Възможности за финансиране, съфинансиране и усвояване на средствата по предсъединителните и структурните фондове

8. Възможности за финансиране, съфинансиране и усвояване на средствата по предсъединителните и структурните фондове.

8.1. Предсъединителните фондове и програми на ЕС

И
зточник: Фондация за реформа в местното управление, също МРРБ

Най-много успешни общински проекти по програмите ФАР и САПАРД е реализирала Бургаска област (6 проекта), следвана от Сливенска област (4 проекта). В Ямболска област е финансиран един проект (за водоснабдяване), което означава, че Ямболска област се нарежда на едно от последните места в страната по финансиране от ЕС. Необходимо е да се отбележи, че успешните проекто-предложения са изготвени основно в областните центрове, което говори за недостатъчен капацитет за усвояване на средства и активност на общинските администрации в по-малките селища.

Като цяло може да се каже, че привлечените средства по предсъединителните програми на ЕС за ЮИРП са под средното за страната, с изключение на проектите свързани със социална интеграция и културен туризъм.

Българското правителство е договорило и значителни средства за безвъзмездно финансиране по международни програми за периода до 2006 г., предимно по линия на предприсъединителните фондове на ЕС. Програма ИСПА изисква съфинансиране минимум от 25%. Според правилата на Програма ФАР, се изисква съфинансиране от 10% за проекти на нестопански организации, 25% за инфраструктурни проекти, предложени от общински администрации и минимум 50% собствени финансови ресурси за инвестиционни проекти на МСП. Като цяло националното съфинансиране за инфраструктурни обекти се осигурява от държавния бюджет. По програма САПАРД бенефициентите следва да реализират проектите и след това им се изплащат до 50% от вложените финансови средства (които за общините са до 100%). Предстои откриване на финансиране по Програма ФАР „Външни граници“, която ще подпомага проекти инициирани от граничните с Турция области.

През последните години се развиха разнообразни форми на инвестиционни кредити за бизнеса и общините. Финансиране под формата на кредити, съфинансиране и лизинги отпускат много банки и фондове. Финансовите им условия варират в следните граници: кредит в размер от 5000 лв до 10 милиона лв, срок на погасяване от 1 до 10 г., гратисен период до 1 година, лихвени проценти от 7,5% до 16%. Изискванията на кредитните институции варират от изискване на обезпечение като ипотека или банкова гаранция до безлихвени кредити без гаранции.

В ЮИРП няма развити местни източници на кредитно финансиране, но районът има достъп до всички национални такива.

Общините от ЮИРП са с най-голям капацитет в България за съфинансиране на проекти по структурните фондове (44%)³⁹. Това се дължи основно на активните общини в Бургаска област, които като цяло са с добри финансови възможности. Въпреки това, тези средства не са достатъчни за цялостното съфинансиране на определените за приоритетни проекти.

8.2. Възможности за усвояване на средствата от ЕС⁴⁰

Като цяло обаче общините от ЮИРП имат малко проекти, одобрени по предприсъединителните фондове, и те са съсредоточени предимно в общините с по-високи финансови възможности.

ЮИРП е на първо място в страната по проектни идеи, за които обаче не са изготвени зрели предложения. Също така в ЮИРП има най-много внесени проекто-предложения, които не са класирани поради недоброто качество на предложенията. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че районът е на последно място по дял на подадени проектни предложения и одобрени такива. Всичко това недвусмислено показва, че районът има много сериозни проблеми с подготовката и разработването на проекти за финансиране от ЕС, въпреки наличието на идеи и ресурси.

Изводи:

Административният и институционален капацитет в ЮИРП за планиране е недостатъчен, което е пречка за ефективно усвояване на предприсъединителните фондове на ЕС. Само 2.7% от служителите в местната администрация владеят английски език, което се явява основна спънка при обработването на информацията за възможно финансиране по предсъединителните и други фондове. Това, както и недостатъчното обучение, са и основната причина за малкия брой разработени проектни предложения. Необходимо е да се положат сериозни усилия за изграждане на капацитета на общинско и областно ниво, за да се осигури ефективно усвояване на Структурните и Кохезионния фондове.

9. Териториално-урбанистична структура

За оценяване селищната мрежа в ЮИРП от гледна точка на устойчивото регионално развитие, колективът анализира показатели, характеризиращи:

• 
  Урбанизация на населените места (състояние и динамика; структура на населението според местоживеене (село–град) и други проблеми, произтичащи от урбанизацията);
  
• 
  Устройство на средата (териториална структура; устойчивост на селищната мрежа; териториално-устройствено и градоустройствено планиране; застрояване и обитаване – гъстота, начин на застрояване; характеристика на средата за обитаване; зелени и свободни площи).
  

9.1. Урбанизация на населените места

Урбанизацията е процес на преструктуриране на средата за реализация на жизнените дейности – обитаване, труд и отдих – адекватно на изискванията на съвременното общество. Добре управляван, този процес осигурява равновесие между личните и обществени интереси и е условие за устойчиво развитие на урбанизираните територии.

По административно-териториално деление в ЮИРП са включени 3 области, 22 общини, 486 населени места, от които 26 града и 460 села. В ЮИРП преобладава градското население (68,49%). Урбанизацията в ЮИРП е по-ниска от средната за страната с 1,3%. Най-висока степен на урбанизация има Бургаска област: 71% градско население.

Г
олемите градове на територията на ЮИРП са Бургас – 191 хил. жители, Сливен – 98 хил. жители и Ямбол – 80 хил. жители. В трите областни центъра живее 47% от общото население на района. Град Нова Загора, с население 25 хил. жители, частично допълва и балансира селищната мрежа.

Характерна особеност за ЮИРП е липсата на развит градски център в периферните южни територии. Като цяло територията на ЮИРП е слабо наситена с градове, които балансират развитието и изпълняват ролята на градски центрове – 2,7 бр.на 1000 кв. км.

Особеност на ЮИРП е наличието на значителни територии без населени места, т.нар. природни неурбанизирани територии. Това са те­рито­рии предимно в района на Странджа–Сакар.

9.2. Устройство на средата

Селищната среда в ЮИРП се характеризира с наличие на недобре благоустроени жилищни комплекси в градовете. Проблемите от урбанистична гледна точка са следните:

• 
  зелените площи за ежедневен отдих – квартални градинки са под минималния норматив, който е 20 кв.м/жител;
  
• 
  в повечето градове, с изключение на Бургас, не достигат терените за спорт и свободно време;
  
• 
  озеленяването е недостатъчно, като често отсъстват зелени пояси около индустриалните зони и натоварени пътни артерии;
  
• 
  селищната среда е несъобразена с нуждите и недостъпна за хората с увреждания.
  

В последните години е налице масова практика на унищожаване и застрояване на съществуващи и отредени в градоустройствените планове зелени площи. Често терените се преотреждат за магазини, бензиностанции, кафенета и ресторанти, автосалони и др., преотреждане несъобразено с устойчивото градско развитие. Битува разбиране, че общински терени, отредени за озеленяване, са свободни и могат да се отдават за нуждите на инвестиционни инициативи с недоказана полза.

Друг проблем е неестетичната и зле поддържана жилищна среда в населените места. В жилищните комплекси преобладава нискокачествено панелно строителство, което се нуждае от рехабилитация и саниране. В териториално-устройствен аспект се наблюдава обособяване на жилищни територии, населени предимно от социално слаби групи от населението, често представители на етнически малцинства, които постепенно придобиват характер на „гета“. Големите градове (Бургас, Сливен, Ямбол) се характеризират със стихийно застрояване, проектиране „на парче“, неадекватна селищна инфраструктура и свръхзастрояване в централната градска част.

Сериозен проблем за крайбрежната ивица на района е нейното преуплътняване и унищожаване.

Планова обезпеченост – градоустройствените планове на урбанизираните зони в ЮИРП са остарели и неак­туализирани след реституционните процеси. Практиката на частични изменения на парче създава сериозни проблеми на управлението на територията. Актуализиране на кадастъра и неговото компютърно и информационно обслужване, както и нови регулационни и застроителни планове са неотложна не­обходимост.

За решаване на проблемите е необходимо изработването на нови общи устройствени планове, чиято неотменна част е и програма за управление на урбанизационните процеси. Стартиралите дейности по изготвяне на ОУП трябва да продължат във всички насоки (от кадастъра, информационното осигуряване, техническата инфраструктура, нормативно осигуряване и т. н.) при ясно поставени и утвърдени приоритети, заложени в стратегиите за развитие на общините.

9.3. Градски транспорт

Градският транспорт е развит само в областните центрове, като основно застъпен е автобусния превоз.

В град Бургас има 19 автобусни и 1 тролейбусна линия. Добре развит е и таксиметровия транспорт.

Град Сливен се обслужва от 18 автобусни и пет тролейбусни линии и обслужването е на добро ниво.

Транспортната схема на гр. Ямбол е радиално-кръгова и обхваща 17 автобусни линии. Таксиметровите услуги са на добро ниво и увеличават мобилността на жителите. В града няма тролейбусен транспорт.

Ямболска област е с най-ниска степен на моторизация – 225 на 1000 жители спрямо 296 за страната.

Изводи:

• 
  Югоизточният район за планиране има балансирана селищна мрежа с изключение на южната част на района.
  
• 
  Населените места в ЮИРП се характеризират с влошено качество на градската среда и със затруднен достъп за хора с увреждания; наблюдава се голяма интензивност на застрояване и изчезване на зелени площи.
  
• 
  Транспортното обслужване в областните центрове е сравнително добро, като качествено подобрение може да се търси в две посоки: обновяване на автобусния парк и подмяна на някои от автобусните линии с тролейбусни в Бургас и Сливен.
  

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 6.84 Mb.

Сподели с приятели: