Биологично разнообразие, флора, фауна

2.1.5.2Фауна

По Черноморското крайбрежие се усеща средиземноморското влияние и проникване на елементи от този тип фауна. Черноморският район обхваща ивица покрай Черноморското ни крайбрежие с ширина от 5 до 60 km. Този район е и най-богат на видове предвид наличието на естествени влажните зони по Черноморието – Алепу, Ропотамо, Бургаските езера. Те са гнездовище и място за зимуване на много редки видове птици, както и богато биоразнообразие от останалите класове гръбначни животни. В Черноморския район представителите на средиземноморския тип фауна са значително повече. Някои видове са установени единствено по Южното Черноморие – охлюви, стоножки, паякообразни, насекоми и птици. Повечето от тях са проникнали от Мала Азия. По-топлолюбивите животински видове са с ограничени ареали на разпространение. Характерни за този район са много ендемити от надземната фауна. По Южното Черноморие са установени около 120 ендемични вида, главно охлюви, сухоземни мокрици, паяци и бръмбари.

В Странджанския зоогеографски район средиземноморското влияние е по-слабо изразено. Този зоогеографски район попада изцяло в Югоизточния район за. Не са малко видовете, които се срещат само тук. Нисък е процентът на средиземноморските видове гнездящи птици – 21%. По отношение на гнездящите птици този район е единственият, който показва разлика над 80 % спрямо видовия състав на орнитофауната в другите райони. Редки видове от безгръбначните в този район са около 180 вида, а ендемитите от тази група животни са около 100 вида. Сред надземната фауна това са предимно видове охлюви, паякообразни и насекоми. Гръбначната фауна се характеризира с наличието на ценни видове. В Червената книга на България от този район са включени 10 вида риби, 5 вида влечуги и 10 вида бозайници. Интересни видове са змиегущерът, вдлъбнаточелия смок, сухоземните и блатни костенурки. От птиците тук гнездят малкият креслив орел, орела змияр, ливадния дърдъвец, бухала и др.

Тракийския район заема Горнотракийската низина, Среднотунджанската низина, Източните Родопи, Сакар, Манастирските възвишения и Бакаджиците. Долините на Марица и Тунджа са естествени коридори за навлизане на средиземноморска фауна. Евросибирските и европейски видове тук са навлезли предимно от запад, през планините на Западна България.

Старопланинският район попада в северния зоогеографски регион, където фауната е с подчертан северен тип на разпространение и произход. Тук обитават предимно холарктични, палеарктични, евросибирски и европейски видове животни. Фауната е богата на ендемити.

2.1.5.3Защитени територии и защитени зони

ПП „Странджа” е най-голямата защитена територия в Република България (1161 km2 – 1 % от площта на страната). Флората на Странджа е уникално съчетание на реликтната южно-евксинска, средиземноморската, средноевропейската, балканската, евроазиатската, понтийско-централноазиатската и атлантическата групи флорни елементи. Чувствително присъствие в растителността на парка имат съобществата от средиземноморски и субсредиземноморски тип: термофилни дъбови гори с подлес от вечнозелени склерофилни храсти, като пирена, залиста или тревна покривка от чашковидна звъника, както и храсталаците от грипа, памуклийка, тамянка, пирен и други. Най-широко са разпространени съобществата на садината, белизмата и на луковичната ливадина. По крайбрежните пясъци е развита псамофитна растителност, а покрай реките – гори от черна елша (Alnusglutinosa) и върби (Salixalba, S.fragilis), лонгози, крайречни ливади и други. Горите заемат 80% от парка. Броят на реликтни видове в Странджа е 64, като 7 от тях се срещат в Европейската общност единствено тук - зеленика, странджанско бясно дърво, кавказка боровинка, лъжник, колхидски джел, чашковидната и багрилна звъника. Флористичните ендемити наброяват 56 вида. Природен парк “Странджа” е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна - 404 вида. Сред безгръбначните животни в парка консервационно значими са 164 вида. На територията на парка са установени 9 вида земноводни, 23 вида влечуги, 269 вида птици, 21 вида прилепи, 41 вида сладководни и проходни риби, като още 70 вида обитават крайбрежната на парка акватория. Обичайни за ПП “Странджа” сред едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът. Широко разпространени са дивата свиня и чакалът. Често се срещат лисицата, язовецът, бялката и др. Популациите на видрата и дивата котка са сред най-многобройните в Европа. Редки в Парка са златката и европейският пъстър пор. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.

ПП „Сините камъни” има характерен релеф, скална основа и географско положение, които са добра предпоставка за наличие на богат и разнообразен растителен свят. В парка се срещат 1027 вида и 30 подвида висши растения. Ендемичният елемент е силно застъпен – 15 вида и 1 подвид са български ендемити, 28 вида са балкански ендемити. Установени са 1 субендемит и 2 терциерни реликти. Някои от тях са урумово лале (Тulipa urumofii), нежен лопен (Verbascum humile), давидов мразовец (Colchicum davidovii), персийски крайспорник (Cheilantes persica), горска съсънка (Anemone sylvestris). Характерни за района са формациите на мизийски бук (Fagus silvatica ss,. moesiaca), горун (Qvercus sessiliflora), обикновен габър (Carpinus betulus), цер (Qvercus cerris), благун (Qvercus conferta), явор (Acer pseudoplatanus), келяв габър (Carpinus orientalis), среблолистна липа (Tilia tomentosa). Тревните формации имат вторичен произход и са местообитания на 1153 вида безгръбначни, като само пеперудите са 826 вида. Територията на Природен парк “Сините камъни” е единственото находище на видовете Thanatus imbecillus и Leptorchestes mutilloide от Клас Паякообразни (Arachnida). Гръбначната фауна е представена с 244 вида, в т.ч. риби – 9 вида, земноводни – 8 вида, влечуги – 13 вида, птици – 176 вида, бозайници – 38 вида. От тях 78 % или 191 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, като най-голям е броят на птиците – 149 вида, следвани от бозайниците – 24 вида. В Червената книга на България са включени 45 вида, от които 32 вида са застрашени от изчезване – шаран (Cyprinus carpio), смок мишкар (Eplaphe longissima), пъстър пор (Vormela peregusna), вълк (Canis lupus), бухал (Bubo bubo), кръстат орел (Aquila heliaca), скален орел (Aquila chryseatos), малък лешояд (Neophron perenopterus) и др.

ПП „Българка” има богатата петрографска структура и разнообразните почвено-климатични условия, които са предпоставка за наличието на много растителни и животински видове. Горският фонд на територията на парка е 80,2% от общата му площ. В него основно място (60%) заема букът. Той е основен дървесен вид и формира интересни растителни съобщества като бук-светлика, бук-лазаркиня, бук-офика, бук-лавровишня, бук-черна боровинка, бук-воден габър и няколко уникални хабитата: бук-тис-лавровишня, бук-джел-мъх, бук-дървовидна леска. От растенията, които фигурират в Червената книга на Р.България на територията на парка се срещат планински явор(жешля), джел, тис, нейчев зановец, лечебна пищялка, лудо биле(беладона), нейчево великденче, родопски силивряк, различни представители на семейство Салепови и др. Горите и субалпийските пасища са обитавани от голям брой безгръбначни и гръбначни животни. От птиците се срещат: скален орел, малък креслив орел, горски бекас, гълъб-хралупар, черен кълвач, южен белогръб кълвач, видове фигуриращи в Червената книга на Р.България. Старите букови гори са обитавани от златки, вълци и мечки. От едрите бозайници се срещат: благороден елен, сърна, дива свиня, язовец, чакал, лисица и др.

На територията на ЮИР се намират и резерватите Лешница, Каменщица, Горна Топчия, Ропотамо, Силкосия, Средока, Тисовица, Витаново, както и поддържаните резервати Атанасовско езеро, Ардачлъка, Сини Бряг, Долна Топчия, Балабана, Орлицата, биосферният резерват "Узунбуджак" и редица защитени местности, които опазват богато разнообразие от растителни и животински видове.

По данни от приетия през 2012 г. „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район за 2011-2013“, площта на защитените зони в ЮИР е 47,5% от територията му.

Сред характерните защитени природни местообитания в района са стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, зараждащи се подвижни дюни, естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition, хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia), хазмофитна растителност по варовикови скални склонове, силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albiVeronicion dillenii и др.

Защитените зони по Директивата за местообитанията, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:

• 
  В землището на гр. Бургас: 2 ЗЗ – Атанасовско езеро (BG0000270) и Бургаско езеро (BG0000273);
  
• 
  В землището на гр. Сливен: 1 ЗЗ – Сините камъни (BG0000164);
  
• 
  В землището на гр. Ямбол: 3 ЗЗ – Река Тунджа 1 (BG0000192), Река Тунджа 2 (BG0000195) и Река Мочурица (BG0000196);
  
• 
  В землището на гр. Казанлък: 1 ЗЗ – Река Тунджа 1 (BG0000192);
  
• 
  В землището на гр. Стара Загора няма защитени зони.
  

• 
  В землището на гр. Бургас: 2 ЗЗ – Атанасовско езеро (BG0000270) и Бургаско езеро (BG0000273);
  
• 
  В землището на гр. Сливен: 2 ЗЗ – Сините камъни-Гребенец (BG0002058) и Каменски баир (BG0002059);
  
• 
  В землищата на гр. Ямбол, Стара Загора и Казанлък няма защитени зони.