Министерство на регионалното развитие и благоустройството регионален план за развитие на югоизточен район за планиране
Изтегляне 6.84 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.1.1. Качество на повърхностните води
- 7.1.2. Качество на подземните води
- 7.1.3. Качество на питейните води
- 7.1.4. Качество на Черноморски крайбрежни води
- 7.2. Качество на атмосферния въздух
- 7.4. Биологично разнообразие
- 7.5. Отпадъци
- 7.7. Радиация
7. Състояние на околната среда7.1. ВодиОбщо иззетата прясна вода в ЮИРП в периода 2001–2003 г. варира от 270 до 360 куб. м на човек/год. Съпоставката с наличния ресурс (под 2000 куб. м/човек/год.) показва, че социално-икономическите дейности в района са обезпечени с водни ресурси. Показанията за общо иззета чиста вода са сравними с ЮЗ, СИ и СЦ райони за планиране. Много по-високи са показанията за ЮЦ и СЗ райони като в последния причината е наличието на АЕЦ. Увеличението на количествата общо иззета прясна вода през 2003 г. спрямо 2002 г. е значително, но тенденцията не е ясно изявена, т.к. през 2002 г. се наблюдава намаление спрямо 2001 г. В ЮИРП основният източник на вода са язовирите (75% през 2001 г., 77% през 2002 г. и 86% през 2003 г.). Значително по-малко количество вода се изземва от подземни водоизточници, като тенденцията е силно намаляваща (20% през 2001 г., 16% през 2002 г. и 8% през 2003 г.), и най-малко от вътрешните реки. Основно вода се иззема от общественото водоснабдяване, следвано от предприятията от сектор „Земеделие“. Индустриалните предприятия чрез собствено водоснабдяване изземват най-малко вода, като те използват и малкото иззета морска вода. Забелязва се намаление на използването на морска вода през периода. Тревожен е фактът, че в системата на общественото водоснабдяване загубите са в рамките на 60% (виж. Глава 5. Инфраструктура). 7.1.1. Качество на повърхностните водиЮИРП разполага с най-чистите повърхностни води в сравнение с останалите райони в страната. По данни на МОСВ общата тенденция за периода 2000– 2002 г. е към подобряване на качествата на повърхностните води. По данни на МОСВ за 2001 г. на територията на ЮИРП има няколко силно замърсени участъка:
През 2002 г. част от тези участъци отпадат (всички с изключение на р. Асеновска и р. Средецка), но през 2003 г. участъците след гр. Ямбол и по р. Айтоска се възстановяват. Основните причини са непречистените или недостатъчно пречистените битови и промишлени води на съответните градове, които се вливат в реките. Със Заповед № РД – 970 от 28.07.2003 г. на Министъра на околната среда и водите са определени следните чувствителни зони във водните обекти на територията на ЮИРП:
7.1.2. Качество на подземните водиКато цяло качеството на подземните води в района е добро. През 2001 г. и 2002 г. са регистрирани еднократни превишения на прагът на замърсяване (ПЗ) по показатели цинк и манган – с. Тръстиково; общо желязо – гр. Стралджа; разтворени вещества – с. Българово, гр. Камено; нитрати – гр. Карнобат, с. Българово, с. Тръстиково, с. Ханово, гр. Стралджа; сулфати и хлориди – гр. Камено, с. Роза, с. Окоп., с. Ханово, гр. Стралджа. Замърсяването с нитрати за периода 2001–2003 г. показва намаляваща тенденция. То е причинено от земеделската дейност. Частично замърсяване с наднормена концентрация на радиоактивни компоненти се наблюдава в област Сливен. Причината са изтичащите от щолните на рудник Сливен води. Този проблем е тревожен предвид факта, че водите се ползват за напояване в района на вилната зона на гр. Сливен до ПП „Сините камъни“. Проблемът изисква допълнително целенасочено проучване на възможността за използване на тези води след пречистване. 7.1.3. Качество на питейните водиПо данни на НСИ33 повече от 10% от населението в общините Камено, Карнобат, Котел, Твърдица, Елхово, Стралджа и Тунджа ползва питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната за последните 3 години. Особено тревожно е положението в общините Стралджа и Тунджа, където повече от 45% от населението ползва такава питейна вода. Следва да се обърне внимание и на общините Котел (около 32%) и Твърдица (около 27%). 7.1.4. Качество на Черноморски крайбрежни водиПо данни на МОСВ в крайбрежните води на ЮИРП за периода 2000–2002 г. се наблюдава тенденция към подобряване на основните показатели. Това подобрение е най-вече по показателя амониев азот, чиито стойности, обаче, продължават да надвишават ПДК във всички пунктове за наблюдение. Основните причини са замърсявания от непречистени битови води. По показател нитритен азот се наблюдава превишение на ПДК през 2002 г. в Бургас, Созопол и Ахтопол. Предполага се, че те са в резултат на минерализационните процеси, които протичат в седиментите на крайбрежните морски води. Относително постоянно е количеството на нефтени продукти във водата и има подобрения свързани с наличието им в седиментите. По останалите показатели не се наблюдават превишения над ПДК. 7.2. Качество на атмосферния въздухНа територията на Югоизточен район са разположени 11 района за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ), от които 6 са в област Бургас и община Котел, 3 в област Ямбол и 2 в област Сливен. Пет от тях са определени като райони с превишения на установените норми (ПДК) за КАВ предимно поради превишаване на показателите за прах и фини прахови частици, а за Бургас и Камено– и за серен и азотен диоксид и сероводород, и те са: Бургас, Камено, Карнобат (включващ общините Карнобат, Айтос, Средец), Сливен и Ямбол. За тях се разработват програми за управление качеството на атмосферния въздух. Към настоящия момент са изготвени всички необходими програми. Националната мрежа за контрол качеството на въздуха има постоянни стационарни пунктове за мониторинг само на територията на област Бургас. В област Бургас и по-специално в гр. Бургас и гр. Камено се наблюдават превишения на ПДК по следните показатели.
По данни на НСИ в Община Сливен показателите за емитирани вещества в атмосферата от индустриални горивни и производствени процеси са високи. Тези показатели са сравними с показателите на редица промишлени райони. Емисиите на серни окиси намаляват през 2002 г., но през същата година емисиите на метан се увеличават петкратно в сравнение с 2001 г. Причината за това е промяна в методиката на отчитане и включването на емисиите от рудничния газ от рудник за въглища в Община Твърдица. 7.3. ПочвиОсновните проблеми по отношение на почвите в ЮИРП са свързани със замърсяване с нефтопродукти, ерозия, вкисляване, засоляване и рискове от замърсяване с пестициди. Почвите в района се унищожават и от минно-геоложки работи и застрояване. Замърсяванията с нефтопродукти са концентрирани около гр. Бургас. Това са стари замърсявания, но към тях се прибавят и нови, причинени от незаконни пробиви и аварии по трасетата на продуктопроводите, собственост на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Замърсените територии са отчасти рекултивирани по биологичен начин, но все още представляват проблем. В област Ямбол съществуват локални замърсявания на почвите с нефтопродукти, главно до гари, бензиностанции и строителни обекти. Противоречиви данни на МОСВ сочат, че в района се съхраняват значителни количества негодни и залежали пестициди. За 2002 г. те варират за област Бургас приблизително от 330 т до 420 т, за област Ямбол от 420 т до 610 т и за област Сливен, където противоречието е най-значително, от 0 до 1500 т. В област Бургас има общини, които имат проблеми със складовата база (разрушени, безстопанствени), и в тях все още се съхраняват големи количества залежали пестициди – Средец, Руен, Поморие, Приморско и Бургас. В област Ямбол има 5 склада в добро състояние. За област Сливен данните отново са противоречиви, като е отчетен един склад и големи количества складирани в Б-Б кубове. По данни на Дирекция „Гражданска защита“ на три площадки са разположени общо 162 Б-Б куба, а охраняемите складове са 7 бр. Ерозията на почвата е един от най-сериозните деградационни процеси за България. В Южна България най-силно са засегнати от водна ерозия Ямболска и Бургаска област – съответно с 205 и 235 хил. ха през 2001 г. Сериозен проблем е и засоляването на почвите, където по данни на МОСВ за 2001 г. са засегнати съответно над 70 000 ха обработваеми площи в Сливенска област и 60 000 ха в Ямболска област. Най-силно засегнати от застрояване и минно-добивни работи са почвите в област Бургас. В землището на гр. Малко Търново допълнително се предвижда промяна на статута на територия, обхващаща площ от 3000 хектара, която ще бъде отделена от Природен парк „Странджа“ за разкриването на открит рудник за добив на фелдшпати. През 2002 година са нарушени 312,82 ха площи, а са рекултивирани само 41,79 ха. През 2002 г. фирмите, извършващи добивна и преработвателна дейност, са изработили и съгласували с РИОСВ Бургас „Програма за привеждане дейността на обектите в съответствие с нормативната уредба по околната среда за периода 2002–2006 г.“. На територията на област Сливен от минно-добивна дейност са нарушени близо 624 ха предимно на територията на община Нова Загора. Към 01.01.2005 г. нарушените терени от открития добив на действащите минно-добивни предприятия в Бургаска област и община Котел са 237,8 ха, а рекултивираните са 7,84 ха. Всички дружества извършващи добивни работи имат разработени проекти за рекултивация. Рекултивираните терени от ликвидацията на „Бургаски медни мини” АД са 1480,8 ха. Има нарушени територии и от добив на строителни материали на територията на общините Нова Загора и Сливен. Проблеми, свързани със свлачищата, съществуват най-вече в област Бургас и по-малко в област Сливен35. Поместената по-долу таблица съдържа обобщена информация и основни параметри на процесите в някои общини на района: Таблица
Това означава, че строителните работи следва да се извършват при стриктно спазване на изискванията на геотехническите стандарти и предписания. Съществува необходимост от изграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа, която да съответства на специфичните изисквания на терени, потенциално заплашени от свличане. При изработване на териториално-устройствени планове следва да се извършва разпределение на зони, което да отчита степента на увреждане от свлачищни процеси, както и да съответства на специфичните норми и стандарти за строителство в подобни зони. Паралелно с удовлетворяването на изискванията на стандартите за строително проектиране и строителство, всички инвеститори (независимо от формата на собственост на техните фирми) трябва да укрепят терена против свличане, така че да се гарантира неговата стабилност. 7.4. Биологично разнообразиеВ ЮИРП е добре развита мрежата от защитени територии, като в границите на ЮИРП попадат 2 Природни парка (от общо 10 за България) – „Странджа“ и „Сините камъни“, 15 резервата (природни, поддържани и биосферни, вкл. първият резерват в България – „Силкосия“), 49 защитени местности, 23 природни забележителности и една историческа местност36. С това общият брой на ЗТ е 90. В ЮИРП най-богата по отношение на брой ЗТ е Бургаска област – 61 ЗТ, следвана от Сливенска – 19 и Ямболска – 10. Със своите 1160 кв. км Природен парк „Странджа“ е най-голямата защитена територия в страната, съхранила множество видове и хабитати, характерни единствено за този район на Европа. Това я прави една от най-значимите природни територии на континента – няма аналог в страната по броя на природните местообитания (120), от които най-значими са терциерните странджански гори с лаврововиден подлез, крайбрежни лонгози, естествените странжански води и техните естуари, редките понтийски дюни и прилепските пещери. Богатството от видове в парка се поддържа основно благодарение на чистите води и старите естествени широколистни гори, които заемат 61,1% от старите гори в страната. В парка са установени 1666 вида висши растения, които съставляват 47,6% от видовия състав на българската флора. От тях 63 вида са реликтни, а 7 вида се срещат единствено в този район на Европа. Фаунистичното разнообразие е представено от 41 вида риби, 9 вида земноводни, 23 вида влечуги (70% от тези видове в страната), 260 вида птици (две трети от българската орнитофауна), от които 134 вида, гнездящи в парка, 62 вида бозайници (68% от видовия състав в страната) и огромно, все още недостатъчно проучено богатство от безгръбначни животни.
Висшите растения в ПП „Сините камъни“ наброяват около 1000 вида, като 30 от тях са включени в „Червената книга на НР България“. Към категория „застрашени от изчезване“ са отнесени 6 вида, а 24 са в категорията „рядък“. 5 вида са застрашени в световен мащаб, а 7 вида са в Европейския Червен списък. От земноводните, срещащите се в Парка, защитени са 4 вида, както и 7 вида влечуги. 145 вида птици (т.е. около 35% от птиците на страната) обитават Парка, като най-голямо е разнообразието на дневни грабливи птици – 21 вида (от всички 36 за Европа), от тях 18 са защитени, а два са редки. Тук се срещат царският орел, египетският лешояд, скален и степен орел и др. От нощните грабливи се срещат бухал, чухал, забулена сова. На територията на парка гнездят около 110 вида, като почти всички са защитени от закона. Установени са и 39 вида бозайници. Сивосиньо – виолетовите върхове Голяма и Малка Чаталка, Кутелка, Българка – най-високия в Източна Стара планина (1181 м), скалните феномени Халката, Кумините, Куклите, Еньова булка, Калоянови кули, езерото в м. Карандила са само част от многобройните забележителности на парка. Важна е ролята на ЮИРП за запазване на едни от най-уязвимите природни територии – влажните зони. Тук е разположен един от най-ценните комплекси от влажни зони в страната, този на Бургаските езера, който включва четири езера (Атанасовско, Поморийско, Бургаско и Мандра) с обща площ от 9000 км2, като всички те или части от тях са обявени за защитени територии. Езерата, заедно с комплекс Ропотамо (община Приморско), са включени в Списъка на Рамсарската конвенция и България е поела ангажимент за опазването на тези места с международно значение. Други ценни влажни зони са реките Велека, Резовка, Тунджа, Силистар, Дяволска и по-малките реки, които се вливат в езерата или директно в Черно море. Най-голямата ценност на влажните зони са птиците, които се срещат тук по време на пролетната и особено на есенната миграция, по време на зимуване (декември–март) и гнездене (април–юли).
По Черноморското крайбрежие на ЮИРП преминава вторият по големина европейски миграционен път – Виа Понтика, което определя ролята на района за съхраняване на европейските популации на белия щъркел, осояда, обикновения мишелов и др. Оттук преминават и всички европейски видове грабливи птици. В съответствие с нормите на Закона за защитените територии и Наредбата за ПУ за всяка защитена територия е необходимо изготвянето и приемането на План за управление. Това е основният документ, който регламентира действията по опазването на природата и ефективното ползване на нейните ресурси. До този момент в ЮИРП са изготвени и приети ПУ на резерват „Атанасовско езеро“, ЗМ „Устие на р. Велека и р. Силистар“ и защитена местност „Пода“. Предстои приемането на вече готовите ПУ на ПП „Странджа“ (минал обществено обсъждане) и езеро Вая и ПП „Сините камъни“ (внесени в МОСВ). Стартирала е подготовката на ПУ на ЗТ от комплекса Ропотамо, както и на Поморийско езеро. Над 40% от територията на целия ЮИРП има потенциал и ще бъде предложена за включване в Европейската мрежа Натура 2000. За около 90% от всички места е събрана необходимата информация и предстои обявяването на защитените зони.
Делът на ЮИРП в общото количество отпадъци за страната е незначителен (в границите на 0,4%) и за периода 2001–2003 г. се запазва сравнително постоянен. На територията на района се генерират малко производствени неопасни отпадъци в сравнение с районите СЦ, СИ, ЮЦ и ЮЗ. Генерираните производствени неопасни отпадъци са предимно от територията на област Бургас (за 2002 г. са 72,5%). Областите Ямбол и Сливен допринасят съответно 17,5% и 10% за същата година. Въпреки нарастващата тенденция, едва 11% от общото генерирано количество са предадени за рециклиране, предимно от отпадъците, генерирани в област Бургас. Незначителни са количествата отпадъци от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства в сравнение с районите СЦ, ЮЦ и ЮЗ. Отпадъците от разкриването добива и преработването на подземни природни богатства са образувани най-вече на територията на Област Бургас и съвсем малко на територията на Област Сливен. Всички те са депонирани. От територията на ЮИРП се събират около 2% от строителните отпадъци в страната, което е сред най-малките количества в сравнение с останалите райони за планиране. Тенденцията е намаляваща. Всички те са депонирани. От тях половината се събират на територията на Област Сливен. Приносът на Област Бургас е в рамките на 30%, а най-малко строителни отпадъци са събрани от територията на Област Ямбол. На територията на ЮИРП се събират около 9% от битовите отпадъци в страната, като тенденцията през последните три години е нарастваща. Изчислено на глава от населението показателите са по-ниски от средното за страната, но тенденцията е на значително увеличение (427 кг/чов./год. за 2001 г. при средно 505 кг/чов./год. и 496 кг/чов./год. за 2002 г. при средно за страната 503 кг/чов./год.). Може да се предполага, че тази тенденция се дължи предимно на неточности в отчитането. Разпределението на събраните битови отпадъци по области е неравномерно. От събраните битови отпадъци в ЮИРП 62,4% са от територията на Област Бургас. Именно в Област Бургас е отчетено количество генерирани отпадъци от 556 кг/чов. отпадъци през 2002 г., което е причината за влошаването на показателя за целия район. За сравнение за същата година в Област Сливен то е 426 кг/чов., а в Област Ямбол 413 кг/чов. Следва да се отбележи, че за община Бургас поради наличие на електронна везна на депото за ТБО има абсолютна точност при отчитане на генерираните количества битови отпадъци – 264 кг/жит./год. за 2004 г., а за предходните години стойностите са още по – ниски37. Всички събрани битови отпадъци на територията на ЮИРП са депонирани. НСИ и ИАОС не публикуват данни за морфологичния състав на битовите отпадъци по области и общини, а тази информация е изключително важна за взимане на решения относно разделното събиране и рециклирането на отпадъците. Данни за количествата опасни отпадъци не се публикуват по райони, области и общини. По данни на ИАОС за 2001 г. на територията на ЮИРП се намират пет от тридесетте предприятия, които образуват около 97% от общото количество опасни отпадъци в страната. Те са Лукойл – Нефтохим, Булес + Кроношпат, Вин.С.Индустрийс, Бургаски корабостроителници, Метални изделия. Тези предприятия генерират около 24% от опасните отпадъци в страната, като най-голям е приносът на Лукойл – Нефтохим (93%). Опасните отпадъци предимно се обезвреждат и депонират. Обезвредени чрез изгаряне са нефтени утайки в Лукойл Нефтохим. Други се изкупуват и предават за преработване – оловно-кисели акумулатори, отработени масла, отпадъчни нефтопродукти, никелово-кадмиеви акумулатори, отпадъци съдържащи метали- цинкова пепел, цинкови утайки, оловна шлака и др. През 2002 год. в област Бургас стартира изграждането на система за събиране на луминесцентните и живачни лампи и предаването им за рециклиране в чужбина от фирма „БалБок Инженеринг“АД – София, притежаваща Разрешение от МОСВ. За масово разпространените опасни отпадъци няма количествени данни. Те се депонират основно съвместно с битовите отпадъци, което е риск за хората и околната среда. В Годишния доклад на ИАОС за 2000 г. е представена оценка на депата в страната според риска, който те създават за околната среда. В ЮИРП са оценени депата на градовете Сливен, Ямбол, Нова Загора, Бургас – Братово, Созопол, Карнобат и Айтос. Нито едно от тях не попада в категорията на „много висок риск“. Депата на Сливен, Ямбол, Нова Загора са с висок риск, а останалите със среден.
7.6. ШумШумът в околната среда се явява като значим проблем на урбанизираните райони и главно на градовете Бургас, Ямбол и Сливен. Преобладаващите нива на шум в градовете е 68–72 dB (A) при нормативно изискване 60 dB (A). Причините за това са комплексни: натоварен трафик, амортизирани МПС, неподходяща пътна настилка, тесни и неозеленени улици, минимално разстояние между жилищните сгради и шосетата; множество ресторанти и увеселителни площи, част от които са денонощни и използват озвучителни и вентилационни системи, които създават шум над ПДК. В нито една община няма изградена общинска политика за връзката между акустичното състояние на населеното място и мерките за намаляване или отстраняване на шумовото замърсяване. Авиационният шум е актуален за района на Сарафово. Промишленият шум има само епизодичен и конкретен характер. 7.7. РадиацияВ ЮИРП се правят замервания на радиационното състояние и/или експериментални проби от почвения слой и повърхностните води в пунктове, където може да се очаква антропогенно повишение на радиоактивността. Такива пунктове в област Бургас включват: залива Вромос, Мини Росен, мина Черно море, пещите за изгаряне на нефтени и биологични отпадъци в „Лукойл Нефтохим“, три кариери за строителни материали, кариера Горчивка до Айтос, където са заровени радиационни билки от реколта 1986 и Рудник Сливен в област Сливен. Замерванията на радиационното състояние показват, че няма надвишаване на характерните за тези пунктове стойности, с изключение на рудник Сливен. Във връзка с проблема са направени препоръки, изискващи ограничаване до минимум обмена на рудничната атмосфера с околната среда; забрана за ползване на материала за строителни нужди; забрана за извозването на материала от табаните, престоя на хора, битова и селскостопанска дейност и др. Предприети са и мерки за намаляване на радиационното замърсяване на залив Вромос чрез строителството на депо за рекултивация на сух флотационен отпадък. Проби от покритието на депото потвърждава ефективността на рекултивационната дейност. Стойностите в останалите наблюдавани места в Бургаска област надвишават тези в околната среда, но това надвишение е незначително. Като цяло резултатите от проведените експертни лабораторни измервания сочат, че радиационната обстановка на територията на ЮИРП е нормална. Изводи:
Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 6.84 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||