Стратегическа цел 2: Осигуряване на благоприятна, здравословна и стимулираща развитието жизнена среда

Стратегическа цел 2: Осигуряване на благоприятна, здравословна и стимулираща развитието жизнена среда.

Състоянието на околната среда е пряко свързано с качеството на живота на населението на дадена територия. Природните ресурси са в основата на икономиката на Югоизточния район за планиране, който разполага с уникални природни дадености за развитие на туризма, земеделието и горското стопанство. Те могат да осигурят дългосрочно подобряване на качеството на живота, само ако се използват по устойчив начин, гарантиращ тяхното запазване и добро състояние в бъдеще. Това означава развитие на бизнес, основан на знанието и иновациите.

Компонентите на околната среда (вода, въздух, почва) осигуряват условията за живот на хората, от които зависи здравният статус на населението в ЮИРП. Постигането и поддържането на здравословна околна среда е необходимо условие както за икономическото, така и за социалното развитие на района. Високите темпове на сегашното и бъдещо развитие на икономиката на района са възможни само, ако трудоспособното население активно участва в процеса и губи колкото се може по-малко време и средства за лечение. Също така населението на района следва да бъде осигурено с необходимите условия за отдих и спорт.

Осигуряването на добро състояние на околната среда на практика изисква отчитането на тази цел при прилагане на мерките за развитие на района. В настоящия план това се постига чрез мерките за енергийна ефективност; стимулиране на внедряването на ISО14000 и други системи за управление на околната среда; приоритетно развитие на биологичното земеделие, агроекологичните схеми в земеделието, многофункционално управление на горите и алтернативни форми на туризъм; инвестициите в екологосъобразен градски транспорт и в пречиствателни станции за отпадъчни води, както и изграждане, реконструкция и модернизация на водоснабдителните и канализационните системи.

Интеграцията на опазването на околната среда в мерките за развитие е гаранция, че ще бъдат реализирани дейностите, необходими за преодоляване на наличните в момента проблеми по отношение на качеството на атмосферния въздух в промишлените и административни центрове в района и замърсяването на водите от тях, а също и на сегашните неустойчиви земеделски практики. Агроекологичните схеми и добрите земеделски практики в земеделието ще допринесат не само за опазване плодородието на почвите в дългосрочен план, но и за овладяване на ерозионните процеси, които засягат по-голямата част от земеделските земи в ЮИРП.

Интегрирането на опазването на околната среда в процесите на развитие е и начинът за предпазване от възникване на проблеми в бъдеще. Съществуващите в момента проблеми в сферата на околната среда изискват прилагането на специални мерки, които са част от този приоритет. Жизнената среда на хората е свързана и с качеството на създадената от човека околна среда. Селищната среда в ЮИРП се характеризира с наличие на недобре благоустроени жилищни комплекси в градовете и недобро качество на селищната среда в селата. Поддържането и подобряването на селищната среда е важен елемент на настоящия приоритет и условие за повишаване на качеството на живота на населението на ЮИРП.

Високата степен на загуба на биоразнообразието е сериозна заплаха, не само в европейски, но и в световен мащаб. Най-сериозните заплахи са включването на чужди видове, замърсяването, промяната на климата и фрагмернтацията на хабитатите. В същото време в ЮИПР все още има големи райони със запазени хабитати, които са от европейско значение.

Състоянието на околната среда (въздух, води и почви) в района като цяло е добро и е сред най-добрите в сравнение с останалите райони в България. Националната система за екологичен мониторинг към Министерство на околната среда и водите, обаче, не е достатъчно добре развита в ЮИРП. Например постоянен мониторинг на качеството на атмосферния въздух се провежда само в Бургас и Камено.

Независимо от общото добро състояние на околната среда замърсените терени с отпадъци са многобройни, което е несъвместимо най-вече с приоритета за развитие на туризъм на територията на целия район. Също така в отделни общини не са решени напълно проблемите с безопасното съхранение на излезли от употреба пестициди, което представлява риск за замърсяване на компонентите на околната среда и здравето на хората. Ликвидирането на старите замърсявания от промишлена дейност е национална политика, която се реализира чрез изготвянето и изпълнението на специализирани програми от съответните предприятия. Всички приватизирани предприятия в района разполагат с такива програми. Властите и обществото следва да се информират за хода на изпълнението им и да изискват и подпомагат, доколкото е възможно, спазването на заложените в тях задължения. По-малки по размер терени са замърсени с нефтопродукти предимно около бензиностанции и ЖП гари. Всички тези замърсени терени трябва да бъдат рекултивирани, за да се осигурят необходимите условия за успешно развитие в приоритетните за района направления и гарантиране здравето на населението.

Специфична цел 3: Към 2014 г. е постигнато качество на селищната среда в района, отговарящо на изискванията на европейското законодателство, стандарти и добри практики.

Европейско ниво на селищната среда предполага, освен друго, чиста градска среда; добре поддържан енергийно ефективен сграден фонд; достатъчно и с добро качество зелени площи, детски площадки и места за спорт и отдих; ефективно и качествено улично осветление; достъпен, надежден и екологосъобразен градски транспорт и добре поддържано културно историческо наследство и традиции.

По тази мярка ще се финансират дейности свързани с:

• 
  термоизолация на жилищни и административни сгради;
  
• 
  монтаж на топлообменници в абонатни станции на жилищни и административни сгради;
  
• 
  въвеждане на енергоспестяващи уредби за външно осветление на населените места и в обществените сгради;
  
• 
  използване на слънчевата енергия за битово отопление.
  

В рамките на тази мярка ще се финансират дейности свързани с:

• 
  проектиране, изграждане и модернизация на зелени системи в населените места и съоръжения за спорт и отдих;
  
• 
  създаване на градини, паркове и рекреационни зони в градовете, селските райони и районите с потенциал за развитие на туризма;
  
• 
  създаване на зелени пояси за намаляване на шума и замърсяването на въздуха;
  
• 
  възстановяване и модернизиране на площи за спорт и отдих – стадиони, спортни зали и площадки, училищни спортни съоръжения и терени;
  
• 
  създаване на специализирани места за спорт на хора с увреждания;
  
• 
  изграждане, реконструкция и модернизация на детски площадки;
  
• 
  разработване и изпълнение на транспортни схеми, допринасящи за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта;
  
• 
  въвеждане на екологосъобразен транспорт;
  
• 
  осигуряване на достъп до публичните пространства на хора с увреждания;
  
• 
  подобряване на обитаемата среда в ромските квартали.
  

В рамките на тази мярка ще се финансират дейности насочени към възстановяване и поддържане на обекти на културно-историческото наследство, които не са приоритетни за развитието на туризма.

ЮИРП е изключително богат на културни и традиционни прояви. Тази мярка е насочена към подпомагане на дейностите на читалищата и културните институции, съсредоточени в съхраняване и развитие на културните и традиционни прояви. Това от своя страна има пряка връзка с развитието на алтернативните форми на туризъм в региона и с ангажирането на младото поколение в общественополезни дейности.

Мярка 4: Разработване и изпълнение на планове за управление на защитени територии, защитени видове и защитени зони (Национална Екологична мрежа)

Приоритетно за ЮИПР е запазването и възстановяването на уникалните хабитати и екосистеми и намаляване загубите на биоразнообразие. Черно море и разнообразните влажни зони съхраняват голяма част от рибните запаси на страната, затова е важно да се подобри управлението им и да се осигурят устойчиво рибовъдство и стабилни морски екосистеми.

За всяка ЗТ в България се изисква разработване и прилагане на План за управление (ПУ). Независимо от факта, че ЮИРП е един от районите с най-голям брой ЗТ в България, до този момент там има приети едва 7 ПУ⁴³. Все още не е приет ПУ на ПП Странджа – най-голямата ЗТ в страната, което е предпоставка за нарушаването на режимите й. Приоритетно е завършването и приемането на ПУ за останалите влажни зони, които са с национална и европейска значимост, както и за другия природен парк – „Сините камъни“.

За ефективното опазване на видовете с консервационен статус (такива са всички защитени видове, включени в Приложенията на Закона за биологичното разнообразие) се изисква разработването на Планове за действие, които да определят необходимите мерки и дейности за съхраняването им. Своевременното изготвяне на Планове за действие е изключително важно за ЮИПР, защото тук се срещат голяма част от защитените видове растения и животни в България.

В рамките на тази мярка ще се финансират дейности, свързани с:

• 
  създаване на специализирани места за спорт на хора с увреждания;
  
• 
  обявяването на нови ЗТ;
  
• 
  изграждането и развитието на мрежата Натура 2000;
  
• 
  разработване и изпълнение на планове за управление на ЗТ;
  
• 
  охрана и управление на ЗТ от общини, НПО, държавни институции;
  
• 
  разработване на планове за действие за защитени видове;
  
• 
  повишаване капацитета на институциите;
  
• 
  подкрепа за неправителствените организации в техните усилия да осигурят обществена съпричастност по отношение опазването на биологичното разнообразие;
  
• 
  подпомагане прозрачността и активното участие на гражданското общество в процеса на взимане на решения за околната среда;
  
• 
  трансгранично сътрудничество за опазване на биоразнообразието с Р Турция;
  
• 
  спиране на незаконното строителство в ЗТ;
  
• 
  спиране нарушенията на режимите на ЗТ;
  

Ликвидирането на замърсяването на земите с отпадъци изисква въвеждането на цялостна система за ефективно управление на всички видове отпадъци, която да обхваща всички източници. Изграждането на депа за отпадъци е само един от елементите на подобна система. Този елемент не е предмет на настоящата мярка. Изграждането на депа за отпадъци е част от мярка 1 на Стратегическа цел 1 Приоритет 1. Настоящата мярка е насочена към провеждане на необходимите допълнителни изследвания (предвид проведените вече изследвания за разработване на наличните общински програми за управление на отпадъците), разработването и прилагането на отделни или интегрирани системи за управление на видовете отпадъци. Като първа стъпка е важно е да се направи цялостна и точна оценка на количествата, източниците и видовете отпадъци, генерирани на територията на района. Например, изключително важно е да се знае морфологичният състав на битовите отпадъци, за да се изгради ефективна система за разделно събиране и по-нататъшна преработка. Това ще идентифицира множество нерешени в момента проблеми. Например проблемът с изхвърлянето на хербициди, инсектициди, фунгициди и други препарати за растителна защита, използвани в селското стопанство. Изхвърлянето на излишните химикали, контейнерите за съхранение и пакетирането не се контролират и в повечето случаи те се изхвърлят нерегламентирано или се депонират с битовите отпадъци. Нещо повече, доста от големите селскостопански производители имат запаси от подобен тип химикали с изминал срок на годност. Строгата европейска регламентация в тази област, налага повишаване на нивото на информираност и образованост както и осигуряване на необходимата инфраструктура за тяхната употреба и изхвърляне.

В рамките на мярката могат да се предприемат действия на общинско, областно и регионално ниво за установяване на икономически изгодни и екологосъобразни подходи за разделно събиране и рециклиране на отпадъците. В района вече има пример за такива действия в посока на изграждане на регионална инсталация за компостиране на органични отпадъци. Предвид факта, че на територията на ЮИРП няма инсталации за рециклиране на отпадъци следва внимателно да се анализират сегашните количества и тенденциите, за да се вземат ефективни решения за екологосъобразно третиране на отделни видове отпадъци. Преработката на биологичните отпадъци може да допринесе и за развитие на биологичното земеделие. В България вече е натрупан и известен опит при малки количества да се използват калифорнийски червеи. По-големите количества следва да се обвържат с евентуалното изграждане на инсталации за генериране на биогаз. При разработването на системата за управление на отпадъците трябва да се отчетат задълженията, които България е поела по силата на действащото в момента Европейско законодателство. Например не по-късно от 2010 г. депонирането на биоразградими отпадъци трябва да се намали до 75% от общото количество биоразградими отпадъци генерирани през 1995 г., а до 2013 г. до 50%. Трябва да се предотврати депонирането на течни отпадъци; отпадъци, които при депонирането стават експлозивни, корозивни, запалими; болнични и други клинични отпадъци от медицинска или ветеринарна дейност, които се третират като инфекциозни; всички употребявани гуми (до 2007 г.) и всички други отпадъци, неотговарящи на условията на ЕС Директива 1999/31.

Разработването и въвеждането на ефективна система за управление на отпадъците, която да осигури чистота в населените места и да намали рисковете за околната среда и населението изисква работа в партньорство с бизнеса, науката и обществото като цяло. Ето защо в рамките на тази мярка могат да се предприемат действия за установяване на тези партньорства и работа с обществеността.

В световен мащаб тенденциите в управлението на отпадъците са насочени към намаляване на количествата генерирани отпадъци. Това е свързано най-вече със съвместна работа с бизнеса в посока към интегриране на тази цел в дизайна на техните продукти и услуги, както и с разработването и прилагането на съответни управленски политики (например въвеждане на забрана за използване на найлонови торбички за опаковка). Такава мярка може да подкрепи действия в тази посока паралелно с мярката за стимулиране на инвестициите в нови технологии от Стратегическа цел 1 на настоящия план.

Разработването и изграждането на ефективна система за управление на отпадъците изисква значителни усилия и време. В разглеждания период тази мярка следва да подкрепи действия за почистване на замърсени в момента терени и изграждане на временни съоръжения за максимално ограничаване на бъдещо замърсяване. Всички нерегламентирани сметища в района следва да бъдат ликвидирани и рекултивирани. Терените около съществуващи депа за твърди битови отпадъци следва да се санират и рекултивират, а депата с изчерпан капацитет – да се закрият и рекултивират.

В рамките на тази мярка ще се финансират дейности в следните направления:

• 
  идентификация на замърсени терени и почви с нефтопродукти и излезли от употреба пестициди в градските и извънградски зони на територията на ЮИРП;
  
• 
  рекултивация на терени и почви, замърсени от дейност на публични юридически лица (например гари, съхранявани излезли от употреба пестициди);
  
• 
  рекултивация на терени и почви, замърсени от дейността на частни юридически лица (напр. бензиностанции, земеделски стопанства);
  
• 
  анализи и оценки на рисковете от ерозия на почвите;
  
• 
  разпространение на информация и обучение за прилагане на агроекологични дейности, допринасящи за намаляване ерозията на почвите;
  
• 
  идентификация на терени и почви замърсени от уранодобив и други добивни дейности;
  
• 
  предприемане на действия за рекултивация на замърсени терени от уранодобив и други добивни дейности от съответните отговорни юридически лица;
  
• 
  почистване и укрепване на речни корита;
  
• 
  зониране и разпределение на бариерите срещу вятър за региона на Странджа-Сакар.
  

Целта на този приоритет е да допринесе за подобряване на живота на хората в ЮИРП като спомогне за наличието на достъпни и висококачествени услуги в социалния сектор – социални дейности и услуги, здравеопазване, образование и култура. Тези услуги допринасят не само за социалното развитие на района, но и за повишаване на конкурентноспособността на икономиката му и на неговата атрактивност. Културните институции и прояви допринасят за повишаване качеството на човешките ресурси като разширяват кръгозора на широката общественост за световните, национални и регионални културни ценности, допълват и разнообразяват формите на обучение, спомагат за съхраняване на културната идентичност и традиции.

Към настоящия момент институциите за социално подпомагане, главно тези, ориентирани към старите хора и деца в риск, са недостатъчно, а амортизираната МТБ е причина за предоставяне на неадекватни грижи на нуждаещите се от социални услуги.

На областно и общинско ниво има диспропорция в разпределението на здравната мрежа и медицинския персонал – лекари, стоматолози, фармацевти и специалисти със средно или висше образование, което затруднява достъпа до здравни услуги и влошава качеството на здравното обслужване. Здравните заведения са с остаряла материално-техническа база.

Учебните заведения се нуждаят от ускорено модернизиране на образователния процес, адаптирането му към нуждите и търсенето на пазара на труда и изграждане на съвременна материално-техническа база.

Културните институции (театри, музеи, кина, читалища и библиотеки) са ограничили активността си, поради недостатъчно финансови ресурси за поддръжка и обезпечаване на дейността. Незадоволително е и състоянието на обществените сгради за култура, особено в селата.

Европейско ниво на услугите в социалната сфера означава гарантиран достъп до съвременно здравно обслужване, извършвано от висококвалифициран медицински персонал за всички жители на района; качествени и непрекъснати социални услуги за всички нуждаещи се; образование и обучение през целия живот достъпно за всички и отговарящо на съвременните изисквания на пазара на труда; културни дейности, достъпни за всички жители на района; материално техническа база в социалната сфера, осигуряваща здравословни и комфортни условия.

Чрез тази мярка ще се подобри социалната инфраструктура, обслужваща дейностите в социалната сфера, и по този начин ще се повиши качеството на обществените услуги. Особено внимание ще се обръща на населените места и кварталите в неравностойно положение.

Възможни дейности:

• 
  реконструкция и модернизация на сградния фонд – термо- и хидроизолации, ВиК и електроинсталации, текущи ремонти;
  
• 
  обновяване и поддръжка на материално-техническата база и автомобилния парк в заведенията за социално подпомагане, болници, училища, детски градини, библиотеки, театри и др. (например закупуване на медицинско оборудване, линейки, оборудване на подвижни лекарски кабинети, специфичен инвентар и МПС за предоставяне на социални услуги по домовете и за провеждане на пътуващи прояви на културните институции, оборудване на кабинети за модернизиране на образователния процес);
  
• 
  рехабилитация на пътища от общинската пътна мрежа до обекти, предоставящи обществени услуги – заведения за социално подпомагане, здравни заведения и др.;
  
• 
  изграждане на дворни пространства около сградния фонд.
  

Изключително важно значение за високото качество на предоставяните обществени услуги има адекватната професионална подготовка. В съвременните условия на динамично развиващ се социален сектор е необходимо т.нар. обучение през целия живот, за да може професионалната квалификация на работещите в социалната сфера да отговаря на променящите се изисквания.

В ЮИРП системата за професионална квалификация след средно образование като цяло е крайно недостатъчна. Конкретен проблем е квалификацията на висшия медицински персонал в Ямболска област – общопрактикуващи лекари и лекари със специализация.

Целта на мярка 2 е да даде възможност на работещите в сферата на обществените услуги да повишават професионалната си квалификация, така че качеството на обществените услуги да се подобри и да отговаря на Европейските изисквания.

Възможни дейности:

• 
  анализ на необходимостта от повишаване на професионалната квалификация в сферата на социалните услуги, здравеопазването, образованието и културата;
  
• 
  разработване и въвеждане на стимули за работодатели и работещи за насърчаване на професионалното обучение през целия живот;
  
• 
  разработване/адаптиране на програми за обучение;
  
• 
  създаване на информационна система за възможностите и начините за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация в сферата на обществените услуги (може да бъде част от информационната система на общината/областта).
  

ЮИРП се характеризира с неблагоприятна образователна структура на населението и висок процент на безработица сред уязвимите групи.

За преодоляване на социалната изолация и изпадането от пазара на труда на уязвимите групи от населението в рамките на тази мярка ще се предприемат и финансират дейности свързани с:

• 
  ограмотяване;
  
• 
  обучение;
  
• 
  професионална квалификация за хора с увреждания;
  
• 
  адаптиране на работната среда за хора с увреждания;
  
• 
  разработване и изпълнение на различни програми за заетост на уязвимите групи.
  

Повишаването на качеството на живота на населението в ЮИРП е тясно свързано с осигуряване на условия за ефективна превенция на заболяванията. Подобряването на здравния статус на населението ще допринесе и за икономическото развитие на района, посредством повишаване на работоспособността и намаляване на отсъствията от работа, постепенно покачване на възрастовата граница на трудова активност на населението. Не на последно място с това се постига и намаляване на финансовото натоварване върху здравната система. В рамките на тази мярка ще се финансират дейности свързани с:

• 
  проучвания;
  
• 
  изготвяне и разпространение на информация сред широки групи от населението;
  
• 
  ангажиране на работодателите с програми за профилактика на заболяванията;
  
• 
  разработване и изпълнение на програми за превенция на заболяванията, насочени към населението и отделни негови групи (например деца).
  

Приемането на европейските норми и произтичащите от това промени налагат повишаване на качеството на административните услуги. Необходимо е да се улесни и ускори достъпът до информация на потребителите на административни услуги и обслужването им, както и да се информират своевременно хората за промените в нормативната уредба и изискванията към съответните целеви групи. Въвеждането на нови форми на административно обслужване ще допринесе изключително много за намаляване на злоупотребите и корупцията в администрацията, което е една от най-важните пречки за успешното икономическо развитие и привличане на чуждестранни инвеститори.

Европейското ниво на административно обслужване, освен друго, предполага лесен и бърз достъп до информация за административните процедури и равнопоставено, бързо и качествено обслужване.

Внедряването на съвременни форми на административно обслужване изисква подобряване на материално-техническите условия и повишаване квалификацията на заетите в администрацията.

Възможни дейности:

• 
  административно обслужване – „едно гише“;
  
• 
  е-администрация, е-община и др.;
  
• 
  подобряване на информационната инфраструктура;
  
• 
  укрепване капацитета на специалистите по информационни и комуникационни технологии в институциите;
  
• 
  изготвяне и разпространение на информационни материали (включително достъпни и за хора с увреждания) за услугите, предоставяни от институциите, за промените в съответната нормативна уредба и др.;
  
• 
  обучение на служителите за обслужване на хора с увреждания.
  

Стратегическа цел 3: Подобряване управлението на процеса на развитие.

Постигането на целите на развитието на района е тясно свързано с качеството на управление на процесите на регионално развитие. Това изисква укрепването на мениджърските качества на администрацията за съвременно и ефективно управление на процесите и средствата за развитие. Тези качества включват умения за водене на преговори между администрацията и бизнеса и координация в рамките на целия район за планиране. Важно е също така да се подобрят уменията за по-ефективно усвояване на финансовите ресурси от ЕС.

Друг изключително важен аспект за практическото управление на процесите на развитие е наличието на схеми и планове за устройство на територията съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), което на практика е инструментът за териториално обвързване на мерките за развитие.

Приоритет 1: Укрепване на институционалния капацитет за усвояване на средства от Европейските фондове

Специфична цел 1: Към 2014 г. в ЮИРП са привлечени и усвоени една шеста от средства на ЕС, привлечени и усвоени в България.

Мярка 1: Обучение за разработване и управление на програми и проекти от фондовете на ЕС

Възможностите за усвояване и ефективно управление на средствата от фондовете на ЕС са от изключителна важност за успешната реализация на плановете за регионално развитие. Административните структури за разработване и изпълнение на проекти в голяма част от общините вече са изградени. Повечето от общините имат назначен служител или специален отдел за работа по проекти. ЮИРП е на първо място в страната по проектни идеи, но на последно място по дял на подадени проектни предложения и одобрени такива. Само 2.7% от служителите в местната администрация владеят английски език, което се явява основна пречка за обработването на информацията за възможно финансиране по предсъединителните и други фондове. Сравнително малък процент служители са преминали през обучение по разработване на проекти, стратегическо планиране и други свързани с тях теми. Това недвусмислено показва, че районът има много сериозни проблеми с подготовката и разработването на проекти за финансиране от ЕС, въпреки наличието на идеи и ресурси.

Друга трудност при кандидатстване по фондове на ЕС са ограничените ресурси за разработване и съфинансиране на проекти, сложните процедури, които се изискват от регламентите на ЕС и кратките срокове. Същевременно на ниво общини не се използват в достатъчна степен възможностите за съвместно търсене на решение на общи проблеми или за обединяване на ресурсите. Този ограничен капацитет за хоризонтално партньорство, както и партньорство със социалните и икономически партньори, представлява сериозен риск за капацитета на района да усвоява средства по Структурните фондове на ЕС.

Чрез тази мярка ще се повиши разбирането и познанието за процесите на разработване и управление на проекти по програмите на ЕС, ще се насърчи създаването на партньорства, за да се повишат възможностите на регионалните и местни структури да усвояват средства от фондовете на ЕС.

Възможни дейности:

• 
  създаване на обучителен и консултативен център, предоставящ информация за ЕС, за изготвянето, кандидатстването и управлението на проекти по програми на ЕС и др.;
  
• 
  обучение на целеви групи, относно изисквания, етапи и принципи на стратегическото и регионалното планиране;
  
• 
  обучение за управление на партньорски проекти, работа в екип;
  
• 
  обучение за водене на преговори и създаване на публично-частни партньорствоа;
  
• 
  организиране на семинари, дискусии, кръгли маси;
  
• 
  чуждоезиково обучение за служители в общинските администрации;
  
• 
  изграждане на информационна система за комуникация, прозрачност и координация в процеса на управление.
  

Мярка 2: Информиране на заинтересованите страни за възможностите за финансиране от ЕС.

Усвояването на средствата от ЕС до голяма степен зависи от активността на различните заинтересовани страни и уменията им за подготовката на качествени проекти. Административните структури, които ще осигурят функционирането на механизмите за финансиране на проекти, ще провеждат целенасочени кампании за информиране на заинтересованите страни. В рамките на тази мярка ще се финансират дейности за подпомагане на администрацията да разработи информационните кампании и да ги реализира.

Приоритет 2: Разработване на териториално устройствени схеми, планове и проекти.

Законът за устройство на територията предвижда редица териториално устройствени документи, част от които са в рамките на отговорностите на общинските и областните администрации. Голяма част от общините нямат изготвени нито устройствени схеми нито общо устройствени планове, предимно поради недостиг на средства. В същото време те са основание за кандидатстване за субсидии от бюджета за устройствени дейности, а също така имат ключова роля за практическото реализиране на мерките за развитие и усвояването на средствата от ЕС. Следователно е необходимо да се полагат усилия от страна на администрацията за планово осигуряване на населените места.

Следва да се отбележи, че много малката дистанция между двата областни града Сливен и Ямбол и преминаването на автомагистрала Тракия между тях ще създаде уникална ситуация, която трябва да се използва по най-добрия начин. Тя може да послужи като стимул за обединяване на ресурсите и създаване на обща за двете области зона за икономически растеж. Разширяването на урбанизацията в тази територия е неминуемо. Изработването и изпълнението на план за управление на тази зона е важен за региона проект, който включва проучвания, създаване на устройствена схема, изграждане на необходимата инфраструктура, създаването на публично-частни партньорства и т.н.. Наличието на силно урбанизирана зона на икономическа активност в западната му част ще допринесе за неговото по-балансирано развитие и преодоляване на вътрешнорегионалните различия.
В процеса на изготвяне на териториално устройствени схеми, планове и проекти следва да се обръща изключително внимание на превенция на риска, включително избягване и справяне с природни и технологични рискове. Възможно е и разработването на специализирани планове в тази насока.

Специфична цел 1: Към 2010 г. всички общини в ЮИРП разполагат с териториално устройствени схеми и планове

Мярка 1: Разработване на териториално устройствени схеми, планове и проекти

В рамките на тази мярка ще се финансират дейностите по изготвянето на съответните документи като се обърне специално внимание на прилагане на принципите за устойчиво развитие. Тази мярка ще се изпълнява в тясна координация с Министерство на земеделието и горите, което може да финансира подобни дейности в рамките на политиката за развитие на селските райони.

Стратегическа цел 4: Развитие на трансгранично и регионално сътрудничество

Приоритет 1: Трансгранично сътрудничество с Република Турция

Приоритетното развитие на трансгранично сътрудничество с Република Турция е насочено към отваряне на националното пространство и преодоляване на струк­турните и икономическите проблеми на граничните райони, произтичащи от тяхното периферно местоположение и относителна изолация от националната икономика.

Приоритетът е насочен към постигането на балансирано и устойчиво развитие на граничния район, посредством иницииране на икономическо и социално сближаване на крайграничните райони от двете страни, и в частност чрез интензифициране на двустранната обмяна на стоки, хора и услуги, подобряване на условията за бизнес, повишаване на жизнения стандарт на населението, опазване на околната среда и съхранение на културното и природно наследство.

Конкретните мерки са насочени към развитието на инфраструктурата: пътища, жп транспорт, пречиствателни съоръжения, телекомуникации, енергетика; опазване на околната среда, развитие на съвместни икономически, социални, туристически и културни дейности, което ще допринесе за повишаване на привлекателността на районите за инвестиции и ще подобри качеството на живот в тях.

Специфична цел 1: Увеличаване с 40% на пътникопотока, товаропотока и стокооборота между двете страни до 2014 г. през ЮИРП.

Географското положение на ЮИРП благоприятства развитието му като логистичен център между Европа, Близкия изток и Азия. Налице са и благоприятни възможности за интензифициране на съществуващото икономическо взаимодействие между България и Турция. Увеличаването на пътникопотока, товаропотока и стокооборота между двете страни е индикатор за развитието на икономическите отношения. Това ще подпомогне икономическото и социалното сближаване на граничните райони от двете страни и ще доведе до повишаване на жизнения стандарт на населението.

Специфична цел 2: Повишаване на ръста на инвестициите от Турция в района с 10% до 2014 г.

Икономическото сътрудничество между България и Турция има голям потенциал за развитие в производствения и търговския сектор, туризма и програмирането на устойчиво икономическо използване на природните ресурси. Внедряването и използването на иновационни технологии с цел разширяване на наличните услуги в региона и подобряване на качеството им също може да бъде сфера на възможно двустранно сътрудничество от полза за местната икономика и жизнения стандарт на населението. Ниските разходи за труд и сравнително квалифицираната работна ръка в ЮИРП са добра предпоставка за привличане на турски инвестиции в региона. Сътрудничеството в тези области ще укрепи икономическите връзки от двете страни на границата и същевременно ще създаде нови възможности за заетост, ще благоприятства развитието на човешките ресурси, ще намали обезлюдяването на селските райони и ще засили трансграничните социални връзки.

Мярка 1: Развитие и модернизация на трансгранична инфраструктура

Мярка 1 е насочена към изграждането на трансгранични пътища и на нови КПП, както и към подобряването на съществуващите, което ще помогне за прогресивното намаляване на „ефекта на границата“, възпрепятстващ развитието на търговията и общия процес на трансгранично сътрудничество.

Отпадането на границите в дългосрочен план (при приемане на Р България и Р Турция за пълноправни членове на ЕС) неминуемо ще доведе и до засилен пътнически трафик между страните – членове на ЕС, като цяло и между балканските държави, особено в крайграничните райони, превръщайки го от международен във вътрешен за ЕС трафик.

Вече работи КПП „Лесово“, в краткосрочен план предстои откреване на КПП „Резово“ и в по-далечно бъдеще на „Белеврен“ и „Странджа“ (до 2015г.). Това ще стимулира процесите на трансгранично сътрудничество.

Подобряването на транспортната инфраструктура, модернизирането на съществуващите ГКПП и отварянето на нови такива (без дублиране на други вече изпълнявани или с предстоящи проекти) ще засили важността на региона като международен кръстопът с облекчаване на свободното движение на хора и стоки през него.

Интензифицирането на трафика и пътникопотока изисква и развитие на местната техническа инфраструктура, като ВиК и канализационните системи, системи за събиране и обезвреждане на отпадъци и др. Бъдещото развитие на телекомуникационната мрежа ще насърчи бизнеса и ще улесни културния и социален обмен през границата и създаването на нови връзки.

Дейности, които ще бъдат подкрепяни по тази мярка са:

• 
  рехабилитация на пътната инфраструктура от Паневропейския транспортен коридор 8;
  
• 
  разширяване на пътното трасе между Бургас и Къркларели с цел осигуряване преминаването на ТИР-ове;
  
• 
  модернизация на общинската пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас за подобряване на достъпа до граничните пунктове между България и Турция;
  
• 
  модернизация на съществуващите КПП;
  
• 
  отваряне на нови КПП;
  
• 
  разширяване и модернизация на телекомуникационните мрежи към по-отдалечените райони;
  
• 
  рехабилитация и модернизация на техническата инфраструктура в граничните територии.
  

Мярка 2: Съвместни проекти за икономическо развитие, опазване на околната среда, туризъм, културен и образователен обмен.

Тази мярка насърчава развитието на съвместни проекти между местни и регионални власти, бизнес и браншови организации, туристически фирми, неправителствени организации, научни и културни институти, училища в следните области: икономическо развитие; опазване на околната среда, културен и образователен обмен; туризъм; развитие на гражданското общество.

Реализацията на съвместни проекти е добра възможност за създаване на партньорства на местно и регионално ниво, икономически растеж и социално сближаване, внедряване на нови технологии за подобряване качеството на услугите, устойчиво управление и съхраняване на природните ресурси, популяризиране на общото културно и историческо наследство, както и на непознати и запазени природни зони като туристически атракции, културен обмен.

В рамките на тази мярка ще се насърчават следните дейности:

• 
  внедряване и използване на иновационни технологии с цел разширяване на наличните услуги в региона и подобряване на качеството им;
  
• 
  развитие на алтернативни форми на туризъм в региона и комбинирано туристическо предлагане (море – алтернативни форми на туризъм);
  
• 
  популяризиране на общото културно-историческо наследство и природните забележителности на региона чрез съвместна маркетингова стратегия;
  
• 
  съвместно сътрудничество с цел подобряване на опазването, поддържането, управлението и използването на природните ресурси;
  
• 
  опазване на водите на трите големи реки преминаващи през България и Турция, както и на околната среда в индустриалните и градски райони поради наличие на отпадни води, замърсяване и други „човешки“ фактори;
  
• 
  стимулиране на партньорството между местни и регионални власти и създаването на Евро-региони между България и Турция;
  
• 
  насърчаване на предприемачеството, развитието на МСП и сътрудничеството между бизнес и браншови организации;
  
• 
  подпомагане развитието на културния и образователния обмен;
  
• 
  укрепване на гражданското общество посредством партньорство между неправителствени и граждански организации от двете страни;
  
• 
  насърчаване интеграцията на тарнсграничните пазари на труда и на местните инициативи в областта на заетостта;
  
• 
  развитие на трансгранични клъстери за стимулиране на бизнеса.
  

Приоритет 2: Трансрегионално сътрудничество

Предвид предстоящото членство на България в ЕС и географското положение на ЮИРП приоритетно е развитието на трансрегионалното сътрудничество със страните-членове на ЕС, сътрудничество със страните от Балканския полуостров и Черноморските държави (в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество).

Трансрегионалното сътрудничество ще доведе до създаване на международен авторитет на ЮИРП сред страните от Европейския съюз, сред Балканските държави и Черноморските страни и ще подпомогне постигането на общи ползи от териториалното коопериране, основано на съвместни проекти за регионално развитие.

Участието на ЮИРП в трансрегионални мрежи ще съдейства за пренос на полезен опит и знания и по този начин ще се преодолее отдалечеността на страната от осите за развитие и знания в Европа.

Специфична цел: Към 2014 г. ЮИРП е вторият район в България по размер на чуждестранните инвестиции.

В момента ЮИРП е на предпоследно място сред районите за планиране в страната по размер на преките чуждестранни инвестиции в нефинансовите предприятия. Усилията за целенасочено представяне на положителните тенденции в района и благоприятните условия за инвестиции биха могли да го изведат на по-предни позиции. За постигането на тази цел ще допринесат и дейностите от Стратегическа цел 1 в рамките на инвестиционния маркетинг.

Мярка 1: Развитие на мрежи сред местните и регионални власти, културни, научни и бизнес организации за подготовка и реализация на съвместни проекти в областта на инфраструктурата, икономическото развитие, опазване на околната среда, културен и научен обмен.

Участието на регионалните и местните власти, както и на различните регионални структури на бизнеса, културните и научните среди и др., в създаването на трансрегионални мрежи и осъществяването на съвместни проекти ще съдейства за обмен на опит, пренос на добри практики и по-пълната интеграция на българските райони в територията на Европейската общност.

Тази мярка ще стимулира и подкрепя регионалните и местните власти, и други институции и организации за създаване на нови инициативи и проекти, целящи изграждане на трансрегионални мрежи за сът­рудничество, подобряване на инфраструктурата, съвместни дейности по опазване на околната среда, икономическо развитие и подобряване на бизнес отношенията, социален, културен, административен и научен обмен между регионите.

Тази мярка е насочена и към подпомагане на икономическия просперитет на ЮИРП, като се стимулира привличането на чуждестранни инвеститори в ЮИРП от една страна, и се откриват нови пазари за производителите от района.

Дейности, които ще бъдат насърчавани в рамките на тази мярка:

• 
  създаване на мрежи между университети и научни звена за улесняване достъпа до научни знания и техноло­гичен трансфер на знания и опит;
  
• 
  развитие на трансрегионални консорциуми за развитие на комуникационните и информационните технологии и въвеждане на иновациите;
  
• 
  побратимяване на институции за технологичен трансфер и развитие на съвместни финансови инженерингови инструменти за подкрепа на изследванията и технологичното развитие в МСП;
  
• 
  осъществяване на партньорски проекти в сферата на опазване и устойчиво управление на околната среда, благоустрояване и подобряване на качествата на градската среда и др.;
  
• 
  сътрудничество между Черноморските държави за опазване и съхранение на околната среда и контролиране на замърсяването на крайбрежната зона на Черно море;
  
• 
  създаване на бизнес контакти в рамките на ЕС, Република Турция или други страни; организиране на бизнес форуми; участие на местния бизнес в международни събития / изложения с цел представяне на ЮИРП.
  

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!

Изтегляне 6.84 Mb.

Сподели с приятели: