І. Анализ на икономическото, социалното и екологично състояние и потенциала за развитие на района за планиране

1.1. Обща характеристика на района

Общата площ на района е 17952,3 кв.км., което съставлява 16,2 % от територията на страната. Тя е разпределена както следва (Вж. Таблица 1):

Природогеографското положение на СЦРП не затруднява развитието на основните стопански дейности. Равнинните релефни форми на изток, север и запад позволяват свободно проникване на въздушни маси с океански и континентален характер, което има определено значение за развитието на земеделието.

Икономогеографското положение на СЦРП, определяно като отношение на дадената територия спрямо разположения стопански потенциал, се характеризира със съществени позитивни особености. Това се дължи на наличието на уникална природна даденост, каквато е река Дунав. Тя е изиграла огромна роля не само за тази територия, но и за историческото и стопанско развитие на България. Преди всичко тя е естествен път, който ни свързва с останалите крайдунавски страни и улеснява международните връзки. Река Дунав има значение за развитието на международния транспорт, за земеделието, риболова, спорта, стопанският туризъм и рекреация. Тя се явява основен локализационен фактор за множество промишлени обекти. Все още обаче потенциала на р. Дунав не се използва пълноценно и правилно. Необходим е общ европейски подход за комплексното използване на реката и общи усилия за намаляване на замърсяването на водите.

Във връзка с протичащите процеси на евроинтеграция и присъединяването на България и Румъния към ЕС ще нараства ролята на отношенията между двете държави. Това налага и евентуалното създаване на трансгранични преходи в рамките на района (Никопол-Турну Магуреле, Белене-Чоара и Свищов-Зимнич).

Транспортно-географското положение играе важна роля в икономическия, културния, политическия живот на района. Определящи са два трансгранични Европейски коридори - № 7 и № 9, а именно – № 7 - Дунавската водна магистрала и № 9 - Меридионален сухоземен транспортен коридор, свързващ Балтийско с Егейско море. Регионът се пресича и от магистрали с голямо национално значение - автомагистрала “Хемус”, ж.п. линия София-Варна и др.

1.2. Природо-географски потенциал

Непосредствено до р.Дунав се простират крайбрежните низини - Чернополска, Свищовско-Беленска, Вардимско-Новградска, Бръшлянска. В южна посока “следва” дунавски брегови склон. В низинните участъци брега се отдалечава на юг от реката от 1-2 до 10-13 км. Площта му е разчленена на сегменти от долините на севернобългарските реки, които на запад от р. Янтра имат по-дълги източни склонове. Максималната височина на склона е до 220 м (Свищов и др.). По на юг релефът е долинен и слабо хълмист. В посоките запад и изток релефът става равнинно хълмист. Единствено се открояват Плевенските височини и поредицата от 14 базалтови могили между с. Драгомирово и гр. Сухиндол.

Релефът е подходящ, не създаващ трудности за усвояване и рационалното му използване за нуждите на земеделието (зърнени, технически култури, лозя, зеленчуци и др.), за развитието на техническата инфраструктура и за изграждането на населените места.

Непосредствено, южно от СЦРП в посока запад-изток се простира Предбалкана. Неговият релеф е ниско планински и има ридов характер. Типични са Микренски, Ловешки, Севлиевски и Великотърновските височини и Деветашкото плато. В стопанско отношение са добре усвоени. Южните склонове са подходящи за отглеждане на лозя, а северните на овощни градини. Билните части са заети от пасища и гори. На много места основната скала е разкрита и се използва за строителни материали и производство на цимент.

Ридовете и платата са прорязани от реките Панега, Вит, Осъм, Янтра и техните притоци. По всечените им корита са прокарани пътища, които улесняват транспортния достъп до отделните части на територията.

Старопланинската верига създава условия за развитие на ниско и високо планински и познавателен туризъм, пасищното животновъдство, горското стопанство. Релефът в Северният централен район със своите форми създава условия за развитие и на спелеотуризъм - пещерите в Предбалкана (с. Карлуково, “Бачо Киро”, с. Деветаки), скални манастири по р. Русенски Лом (Иваново) и др.

Освен положителни характеристики тук се наблюдават и някои неблагоприятни явления - свлачища (особено край р. Дунав), ерозия, загуба на обработваема земя.

Територията на СЦРП е сравнително бедна на полезни изкопаеми. Находищата на нефт при Долни Дъбник, Гиген, Бохот, на природен газ (Деветаки) са почти изчерпани. В най-южната част на района (с. Кръстец, Тревненско) се добиват незначителни количества черни въглища. Край с. Нешковци, Троянско, има малко находище на железни руди от седиментен тип.

По-голямо стопанско значение за националната икономика имат нерудните полезни изкопаеми, някои от които са със значителни запаси. Най-голямо значение имат находищата на каолин край градовете Ветово и Сеново, Русенско. Кварцовите пясъци, получавани при промиването на каолина се използват като суровина в стъкларската промишленост. Добиват се още варовици и мергели за производството на цимент (край Плевен и Златна Панега), варовици за производството на вар (с. Карлуково, Ловешко), за облицовка (с. Бесарбово, Русенско и Ябланица). Глини за производството на керамика се добиват край Троян, Овча Могила, Бутово и др., а огнеупорни глини има при с. Буковлък и Опанец, Плевенско. Находища на креда има край гр. Никопол, базалт - Свищовско и Плачковци. От река Дунав се добиват големи количества инертни материали.

Климатът на Северния централен район за планиране е типичен умереноконтинентален, който е характерен за цялата Дунавска равнина. Това локално климатично влияние е изразено в снижаване на летните горещини и зимните студове, по-честа мъгливост, относително по-висока влажност на въздуха и др. Континенталният характер на климата се потвърждава от средните температури на най-студеният и най-топъл месец през годината и от влажният режим. Средните януарски температури варират от -2 до -3^о С, а средните юлски са около 23^оС. Минимумът на валежите през февруари и техният максимум през юни са ясен белег за континенталният характер на климата. Тук са измерени едни от абсолютните минимални (Севлиево и Кнежа - при условията на инверсия,) и максимални стойности (Кнежа, Свищов, Образцов чифлик, край Русе - 45^оС). За умерено-континенталният характер на климата говорят и сравнително неголемите средни годишни суми на валежите (550 - 600 мм) и продължителност на задържането на снежната покривка (около 3 месеца). Тези характеристики на климата се засилват в източна посока.

В южна посока във високите части на Предбалкана и особено в Стара планина се проявява планински климат. Намаляват средногодишните и абсолютните температури, увеличават се валежите и снежното задържане което спомага за развитието на ски туризма.

Ветровете тук преобладаващо са западни, но често се срещат северни и североизточни. Съчетани с обилен снеговалеж създават редица проблеми. Топлите въздушни маси от юг създават често фьонов ефект при снеготопенето, което предизвиква наводнения.

Водният потенциал на района е значителен. В хидрографско отношение територията спада към басейна на р. Дунав. Макар и гранична, реката има важно значение за развитието на стопанството (земеделие, риболов, индустрия, транспорт, туризъм). Хидрографската мрежа е добре развита, като западната и средната част на района се отводнява от притоците на р. Дунав - Искър, Вит, Осъм, Янтра. В по-неблагоприятно положение е източната част, където с изключение на р. Русенски Лом и нейните притоци няма други големи количества повърхностно течащи води. Посочените реки се отличават със силно замърсени води в долните течения и преди да се оползотворят, водите трябва да се пречистят. На територията на района са построени стотици големи и по-малки язовири. Най-известни и със стопанско значение са “Ал. Стамболийски”, “Каменец”, “Сопот”, “Г. Дъбник”, “Баниста”и др.

Посочените климатични условия в района благоприятствуват отглеждането на зърнени, някои технически (слънчоглед) култури, зеленчукови култури, захарно цвекло, лозата и др. в равнинната част, овощия, горска и тревна растителност на юг.

Подпочвените води все още не са проучени добре. Значителни количества са акумулирани в крайдунавските низини и в долините на притоците на р.Дунав. Това е основният източник за водоснабдяването на селищата в района. Все още не са напълно изследвани водите от дълбоките подпочвени слоеве, които при сондиране излизат на повърхността. Особено необходимо е това да стане в източната част на района.

Дунавската равнина е бедна на находища на минерални води. Такива има единствено в района на гр. Свищов (открито 1969 г.), което не се използва и в с. Овча Могила, където е развито балнеолечението. За разлика от това в Предбалкана и в подножието на Стара планина има известни балнеолечебни и курортно-рекреационни центрове – Шипково и Чифлика (Троянско) и Вонеща вода (В. Търновско). Най-големият карстов извор в страната Златна Панега (с дебит около 4600 л/сек.) е на територията на района. С карстов произход в Ловешко са и езерата в Деветашкото плато.

Почвите са твърде разнообразни. Най-широко разпространени са черноземите (карбонатни, типични, излужени и оподзолени). Характерни са за Дунавската равнина. При съответните мероприятия те дават богата реколта. На юг те постепенно преминават в сиви горски почви, типични главно за Предбалкана. За старопланинската част са характерни типични кафяви горски и планинско-ливадни почви. По долините на реките са разпространени алувиално-ливадни почви. Покрай брега на р. Дунав и нейните острови се простират и ливадно-блатни. При тях се наблюдава високо ниво на подпочвени води, което позволява отглеждането само на тополови и върбови насаждения.

СЦРП разполага със сравнително неголеми горски ресурси. В Средна Стара планина и Предбалкана преобладават широколистни едновидови и смесени гори (бук, дъб и др.) с висококачествена дървесина. По Дунавското крайбрежие преобладават тополови и върбови насаждения. По-големи горски масиви има в западните части на Лудогорието (Русенско). През последните десетилетия тук са залесени множество малки церови и борови гори. Наред със стопанското значение, горите имат и много важно екологично и рекреационно значение. В перспектива залесяването трябва да продължи, което ще доведе до запазване на почвеното богатство в района от почвената ерозия.

Районът е сравнително богат на представители на животинския свят. Това особено се отнася за Стара планина, Лудогорието, низините и островите по р. Дунав. Преобладават риби, зайци, фазани, сърни, елени, диви прасета и др., които са обект на лов и риболов.

С оглед запазването на ценни растителни и животински видове и вековните гори, те са обявени за защитени територии от различен вид. В района се включват части от националния парк “Централен Балкан”, природните паркове “Персин”, “Русенски Лом”, “Етъра”, резерватите “Боатин”, “Царичина”, “Северен Джендем”, “Козя стена”, “Милка”, “Стенето”, “Персенски братя”, защитени местности и природни забележителности.

Посочените природни ресурси в своята комплексност имат значителен потенциал. Те са важен фактор за развитието на земеделието, индустрията, транспорта и туризма.

1.3. Население и демографска ситуация

За периода 1999 – 2003 г. естественият прираст е отрицателен във всички области на района, като за СЦРП стойностите му са в рамките на -8,6‰. Отрицателни стойности на този показател за продължителен период от време се дължат на застаряването на населението и промените във възпроизводствените нагласи на хората, което е резултат от ниския жизнен стандарт (Виж Табл.2).

За страната интензитетът на вътрешната миграция през 2003 г. е около 19,5 ‰, като тенденцията е към снижаване. Около 2/3 от мигриращите са във възрастовия диапазон 10-39 години. Процесът на развитие на миграциите е свързан концентриране на населението в развитите центрове. Все по–интензивно е преразпределението на населението между градовете и най вече струпването му в големите градове за сметка на малките и средни селища от слабо развитите в икономическо отношение райони.

По отношение на показателя гъстотата на населението СЦРП е на трето място с 64,9 д./км² след ЮЗРП с 103,9 д./км², ЮЦРП - 70,7 д./км². По области за планиране на СЦРП с най- голяма гъстота на населението на кв. км. е област Русе с 93,1 д./км², следвана от областите Габрово – 68,8 д./км² и Плевен - 67,7 д./км².

По отношение на етническия състав на населението СЦРП е с най–малък брой представители на ромската малцинствена група и заедно с Югозападния район за планиране е населяван от 2,8 % техни представители.

Населението на района намалява, а заедно с това репродуктивните и трудоспособните контингенти, което усложнява демографската и икономическа ситуация. Причините са големите загуби на човешки ресурси, силно влошена възрастова структура и високия отрицателен естествен прираст.