Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка
Изтегляне 7.21 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.4Ландшафт
- 4.5Биологичното разнообразие, флора, фауна
- 4.5.2Фауна
- 4.5.3Защитени територии и защитени зони
4.3ПочвиВ настоящия раздел са разгледани проблемите и факторите, водещи до замърсяване, обедняване и загуба на почвите и техните последствия имащи отношение към Регионален план за развитие на Югоизточен Район от ниво 2 за периода 2014-2020 г. и водещо до замърсяването им. Негативните процеси в почвите, имащи отношение към Регионален план за развитие на Югоизточен район 2014-2020, се изразяват най-вече с развитие на проблемите свързани с почвено запечатване, ерозия, свлачищни процеси и локално замърсяване. Процесът на почвено запечатване се отнася за почви, използвани и трайно застроени за селищно изграждане, промишлено и инфраструктурно строителство, търговски и транспортни участъци, пътна и железопътна мрежа и др. Очаква се през следващите години процесът да е още по-силно изразен поради планираните за реализация проекти. Почвената ерозия засяга огромни площи от територията на страната. Тя е естествен процес, който е силно зависим от антропогенните фактори. Обезлесяването и прочистването на естествената растителност при реализация на инфраструктурни, промишлени, туристически и др. проекти, интензивното земеделие и липсата на адекватни противоерозионни мероприятия водят до задълбочаване на проблемите, свързани със загуба на ценни почви в следствие на развитието на ерозия. Свлачищата също са природни процеси и причините за възникването им са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони, но са и много зависими от дейността на човека в силно урбанизираните райони. Локалното замърсяване на почвите е свързано най-често с транспортната мрежа, складовете за опасни вещества и промишлените предприятия. Проблемите, свързани с транспорта, се изразяват в локални замърсявания с нефтопродукти, засоляване на околните почви в следствие на поддръжката на пътната мрежа в зимни условия и замърсяване с битови отпадъци. Всички складове за опасни вещества създават реална опасност за околната среда и населението, а промишлените предприятия са един от основните източници на замърсяване на почвите с тежки метали. 4.4ЛандшафтВ настоящия раздел са разгледани проблемите и факторите, свързани с нарушаването на ландшафтите и произхождащите от това последици, имащи отношение към Регионален план за развитие на Югоизточен Район от ниво 2 за периода 2014-2020 г., водещо до промяна на ландшафта и неговите компоненти. Липса на нормативна база. В момента единственият нормативен документ в България, който регламентира опазването и управлението на ландшафтите е Европейската конвенция за ландшафта. Необходимо е законово да се регламентират дейностите по опазване и устойчиво управление на ландшафтите. Замърсяване на компонентите на ландшафтите. В резултат от строителните дейности при изграждане на нови обекти, реконструкцията и модернизацията на съществуващите обекти и полагането на необходимата инфраструктура най-често се получава запрашаване и замърсяване на компонентите на ландшафтите с тежки метали и сажди от пътищата; с отпадъци и гориво-смазочни материали от автотранспорта и строителната механизация, и от дейностите свързани с поддръжка на транспорта. Промяна на типовете ландшафти. Промяната на съществуващите естествени ландшафти в резултат от изграждане на новите съоръжения и антропогенизацията на териториите е също съществен проблем, особено в района на Черноморското крайбрежие. Нарушаване на ландшафтите. Наблюдават се преки и непреки нарушения на ландшафтите. Преките нарушения на ландшафтните компоненти се наблюдават по време на строителните дейности, рехабилитацията и модернизацията на различни видове обекти и тяхната инфраструктура и са резултат от присъствието и експлоатацията на строителна техника на площадката. Вторични промени в ландшафтите се наблюдават вследствие от: промени в използването на земята, поставянето на огради и осветление, промени на характера на ландшафтите при интензификацията на използването на терените, ерозия на почвите. Визуално-естетически въздействия. Много от естествените ландшафти в района са променени от изграждането на нови структури и обекти. 4.5Биологичното разнообразие, флора, фауна4.5.1ФлораУрбанизацията, интензификацията на транспорта, замърсяването на вътрешните водоеми и нови територии с индустриални и битови отпадъци и др. са мощни негативни фактори, влияещи върху богатото и оригинално биологично разнообразие на България, чийто основен компонент е флората. Големите градове и свързаните с тях индустриални предприятия в ЮИР (Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол) не са изключение от характерния за сегашното урбанистично и индустриално развитие процес. Отлагането на атмосферни замърсители е продължаващ проблем за здравословното състояние на горите и състава на растителните съобщества. То нарушава здравния баланс на организмите или екосистемите, пряко или чрез вкисляване на почвата. Взаимодействието на отложените атмосферни замърсители с листната маса променя хранителния статус на дърветата и повишава чувствителността им по отношение на атаките от гъбни патогени или насекомни вредители. Горските пожари са голям проблем за флората и околната среда като цяло, тъй като променят всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и др. вредни организми, последствията от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата. Немалко са горските пожари в България причинени от човешка дейност - за последните 10 години 50% са доказано причинени от човешка дейност. Това е особено голям проблем за ЮИР, тъй като горската растителност в района все повече намалява за сметка на селскостопански земи и тревни площи, вторични гори и храсталаци от келяв габър. Кумулативният брой на чуждите за България видове нараства постоянно от 1900 г насам. Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди растителни видове са създадените от човека местообитания, следвани от крайречните местообитания. Неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от гражданите и фирмите при изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места е също сериозен проблем. Това пряко влошава местообитанията и унищожава ценни растителни видове. ЮИР се характеризира с нарушени терени и замърсяване на въздуха в района на енергийния комплекс Марица Изток; прекомерно и хаотично застрояване на Черноморското крайбрежие и свръхнатоварване на базовата инфраструктура; завишена интензивност на застрояване; силно фрагментирано земеделие; локални замърсявания на околната среда. Ускорените и мащабни застроявания по Черноморското крайбрежие с нова хотелска база, ваканционни селища и курортни зони довеждат до свръхнатовареност на комунално битовата инфраструктура, инженерните съоръжения, транспортната и екологичната инфраструктура. Проблем е и негативното въздействие от автомобилния транспорт върху околната среда, там където все още няма обходни пътища на селищата за транзитния транспорт.
Съществуващи екологични проблеми към момента в района са свързани с отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, респективно флората и фауната следствие незаконен дърводобив, лов или бракониерство на дивеч и диви животни, движението на хора, неконтролираното движение на моторни превозни средства и АТВ-та, бивакуването, нерегламентирано събиране на билки, пожари или палене на огън на нерегламентирани места, както и всички останали антропогенни дейности водещи до отрицателни въздействия върху околната среда. Екологичен проблем в ЮИР е и прекомерното развитието на морския туризъм и развитие на инфраструктурата, презастрояването на тези курорти и антропопресата над околната среда, замърсяването на плажовете, унищожаване на естествени крайбрежни местообитания – дюни и лонгозни гори. Проблем, особено покрай големите морски курорти, е неконтролираното изхвърляне на строителни и битови отпадъци, което води до формиране на нерегламентирани сметища, както и около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места. Това влошава местообитанията и се отразява както пряко, така и косвено върху фаунистичното разнообразие. Проблем по поречието на реките, особено Тунджа, са кариерите за добив на инертни материали – баластра и пясък, които водят до промяна на крайречните местообитания, промяна в хидрологичния режим на реката и др. Проблеми свързани с морските екосистеми са риболова със забранени средства, бракониерството, замърсяването на водите.
В ЮИР са отчетени заплахи от продължаващи промишлени замърсявания на околната среда, като основен проблем се посочва замърсяването на въздуха в района на енергийния комплекс Марица Изток; недостатъчно ефективно управление на природните ресурси; прекомерно застрояване на Черноморското крайбрежие и свръхнатоварване на базовата инфраструктура. Сред заплахите, свързани с околната среда, са посочени засилване на природните рискове в крайбрежните зони и влошаване екологичното състояние на Черно море, в резултат на лошо управление на околната среда и контрол върху антропогенните дейности. Урбанизацията и експанзията на индустриалните и селищните зони води до фрагментация на природните местообитания. Като цяло, застрояването или изграждането на туристическа и др. инфраструктура във все повече чувствителни територии (вкл. защитени територии, зони от Натура 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, гори и др.) се превръща във все по-сериозен проблем за България през последните години. Загубата на биологично разнообразие е един от най-големите проблеми за околната среда, както в глобален мащаб, така и за България. Под влияние главно на човешките дейности, редица природни местообитания и прилежащото им биоразнообразие са подложени на редица негативни фактори като разрушаване, фрагментация и замърсяване. От друга страна, неустойчивите селскостопански (интензивно и химизирано селско стопанство) и горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на старите гори, залесяване с монокултури и др.) също могат да причинят загуба на биоразнообразие, което се отразява на предмета на защита на териториите, включени в Националната екологична мрежа. В границите на основните областни градове в ЮИР попадат изцяло или частично защитени зони както по Директивата за птиците, така и по Директивата за местообитанията. Един от основните проблеми е липсата на разработени, утвърдени и влезли в сила планове за управление за всяка една от защитените зони в района. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 7.21 Mb. Сподели с приятели:
|