Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.2.1Повърхностни води

Реките от Черноморски район се формират от множество по-къси или по-дълги самостоятелни реки, които се вливат направо в Черно море и са известни под общото наименование Бургаски реки, в които са включени реките Двойница, Хаджийска, Ахелой, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска. Характерното за поречията на реките е, че колкото повече се отива на юг, толкова повече се увеличава гъстотата на речната мрежа и влиянието на средиземноморския климат нараства. Подхранването на реките тук е предимно дъждовно и много слабо снежно. Обикновено подема на високите води започва през есента (ноември) и продължава до края на април, след което започва маловоден период през който голяма част от реките пресъхват.

За Източнобеломорски район попадат водните тела от поречията на река Марица и река Тунджа

Югоизточен район може да се определи като най-чистият по отношение качеството на повърхностните води. Установен е един участък на р. Тунджа с нарушен екологичен статус след град Ямбол. Причина е комплексно органично замърсяване от битови и индустриални отпадни води. Установено е замърсяване с форми на азота на река Айтоска при устието и превишаване на стойностите по отношение на съдържание на общ азот при речен басейн Мадренски реки.

През 2010 г. за България има изградени и действащи – 79 бр. СПСОВ, увеличени с 6 бр. спрямо предходната 2009 г. В ЮИР за 2010 г. СПСОВ са 19 бр., (при 17 бр. за 2008 г.) Относителният дял на населението обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в Югоизточния район е 39.1 %, по-нисък от средния за страната 47,6 %, като районът се нарежда на трето място след Югозападния (71.4%) и Североизточния район(63.3%). Делът на обслужваното население от СПСОВ в % е най-висок в областите Бургас (58.4%) и Сливен (57.3%), а най-нисък в област Ямбол (3.4%).