Ускорените и мащабни застроявания по Черноморското крайбрежие с нова хотелска база, ваканционни селища и курортни зони довеждат до свръхнатовареност на комунално битовата инфраструктура, инженерните съоръжения, транспортната и екологичната инфраструктура и оттук до забавяне на темпа на развитие на съвременен вътрешен и международен туризъм.
Някои участъци от общинската мрежа пътища са с влошени експлоатационни условия поради недостатъчни ресурси за поддържането й.
Железопътната инфраструктура се характеризира с незадоволителното състояние на жп гарите, нуждаещ се от реконструкция релсов път (водещ до ниските скорости на движение на влаковете) и лошото състояние на подвижния състав – всички тези фактори обуславят наблюдавания отлив на пътници от железопътния транспорт.
На много места в самите селища по Черноморието има терени, влезли в регулация по Застроително Регулационен План, като при това външни инженерни електроснабдителни мрежи не са предвидени. Това затруднява изграждането на електрозахранване за новите сгради и е предпоставка за конфликтни ситуации.
Електропреносната мрежа се нуждае от доизграждане и реконструкция, особено в районите с потенциал за развитие на туризма. Наложително е привеждането на електропреносната мрежа във вилната зона на гр.Сливен, която се очертава като “зелената територия “ за развитие на града, в съответствие с техническите изисквания.
Съществуват проблеми с осигуряването на непрекъснато водоснабдяване на някои населени места. В 30-40% от населените места проблемите с водоснабдяването не се дължат на сушата, а на проблеми със захранването с питейна вода. В някои общини водоснабдителната мрежа е силно амортизирана. Между 10 и 15% от населените места са на режим заради текущи повреди по водопроводната и канализационната мрежи. Необходими са мерки за подобряване на водоснабдяването на населените места, които са на сезонен режим и осигуряването на допълнителни количества питейна вода.
Липсата на канализационни мрежи особено в селата е причина за заустване на отпадъчните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подземните води.
Наблюдава се неблагоприятна тенденция на постепенно намаляване на населението, което се дължи на неговото застаряване, влошения здравен статус и ниския жизнен стандарт. Съществуващи проблеми, имащи отношение към Регионален план за развитие на Югоизточен Район от ниво 2 за периода 2014-2020 г.
Неравномерното развитие на отделните региони, области и общини - значителни вътрешнорегионални дисбаланси;
Териториални диспропорции в разпределението на човешкия потенциал - струпване на население в по-привлекателните области Бургас и Стара Загора;
Обезлюдяване на някои селски райони - негативна тенденция за непрекъснато намаление на броя на населението;
Концентрация на базата за туризъм и туристическите услуги по крайбрежието; не се забелязват тенденции за преодоляване на сезонността на морския туризъм и разнообразяване на туристическия продукт;
Нисък дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност от БВП на района;
Най-висок дял на ранонапусналите образователната система лица; слаби връзки между изследователските центрове, университетите и бизнеса;
Налице са диспропорции в разпределението на здравната мрежа на областно и на общинско ниво. Концентрацията на здравните заведения предимно в областните градове води до ограничаване на възможностите за получаване на адекватно здравно обслужване на живеещите в селата и в малките общини, в повечето от които е концентрирано малцинствено население;
Налице е риск за здравето на населението, свързан с емисии на парникови газове и серен диоксид (в ЮИР е най-големия емитър на тези замърсители в страната);
Налице е лошо качество на атмосферния въздух и висок риск по отношение на последиците от климатичните промени;
Липса на широколентова инфраструктура (интернет) в слабо населените или по-слабо развитите в икономическо отношение части на района;
Недостатъчно изградена канализационна мрежа в малките населени места в района и нисък % от населението, обслужено от пречиствателни станции.
5Целите на опазване на околната среда на национално и международно равнище, имащи отношение към Регионален план за развитие на Югоизточен Район от ниво 2 за периода 2014-2020 г., и начинът, по който тези цели и всички екологични съображения са взети под внимание по време на изготвянето на плана
Национален стратегически документ в областта на опазването на околната среда в България е Националната стратегия за околна среда. Последният официално приет вариант на стратегията е за периода 2005-2014 г., т.е. той няма да е актуален в периода на изпълнение на Регионалния план за развитие на ЮИР 2014-2020. Разработеният по-нов вариант на стратегията (за периода 2009-2018 г.) не е приет от Народното събрание.
В момента най-актуалният стратегически документ, съдържащ цели в сферата на околната среда е проекта за Национална програма за развитие на Р. България: България 2020 (НПР БГ 2020). НПР БГ 2020 е водещият стратегически и програмен документ, който конкретизира целите на политиките за развитие на страната до 2020 г. Програмата съответства на ангажиментите на България на европейско и международно ниво във всички обществени сфери и пренася на национално ниво целите на Стратегия „Европа 2020”. В Програмата се идентифицират визия, цели, приоритети, подприоритети и политики за развитие. Приоритетите и подприоритетите от НПР БГ 2020, имащи отношение към опазването на компонентите на околната среда са:
Приоритети и политики на НПР БГ 2020, насочени към опазване на околната среда
Отношение на предвижданията на РПР на ЮИР 2014-2020 към приоритетите и политиките на НПР БГ 2020, насочени към опазване на околната среда
Приоритет 3 „Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал”
Подприоритет 3.2. Стимулиране развитието на градовете и подобряване на интеграцията на българските региони в национален и международен план
Подприоритет 3.4. Подкрепа за ефективно и устойчиво усвояване на туристическия потенциал на регионите и развитие на културните и креативни индустрии в регионите
Подприоритет 3.5. Създаване на условия за опазване и подобряване на околната среда в регионите, адаптиране към настъпващите климатични промени и постигане на устойчиво и ефективно използване на природните ресурси
Идентифицираните за подкрепа стратегически цели, приоритети и специфични цели на РПР, които са директно насочени към постигане на целите на Приоритет 3 на НПР БГ 2020 и в частност към следните подприоритети са:
Стратегическа цел 1 – Приоритет 1., специфична цел 1 и 3; Приоритет 2., специфична цел 1, 2, 3 и 4;
Стратегическа цел 2 – Приоритет 1., специфична цел 3; Приоритет 2 и Приоритет 3., специфична цел 1, 2 и 3;
Стратегическа цел 3 – Приоритет 1 и 2;
Стратегическа цел 4 – Приоритет 1., специфична цел 1 и 2; Приоритет 2 и Приоритет 3.
Приоритет 4 „Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси”
Подприоритет 4.5. Устойчиво използване и управление на природните ресурси
Подприоритет 4.6. Конкурентоспособен рибарски сектор, осигуряващ устойчиво управление на рибарството и аквакултурите
Идентифицираните за подкрепа стратегически цели, приоритети и специфични цели на РПР, които са директно насочени към постигане на целите на Приоритет 4 на НПР БГ 2020 и в частност към следните подприоритети са:
Стратегическа цел 1 – Приоритет 1., специфична цел 3 и Приоритет 3., специфична цел 4 и 5;
Стратегическа цел 3 – Приоритет 3.
Приоритет 7 „Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност”
Подприоритет 7.2. Повишаване на енергийната ефективност
Подприоритет 7.3. Достигане на 16% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.
Подприоритет 7.5. Повишаване на ефективността на използване на ресурсите
Идентифицираните за подкрепа стратегически цели, приоритети и специфични цели на РПР, които са директно насочени към постигане на целите на Приоритет 7 на НПР БГ 2020 и в частност към следните подприоритети са:
Стратегическа цел 1 – Приоритет 1., специфична цел 4 и Приоритет 3;
Стратегическа цел 4 – Приоритет 1.
Приоритет 8 „Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари”
Подприоритет 8.1. Изграждане на устойчива железопътна транспортна система чрез реформиране на сектора
Подприоритет 8.4. Ограничаване негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората
Подприоритет 8.5. Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт
Идентифицираните за подкрепа стратегически цели, приоритети и специфични цели на РПР, които са директно насочени към постигане на целите на Приоритет 8 на НПР БГ 2020 и в частност към следните подприоритети:
Стратегическа цел 3 – Приоритет 1;
Стратегическа цел 4 – Приоритет 2., специфична цел 1 и Приоритет 3.
