Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка



страница7/45
Дата20.08.2018
Размер7.21 Mb.
#81162
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   45

Таблица 2.1.2.1-3. Действащите пречиствателни станции за отпадни води през 2010 г.

Статистически район и области

СПСОВ

Първично пречистване

Вторично пречистване

Третично пречистване

Обслужвани селища от СПСОВ

Дял на обслужваното население от СПСОВ - %

Общо

от които: най-малко с вторично пречистване

БЪЛГАРИЯ

79

12

66

1

102

47.6

45.2

Югоизточен

19

0

19

0

22

39.1

39.1

Бургас

10

0

10

0

13

58.7

58.7

Сливен

2

0

2

0

2

57.3

57.3

Стара Загора

3

0

3

0

3

18.7

18.7

Ямбол

4

0

4

0

4

3.4

3.4

Източник:НСИ
За страната през 2010 г. общото количество заустени отпадъчни води възлиза на 811.18 млн. м³, от които 465.91 млн. м³ са поне с вторично пречистване. На територията на ЮИР общото количество заустени отпадъчни води възлиза на 108.46 млн. м³, от които 58.67 млн. м³ са с вторично пречистване.
Таблица 2.1.2.1-4. Отпадъчни води и води от охлаждане за страната и ЮИР

 

България

ЮИР

2008

2009

2010

2008

2009

2010

Отпадъчни води, отведени без пречистване, млн.куб.м/год.

214.21

196.91

201.03


25.12

28.50

27.07


Отпадъчни води, отведени от пречиствателни станции (селищни и други), млн.куб.м/год.

515.69

494.12

544.48


69.42

71.62

71.21


в т.ч.: с поне вторично пречистване, млн.куб.м/год.

425.12

429.16

465.91


63.06

62.56

58.67


Oтпадъчни води, отведени след собствено третиране, млн.куб.м/год.

63.19

65.64

65.67


10.02

10.28

10.12


Общо отведени във водни обекти, млн.куб.м/год.

793.09

756.68

811.18


104.56

110.40

108.46


Образувани води от охлаждане, млн.куб.м/год.

3556.53

3312.40




455.50

475.50




в т.ч. отведени във водни обекти, млн.куб.м/год.

3550.35

3307.74

3241.34


455.04

474.60

442.51


Източник:НСИ

Водоснабдяване
Най-големият консуматор на вода в Югоизточен район е сектор индустрия. През 2010 г. индустрията е консумирала 973.09 млн.куб.м вода, съставляваща 90 % от общото количество използвана вода. От най-много вода се нуждае индустрията в област Стара Загора - 87% от цялото количество подадена вода в Югоизточния район.
Таблица 2.1.2.2-5. Използвана вода - общо за страната и по области в ЮИР за 2010 г.

Млн.куб.м/год.




Използвана вода по дейности

Общо

Селско стопанство

в т.ч напояване

Индустрия

Услуги

Домакинства

Общо за страната

4821.28

308.90

283.28

4180.40

67.62

264.35

Югоизточен

1074.93

52.47

43.97

973.09

12.98

36.40

Бургас

59.74

1.61

0.30

32.15

9.00

16.98

Сливен

14.40

2.07

1.90

5.73

1.17

5.43

Стара Загора

992.56

47.54

41.06

933.01

2.21

9.80

Ямбол

8.24

1.25

0.71

2.21

0.60

4.19

Източник:НСИ
В системата на общественото водоснабдяване загубите са в рамките на 68.4%.

На територията на ЮИР има 4 язовира за водоснабдяване – „Камчия“, „Мандра“ и „Ясна поляна“, разположени в област Бургас и язовир Асеновец в област Сливен. Делът на водоснабденото население в района е 99,7% (като някои градове са: Бургас – 99,7%, Сливен – 99,9%, Ямбол – 100%), което е над средното за страната (99,1%), като съответният дял на населението е най-нисък в общините Средец и Руен – 98,3%.

Делът на населението с режим на водоползване през 2010 г. е бил най-висок в област Сливен – 4,2%.

Водопроводните мрежи са изградени предимно от етернитови тръби (Бургас – 68%, Сливен 69%, Ямбол – 79%) с изтекъл експлоатационен срок и висок процент на амортизация, което води до сериозни загуби на вода. Средно за района те са около 68.4%, което е втория най-висок процент за страната. Най-тревожно е положението в област Ямбол, където загубите на вода са 90%.

Общо за района има тенденция към влошаване на състоянието на водоснабдителните мрежи и съоръжения поради липса на средства за превантивна поддръжка и подмяна на амортизираните елементи.

Необходими са мерки за подобряване на водоснабдяването на населените места, които са на сезонен режим и осигуряването на допълнителни количества питейна вода, за да може да преминат целогодишно на постоянен режим на водоснабдяване.



Таблица 2.1.2.2-6. Дял на населението в селища с обществено водоснабдяване, обществена канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води по области през 2010 г.

Процент %




Обществено водоснаб-дяване

Население на режим на водоснабдяване

Селищни пречиствателни станции за отпадъчни води

Други пречист-вателни станции за отпадъчни води

Обществена канализация

Общо

в т.ч. с поне вторично третиране

Общо за страната

99.1


1.0


47.6

45.2

0.1

70.6

Югоизточен

99.7

0.8

39.1

39.1

0.0

67.6

Бургас

99.7

0.0

58.7

58.7

0.0

70.9

Сливен

99.9

4.2

57.3

57.3

0.0

60.3

Стара Загора

99.6

0.2

18.7

18.7

0.0

67.2

Ямбол

100.0

0.0

3.4

3.4

0.0

68.8

Източник:НСИ
Канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води

Канализационната мрежа в Югоизточния район е достигнала средно ниво на развитие, в сравнение с други райони в страната. От канализационните услуги е обхванато 67,6% от населението. Наблюдават се различия в дела на населението, обслужвано от канализационна мрежа в големите градски центрове и малките населени места. Липсата на канализационни мрежи особено в селата е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води.



В три от областите - Стара Загора, Сливен и Ямбол доставената питейна вода не се пречиства предварително. През 2010 г. в ПСПВ са пречистени 28.69 млн.куб. м/г. от доставената на потребителите в района питейна вода или 51,15%.
Таблица 2.1.2.2-7. Събиране, пречистване и доставяне на води - обществено водоснабдяване и напоителни системи по области в ЮИР през 2010 г.




2010

Постъпила вода във водопренос-ната система (подадена вода)

Доставена вода

в това число за:

Загуби при транспорта на водата

Дял на загубите при транспортна водата

Общо

в т.ч. питейна

домаки-нства

напоя-ване

Общо

в т.ч. третирана в ПС за питейни води

млн. куб.м/год.

%

Общо за страната

1688.92

715.91

363.11

149.83

264.35

280.73

973.01

57.6

Югоизточен

330.99

104.60

56.08

28.69

36.81

43.97

226.38

68.4

Бургас

65.42

29.19

28.69

28.69

16.98

0.30

36.23

55.4

Сливен

63.63

11.91

7.02

0.00

5.43

1.90

51.72

81.3

Стара Загора

132.76

56.61

14.83

0.00

10.21

41.06

76.16

57.4

Ямбол

69.18

6.89

5.54

0.00

4.19

0.71

62.28

90.0

Източник:НСИ
Качество на Черноморски крайбрежни води

Основните причини са замърсяване на крайбрежни води от непречистени битови води, генерирани от курортните комплекси



Точкови източници на замърсяване на водите на Черно море са:

  • ПСОВ „Елените” - с механично и биологично пречистване. Приема за пречистване отпадъчните води от гр. Свети Влас. ВС „Елените” и хотелски комплекси в района. Капацитетът на пречиствателните съоръжения е недостатъчен. Станцията не е в състояние да приеме количествата отпадъчни води от района, особено през летния сезон, когато има завишено водопотребление. Пречистените води се заустват в Черно море северно от гр. Свети Влас в район на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води. Както предходните години така и през летния сезон на 2011 г. се констатира незадоволителен ефект на пречистване на отпадъчните води и значително превишение на нормите, определени в Наредба № 8/2001 г. за качествата на крайбрежните морски води по показатели: общ фосфор, БПК5, азот амониев, повърхностно активни вещества и екстрахируеми вещества.

  • „Парадайз бийч” ЕАД - хотелски комплекс в района на Свети Влас с изградена самостоятелна ЛПСОВ - пречистените отпадъчни води се заустват в сухо дере - втора категория воден обект, вливащо се в Черно море. Обекта работи сезонно. През 2011 г. са констатирани незначителни превишения на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителното за заустване по показатели: активна реакция и азот нитратен.

  • ПСОВ „Равда - Слънчев бряг” - отпадъчните води от с. Равда. к.к. „Слънчев бряг” и гр. Несебър постъпват за пречистване чрез смесена канализационна мрежа в ПСОВ. Пречистените отпадъчни води се заустват чрез общ колектор в Черно море, северно от с.Ахелой в район на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води. През летния сезон и двете части на пречиствателната станция се претоварва хидравлично и не могат да осигурят достатъчно пречистване на отпадъчните води, в резултат на което са констатирани значителни превишения на нормите на Наредба 8/2001 г. по азотни показатели, общ фосфор. БПК5, повърхностно активни вещества и екстрахируеми вещества.

  • ГПСОВ Поморие – Пречистените води се заустват в Черно море между гр. Поморие и кв. Сарафово. През 2011 г. са констатирани превишения на нормите на Наредба 8 за качеството крайбрежните морски води по общ азот, екстрахируеми вещества и желязо.

  • ПСОВ Царево, експлоатирана от община Царево - в нея постъпват за пречистване отпадъчните воли от град Царево, къмпинг Арапя и в.с. Оазис. През летния сезон на 2011 г. са констатирани превишения на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителното за заустване по показателите: общ азот и повърхностно активни вещества.

  • ПСОВ Лозенец, експлоатирана от „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД - в експлоатация от 1988 г., построена за нуждите на Ваканционното селище на ЦС на БПС в с. Лозенец. През летния сезон е претоварена и не е в състояние да пречиства нормативно постъпващите количества отпадъчни води. Констатирани са превишения на индивидуалните емисионни ограничения. определени в разрешителното за заустване с показатели: азот амониев, азот нитритен, азот нитратен и общ фосфор. Срокът за достигане на индивидуалните емисионни ограничения за тези показателите е 31.12.2014 г.

  • ,,БДК Строй” ООД - жилищна сграда срещу к-с „Градина” със самостоятелна ЛПСОВ - През 2011 г. са констатирани превишения на ИЕО. определени в разрешителното за заустване по показатели: ХПК. БПК5 азотни и фосфорни показатели.

  • „Комплектстрой” ЕООД - вилно селище „Лилиите” в местност Аркутино с изградена самостоятелна ЛПСОВ - заустването на пречистените отпадъчни води е в естествен воден канал между блато Аркутино и Черно море - втора категория воден обект. През 2011 г. са констатирани превишения на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителното за заустване по показатели: неразтворени вещества. общ азот, общ фосфор, ХПК и екстрахируеми вещества.

  • „ДК – Домостроене” АД гр. Бургас - производство на стоманобетонни елементи. Формират се два потока отпадъчни води: поток 1 - битово - фекални води и поток 2 - производствени води. които се заустват в Черно море. Дружеството е предприело действия (има изготвен проект) за включване на отпадъчните води към градската канализационна мрежа за осигуряване на пречистването им в ПСОВ Бургас.

  • „Бургаски корабостроителници” АД гр. Бургас - механично пречистените отпадъчни води се заустват в Черно море срещу гр. Бургас. През 2011 г. са констатирани незначителни превишения на индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителното за заустване по показател: цинк.

  • „Пристаните Бургас” АД - терминал „Запад” - непречистени отпадъчни води се заустват в Черно море. Дружеството е предприело действия за включване на отпадъчните води към градската канализационна мрежа за осигуряване на пречистването им в ПСОВ Бургас.

  • Канализационна система на гр. Созопол - отпадъчните води от гр. Созопол се заустват непречистени в Черно море. в района на пристанище Созопол - новия кей. Няма изградена ПСОВ за населеното място.

  • Канализационна система на с. Черноморец, община Созопол - канализационната система е смесена. Към настоящия момент непречистените отпадъчните води от населеното място се заустват в Черно море. в района на залива „Вромос". По проект е предвидено отпадъчните води от населеното място да се пречистват в ПСОВ Созопол.

  • Канализационна система на с. Синеморец, община Царево - степента на изграденост на канализационната мрежа на селото е около 60%. Изграден е експериментален пречиствателен модул, но до този момент не е пуснат в експлоатация. Към настоящия момент водите от населеното място се заустват непречистени в Черно море.

  • Канализационна система на с. Варвара, обшина Царево - изграден е експериментален пречиствателен модул, но до този момент не е пуснат в експлоатация. Пречистените води по проекта ще се заустват в Аязменско дере - втора категория воден обект. Към настоящия момент водите от населеното място се заустват непречистени в дерето.

  • Канализационна система на гр. Ахтопол, община Царево - Непречистените отпадъчни води се заустват в Черно море, на 1 км югоизточно от града. Има отредена площадка за изграждане на ПСОВ гр. Ахтопол - биологична пречиствателна станция, има работен проект. След изграждане на ПСОВ Ахтопол пречистените води ще се заустват в сухо дере в местност „Аероплана" южно от града.

2.1.2.2Подземни води


В земните недра на България са обособени 177 подземни водни тела, представляващи самостоятелни и значими части от пресни подземни води. От тях 36 тела са в Югоизточен район, в това число 20 тела в Черноморския район и 16 тела в Източнобеломорския район.

Количественото състояние на пресните подземните води (естествени ресурси, разполагаеми ресурси, разрешено водовземане и свободни ресурси), по данни на Басейновите дирекции за управление на водите, е отразено в Таблица 2.1.2.2-1.


Таблица 2.1.2.2-1. Количественото състояние на пресните подземните води

Басейнови дирекции

за управление на водите

Естествени

ресурси

l/s


Разпола-гаеми ресурси

l/s

Разрешено водовземане
l/s

Свободни ресурси
l/s

Черноморски район с център Варна

5050

4129

230

3899

Източнобеломорски район с център Пловдив

20131

15650

3620

12030

Общо

25181

19778

3850

15929

Част от посочените в таблицата ресурси на подземните води са на територията на съседния Южен Централен район, тъй като границите на няколко подземните водни тела са частично извън тези на Югоизточния район.


По данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – изключителна държавна собственост” на територията на Югоизточен район има 19 находища на минерална вода и 13 находища публична общинска собственост по данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – публична общинска собственост”. Утвърдените им експлоатационни ресурси, разрешеното водовземане и свободните количества минерални води към 01.01.2013 г. са отразени в Таблица 2.1.2.2-2.
Таблица 2.1.2.2-2. Утвърдени експлоатационни ресурси, разрешено водовземане и свободните количества на минерални води

Планови район

Минерални води – изключителна държавна собственост

Минерални води – публична общинска собственост

l/s

Експлоатационни ресурси
l/s

Разрешено водоползване /потребление/

l/s

Свободни водни количества

l/s

Югоизточен

130,07

28,46

101,61

14,00

С решения на министъра на околната среда пет броя находища на минерална вода изключителна държавна собственост са предоставени безвъзмездно на съответните общини за управление и ползване за срок от 25 години.


Химично състояние на подземните води

В Черноморския басейнов район замърсяване на подземните води с нитрати се установява в няколко подземни водни тела, привързани към порови и пукнатинни води. В Източнобеломорския басейнов район най-съществено е замърсяването на подземните води също с нитрати.



Обобщени данни за наблюдаваните превишения по другите задължителни показатели (брой на пунктовете, диапазон на превишенията в пъти над стандартите за качество), са посочени в Таблица 2.1.2.2-3.
Таблица 2.1.2.2-3. Обобщени данни за наблюдаваните превишения по различни показатели по басейнови дирекции



Показатели

Черноморски басейнов район

Източнобеломорски басейнов район

Брой пунктове

Превишение

от ÷ до

/в пъти > СК/

Брой пунктове

Превишение

от ÷ до

/в пъти > СК/

1

Амониеви йони

1

1,46

3

1,28÷8,04

2

Сулфати

-

-

6

1,06÷2,20

3

Хлориди

-

-

2

1,18÷2,92

4

Фосфати

5

1,28÷6,18

7

1,02÷9,98

5

Калций

-

-

11

1,03÷13,53

6

Магнезий

2

1,08÷1,83

3

1,04÷2,40

7

Натрий

1

1,32

2

1,05÷1,17

8

Желязо

3

3,73÷7,00

3

1,72÷5,32

9

Манган

6

1,02÷18,60

6

1,78÷20,94

10

Окисляемост

2

1,07÷1,36

1

1,34÷2,60

11

Обща твърдост

1

1,07

7

1,08÷2,17

12

Електропроводимост

1

1,20

2

1,38÷1,45




Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   45




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница