Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка

2.1.4Ландшафт

Този район включва малка част от източната част на Старопланинската система, части от северната част (Средногорско-Задбалканската част), Южната част (Горнотракийската котловина) и Югоизточната част (Сакаро-Странджанската част) на Преходната планинско-котловинна зона.

В района попада също малка част от източната Стара планина, която постепенно се разширява на изток и губи монолитността си, като се разделя от надлъжните долини на реките Луда Камчия и Хаджийска на 2 успоредни клона. Северният, наричан Матор планина попада в Североизточния район за планиране. Южният клон – Удвой планина, включва Сливенска (1 181 m), Стидовска (1 011 m), Карнобатска (684 m) и Айтоска (485 m) планина.

В Средногорско-Задбалканската част в този район се включват части от Средна гора и части от Задбалканските котловини. В тази част на Средна гора има асиметрично развити склонове – къси, стръмни северни и дълги, полегати южни с обширни билни заравнености, които са слабо разчленени, а в подножията е развита гъста ровинно-долова мрежа. В този район попадат следните Задбалканските полета Казанлъшка котловина (350 m), формирана между праговете Стражата и Межденик (604 m) и Сливенска (150 m) между Межденик и Хисарско-Бакаджишкия праг (403 m). Сред Сливенската и Карловската котловина се издигат усамотени вътрешнокотловинни хълмове. Като най-източно продължение на Задбалканската котловинна ивица могат да се разглеждат Карнобатската (180 m) и Айтоската (70-80 m) котловини, ограничени от север от едноименните дялове на източна Стара планина, а на юг – от височините Терзийски баир и Хисар. Като цяло морфоложкият коридор на Задбалканските котловини постепенно се понижава към Черно море, поради което като морфоложки привързана към ивицата на Задбалканските полета може да се разглежда и Бургаската низина, ограничена от запад-северозапад от Хисарско-Бакаджишкия праг, на юг – от ридовете на Странджа, а на изток – от Бургаския залив на Черно море.

В този район се включва и част от Горнотракийската котловина, в която се разграничават две обширни полета Пловдивско-Пазарджишко (на запад) и Старозагорско (на изток). В този район се включва Старозагорското поле. То се простира на изток от Чирпанските възвишения и се оводнява предимно от р. Съзлийка и нейните десни притоци. Дългата му ос има меридианно направление и осезаем наклон към изток-югоизток. Гравитиращите към р. Съзлийка притоци разчленяват източната периферия на Старозагорското поле на плоски вододелни гърбици с надморска височина варираща от 170 m до 150 m. В най-ниската си част, на допира с Харманлийския пролом на р. Марица, височината на Старозагорското поле значително намалява и достига 80 m.

Сакаро-Странджанската част в този район представлява силно разчленена нископланинска земя. Между Сакар и Странджа се простират граничните Дервенски възвишения, които морфохидрографски се явяват продължение на главното било на Странджа. В този район се включват сложно разклонените плоски ридове на Странджа (вр. Градище, 710 m) със северните й ридове Босна (502 m), Каратепе (434 m), както и уединените при черноморски височини Медни рид (376 m), Росен баир (267 m) и Китка (215 m). Тази част на Сакаро-Странджанската планинска земя се проломява от р. Тунджа чрез Сремския пролом и пролома южно от с. Устрем.

В Югоизточен район се срещат ландшафти от класовете междупланински равнинно-низинни ландшафти, котловинни ландшафти и планински ландшафти.

В района на средната част на Старопланинската система преобладават групите ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с неспоени кватернени наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали. Срещат се групите ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения сред равните дъна на междупланински котловини от масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с неспоени кватернени наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

В района на източната част на Старопланинската система преобладават групите ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с неспоени кватернени наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване. Срещат се групите ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали, ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения сред равните дъна на междупланински котловини от масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с неспоени кватернени наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги с висока степен на земеделско усвояване. В по-високите части се срещат групите ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху интрузивни скали, ландшафти на високопланинските алпийски ливади върху интрузивни скали, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с плиоценски песъчливо-гли­нести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от карбонатни скали.

В района на източната част на Средногорско-Задбалканската част на Преходната планинско-котловинна зона преобладават групите ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с неспоени кватернени наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали, ландшафти на ливадно-степните междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесо-ливадно-степните междупланински низини върху вулкански скали със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските субколхидски гори върху андезити. Срещат се групите ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланински котловини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесо-ливадно-степните междупланински низини върху вулкански скали със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските субколхидски гори върху неспоени кватернерни наслаги.

В района на Горнотракийската котловина преобладават групите ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху кристалинни шисти и гнайси, ландшафти на открития карст по склоновете на каньоновидните долини, пресичащи равнини от седиментни карбонатни скали, ландшафти на ливадно-степните междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги с ви­сока степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските субколхидски гори върху мезозойски седиментни скали, ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги сравнително с малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване. Срещат се групите ландшафти на гористите междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите междупланински низини върху масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесо-ливадно-степните междупланински низини върху вулкански скали със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори. върху мрамори и варовици.

В Сакаро-Странжданската част на преходната планинско-котловинна зона преобладават групите ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските субколхидски гори върху мезозойски седиментни скали, ландшафти на лесо-ливадно-степните междупланински низини върху вулкански скали със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на ливадно-степните междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските субколхидски гори върху андезити. Срещат се групи ландшафти на гористите междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на гористите междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги сравнително с малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските субколхидски гори върху неспоени кватернерни наслаги, ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Източната граница на Р. България, частично съвпада с Югоизточния район. По източното Черноморско крайбрежие и в пограничните райони, в посока север-юг преобладаващо се повтарят групите ландшафти на плажовите ивици, ландшафти на нископланинските лонгозни гори върху алувиални наслаги, ландшафти на скалните клифове, ландшафти на ливадно-степните междупланински низини върху неспоени кватернерни наслаги с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските лонгозни гори върху алувиални наслаги, ландшафти на лагунните езера (блата), ландшафти на лиманните езера, ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

В пограничните части на Югоизточния район, които съвпадат с част от южната граница на България преобладаващо се повтарят групите ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеогенни глинесто-песъчливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мрамори и варовици, ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване, ландшафти на нископланинските субколхидски гори върху мезозойски седиментни скали, ландшафти на нископланинските лонгозни гори върху алувиални наслаги, ландшафти на нископланииските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Като чувствителни ландшафти могат да бъдат разгледани уникалните ландшафти на природни забележителности, които са под законова защита. В Таблица 2.1.4-1 е представено разпределението на природните забележителности по райони на развитие, по данни от ИАОС.

Таблица 2.1.4-1. Природни забележителности в България към 2011 г.