Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.3Почви

Съгласно почвено-географското райониране на Европа, Югоизточен район попада в Средиземноморската почвена област и обхваща части от четири почвени провинции – Задбалканска, Среднотрайкийско-Тунданжска, Източнородопско-Сакарска, Странджанска провинции.

Господстващ почвен тип на равнините и в долните части на планинските склонове под сухите гори и храсталаци са канелените почви, а също така канеленовидни лесивирани и плитките почви. На силикатни терени при по-специфични условия са разпространени уникалните за България и Балканския полуостров жълтоземи, срещащи се само в Странджаската провинция. Подножията на склоновете на планините до 600-800 м. надморска височина, покрити със сухи дъбови гори и храсталаци са заети с кафяви и канеленовидни почви. На височина 800-1500 м се разполагат кафяви планинско-горски почви под букови и смесени гори. В този пояс са разпространени широко и рендзините.

В по-високите части на планинско горския пояс се появяват кисели кафяви планинско-горски почви, които на височина над 1500 м се сменят със субаплийски планинско-ливадни почви.

На територията на Югоизточен район се прилага система на три нива за мониторинг на почвите в областите. На първо ниво се извършва широко мащабен мониторинг, на второ се наблюдават мрежите на вкисляване и засоляване, на трето ниво се определят локалните замърсители от земеделски източници. Целта на тази система на наблюдение е да се обхванат по-големи територии от почвеното многообразие на територията на страната. За целите на наблюдението се определят пунктове за съответната територия, които се следят от РИОСВ Бургас и Стара Загора.

На територията на РИОСВ-Бургас през 2011 г. е извършено пробовземане от 9 пункта на националната мрежа за почвен мониторинг съгласно план-график на ИАОС. Резултатите показват, че стойностите за тежки метали са много под максимално допустимите концентрации.

През 2011 в определените 9 пункта е проведено и изпитване по отношение на остатъчни количества органохлорни пестициди, полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди, като отчетените стойности са много под максимално допустимите концентрации. На територията на РИОСВ е решен проблемът със залежалите пестициди в по-голяма си част, с което е ликвидирана потенциалната опасност от евентуално замърсяване и увреждане на околната среда.

По отношение на устойчивите органични замърсители в това число нефтопродукти са установени локални замърсявания на малки площи в следствие от автопроизшествия.

На ветрова ерозия са подложени 12% от контролираната от РИОСВ-Бургас площ, а на водоплощна 43% . През 2011 г. няма финансирани противоерозионни проекти и не е известно да има изпълняващи се в момента такива.

Общата площ на засолените почви в регион Бургас е 50 044 декара. Извършено е пробонабиране от двата определени пункта, което показва, че почвите са силно засолени.

По отношение на вкисляването на почвите са взети проби от три пункта. Резултатите показват стабилизиране и задържане на процеса на вкисляване на почвата.

През 2011 г. на територията на РИОСВ – Стара Загора е проведен мониторинг на почвите от мрежата на I ниво за съдържание на тежки метали и металоиди, при пълно обследване в 10 пункта от общо 41, попадащи на територията на девет общини в контролирания регион. От всеки пункт е извършено пробонабиране за пълен набор показатели, в две дълбочини: 0 – 10/0 – 40 см за необработваемите и 0 – 20/20 – 40 см за обработваемите почви, в три повторения.

На базата на предоставените анализни резултати, може да се направи заключение, че почвите в контролираната територия са незамърсени с тежки метали и металоиди. Установява се тенденция на задържане нивата на наблюдаваните индикатори, които са много под границите на максимално допустимите концентрации.

Общо нарушените терени от добивната промишленост на територията, контролирана от РИОСВ - Стара Загора, които се нуждаят от рекултивация са 21 345 hа. Общо рекултивирани площи до момента са 4 327.6 hа, като през последната наблюдавана година са нарушени 216.6 hа, а рекултивираните са 62.3 hа.

През 2011 г. в определените десет пункта за мониторинг на тежки метали е проведено и изпитване по отношение на остатъчни количества органохлорни пестициди, полихлорирани бифенили и полициклични ароматни въглеводороди в почвите. Анализът на получените стойности на наблюдаваните устойчиви органични замърсители се установява следното: органохлорните пестициди, полихлорираните бифенили и полицикличните ароматни въглеводороди са в граници много под максимално допустимите концентрации.

На територията, контролирана от РИОСВ-Стара Загора не е решен проблемът със залежалите продукти за растителна защита, с неизвестен произход. Не е ликвидирана потенциалната опасност от евентуално замърсяване на околната среда. В контролирания регион са разположени общо 46 склада, 8 централизирани склада и 406 контейнера Б-Б куб. Ежегодно се извършват проверки на тези складове и на площадките с Б-Б кубове, в които трайно се съхраняват продукти за растителна защита с изтекъл срок на годност и с неизвестен произход. Състоянието на повечето складове е лошо, същите не се охраняват, което налага необходимостта от спешното решаване на проблема на централно ниво, като се предложи подходяща технология и осигури финансиране на дейностите по тяхното крайно екологосъобразно обезвреждане.

През 2011 г. е извършен почвен мониторинг – II ниво, функционални подсистеми „Контрол и опазване на почвите от засоляване” и „Контрол и опазване на почвите от вкисляване”.

Във връзка с контрола и опазването на почвите от засоляване са пробонабрани и анализирани 24 броя почвени проби от пунктове гр. Стралджа, община Стралджа, област Ямбол и гр.Кермен, община Сливен, област Сливен. Пробонабирането е извършено в 4 точки за всеки пункт, в три дълбочини: 0 – 20 см, 20 – 40 см и 40 – 60 см, веднъж годишно – м. май.

Данните от анализираните протоколи показват, че почвите в пункт Стралджа са незасолени, а тези в пункт Кермен се определят от средно засолени до незасолени.

По отношение опазване на почвите от вкисляване са пробонабрани и анализирани 16 почвени проби от пунктове с. Сборище, община Твърдица, област Сливен и с. Тъжа, община Казанлък, област Стара Загора. Пробонабирането е извършено един път годишно – м. септември. От всеки опорен пункт са взети 8 броя проби, от четири точки в две дълбочини: 0 – 20 см и 20 – 40 см.

Отчитайки резултатите от извършените наблюдения върху показателите, характеризиращи вредната киселинност се установява следното:

- пункт с. Тъжа, активната реакция pH е в границите от 3.7 до 4.05, реакция почвите се определя като много силно кисела.

- пункт с. Сборище, активната реакция pH е в границите от 5.3 до 6.4, реакцията на почвите се определя от слабо кисела до слабо алкална.

През 2011 г. не са финансирани проекти против ерозията и не са известни такива, които да се изпълняват на контролираната от РИОСВ-Стара Загора територия.