 г. – 248 073 хил. лв.По отношение на разходите за придобиване на ДМА и реалната стойност на придобитите дълготрайни средства, съотношението между районите за планиране се запазва. Таблица 8. Разходи за придобиване и придобити ДМА по райони през 2003 г. (хил. лв.)
Източник: НСИ 2.4. Преки чуждестранни инвестицииВ  структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции основно място заема ЮЗРП с 62,87% (3 163 387,9 хил.щ.д.) привлечени инвестиции, следван от СИРП с 11,70% (588 807,8 хил. щ.д.) и ЮЦРП с 10 % (503 085,7 хил. щ.д.). СЦРП бележи през последните години тенденция към намаляване на привлечените чуждестранни инвестиции за 2003 г. сумата е 360 324,3 хил. щ. д., което е 7,16% от общата сума за страната (виж Фиг. 7). Фиг. 7. Разпределение на преките чуждестранни инвестиции между районите за планиране към 31.12.2003 г. А  ко се проследи динамиката на преките чуждестранни инвестиции в две за страната области - Габрово и Ловеч за периода 1995 - 2001 г., ще се отчете пик в инвестициите през 1997-1999 г. и драстичното им намаляване - област Ловеч в периода 2000-2001 г. повече от 5 пъти и област Габрово през 2001 г. повече от 10 пъти. През 1998-2000 г. преките чуждестранни инвестиции в Русенска област са увеличени 6 пъти, макар и към момента в областта да няма стратегически чужд инвеститор. Четири от областите в Северен централен район за планиране (Габрово, Ловеч, Русе и Плевен) са сред 10-те водещи области на България, привлекли най-много чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор (Вж. фиг. 8): Фиг.8. Привлечени чуждестранни инвестиции през 2003 г. по области за планиране на СЦРП Област Габрово е най–привлекателна за чуждите инвеститори, а Ловеч губи позиции и бележи спад по отношение на привлечените чужди средства. За 2003 г. преразпределението на преките чуждестранни инвестиции в СЦРП по области е следното: Габрово – 42,65% (153 676,5 хил. щ. д.), Русе – 19,54% (70 403,9 хил. щ. д.), Плевен – 13,99% (50 410,7 хил.щ. д), В. Търново - 12,27% (44 199,2 хил. щ. д.), Ловеч – 11,55% (41 634 хил. щ. д.). 2.5. Предприятия в СЦРП – основни характеристикиВ СЦРП през 2003 година предприятията са 35910, като от тях: микро – 32692, малки – 2463, средни 415, фирми със заети от 101 до 250 човека – 221 и големи – 119. Най-голям дял нетни приходи от продажби имат микро предприятията, следвани от големите фирми, като последните са инвестирали най-много средства за придобиване на ДМА. С най-висока рентабилност се оказват микро предприятията и големите фирми. С отрицателна рентабилност са средните предприятия и фирми със заети между 101 и 250 човека (Виж Табл. 9). Най-голям е броят на предприятията в областта на търговията, ремонта и поддръжката - 17800, промишлените предприятия са на второ място по численост – 5049. Промишлените бизнес единици инвестират в придобиване на ДМА, следвани от търговските предприятия. С изключително висока отрицателна стойност на рентабилност е селското стопанство (-4,85 %), което налага необходимостта от инвестиране в технологичното обновяване на тези предприятия (Виж Табл. 10). Таблица 9. Основни данни за предприятията от СЦРП за 2003 г.
Източник: НСИ Таблица 10. Отраслово разпределени на предприятията от не финансовия сектор и икономическите им показатели в СЦРП за 2003 г.
Общият брой на предприятията от нефинансовата сфера в СЦРП са 35910, като област Плевен е с 8999 и е на първо място в района по този показател, следвана от Русе и В. Търново, имащи близка стойности. Рентабилността на продажбите е най-висока в областите Габрово и Плевен, а Русе е с най-голяма сума инвестирани средства отделени за ДМА. По отношение на оперативната ефективност с най-висока стойност е отново област Габрово – 2,10%, следвана от Русе с 1,61%. С най–ниски икономически показатели за района е област Ловеч, което е резултат от ниската икономическа активност и размера на инвестициите.
Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 3.06 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||